Определение № 195 от 29.07.2026, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 195 гр. Велико Търново, 29.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

Димитринка Гайнова

ИРЕНА КОЛЕВА като разгледа докладваното от Димитринка Гайнова Въззивно частно търговско дело № 20264001000039 по описа за 2026 година С Определение № 39 от 20.01.2026 г. по т. д. № 99/2024 г. по описа на Окръжен съд – Плевен е оставено без уважение направеното с възражението на кредитора „Българска захар – Долна Митрополия“ ЕООД искане за спиране на производството по несъстоятелност до приключване на т.д. № 169/2024г. по описа на Окръжен съд – Плевен с влязъл в сила съдебен акт на осн. чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК вр. чл. 621 от ТЗ, като неоснователно.

Одобрена е на основание чл. 729 ал. 1 от ТЗ вр. чл. 721 ал. 1 от ТЗ вр. чл. 717д, ал. 2 от ТЗ изготвената от синдик М. И. Н. в производството по несъстоятелност на длъжника „Българска захар“ АД (н.), ЕИК 114037650, гр.

Долна Митрополия, обл. Плевен по т.д. № 99/2024г. по описа на Окръжен съд – Плевен, частична сметка за разпределение № 1 на сума от 100 477,45лв. /51 373,30 евро/, постъпила от продажба на имуществени права на длъжника от масата на несъстоятелнсотта, проведена на 01.12.2025г., обявена в ТРРЮЛНЦ под № 20251223085812, в полза на кредитора Н.-София, като е извършена следната промяна: от сумата в размер на 51 373,30евро /100 477,45лв./ да бъде разпределена сума в размер на 11 008,55 евро/21 530,85лв./ в полза на кредитора Н. С. за пълно удовлетворяване на публични общински вземания, приети в производството по несъстоятелност по смисъла на чл. 693 от ТЗ, с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.6 от ТЗ, а останалата сума в размер на 40 364,76 евро /78 946,60лв./, разпределена в полза на кредитора Н. подлежи на изплащане след влизане в сила на решението по т.д. №169/2024г. по описа на Окръжен съд – Плевен. Оставено е без уважение възражението на кредитора „Българска захар – Долна Митрополия“ ЕООД, ЕИК130280655 срещу изготвената от синдик М. И. Н. в производството по несъстоятелност на длъжника „Българска захар“ АД (н.), ЕИК114037650, гр.

Д. Митрополия, обл. Плевен по т.д. № 99/2024г. по описа на Окръжен съд – Плевен частична сметка за разпределение №1, като неоснователно.

1

Срещу това определение е постъпила частна жалба от „Българска захар – Долна Митрополия“ ЕООД, чрез адв. Г. М.. В жалбата се излага, че обжалваното определение е незаконосъобразно и неправилно. Неправилен бил изводът на съда, че сумата от 100 477, 45 лева, равняващи се на 51 373,30 евро, вече е постъпила след продажба на имуществени права на длъжника, както и че със същата сметка за разпределение се разпределя сумата от 100 477,45 лева, равняващи се на 51 373,30 евро. Синдикът и съдът не са отчели, че при участие в съответната продажба кандидатът купувач „Българска захар – Долна Митрополия“ ЕООД е внесъл авансово и като задатък сумата от 10 238,40 лева, с огелд на което сумата, която подлежи на доплащане с разпределение по реда на чл. 717д ал. 2 от ТЗ е в размер на 92 161,60 лева, равняващи се на 47 121,48 евро, вместо сумата от 102 400 лева, която е посочена в оспорената сметка за разпределение. От сумата 92 161,60 лева (47 121,48 евро) следва да се приспаднат 1 922,55 лева (982,98 евро), полагащи се на кредитора „Българска захар – Долна Митрополия“ ЕООД, доколкото за тази сума дружеството има вземане по чл. 721 ал. 1 т. 3 от ТЗ.

При тези условия се формира крайният извод, че оставащата сума за разпределение след това приспадане е равна на 90 239,05 лева (46 138,50 евро), а не посочените от първоинстанционния съд суми – 100 477,45 лева (51 373,30 евро). В жалбата се излага още, че в хода на т.д. № 99/2024 г. по описа на Окръжен съд – Плевен били изложени подробни съображения в насока, че значителна част от вземанията на кредитора Н. не съществуват, като за тях не е бил определен и правилният ред за удовлетворение от синдика при условията на чл. 722 ал. 1 от ТЗ. Излагат се подробни съображения в тази насока.

Отправено е искане обжалваното определение да бъде отменено изцяло и да бъде извършена промяна в сметката за разпределение като бъде постановено, че кредиторът „Българска захар – Долна Митрополия“ ЕООД следва да внесе за изплащане на вземанията на другите кредитори сумата от 55 849,91 лева (28 555,61 евро), съответно, че Н. следва да получи сумата от 66 088,31 лева (33 790,42 евро), вместо определената такава от 100 477,45 лева. В условията на евентуалност е отправено искане да бъде извършена промяна в сметката за разпределение като бъде постановено, че кредиторът „Българска захар – Долна Митрополия“ ЕООД следва да внесе за изплащане на вземанията на другите кредитори сумата от 90 239,05 лева (46 138,50 евро), съответно, че Н. следва да получи сумата от 100 477,45 лева (51 373,30 евро) след окончателното приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по т.д. № 169/2024 г. по описа на Окръжен съд – Плевен.

На следващо място жалбоподателят е отправил искане за спиране на производството по делото и постановяване на определението по реда на чл.

729 ал. 3 от ТЗ след приключване на т.д. № 169/2024 г. по описа на Окръжен съд – Плевен. Изложени са съображения, че вземанията на кредитора Н. са оспорени и същите са предмет на исково производство по предявен иск с правно основание чл. 694 ал. 1 от ТЗ (т.д. № 169/2024 г. по описа на Окръжен 2 съд – Плевен), по което все още не е постановен окончателен съдебен акт.

Посочено е, че производството е преюдициално по отношение на настоящото, както и че изходът от това дело ще е определящ за постановяване на правилен съдебен акт.

Постъпил е писмен отговор от Н., чрез С. Х. – директор на Дирекция „Държавни вземания“, в който се заема мотивирано становище за неоснователност на жалбата.

ВТАС, като обсъди доводите, посочени в частната жалба и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против определение, което подлежи на обжалване, поради което е допустима. Същата е неоснователна по следните съображения:

Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно по съществото си.

В производството по несъстоятелност на длъжника „Българска захар“ АД (н.), ЕИК 114037650 по т.д. №99/2024г. по описа на Окръжен съд – Плевен е изготвена частична сметка за разпределение № 1 на сума от 100 477,45лв. (51 373,30) евро по реда на чл. 721 от ТЗ и чл. 717д ал. 2 от ТЗ, постъпила от продажба на имуществени права на длъжника от масата на несъстоятелността, проведена на 01.12.2025г. За купувач на обявените за продажба имоти на длъжника е обявен наддавачът „Българска захар – Долна Митрополия“ ЕООД при продажна цена за двата имота в размер на 102 400лв.

(52 356,29 евро). Купувачът е кредитор на длъжника, като е заявил намерение плащането да се извърши след изготвяне на сметка за разпределение по реда на чл.717д ал.2 от ТЗ. Изготвената частична сметка за разпределение № 1 е обявена в ТРРЮЛНЦ с рег. № 20251223085812. Сумата от 100 477,45лв. (51 373,30 евро) по чл.721 от ТЗ и чл.717д ал.2 от ТЗ, е разпределена в полза на кредитора Н.,с поредност по чл.722 ал.1 т.6 от ТЗ, като тази сума подлежи на изплащане от кредитора, обявен за купувач след влизане в сила на решението по т.д. №169/2024г. по описа на Окръжен съд – Плевен.

По същество пред настоящата инстанция се поддържат съображенията, наведени и пред съда по несъстоятелността, които последният правилно е приел за неоснователни.

Внесеният от „Българска захар – Долна Митрополия“ ЕООД задатък за участие в продажбата в размер на 10 238,40 лв. подлежи на приспадане, но това следва да бъде извършено при изпълнение на сметката за разпределение и внасяне на сумите, необходими за изплащане на вземанията на други кредитори съобразно влязлата в сила сметка за разпределение. На този етап следва да се приспадне и внесения задатък от съответната сума по чл. 717д ал. 2 изр. 2 от ТЗ, а ако той е по-голям от тази сума, разликата се връща на кредитора, внесъл задатъка. Това приспадане не следва да се извършва със сметката за разпределение, поради което правилно и 3 законосъобразно синдикът не е извършил това приспадане с изготвената частична сметка за разпределение. В тази насока са и мотивите на първоиснтанционния съд, които се споделят от настоящия състав на въззивната инстанция.

Разпределената в полза на кредитора Н. сума, касаеща оспорените от длъжника по реда на чл. 694 ал.1 от ТЗ вземания, предмет на исково производство по т.д. № 169/2024г. по описа на Окръжен съд – Плевен, подлежи на плащане след влизане в сила на решението по горепосоченото дело, което изрично е посочено и в изготвената сметка за разпределение.

Редът за удовлетворяване вземанията на Н. е определен с одобрен от съда списък по чл. 692 вр. чл. 693 от ТЗ, като липсват данни за влязло в сила съдебно решение, което да изменя одобрения списък на приети вземания от кредитори и реда за тяхното удовлетворяване. Възраженията на жалбоподателят, касаещи поредността на удовлетворение на кредиторите са неоснователни.

В изготвения от синдика и одобрен от съда по несъстоятелността списък на приети вземания освен оспорените вземания, предмет на иска, предявен по т.д. № 169/2024г. на Окръжен съд – Плевен са включени и публични общински вземания в общ размер от 21 530,85 лв., от които главници в размер на 20 660,02 лв. и лихви, възникнали до 09.07.2024г. в размер на 870,83 лв. За тези публични вземания, възникнали до датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност, е определена поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.6 от ТЗ, която не е променена от съда по несъстоятелността с определението по чл. 692 от ТЗ.

Тези вземания са приети по смисъла на чл. 693 от ТЗ и следва да бъдат разпределени за пълно удовлетворяване с поредност по чл.722 ал.1 т.6 от ТЗ, а не заделени до влизане в сила на решението по т.д. № 169/2024г. по описа на Окръжен съд – Плевен. Останалата сума от 78 946,60лв. (40 364,76 евро) следва да бъде заделена и изплатена след влизане в сила на решението по т.д.

№ 169/2024г. по описа на Окръжен съд – Плевен.

Предвид изложеното правилен и законосъобразен е изводът на Плевенският окръжен съд, че следва да бъде одобрена изготвената от синдик М. И. Н. в производството по несъстоятелност на длъжника „Българска захар“ АД (н.), ЕИК 114037650 частична сметка за разпределение №1 на сума от 100 477,45лв. (51 373,30евро), постъпила от продажба на имуществени права на длъжника от масата на несъстоятелнсотта, проведена на 01.12.2025г., като от сумата 51 373,30 евро (100 477,45 лв.) следва да бъде разпределена сума в размер на 11 008,55 евро (21 530,85лв.) за пълното удовлетворяване на публичните общински вземания, приети в производството по несъстоятелност с поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.6 от ТЗ. Останалата сума в размер на 40 364,76 евро (78 946,60лв.), разпределена в полза на кредитора Н., подлежи на изплащане след приключване на производството по т.д. № 169/2024 г. по описа на Окръжен съд – Плевен с влязъл в сила съдебен акт.

4

Неоснователно е и направеното от жалбоподателя искане за спиране на производството по делото до приключване на т.д. № 169/2024 г. по описа на Окръжен съд – Плевен с влязъл в сила съдебен акт. Съгласно чл.725 от ТЗ вземане под отлагателно условие се включва в първоначалното разпределение като оспорено вземане. За него се заделя съответната сума от разпределението, като при окончателното разпределение това вземане се изключва, ако до този момент условието не се е сбъднало. В процесната сметка за разпределение изрично е посочено, че разпределената в полза на кредитора Н. сума подлежи на плащане след влизане в сила на решението по горепосоченото търговско дело и правата на страните са защитени чрез отлагане на плащането. В този смисъл искането правилно е било отхвърлено и от първоинстанционния съд.

С оглед съвпадението в решаващите изводи на въззивния съд с тези на първата инстанция, следва като неоснователна жалбата да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение като правилно и законосъобразнода бъде потвърдено.