Решение № 11886 от 28.10.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 11886 гр. С, 28.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Н.Н при участието на секретаря С.В като разгледа докладваното от Н.Н Гражданско дело № 20211110155439 по описа за 2021 година

Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ.

Ищецът Д. Р. З. твърди в исковата молба, че е работил по Трудов договор от 18.12.2019г. с ответника/“Р“ ЕООД-предишно наименование/ на длъжност

„Управител, човешки ресурси“. Заявява, че с

Пълномощно, с нотариална заверка на подписите от 12.11.2020г. управителя на ответното дружество В Г надлежно го упълномощава с права, подробно описани в същото, включително да подписва трудови договори и допълнителни (прекратителни) споразумения/т.2.1./; да приема, подписва и утвърждава правилници, заповеди, щатни разписания и инструкции, свързани с организацията на работния процес на дружеството/т.2.3./. Поддържа, че в т.6 от пълномощното изрично е записано, че „за избягване на всякакво съмнение Упълномощеното лице при упражняване на правата си по това пълномощно има право да договаря сам със себе си по смисъла на чл.38 от Закона за задълженията и договорите“.

Твърди, че по силата на даденото пълномощно на 06.04.2021 г. на основание чл.119 КТ е подписал Допълнително споразумение №2/06.04.2021 г. към Трудов договор от 18.12.2019г., между „А Б“ ЕООД, представлявано от него в качеството му на пълномощник и Д.

З., в качеството му на служител, като с оглед оптимизиране на работния процес е преназначен от длъжността „Управител, човешки ресурси“ на длъжността

„Ръководител екип програмисти“ и в тази връзка е изпратено по чл.62, ал.5 КТ уведомление до НАП. Заявява, че на 26.07.2021г. след края на работния ден е получил искане от работодателя за даване на обяснения по чл.193, ал.1 КТ в срок до 1 час от връчването им, като след възражения от негова страна срока е удължен до 17 часа на 27.07.2021г./следващия 1 работен ден/, като същото не го е подписал. Поддържа, че е депозирал писмени обяснения в срок и е напомнил за правата му дадени с пълномощното. Твърди, че мотивите за промяната на длъжността са поемане на допълнителни функции и задължения, след напускането на предходния управител, които не са фигурирали в първоначалната му длъжностна характеристика и в никакъв случай не са засегнати финансовите и други параметри/работно време, отпуски/ на трудовото правоотношение. Заявява, че са му поискани допълнителни обяснения по чл.193, ал.1 КТ и в още по-кратък срок, като такива е представил на работодателя.

Поддържа, че двата броя искания по чл.193, ал.1 КТ не са надлежно издадени и подписани от работодателя.

Твърди, че

Заповед

№11/28.07.2021г. е немотивирана/не са описани писмените обяснения, липсва конкретно, точно и ясно посочване на датата на извършване на твърдяното нарушение, липсва правно основание/ и не е издадена при спазване на изискванията но чл.195, ал.1 КТ реквизити.

Заявява, че не му е осигурен „разумен“ срок за даване на обяснения. Поддържа, че в направените искания за даване на обяснения по никакъв начин не се съдържа, нито описание на твърдяното нарушение, нито правната му квалификация, нито са му представени факти, документи и доказателства, на база на които да се направи извод за извършено нарушение на трудовата дисциплина. Твърди, че липсва извършено нарушение на трудовата дисциплина от негова страна. Претендира уволнението да бъде признато за незаконно и неговата отмяна; да бъде възстановен на предишната работа/заеманата преди уволнението длъжност/; да му се плати сумата от 9306.26 лева, представляваща обезщетение за времето през което е останал без работа, поради уволнението- за периода от 28.07.2021г. до 11.10.2021г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 27.09.2021г. до окончателното изплащане, както и разноските.

Ответникът „А Б“ ЕООД е получил препис на исковата молба и в срока по чл.131 от ГПК е представил писмен отговор. Заявява, че е спазена процедурата по чл.193, ал.1

КТ, като преди да бъде наложено дисциплинарно наказание са поискани два броя писмени обяснения и представени от ищеца в срок. Твърди, че двете искания за писмени обяснения са надлежно подписани от В.Г-управител на работодателя, както и че срока за даването им е „разумен“. Поддържа, че Заповед №11/28.07.2021г. е постановена при спазване разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ, като съдържа всички реквизити.

Заявява, че в процесната заповед е посочено правното основание на уволнението на ищецачл.190, ал.1, т.4 КТ. Твърди, че процесната заповед е подписана от В.Г-управител на работодателя, като същата е връчена на ищеца при отказ/в присъствиетто на двама свидетели/. Поддържа, че заповедта е издадена в сроковете по чл.194, ал.1 КТ.

Заявява, че служителя е извършил тежко нарушение на трудовата дисциплина и наказанието „уволнение“ е законосъобразно, правилно и пропорционално. Твърди, че от обективна страна извършеното нарушение се изразява във факта, че на 06.04.2021г. към Трудовия договор е сключено

Допълнително споразумение, като ищецът едностранно е променил длъжността си от „Управител, човешки ресурси“ на „Ръководител 2 екип програмисти“.

Поддържа, че от субективна страна е установил, че сключването на

Допълнителното споразумение е осъществено от ищеца с цел да извлече изгода за себе си, а не в полза на интересите на работодателя. Претендира разноски.

Софийски районен съд, след преценка на всички събрани доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:

По иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ

С изготвения по делото доклад на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК са признати за безспорни и ненуждаещи от доказване между страните правнорелевантните факти, че ищеца Д. Р. З. е работил по трудово правоотношение при ответника на длъжността „Управител, човешки ресурси“, а впоследствие „Ръководител екип програмисти“, прекратено със

Заповед №11/28.07.2021г. на основание чл.330, ал.2, т.6, във връзка с чл. 188, т. 3, във връзка с чл.190, ал.1, т.4 КТ, при спазване на изискванията на чл.189, чл.193 и чл.194 КТ, поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”. Тази заповед, видно от направеното върху нея отбелязване е връчена на лицето при отказ, в присъствието на двама свидетели- Н. В. К. и Д. Ангелова Петрова на 28.07.2021 г. С горецитираната заповед е наложено дисциплинарно наказание

„уволнение“ за това, че като представител на работодателя е сключил със себе си като служител Допълнително споразумение №2/06.04.2021 г. към Трудов договор от 18.12.2019 г., с което е променена длъжността на служителя от „ Управител, човешки ресурси“, с шифър 12126001 на „Ръководител екип програмисти“, с шифър 2514500518, като с посочените действия служителят е нарушил задължението си да полага усилия да работи в полза на работодател, предвидено в чл.6.2 от Трудовия договор и е злоупотребил с доверието на работодателя, което представлява нарушение на трудовата дисциплина по чл.194, ал.1, т.4 КТ.

Дисциплинарната отговорност е лична отговорност за виновно неизпълнение на задължения на работника или служителя по индивидуалното трудово правоотношение с работодателя. Тази отговорност се реализира, чрез налагане на предвидено в закона дисциплинарно наказание, но след като бъдат изслушани или приети обясненията на работника или служителя по отношение на дисциплинарното нарушение, съгласно чл. 193, ал. 1 от КТ, за което не са изтекли преклузивните срокове по чл.

194 от КТ и въз основа на мотивирана заповед по чл. 195, ал. 1 от КТ, в която се посочват нарушителят, извършеното от работника или служителя дисциплинарно нарушение с ясно и точно описание на същото и кога то е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. В случая тежестта на доказване на законността на наложеното дисциплинарно наказание „уволнение”, съобразно посочените императивни правила носи ответникът – „А Б“ ЕООД. Съгласно константната практикаРешение № 849/12.01.2011 г. по гражданско дело №40/2010г. на ІV ГО при ВКС; Решение № 266/26.09.2011 г. по гражданско дело № 311/2011 г. на ІІІ ГО при ВКС;

3

Решение№432/07.11.2011 г. по гражданско дело № 65/2011 г. на ІV ГО при ВКС и други е прието, че мотивирането на заповедта е изпълнено при наличие на данни за еднократност на наказанието, спазване на сроковете по чл. 194 от КТ и осигуряване на възможност на работника или служителя да се защити ефективно, чрез индивидуализиране на нарушението по начин, който не буди съмнение относно съществените му белези от обективна и субективна страна. Също така е прието, че задължителните реквизити по чл. 195, ал.1 от КТ могат да се съдържат, както в един акт, така и да препращат към друг, стига той да е станал достояние на работника или служителя по време на дисциплинарната процедура и преди връчване на самата заповед.

Съдът намира за неоснователни доводите не ищеца, че е нарушена процедурата по чл.193 КТ, свързана с исканията за писмени обяснения от служителя.

Според чл.193, ал.1 от КТ работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. В тази връзка е и константната съдебна практика- Решение №43/07.03.2018г. по гражданско дело №2085/2017г. на IV ГО при ВКС; Решение №221/30.07.2014г. по гражданско дело №7639/2013г. на IV ГО при ВКС и други. По делото се доказа, че ответника-работодател е изпълнил това свое задължение, като е връчил на ищеца Искане на работодател до служител за даване на обяснения по чл.193, ал.1 КТ(изх.№2/26.07.2021 г.) на 26.07.2021 г. и Искане на работодател до служител за даване на обяснения по чл.193, ал.1 КТ(изх.№3/26.07.2021 г.) на 27.07.2021 г., като връчването е установено, чрез свидетеля Н. В. К.

Несъстоятелно е твърдението на ищеца, че двете искания за писмени обяснения са нищожни, поради ненадлежно издаване и подписване от работодателя. Няма изискване искането за даване на обяснения от служителя да бъде връчено лично от работодателя. Установи се, че двете искания са надлежно подписани от работодателя и копия от тях са връчени фактически на ищеца от служителя Н. К., упълномощен изрично за това. Предполага се, че сроковете за даване на писмени обяснения са разумни/първото искане е от 26.07.2021 г. със срок до 17 часа на 27.07.2021 г. и второто искане е от 27.07.2021 г. със срок до 13 часа на 28.07.2021 г./ и предвид дадените обяснения се явяват достатъчни.

Предвид на дадените писмени обяснения/отговор на поставените от ответника въпроси/ от 27.07.2021 г. и от 28.07.2021 г. се опровергава довода на ищеца, че „не е ясно в каква връзка и по каква причина са зададени“, като същия е разбрал за какво се искат обясненията. Още повече, че е проведен преди това видео-конферентен разговор/на 26.07.2021 г./, между ищеца, В.Г-управител на ответника и Добромира Манасиева/свидетел по делото/, по повод на която е допусната и приета по делото съдебно-видеотехническа експертиза.

Съгласно чл. 194, ал. 1 от КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Според съдебната практика- Решение №167/30.07.2014г. по гражданско дело №6368/2013г. на IV ГО при ВКС, съдът не следи служебно за спазването на срока за 4 налагане на дисциплинарно наказание, като в тази връзка този срок е давностен, тъй като всички срокове, за които съдът следи служебно са преклузивни /в това число и сроковете за надлежното му сезиране/. Ето защо, когато работодателят наложи дисциплинарно наказание след срока по чл.194, ал.1 от КТ и работникът не обжалва наложеното наказание, то поражда правни последици /като в тази връзка работникът не може да претендира вреди от незаконно наложеното дисциплинарно наказание/. „Откриване на нарушението“, по смисъла на чл.194, ал.1 от КТ, означава узнаване от субекта на дисциплинарна власт на нарушението на трудовото дисциплина, установено в съществените му признаци- субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, индивидуализиращите признаци на деянието, квалифициращи го като нарушение- Решение №203/24.06.2015г. по гражданско дело №6889/2014г. на I V ГО при ВКС; Решение №256/18.05.2012г. по гражданско дело №1036/2011г. на I V ГО при ВКС. Достатъчно е както в искането за обяснения, така и в заповедта нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин- Решение №128/28.05.20913г. по гражданско дело №726/2012г. н а I V ГО при ВКС. В разглеждания случай съдът счита, че процесното дисциплинарно наказание „уволнение” е наложено на ищеца в рамките на двумесечния срок по чл. 194 , ал. 1 от КТ. Същият тече от узнаването за нарушението от субекта на дисциплинарна власт – свидетелят Манасиева, заявил, че по повод одит на дейността на ейч ар функцията/„Човешки ресурси“/ при ответника в началото на юли