Решение № 249 от 04.05.2026, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 249 гр. Силистра, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Н. Петрова при участието на секретаря Т. Д. като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело № 20253420101974 по описа за 2025 година

Ищецът „А. Ч.“ ЕООД твърди, че през стопанската 2024/2025 г. обработвал земеделски имоти в землището на с. Б., като в единия от масивите имало „бяло петно“ от 107 дка (ПИ с идентификатор ..........), за чието ползване бил уведомен от ответната дирекция, че следва да заплати съответната рента. Той сторил това, като на 11.03.2025 г. превел по сметка на дирекцията сумата от 11443,55 лв., но месец по – късно бил уведомен, че имотът ще бъде предаден за ползване на друг земеделски производител, тъй като ищецът бил лишен от правото да участва в споразумение по чл. 37в ЗСПЗЗ. В тази ситуация на 27.05.2025 г. ищецът депозирал молба за възстановяване на внесената сума, но до момента същата не му била върната, поради което той моли съда да осъди ответника да му я заплати, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 17.12.2025 г. до окончателното плащане. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът ОД „З.“ - С. оспорва иска и моли съда да го отхвърли като неоснователен.

Признава получаването на сумата от 11443,55 лв. на основание чл. 37в, ал. 7 ЗСПЗЗ, но счита, че се явява второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, поради което крайният получател на средствата било МЗХ. Затова счита, че ответник по делото следва да бъде именно министерството, което на свой ред имало вземания спрямо ищеца, за чието събиране било образувано изп. д. № 205/2025 г. на ДСИ – Т. въз основа на изпълнителен лист, издаден на основание заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 422/2025 по описа на РС – Т., като освен това въпросното вземане било предмет на отрицателен установителен иск, по който било образувано гр.д. № 25/2025 г. по описа на ОС – С.. Счита, че задължението за възстановяване на сумата от 11443,55 лв. следва да бъде прихванато с вземането на МЗХ срещу ищеца, 1 предмет на посоченото изпълнително дело.

След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и от правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

От представено по делото преводно нареждане от 11.03.2025 г. е видно, че ищецът превел по банкова сметка на ОД „З.“ – С. сумата от 11443,55 лв. на посочено в документа основание: „чл. 37, ал. 1, с. Б.; ..... площ 107,958 дка“. Ответникът не оспорва, че сумата е преведена на основание чл. 37в, ал. 7 ЗСПЗЗ във връзка с процедура за сключване на споразумение за създаване на масиви за ползване на земеделски земи в землището на с. Б. и който предвижда, че ползвател на земеделски земи, на който със заповедта по ал. 4 (за разпределение на масивите) са определени земите по ал. 3, т. 2 (за които няма сключени договори за наем или аренда, нито се ползват от собствениците си), внася по сметка за чужди средства на съответната областна дирекция "З." сума в размер на средното годишно рентно плащане за землището в срок до три месеца от публикуване на заповедта по ал. 4, като според разпоредбата сумите са депозитни и се изплащат от областната дирекция "З." на правоимащите лица въз основа на заповедта на директора на областната дирекция "З." по ал.

4 в 10-годишен срок. По делото не е спорно, че споразумението по чл. 37в, ал. 1 ЗСПЗЗ е било сключено без участието на ищеца (според собствените му твърдения той не бил допуснат до процедурата поради наличието на задължения към МЗХ), но внесената сума не му била възстановена, въпреки че той отправил писмена покана в тази насока.

Между страните няма спор, че банковата сметка на ОД „З.“ – С., по която процесната сума е преведена, е сметка за чужди средства по чл. 37в, ал. 7 ЗСПЗЗ, поради което в нея не се съхраняват бюджетни средства, предоставени от МЗХ, за да може да се коментира основание за прихващане на сумата със задължения на ищеца към това министерство, каквото релевира ответната дирекция. Такова прихващане на общо основание не би могло да се извърши и поради различната правосубектност на титуляра на вземанията спрямо ищеца (МЗХ) и носителя на задължението към него (ОД „З.“ – С.), в каквато насока съдът се е произнесъл в определението си за насрочване на делото. В този акт съдът е приел, че всяка държавна институция не би могла да прихваща задълженията си с вземанията на други държавни органи и институции, тъй като в юридически смисъл те представляват различни правни субекти, които могат съобразно правомощията си да встъпват самостоятелно в различни граждански правоотношения. Чрез заповед № РД 04-50-3 от 20.05.2025 г. на Директора на ОД „З.“ – С. се нарежда предоставянето за ползване и сключване на едногодишен договор по отношение на ПИ с идентификатор ........ (фигуриращ в платежното нареждане на ищеца като основание за превеждане на сумата) на друг земеделски производител – „ЗК И. – ......“, като от заповедта става ясно, че имотът е част от държавния поземлен фонд. Казаното сочи, че ако споразумението по чл. 37в, ал. 1 ЗСПЗЗ бе сключено с участието на ищеца и държавният имот с идентификатор ......... бе попаднал в неговите масиви за ползване, сумата по преводното нареждане е следвало да се преведе на МЗХ като наем за този имот; въпреки това основанието за заплащане на сумата не се е реализирало, 2 ищецът не е участвал като страна нито в споразумението по чл. 37в, ал. 1 ЗСПЗЗ за разпределение на масивите в землището на с. Б., нито в договор за наем с МЗХ, поради което преведената сума по сметката за чужди средства на ОД „З.“ – С. не е част от патримониума на МЗХ и задължена да я възстанови на ищеца се явява именно ответната дирекция, което е титуляр на сметката, по която тя е била преведена.

Чл. 55, ал. 1 ЗЗД гласи, че който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Визираните в тази разпоредба предпоставки за възникване на задължение в тежест на ответника за възстановяване на получената на неосъществено основание сума са налице, поради което предявеният иск за връщането се явява основателен и като такъв следва да се уважи, ведно с акцесорния иск по чл. 86, ал.1 ЗЗД за присъждане на законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.12.2025 г., до окончателното изплащане. Казаното не означава, че МЗХ, за което се твърди, че е взискател по изпълнителни дела срещу ищеца, не би могло да насочи изпълнението върху сумата чрез способите, предвидени в ГПК, но горното не променя липсата на идентичност между взискателя по тези изпълнителни дела и длъжникът по вземането за възстановяване на внесената на неосъществено основание сума, поради което погасяването на задълженията (изцяло или отчасти) не би могло да се извърши по реда на чл. 103 ЗЗД.

Поради уважаването на исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и направените по делото разноски в размер на 234,17 евро за държавна такса, 731,15 евро за адвокатски хонорар, а искането на ответната страна за възстановяване на деловодните разноски следва да се остави без уважение. Възражението на ответника за прекомерност на разноските за адвокатски хонорар на насрещната страна е неоснователно, тъй като заплатеният от ищеца хонорар кореспондира с обичайните размери на възнагражденията по НВАР съобразно защитавания материален интерес. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, С. районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА ОД „З.“ - С. с адрес: гр. С., ул. „Х. С.“ № ...., представлявана от директора Г. К., да заплати на „А. Ч.“ ЕООД с ЕИК ......... и адрес на управление: с. Ч., общ. Г., обл. С., ул. „Ч.“ № ......, представлявано от З. И. Д., сумата от 5850,99 евро (пет хиляди осемстотин и петдесет евро и 99 евроцента), представляваща платена на неосъществено основание сума с преводно нареждане от 11.03.2025 г., законната лихва върху тази сума от датата па подаване на исковата молба в съда – 17.12.2025 г., до окончателното плащане, както и направените по делото разноски в размер на 234,17 евро (двеста тридесет и четири евро и 17 цента) за държавна такса, 731,15 евро (седемстотин тридесет и едно евро и 15 цента) за адвокатски хонорар.

ОТХВЪРЛЯ искането на ОД „З.“ - С. с адрес: гр. С., ул. „Х. С.“ № ...., представлявана от директора Г. К., за присъждане на направените по делото разноски.

3

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 249 гр. Силистра, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Н. Петрова при участието на секретаря Т. Д. като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело № 20253420101974 по описа за 2025 година

Ищецът „А. Ч.“ ЕООД твърди, че през стопанската 2024/2025 г. обработвал земеделски имоти в землището на с. Б., като в единия от масивите имало „бяло петно“ от 107 дка (ПИ с идентификатор ..........), за чието ползване бил уведомен от ответната дирекция, че следва да заплати съответната рента. Той сторил това, като на 11.03.2025 г. превел по сметка на дирекцията сумата от 11443,55 лв., но месец по – късно бил уведомен, че имотът ще бъде предаден за ползване на друг земеделски производител, тъй като ищецът бил лишен от правото да участва в споразумение по чл. 37в ЗСПЗЗ. В тази ситуация на 27.05.2025 г. ищецът депозирал молба за възстановяване на внесената сума, но до момента същата не му била върната, поради което той моли съда да осъди ответника да му я заплати, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 17.12.2025 г. до окончателното плащане. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът ОД „З.“ - С. оспорва иска и моли съда да го отхвърли като неоснователен.

Признава получаването на сумата от 11443,55 лв. на основание чл. 37в, ал. 7 ЗСПЗЗ, но счита, че се явява второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, поради което крайният получател на средствата било МЗХ. Затова счита, че ответник по делото следва да бъде именно министерството, което на свой ред имало вземания спрямо ищеца, за чието събиране било образувано изп. д. № 205/2025 г. на ДСИ – Т. въз основа на изпълнителен лист, издаден на основание заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 422/2025 по описа на РС – Т., като освен това въпросното вземане било предмет на отрицателен установителен иск, по който било образувано гр.д. № 25/2025 г. по описа на ОС – С.. Счита, че задължението за възстановяване на сумата от 11443,55 лв. следва да бъде прихванато с вземането на МЗХ срещу ищеца, 1 предмет на посоченото изпълнително дело.

След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и от правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

От представено по делото преводно нареждане от 11.03.2025 г. е видно, че ищецът превел по банкова сметка на ОД „З.“ – С. сумата от 11443,55 лв. на посочено в документа основание: „чл. 37, ал. 1, с. Б.; ..... площ 107,958 дка“. Ответникът не оспорва, че сумата е преведена на основание чл. 37в, ал. 7 ЗСПЗЗ във връзка с процедура за сключване на споразумение за създаване на масиви за ползване на земеделски земи в землището на с. Б. и който предвижда, че ползвател на земеделски земи, на който със заповедта по ал. 4 (за разпределение на масивите) са определени земите по ал. 3, т. 2 (за които няма сключени договори за наем или аренда, нито се ползват от собствениците си), внася по сметка за чужди средства на съответната областна дирекция "З." сума в размер на средното годишно рентно плащане за землището в срок до три месеца от публикуване на заповедта по ал. 4, като според разпоредбата сумите са депозитни и се изплащат от областната дирекция "З." на правоимащите лица въз основа на заповедта на директора на областната дирекция "З." по ал.