Решение № 81 от 23.02.2023, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. гр.Несебър, 23.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валери Вл. Събев при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №

20222150100851 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 109 от ЗС .

От ищеца С. Ж. Ш. срещу ответниците И. А. К., С. М. К. и „********“ ЕООД е предявен иск с правно основание чл. 109 от ЗС, с който се иска ответниците да бъдат осъдени солидарно да премахнат поставени пред и около магазини 8 и 10 (с идентификатори ******** и ********), находящи се в к. к. „*******“, комплекс „*****“, движими вещи – преместваеми обекти (рекламни хладилни витрини и чадъри), както и да не поставят в бъдеще движими вещи пред процесните магазини. Ищецът твърди, че е собственик на магазините по силата на нотариални актове от *****. и *****г. Излага, че съседният магазин № 11 се стопанисва от ответника „********“ ЕООД с управител А. К.. Сочи, че ответниците И. К. е син на А. К., а ответницата С. К. – съпруга на А. К..

Твърди, че на 27.05.2022г. ответниците И. и С. К. поставили на тротоара пред и около стопанисваните от ищеца магазини рекламни хладилни витрини и чадъри, което било заснето от видеонаблюдението на магазина. Излага, че ответниците нямат разрешение по чл. 56 от ЗУТ за поставянето им. Сочи, че в резултат на това по тесния тротоар вече не преминавали пешеходци и видимостта към магазините му била многократно намалена от страна на потенциални клиенти, което водело до загуби. С тези доводи моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответниците И. А. К. и С. М. К., чрез процесуалния им представител, е подаден отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва. Развиват се съображения за недопустимост на иска срещу тях, тъй като магазин 11 се ползва от юридическото лице „********“ ЕООД. Излагат се доводи за неоснователност на исковата молба, като се сочи, че действително „********“ ЕООД стопанисва самостоятелен обект с идентификатор ******* по силата на договор за наем от 25.10.2021г. Оспорват се твърденията, че ответниците И.

К. и С. К. са поставили на тротоара пред и около стопанисваните от ищеца магазини рекламни 1 хладилни витрини и чадъра. Излага се, че между „********“ ЕООД и „******“ АД бил сключен договор за право на ползване на инфраструктура за разполагане на маси, столове, витрини и друго оборудване пред обект (тротоарно право). Твърди се, че хладилните витрини са поставени върху поземлен имот с идентификатор ******* собственост на „******“ АД. Оспорва се квалификация на иска по чл. 45 ЗЗД, като се развиват подробни съображения в тази насока. По отношение на иска по чл. 109 ЗС се сочи, че не са налице неоснователни действия на ответниците, тъй като ищецът не е собственик на поземления имот, върху който са разположени витрините, а дружеството „********“ ЕООД има разрешение за поставянето им. От съда се иска да отхвърли претенцията и се претендират разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответника „********“ ЕООД е подаден отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва. Излагат се доводи за неоснователност на исковата молба, като се сочи, че действително „********“ ЕООД стопанисва самостоятелен обект с идентификатор ******* по силата на договор за наем от 25.10.2021г. Оспорват се твърденията, че ответниците И. К. и С. К. са поставили на тротоара пред и около стопанисваните от ищеца магазини рекламни хладилни витрини и чадъра. Излага се, че между „********“ ЕООД и „******“ АД бил сключен договор за право на ползване на инфраструктура за разполагане на маси, столове, витрини и друго оборудване пред обект (тротоарно право). Навежда се, че хладилните витрини са поставени върху поземлен имот с идентификатор ******* собственост на „******“ АД. Оспорва се квалификация на иска по чл. 45 ЗЗД, като се развиват подробни съображения в тази насока и се обръща внимание, че не се сочи деяние на дружеството. По отношение на иска по чл. 109 ЗС се сочи, че не са налице неоснователни действия на ответниците, тъй като ищецът не е собственик на поземления имот, върху който са разположени витрините, а дружеството „********“ ЕООД има разрешение за поставянето им. От съда се иска да отхвърли претенцията и се претендират разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че по делото се установява следното от фактическа и правна страна:

По предявения иск с правно основание чл. 109 ЗС ищецът следва да докаже, че притежава собственост върху самостоятелни обекти с идентификатори ******** и ********, че ответниците са осъществили посочените в исковата молба действия, които са неоснователни и пречат на ищеца като собственик да упражнява в пълен обем правото си на собственост.

От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 98, том ***, рег. № ****, дело № **** от *****г. (на л. 5 – л. 6 от делото) и нотариален акт № 30, том **, рег. № ****, дело № **** от *****. (на л. 7 – л. 8 от делото) се установява, че С. Ш. придобил собствеността върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********, в комплекс „*****“ № *****, представляващ магазин № 8, с предназначение – „за търговска дейност“, както и върху магазин № 10, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ******** в същата сграда, отново с предназначение „за търговска дейност“.

Видно от договор за наем от 25.10.2021г. (на л. 134 – л. 135 от делото) дружеството „********“ ЕООД получило държане върху магазин № 11, с идентификатор ******* (находящ се същата сградата) по силата на договор за наем за срок от 3 години.

От приложените и приобщени по делото веществени доказателства и от показанията на разпитаните по делото свидетели – Д.Ш.. и Г.Г. (а така също и от приложените към делото материали от преписка вх. № 6452/2022г. по описа на РП Бургас на л. 57 – л. 128) се установява, че 2 в края на май 2022г. по инициатива на дружеството „********“ ЕООД, пред магазин № 11 (обозначен като „Mini Market“) били поставени 7 бр. хладилни витрини (снимка на гърба на л. 159 от делото), а през летния сезон (но не и към настоящия момент) в пространството пред магазините на ищеца (които той обединили в един с помощта на св. Г.) били поставени хладилник за сладолед и плажен чадър (снимка на л. 161 от делото). В тази връзка следва да се отбележи, че според трайната практика на ВКС снимките и видеоклиповете представляват веществени доказателства (предмет, който възпроизвежда факт от значение за делото, или от който могат да се направят доказателствени изводи за този факт) и следва да бъдат приобщени чрез оглед по реда на чл. 204 ГПК - Решение № 136 от 11.04.2011г. по гр.д. № 602/2010г. по описа на IV гр. о. на ВКС, Определение № 414 от 17.05.2022г. по гр.д. № 3557/2021г. по описа на III гр. о. на ВКС, Определение № 446 от 02.06.2022г. по гр.д. № 4325/2021г. по описа на IV гр. о. на ВКС, Определение № 60652 от 02.08.2021г. по гр.д. № 999/2021г. по описа на I I I гр. о. на ВКС, Определение № 262 от 12.03.2015г. по гр.д. № 7062/2014г. по описа на III гр. о. на ВКС, Определение № 60565 от 30.06.2021г. по гр.д. № 1601/2021г. по описа на III гр. о. на ВКС, Определение № 709 от 26.10.2020г. по гр.д. № 1882/2020г. по описа на III гр. о. на ВКС, Определение № 447 от 08.07.2019г. по т.д. № 3150/2018г. по описа на II търг. отделение. В настоящия случай е извършен оглед по реда на чл. 204 от ГПК, като установеното от веществените доказателства съответства на гласните доказателствени средства и на материалите по образуваната прокурорска преписка и установените от тези доказателствени източници обстоятелства са безпротиворечиви, поради което всички тези доказателства и доказателствени средства се кредитират от съдебния състав. От извършения оглед на веществено доказателство – записи от охранителни камери от магазина на ищеца, представен от него, приобщен по реда на чл. 204 ГПК и предявен на свидетелите Г. и Ш., се установява, че на изписана на клипа дата 25.05.2022г. се поставят (пред магазина на ищеца) хладилник за сладолед и една от витрините, като хладилникът бил поставен от лице от женски пол, разпознато от св. Ш. като сестра на ответника И. К., а хладилната витрина – от две лица от мъжки пол (едно от които разпознато от свидетелите като И.

К.), като действията били извършвани под надзора на ответницата С. К. (разпозната от св. Ш. при оглед на вещественото доказателство по време на разпита му).

С оглед така поставените обекти от ищеца бил подаден сигнал до РП Бургас, ТО Несебър (на л. 64 от делото) от 29.05.2022г. За целите на проверката мястото било посетено на 20.06.2022г., като бил съставен „Констативен протокол“ № 1 от В.Г. – ръководител на контролен блок към „******“ АД и Т.Д. – полицейски инспектор в РУ Несебър (на л. 68 от делото). Проверяващите констатирали, че непосредствено пред процесния магазин за хранителни стоки са поставени витрини за напитки, фризер за сладолед и чадър – върху имот собственост на „******“ АД, представляващ тротоар пред комплекс „*****“, без да има сключен договор и разрешение за поставяне на съоръжения от „******“ АД. Проверяващите приложили 4 броя снимки (на л. 69 – л.

72 от делото), от които се установява отразеното по-горе, а именно, че пред магазина са разположени хладилни витрини, хладилник за сладолед и чадър, като хладилникът за сладолед и чадърът обхващат и пространство пред магазин, именован “Sex Shop“ (стопанисвания от ищеца магазин, както се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели).

Впоследствие – на 21.06.2022г., от „********“ ЕООД било подадено заявление до „******“ АД (на л. 136 от делото), с което било поискано за целите на стопанисването на магазин № 11, в комплекс „*****“, за сезон лято 2022г. да се предостави временно ползване на част от притежаваната от „******“ АД инфраструктура за разполагане на маси и столове за консумация на 3 място, щендери, витрини, или друго оборудване пред обекта, на площ от 2 кв. м. Към заявлението била приложена квитанция за заплащане на услугата. На 27.06.2022г. било изразено положително становище от В.Г. – ръководител на отдел към „******“ АД (на л. 116 от делото), ведно със скица (на л. 117 от делото), като било посочено, че площта от 2 кв. м. е свободна и може да бъде ползвана за целите на търговската дейност относно посочения магазин. В тази връзка между „******“ АД и „********“ ЕООД бил сключен договор за право на ползване на инфраструктурата за разполагане на маси, столове, витрини и друго оборудване пред обект (тротоарно право) през сезон лято 2022г. (на л. 137 – л. 140 от делото), с който на „********“ ЕООД било дадено право, във връзка със стопанисвания търговски обект – магазин № 11, срещу комплекс „*****“ в к. к.

„*******“, да ползва открита площ – алея, представляваща поземлен имот с идентификатор *******, от 2 кв. м., съгласно приложена схема, за периода 01.06. – 30.09, единствено за разполагане на хладилни витрини и друго, несвързано с терена оборудване.

При тези данни се налагат определени изводи от правна страна. На първо място с исковата молба ищецът е очертал рамките на своята претенция, като е описал изрично сочените според него неправомерни действия на ответниците - поставяне от тяхна страна на рекламни хладилни витрини и чадъри пред магазините, собственост на ищеца. В тази връзка поставянето на маси и столове не е въведено като основание на исковата молба, а освен това такова не е констатирано по време на извършената проверка по сигнал на ищеца (документирана с констативен протокол от 20.06.2022г.). Действително маси и столове се виждат при огледа по чл. 204 ГПК на приобщеното веществено доказателство – снимка на л. 160 от делото, но не са събрани доказателства за това от кого са сложени. Следователно поставянето на маси и столове пред магазините на ищеца не следва да бъде обсъждано, тъй като от една страна не е въведено като основание на иска, а от друга страна не се доказва от кого и на какво основание са положени такива.