Определение № 128 от 21.02.2024, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 128 гр. Варна, 20.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно частно търговско дело № 20243001000013 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по подадени три частни жалби срещу определение № 260094 от 03.05.2023 г., постановено по т. д. № 86/2020 г. на Окръжен съд – Добрич.

Жалбата на „СБР-Тузлата“ ЕООД, депозирана чрез адв. Р. Ж. и адв. М.

С. е насочена срещу определението досежно частта, с която производството по делото е прекратено по предявените от него искове на основание чл. 212 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК. Оплакванията са, че инцидентните установителни искове представляват самостоятелна форма на защита и затова следва да бъдат разгледани даже, когато бъде прекратено делото по първоначално предявените искове. Допълва се, че правният интерес от тяхното разглеждане не може да бъде отречен преди влизане в сила на определението за прекратяване по отношение на първоначално предявените искове. По изложените съображения се иска отмяна на определението в обжалваната част.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от „Мехтранскомерс“ ООД, чрез адв. К. К., в който се навеждат подробни доводи за недопустимост на исковата молба, предвид това, че жалбоподателят вече е предявил същия иск срещу същите ответници и други лица, в резултат 1 на което е образувано гр. д. № 3814/2019 г. по описа на РС – Добрич, което е спряно до приключване на настоящото производство. Намира така подадената частна жалба от „СБР-Тузлата“ ЕООД за неоснователна.

С депозираната частна въззивна жалба от „Мехтранскомерс“ ООД, чрез адв. К. К. се обжалва определението в частта, с която съдът е прекратил производството по иска, предявен от дружеството жалбоподател. По подробно изложени в жалбата доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението в обжалваната част се иска неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Сочи се, че не са налице основанията за прекратяване на настоящото производство, тъй като липсва идентитет между двете съдебни производства, коментирани от съда в мотивите си.

Същевременно счита, че постановеното решение по гр. д. № 248/2006 г. по описа на Районен съд – Балчик по предявен от „Мехтранскомерс“ АД отрицателен установителен иск за собственост, не формира сила на пресъдено нещо относно атакуваната от тях законосъобразност на апорта в капитала на „СБР Тузлата“ ЕООД, която сила да обвърже „Мехтранскомерс“ ООД и „Ексо дизайн“ ЕООД в качеството им на правоприемници на „Мехтранскомерс“ АД.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е подаден отговор от насрещната страна „СБР-Тузлата“ ЕООД, в който така изложените оплаквания се оспорват по подробно изложени доводи като неоснователни. Сочи се, че влязлото в сила решение по гр. д. № 248/2006 г. на Районен съд – Балчик се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право. Допълва, че съдът никъде в мотивите си не е посочил, че е налице тъждественост между двете дела и заради това доводите на „Мехтранскомерс“ ООД в тази насока счита за ирелевантни.

Отделно от това сочи, че „Мехтранскомерс“ ООД е обвързан от фактите, приети за установени по влязлото в сила отхвърлително решение по гр. д. № 248/2006 г. на Районен съд – Балчик, защото от данните в търговския регистър е видно, че е правоприемник на „Мехтранскомерс“ АД. По отношение на другия ищец – „Еко дизайн“ ЕООД счита, че също е обвързан, доколкото е последващ във веригата приобретател. По така изведените съображения намира за правилен и законосъобразен постановения съдебен акт в тази част и моли съда да го потвърди. Претендира разноски.

2

Жалбоподателят „Ексо дизайн“ ЕООД, чрез адв. Г. В. излага сходни съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, като посочените в жалбата на „Мехтранскомерс“ ООД.

В отговора си „СБР-Тузлата“ ЕООД поддържа изложените оплаквания в отговора си по жалбата на „Мехтранскомерс“ ООД.

Варненският апелативен съд, търговско отделение, намира, че частните жалби са подадени в срок, от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустима. Разгледани по същество са неоснователни поради следните съображения:

Производството пред Окръжен съд - Добрич е образувано след разделяне на предявените по гр. д. № 3814/2019 г. по описа на Районен съд – Добрич от „СБР Тузлата” ЕООД искове срещу Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустрайството,

„Мехтранскомерс”ООД „Родопи” АД, „Ексо дизайн” ЕООД и З.С.И., за постановяване на решение, по силата на което да се прогласят за нищожни договори с № 366, № 367, № 368, № 369 и № 370 от 11.12.2007 г. за покупкопродажба на пет недвижими имота. Сочи се, че същите са прехвърлени от Държавата на „Мехтранскомерс”АД, в последствие трансформирани в три – два собственост на „Ексо дизайн” ЕООД и един на З.И.. Предявеният от „СБР Тузлата” ЕООД иск е на основание чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД – поради противоречие със закона вр. чл. 84-86 от ППЗДС вр. чл. 44 от ЗДС в актуалните редакции към датата на посочените продажби, както и на договор за покупко-продажба на ПИ с площ от 605 кв. м. с идентификатор *** по КК на Балчик, сключен между „Ексо дизайн” ЕООД и З.И., на основание чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД – противоречие със закона вр. чл. 200 от ЗУТ. Предявен от ответниците е и насрещен иск вх. № 2873 от 17.07.2019 г. по описа на РС-Балчик по реда на чл. 26, ал. 1, предложение първо и чл. 26, ал. 2, предложение първо, предложение второ и предложение трето от ЗЗД, за прогласяване за нищожността на извършената, непарична вноска в размер на 558 000 лв., представляваща стойността на правото на собственост върху недвижим имот с обща площ от 186 000 кв. м., находящ се в местност „Тузлата”, община Балчик, съгласно АДС № 608 от 12.07.1991 г. на ОБНС-Балчик, вписано с решение № 375 от 12.02.2011 г. от Окръжен съд Добрич по ф.д. № 646/2000 г. за увеличаване на капитала на „СБР-Тузлата” 3

ЕООД от 88 310 лв., разпределен на 8 831 дяла на стойност от по 10 лв. всеки, на 646 310 лв., разпределен в 63 631 дяла от по 10 лв. всеки и установяване по отношение на „СБР-Тузлата” ЕООД вписаното с решение № 375 от 12.02.2001 г. по ф. д. № 646/2000 г. на Окръжен съд -Добрич обстоятелство, а именно: увеличаване на капитала на „СБР-Тузлата” ЕООД, чрез апортна вноска в размер на 558 000 лв., както и изменение на учредителния акт относно капитала на това дружество и разпределението му в дялове като недопустимо или установяване несъществуване на вписаните със същото решение обстоятелства - увеличаване на капитала, тъй като това обстоятелство не е валидно възникнало, на основание чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ.

След разделянето на исковете, предявени пред РС – Добрич, предмет на производството по т. д. № 86/2020 г. на Окръжен съд – Добрич са исковете, подадени от „Мехтранскомерс“ ООД и „Ексо дизайн“ ЕООД срещу „СБР Тузлата“ ЕООД, с които се иска прогласяването на нищожността на апорт – непарична вноска в размер на 558 000 лв., представляваща право на собственост върху недвижим имот с обща площ от 186 000 кв. м., находящ се в местност „Тузлата“ в района на гр. Балчик, съгласно АДС № 608/12.07.1991 г. ОБНС – Балчик, с който е увеличен капиталът на „СБР-Тузлата“ ЕООД от 88 310 лв. на 646 310 лв., вписан с решение № 375/12.02.2001 г. по ф. д. № 646/2000 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Предявен е и иск за прогласяване нищожността на вписването на апорта, в условията на алтернативност установяване несъществуването на вписването на апорта, на основание чл. 29 от ЗТР.

С определение № 1510 / 26.06.2020г. по гр.д. № 03814 / 2019г. на РСДобрич, производството по първоначално предявените пред него искове от „СБР Тузлата” ЕООД искове срещу Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, „Мехтранскомерс”ООД „Родопи” АД, „Ексо дизайн” ЕООД и З.С.И., за постановяване на решение, по силата на което да се прогласят за нищожни договори с № 366, № 367, № 368, № 369 и № 370 от 11.12.2007 г. за покупко-продажба на пет недвижими имота, е спряно.

По т.д. № 86 / 2020г. на ОС – Добрич, в срока за отговор на исковата молба и на основание чл. 212 вр. чл. 124 от ГПК ответната страна „СБР4 Тузлата“ ЕООД е предявила отрицателен установителен иск срещу „Мехтранскомерс“ ООД и „Ексо дизайн“ ЕООД за установяване по отношение на дружествата ответници, че не са придобили правото на собственост върху процесните недвижими имоти, подробно описани в сключените договори с № 366, № 367, № 368, № 369 и № 370 от 11.12.2007 г. за покупко-продажба, сключени между Държавата, чрез Областния управител на гр. Добрич и „Мехтранскомерс“ АД /чийто правоприемник е ответника „Мехтранскомерс“ ООД/, впоследствие прехвърлени от последния на „Ексо дизайн“ ЕООД. Уточнява се, че към момента на подаване на исковата молба посочените имоти са обособени в ПИ с идентификатор ***, с площ 4 739 кв. м., ПИ с идентификатор *** с площ от 605 кв. м., ПИ с идентификатор *** с площ 1 150 кв. м.

С молба вх. рег. № 260505/02.05.2023 г. е представен по делото заверен за вярност екземпляр на искова молба вх. рег. № 2353/09.07.2006 г. на регистратурата на Окръжен съд – Добрич, вх. рег. № 660/17.08.2007 г. на регистратурата на Районен съд–Балчик, вписана в АВ-СВ-Балчик с вх. рег. № 3720/10.09.2007 г. акт № 44, том І, подадена от „Мехтранскомерс“ АД срещу „СБР-Тузлата“ ЕООД, с която е предявен иск за установяване, че „СБРТузлата“ ЕООД не е собственик на 11.200 дка земеделска земя, представляваща част от имот с кадастрален № 000164, понастоящем имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на землището на гр.

Балчик, местността „Тзулата“, както и на построените върху тази част на имота 6 бр. масивни сгради представляващ прилежаща площ към сгради с идентификатори № ***, ***, ***, ***,

*** и ***. В обстоятелствената част на представената и приложена по делото искова молба са изложени доводи относно незаконосъобразността на апорта - непарична вноска в размер на 558 000.00 лв., представляваща право на собственост върху недвижим имот с обща площ от 186 000.000 кв. м., находящ се в местност „Тузлата“ в района на гр. Балчик, съгласно АДС № 608/12.07.1991 г. ОБНС – Балчик, с който е увеличен капиталът на „СБР-Тузлата“ ЕООД от 88 310 лв. на 646 310 лв., вписан с решение № 375/12.02.2001 г. по ф. д. № 646/2000 г. по описа на Окръжен съд – Добрич. По така подадената искова молба е образувано гр. д. № 248/2006 г. по описа на Районен съд – Балчик. В хода на съдопроизводствените действия искът е бил частично оттеглен. Препис от постановеното по делото решение 5

№ 255/10.12.2009 г. е представен с горепосочената молба от 02.05.2023 г., видно от който същото е влязло в законна сила на 12.02.2010 г. С решението е отхвърлен предявеният от „Мехтранскомерс“ АД срещу „СБР-Тузлата“ ЕООД иск за признаване за установено, че „СБР-Тузлата“ ЕООД не е собственик на част от ПИ с идентификационен № *** по кадастралната карта на гр. Балчик, представляващ прилежаща площ към сгради с идентификатори № ***, ***, ***, общо в размер на 4 017 кв. м. Съгласно мотивите на същото е прието, че „СБР-Тузлата“ ЕООД законосъобразно е придобило правото на собственост на спорните имоти на основание извършения апорт.

В настоящия случай исковете, предявени пред окръжния съд от „Мехтранскомерс“ ООД и „Ексо дизайн“ ЕООД срещу „СБР Тузлата“ ЕООД имат за предмет законосъобразността на апорта. С уточняваща молба от 08.09.2020 г. са посочили, че правен интерес от предявяването на тези искове имат с оглед установяването на липсата на активна процесуална легитимация на „СБР-Тузлата“ ЕООД да води образуваното производство по гр. д. № 3814/2019 г. по описа на Районен съд – Добрич, тъй като чрез установяването нищожността на апорта, няма да се легитимира като собственик на апортираните имоти. Правилно обаче окръжният съд е съобразил, че влязлото в сила решение, постановено по гр. д. № 248/2006 г. по описа на Районен съд – Балчик има сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното материално право, а именно законосъобразното извършване на апортната вноска на процесните имоти в капитала на ответното дружество. На първо място следва да се отбележи, че макар това възражение да е направено след първоначалната проверка на иска по чл. 130 ГПК, съдът е дължен да съобрази влязлото в сила решение, представено с молбата от 02.05.2023 г., доколкото при всяко положение на делото е длъжен да следи за допустимостта на иска. Съобразно правомощията му, възведени с разпоредбата на чл. 299, ал. 2 от ГПК съдът може служебно да прекрати производството поради наличие на асболютна процесуална пречка за упражняване на правото на иск / в този смисъл – определение № 379/18.08.2011 г. по гр. д. № 233/2011 г., II г. о. на ВКС/.