Определение № 111 от 06.02.2024, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 33/2024
- Вид
- Определение № 111
- Подписан
- 06.02.2024
- В сила
- 12.06.2024
- Състав
- Диана Вълева Джамбазова, Росица Славчова Станчева, Юлия Русева Бажлекова
Цитирани разпоредби
- чл.130 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 111 гр. Варна, 06.02.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Диана В. Джамбазова
Членове:
Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно частно гражданско дело № 20243000500033 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК, образувано по частна жалба, подадена от В. Н. Н. срещу определение № 4443/24.11.2023 г. по гр.д.
№ 2264/2022 г. на Окръжен съд – Варна, с което на основание чл.248 ГПК е изменено определение № 1695/04.05.2023 г. по същото дело, в частта му относно разноските чрез намаляване на размера на присъденото адвокатско възнаграждение в полза на адв.М.Р., от 9 150 лв. на 3 050 лв.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението. Жалбоподателят сочи, че е подаден иск за сумата от 30 000 лв., предвид направеното от него изменение. Излага доводи, че с оглед цената на иска възнаграждението следва да бъде изчислено по реда на чл.7, ал.2, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и че същото възлиза на 1 430 лв. Моли за отмяна на обжалваното определение.
Насрещните страни не са изразили становище по подадената частна жалба.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения:
Производството пред Окръжен съд – Варна е образувано по предявени на основание чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД субективно съединени искове от В.
Н. Н. срещу М. Н. С., А. К. А. и Е. К. И. за осъждането им да му заплатят солидарно обезщетение за причинени неимуществени вреди в общ размер на 60 000 лв., изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие даване на всеки от ответниците в качеството му на вещо лице невярно заключение по 1 тройна САЕ, назначена по НАХД № 2537/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, ведно със законната лихва върху всяка главница, считано от 29.10.2020 г. до окончателното й плащане.
С уточнителна молба вх. № 1823/23.01.2023 г. ищецът е посочил, че претендира солидарното осъждане на ответниците за сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди.
С определение № 1695/04.05.2023 г. окръжният съд е отменил протоколно определение от о.с.з., с което е даден ход по същество на делото, прекратил е производството на осн. чл.130 ГПК и е осъдил ищеца да заплати на процесуалния представител на ответниците адв. М.Р. възнаграждение в размер на 9 150 лв., на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв.
Горепосоченото определение е изменено с обжалвания пред настоящата инстанция съдебен акт, по молба на ищеца за намаляване на определеното адвокатско възнаграждение, на осн. чл.248 ГПК. Присъденият хонорар в полза на адв. М. Р. в размер на 9 150 лв. е намален на 3 050 лв., съобразно цената на иска и измененията и допълненията на Наредба № 1/09.07.20004 г. за минималните размери на адвокатските възнагражденията - ДВ бр. № 88/4.11.2022 г.
Разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗАдв. има за цел да осигури заплащането на възнаграждение при позитивен резултат за осъществената безплатна адвокатска помощ по чл.38, ал.1 ЗАдв. В случая окръжният съд е присъдил адвокатско възнаграждение за адвокат М.Р. в размер на 3050 лв., което е съобразено с установения минимум съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът е определил възнаграждението, съобразявайки се с конкретните обстоятелства, включително и с факта, че осъществените от адвоката процесуални действия са еднакви по отношение на тримата представлявани. Взел е предвид и това, че ответниците имат качеството на обикновени другари, в какъвто случай практиката на касационната инстанция предвижда едно общо възнаграждение за адвокат.
Преценката за размера на адвокатското възнаграждение следва да се осъществи съобразно последната редакция на Наредба № 1/2004 г., предвид факта, че приложените към делото пълномощни са подписани в периода 13.12.2022 г. – 20.12.2022 г. При съобразяване с разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. (ред. след изм. с ДВ, бр. 88/2022 г.), на адв.Р. се дължи адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на 3 050 лв. Съдът е определил правилно размера на адвокатското възнаграждение, поради което обжалваното определение като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА определение № 4443/24.11.2023 г. по гр.д.№ 2264/2022 г. на Окръжен съд – Варна.
Определението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му на страната.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3