Решение № 6563 от 31.10.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6563 гр. София, 31.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П. Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Г. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Въззивно гражданско дело № 20231100506577 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20063918/26.10.2022 г., постановено по гр.д. № 61144/2017 г. по описа на СРС, ГО 50 състав е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 108 ЗС, по отношение на Държавата и по отношение на „Овча купел“ ЕООД, ЕИК 121825117, в ликвидация, че Е. М. К. и Е. М. Х. са собственици при равни квоти по силата на възстановяване на собствеността по ЗВСОНИ във вр. ЗОЕГПНС (отм.) и наследяване на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, с площ 767 кв.м., представляващ част от поземлен имот с пл. № 511, кад. Л. 422, УПИ IV от кв. 519 по плана на м. „Овча купел“ по КП от 1943 г., представляващ част от поземлен имот от 1000 кв.м. в м. „Върбите“ в землището на гр. София-Горна баня, по Нотариален акт за продажба № 123, т. III, peг. 523, дело № 492/1944 г. на I Нотариус при СНС, ограничен от букви А-Б-ВГ-Д-Е-А в комбинирана скица-приложение № 1 на Заключение на съдебна-техническа експертиза с вх. № 25036545/04.05.2022 г. по описа на СРС, находяща се на л. 476 по гр.д. № 61144/2017 г. по описа на СРС. Първоинстанционният съд, на основание чл. 108 ЗС, е осъдил „Овча купел“ ЕООД в ликвидация да предаде на Е. М. К. и Е. М. Х. владение върху процесния недвижим имот. На основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 171, т. II, peг. № 4129, HOT. дело № 330/2012 г. на нотариус с peг. № 040 на НК. С решението е отхвърлен и предявеният установителен иск с предмет правото на собственост върху процесния недвижим имот срещу Столична община.

1

Първоинстанционният съд се е произнесъл и по дължимостта на разноските в исковото производство на основание чл. 78 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба, вх. № 25072922/09.11.2022 г., подадена от ответника - ДЪРЖАВАТА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която обжалва решение в частта, с която са уважени исковите претенции. Въззивникът навежда правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на процесуалните правила, регламентиращи процеса по установяване на релевантни факти и оценка на събрания доказателствен материал. Моли решението да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постави акт, с който да се отхвърлят предявените искове. Претендира сторените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответницата по жалбата и ищца в първоинстанционното производство - Е. М. Х., с който оспорва жалбата. Излага подробни аргументи, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени направените съдебни разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по жалбата и ищец в първоинстанционното производство - Е. М. К., с който оспорва жалбата. Излага подробни аргументи, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Постъпила е и въззивна жалба от ответника „Овча купел“ ЕООД, срещу горепосоченото решение, в частта, с която на основание чл. 124 ГПК и чл. 108 ЗС е признато за установено спрямо дружеството, че ищците са собственици на гореописания имот и на основание чл. 108 ЗС е осъдено да им предаде владението върху същия, както и в частта, с която на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 171. т. II, peг. № 4129, HOT. дело № 330/2012 г. на нотариус с peг. № 040 на НК.

Моли решението да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постави акт, с който да се отхвърлят предявените искове. Претендира сторените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответницата по жалбата и ищца в първоинстанционното производство - Е. М. Х., с който оспорва жалбата. Излага подробни аргументи, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени направените съдебни разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по жалбата и ищец в първоинстанционното производство - Е. М. К., с който оспорва жалбата. Излага подробни аргументи, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени направените съдебни разноски.

2

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на определени страни по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно.

По допустимостта на иска .

Съгласно диспозитивното начало в гражданския процес, ищецът може да определи предмета, обема и вида на търсената защита на засегнатото материално право от възникналия правен спор. Спорното право се индивидуализира с 1) основанието, въз основа на което се претендира да е възникнало, т.е. правопораждащия фактически състав; 2) съдържанието на правото; 3) субектите по спорното правоотношение; 4) индивидуализация на обекта на спорното правоотношение. Предмет на вещни права могат да бъдат само самостоятелни вещи, тоест само вещи, които са разграничени от другите вещи. Когато вещта е поземлен недвижим имот /част от земната повърхност/, границите между отделните имоти са изкуствени, прокарани от човека съобразно правото на собственост. В случаите на предявен иск за собственост на имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, ЗВСОНИ, ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, имотът, правото на собственост върху който се защитава с предявяването на иска, е самостоятелна недвижима вещ, дори когато представлява реална част от съществуващ парцел, поземлен имот или урегулиран поземлен имот, тъй като от юридически актове може да се установят границите на този имот. Следователно предявеният иск с правна квалификация чл. 108 ЗС с предмет правото на собственост върху реална част от поземлен имот е допустим. В този смисъл мотивите към т.2 на Тълкувателно решение № 8/2016 г. по тълк.д. № 8/2014 г., ОСГК на ВКС.

По основателността на иска.

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Предмет на въззивното производство е твърдяното от ищеца материално субективно право на собственост върху процесния недвижим имот с идентификатор № *** и площ от 767 кв.м., представляващ част от поземлен имот с пл. № 511, кад. Л. 422, УПИ IV от кв. 519 по плана на м. „Овча купел“ по КП от 1943 г., представляващ част от поземлен имот от 1000 кв.м. в м. „Върбите“ в землището на гр. София-Горна баня, по 3

Нотариален акт за продажба № 123, т. III, peг. 523, дело № 492/1944 г. на I Нотариус при СНС, ограничен от букви А-Б-В-Г-Д-Е-А в комбинирана скица-приложение № 1 на Заключение на съдебна-техническа експертиза с вх. № 25036545/04.05.2022 г. по описа на СРС, находяща се на л. 476 по гр.д. № 61144/2017 г. по описа на СРС.

За да се уважи иска за защита на собствеността с правна квалификация чл. 108 ЗС, е необходимо да се установи, че: 1) ищецът е собственик на вещта - предмет на иска, 2) към момента на предявяването на иска вещта се е намирала във владение или държане на ответника и 3) ответникът владее или държи вещта без основание. Не е ли налице една от тези предпоставки, искът не може да бъде уважен. В този смисъл Решение № 27 от 20.03.2020 г. по гр. д. № 2224/2019 г. на ВКС, I г.о.

Правопораждащият фактически състав на твърдяното от ищеца материално право включва следните елементи: 1) процесният недвижим имот да е бил собственост на ищците или техен праводател, арг. чл. 3, ал. 1, изр. І ЗВСОНИ; 2) имотът да е бил отчужден в полза на държавата по реда на Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост (обн., ДВ, бр. 87 от 1948 г.; попр., бр. 91 от 1948 г.), 3) към момента на влизане в сила на реституционния закон (21.02.1992 г.) недвижимият имот да е собственост на държавата, на общините, на обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 от Търговския закон; 4) процесният имот следва да съществува реално до размерите, в които е отчужден, арг. чл.2, ал.3 ЗВСОНИ; 5) собствениците да не са били обезщетени чрез изплащане на паричната им равностойност или с друг равностоен недвижим имот, арг. чл.4, ал.1 ЗВСОНИ.

Настоящият състав на съда приема, че правото на собственост върху процесния имот преди одържавяването е принадлежало на М.К.Я., т.е. налице е първият елемент от правопораждащият спорното право фактически състав.

Съгласно удостоверение за наследници на М.К.Я. от 18.10.2013 г., издадено от Столична Община, район „Оборище“, се установява, че Я. е оставил наследници по закон низходящите Е. М. Х. и Е. М. К.. От Нотариален акт за продажба №123, т. III, рег. 523, дело №492/1944 г. на I Нотариус при СНС се установява, че на 22.09.1944 г. М.К.Я. купува ливада, находяща се в землището на София-Горна Баня, местността „Върбите“, с площ 1000 дка, с граници В.С., К.С., М.П. и поток (държавна нива). Към доказателствения материал са приобщени и актове за собственост на праводателите на М. Я. (стр. 86- 92 от първоинстанционното дело).

Установява се пълно и главно, че процесният недвижим имот е отчужден в полза на държавата по реда на Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост (обн., ДВ, бр. 87 от 1948 г.; попр., бр. 91 от 1948 г.), т.е. налице е и втория елемент от правопораждащият фактически състав.

Съгласно Акт № 507 от 27.10.1949 г. за завземане на недвижим имот за държавен, б.с. на М.К.Я. от гр.София, е иззето от използвач В.С. празно място от 1000 кв. м в гр.

София, землище „Горна Баня“, местността „Върбите“, при съседи В.С., С., М. П. и поток, на основание Закон за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост (отм.) от 4

04.08.1948 г., с постановление на МС №73. Имотът се отдава за ползване на О.З.С. при С.Н.С. по протокол от № 8/09.02.1949 г. на вр. управа на С.Н.С. и чл. 3 от Правилник за приложение на ЗДИ. Според Постановление на МС № 73 от 04.08.1949 г., протокол № 99, се утвърждават комисии по чл. 11 от ЗОЕГПНС за отчуждаване на недвижими имоти по списък към доклад №147/06.04.1949 г. на Министъра на правосъдието. От доклада на министъра на правосъдието се установява, че под № 80 са включени като подлежащи на отчуждение имоти на М.К.Я. – преписка №8484/1948 г.

Съгласно от Акт № 3555/21.10.2014 г. за частна общинска собственост процесният имот е актуван като общинска собственост, на осн. чл. 2, ал.1, т.7 и чл. 59 от ЗОС, незастроен ПИ № *** по КК и КР на гр. София, одобрени със Заповед № Рд-1851/15.07.210 г. на ИД АГКК, с площ 490 кв.м, от които 262 кв.м попадат в УПИ IV, кв. 519, 17 кв.м в УПИ III-277, кв. 519 по плана на м. „Овча купел-кв. 50“, одобрен с Решение №114 по Протокол № 24/30.03.2001 г., и 211 кв. м са за новопроектирана улица. Актът е издадена въз основа на съставен по-рано АОС № 2336/25.06.2007 г. Приобщени към доказателствения материал са и Акт № 338/17.11.1989 г. за държавна собственост на недвижим имот, съставен на основание Заповед РД 40-1880/1987 г. на Председателя ИК на СНС, за дворно място,без сграда, с площ 576 кв.м, находящ се в гр. София, район „Овча купел“, кв. 14, парцел с пл.