Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 105 от 26.02.2026, Районен съд - Ловеч

Съд
Районен съд - Ловеч
Дело
Гражданско дело 1617/2025
Вид
Решение № 105
Подписан
26.02.2026
Състав
НАТАЛИЯ СЕМОВА РАЙКОВА АТАНАСОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Ловеч, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА

АТАНАСОВА при участието на секретаря ВАСИЛЕНА ИЛ. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА

Гражданско дело № 20254310101617 по описа за 2025 година

Иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.

Настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба вх.№12439/28.10.2025 год., подадена от В. И. В., чрез неговия пълномощник адв.С. С. от АК-гр.София срещу „Аксес Файнанс“АД, ЕИК : 207140327, със седалище и адрес на управление : гр.София, п.к.1408, район „Триадица“, ж.к.“Иван Вазов“, ул.“Балша“№1, бл.9, ет.2, представлявано от Изпълнителния директор Ц. П. К., в която посочва, че на 11.08.2024 год. между „Аксес Файнанс"АД и доверителя му В. И. В. е сключен Договор за кредит „Бяла карта" с №***. По силата на Договора за потребителски кредит, „Аксес Файнанс"АД е поел задължението да предостави на доверителя му - потребител по смисъла на ЗПК, парична сума в размер на 1 700,00 лв. под формата на кредитен лимит, а доверителя му се е задължил да върне заемната сума, както и възнаградителна лихва и други такси и разходи, както следва :

1/.срок на кредита - безсрочен, дължимо плащане до всяко 5-то число на месеца 2/.годишен лихвен процент - 50,40%

3/.годишен процент на разходите - 64,96%

4/.общ размер на отпуснатата главница - 1 700,00 лв.

5/.неустойка при неосигуряване на гаранция - 15% върху непогасена главница.

При гореизложената фактическа обстановка счита, че процесният Договор за потребителски кредит е изцяло недействителен по смисъла на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, а ако съдът приеме, че Договорът за потребителски заем не е изцяло недействителен, то същият съдържа нищожни клаузи. Поради това моли, съдът да прогласи или пълната недействителност на Договора за кредит или евентуално да прогласи нищожността на отделни клаузи, съдържащи се в него. Като аргументите за това посочва :

1.Договорът за кредит /заем/, какъвто е настоящият, е финансова услуга по смисъла на дадената легална дефиниция в Параграф 13, т. 12 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.

Регламентацията на договорите за кредит се съдържа в Търговския закон, Закона за кредитните институции и в специалния Закон за потребителския кредит. Следва да се подчертае, че в случая, разпоредбите на специалните 1 закони - Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, дерогират общите правила, съдържащи се в Търговския закон.

2.Съгласно легалното определение в чл.9, ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Съгласно Параграф 4 от ДР на ЗПК, този Закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 год. относно договорите за потребителските кредити. При съобразяване на цитираните разпоредби счита, че следва да се приеме, че договорът за кредит по своята правна характеристика е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор. Договорът за кредит, както и останалите търговски сделки, се подчинява на общите правила за сключването и действителността на сделките, установени в гражданското и търговското право с разпоредбите на ЗЗД, освен ако в ТЗ и в ЗПК, не са предвидени особени правила за сключването и действителността му.

На първо място посочва, че съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК, договорът за кредит е недействителен, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл. 11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9.В настоящият случай, процесният договор за потребителски кредит е недействителен, поради наличието на няколко от хипотезите, регламентирани в чл.22 ЗПК. Пояснява, че в чл.10, ал.1 от ЗПК са регламентирани изискванията, на които задължително трябва да отговарят договорите за потребителски кредити, за да са действителни, като едно от тях е изискванията за шрифт /не по-малък от 12/. В случая счита, че процесният ДПК не отговаря на това изискване, шрифтът е по-малък от 12, което се отнася и за Общите условия към него. Общите условия, освен че не отговарят на изискването за шрифт, поради липсата на разстояние между редовете и абзаците, са трудни за възприемане от потребителя, което е нарушение на ЗПК и ЗЗП.

Отделно от това изтъква, че в чл.11, ал.1, т.9а от ЗПК, като задължителен реквизит от съдържанието на всички договори за потребителски кредити е регламентирано да бъде посочена методиката за изчисляване на референтния лихвен процент, каквато методика в процесния договор липсва. Такава методика изначално липсва в сключения между доверителя му и ответното дружество договор. В договора за потребителски кредит действително е посочен размерът на възнаградителната лихва - 50,40%, като ГПР е фиксиран на 64,96%.

По никакъв начин не е посочено какви такси или други разходи са включени в разликата от 14,56% между ГПР и договорната лихва, което означава, че ГПР е посочен абстрактно, без да е спазено изискването на ЗПК да се посочи методиката за изчисляване на ГПР и какво точно съдържа оскъпяването на кредита. На още по-силно основание, в ГПР не е включена и неустойката при неосигуряване на гаранция по процесния договор в 15 % върху непогасената главница, което при включване в същия и съобразяване на изтеглената сума, доверителят му получава главница в размер на 1 700,00 лв., а е длъжен да върне неустойка в размер на 15 % върху непогасената главница, което е възнаграждение за ответното дружество само по отношение на това задължително възнаграждание, описано като „неустойка". Отделно от това, доверителя му дължи и възнаградителна лихва в размер на 50,40 %, което прави ГПР по договора около 100,00 %. Този процент на ГПР многократно надвишава позволеният по ЗПК максимален размер съгласно чл.19, ал.4 и е нищожна на основание чл.21, ал.1 от ЗПК.

Счита, че е нарушена и разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, защото в договора следва да е посочена не само цифровата стойност на годишния лихвен процент, но и изчерпателно да се посочат всички разходи, които доверителят му ще направи и които са отчетени при формирането на годишния процент на разходите, тъй като доверителят му е икономически слабата страна по процесния договор и следва да бъде запознат и максимално информиран за разходите, които следва да направи във връзка с кредита. Само на това основание намира договорът за изцяло недействителен.

Заявява, че грубо е нарушена и императивната разпоредба начл.11, ал.1, т. 11 от ЗПК, съгласно която договорът има задължителни реквизити по отношение на погасителния план - „размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на 2 погасяването". В договора липсва погасителният план и не може да се извлече информацията за размера на включените в месечната погасителна вноска суми, а именно колко лихва, колко главница и колко такса се погасява с всяка вноска и дали се дължат други такси по кредита, които очевидно се дължат с оглед разликата от 14.56% между ГПР и възнаградителната лихва (която разлика в действителност е в пъти поголяма при включване на неустойката за неосигуряване на гаранция).

Счита, че в процесният договор за кредит е нарушена и разпоредбата на чл.11, т. 12 от ЗПК. Видно в така предоставеният погасителен план и договорът за потребителски кредит, ГПР по процесният договор е 64,96%, а фиксираният годишен лихвен процент е в размер на 50,40%. За процентната разлика от тези две суми обаче кредитодателят не е предоставил разбивка в погасителния план и е в разрез и нарушение на императивните изисквания на т.12 от чл.11, ал.1 от ЗПК, а именно : „…..планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи“.

Процесният договор е в нарушение също и на чл.11, ал.1, т.20, 23 и 24 от ЗПК . Същият не съдържа клаузи, относно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл.29, ал.4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден. Липсва реда за прекратяване на договора за кредит /т. 23/, както и наличието на извънсъдебни способи за решаването на спорове и за обезщетяване на потребителите във връзка с предоставяне на потребителски кредит, както и условията за тяхното използване /т. 24/. При сключване на ДПК, на доверителя му не са представяни Общите условия към него, той не ги е подписал на всяка страница, каквито са изискванията на ЗПК, което на самостоятелно основание влече до недействителността на ДПК. Може да се предположи, че приложения към настоящата искова молба ДПК съдържа и Общи условия, но доверителят му не е подписал всяка страница от него, поради което не са спазени изискванията на ЗПК.

С оглед това, че Общите условия се явяват неразделна част от договора за потребителски кредит и при сключване на процесния договор на доверителя му са предоставени, но те не са подписани на всяка една страница, каквото е и императивното изискване на чл.11 ал.2 във вр. с чл.23 от ЗПК, което на самостоятелно основание влече недействителност на договора за потребителски кредит.

Предвид всичко гореизложено и съгласно чл.22 и чл.23 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК, чл.11, ал.1, т.7-т.12, т.20, ал.2 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Намира за нищожна, като противоречаща на добрите нрави, и клаузата, включена в Договора, фиксираща размера на възнаградителната лихва на 50,40%. Допустимият размер на договорната лихва не може да надвишава трикратния размер на законната лихва, каквато е константната практика на ВКС, а в случая и от приложения договор за кредит е видно, че „Аксес Файнанс"АД е фиксирал годишната лихва в размер на 50,40%.

С оглед момента, към който е сключен договорът за потребителски кредит между довереника му и ответното дружество, както и направената справка в платформата на БНБ, основният лихвен процент е бил 3,12% + 10 пункта или 13,12%. Тоест уреденият в договора основен лихвен процент надвишава трикратния размер на законната лихва и само на това основание договорът за кредит е нищожен на основание противоречие с добрите нрави съгласно задължителната практика на ВКС.

Нищожна като подвеждаща определя клаузата, в която е уговорен ГПР в размер на 64,96%. Независимо че формално отговаря на изискванията на ЗПК, на практика ГПР е в размер, многократно надвишаващ допустимият петкратен размер на законната лихва съгласно ЗПК, тъй като кредиторът - ответник не е включил в ГПР неустойката, която е дължима при неосигуряване на гаранция в срок до 5 дни от подписване на договора, явяваща се условие за отпускане на кредита и представлява или скрита лихва, или такса за усвояване и управление на кредита. В този смисъл посочва актуална съдебна практика на СЕС - Решение на СЕС по дело С714/22, постановено на 21.03.2024 год.

Моли съда да съобрази и задължителната за съдилищата съдебна практика, обективирана в Решение на СЕС по дело С-714/22, постановено на 21.03.2024 год. , в което е прието, че в случай на неточно посочване на ГПР, това представлява порок от толкова висока степен, че влече до пълната недействителност/нищожност на правоотношението, при което потребителят дължи връщане само на чистата 3 получена стойност на заема. Наред с горното, в същото Решение е прието, че ако даден разход по кредита на практика представлява ..конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит", то този разход е част от общите разходи по кредита, който задължително следва да бъде включен при окончателното определяне размера на ГПР.