Решение № 646 от 28.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 646 гр. София, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Вилислава Янч. Ангелова

РАДИНА К. КАЛЕВА при участието на секретаря Рени Ив. А. като разгледа докладваното от Вилислава Янч. Ангелова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20251100606205 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

Образувано е по жалба на подсъдимия Л. К. Й., подадена чрез защитника му адв. Г. В. от АК – Кюстендил, против Присъда № 165 от 19.03.2025 г., постановена по НЧХД № 10284/2024 г. по описа на Софийския районен съд, 97-ми състав.

С обжалваната присъда Софийският районен съд е признал подсъдимия Л. К. Й. за виновен в извършване на престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 4, вр. чл. 147, ал. 1 от НК за това, че на 15.02.2024 г. в гр. София, в сградата на Министерството на образованието и науката, находяща се на бул. „Княз Дондуков“ № 2А, в качеството си на длъжностно лице е разгласил позорни обстоятелства за Л. Б. Д. пред И.С.Р., а именно, че „се предлага на различни лица на високи постове, за да израства кариерно“, че в професионалната си кариера до момента се е развивала, като е „предлагала услугите си“, че е имала интимни взаимоотношения с проф.

С.П., докато последният е заемал длъжността министър на образованието и науката, че по време на мандата му е била негова любовница и поради тази причина се е ползвала с различни привилегии, че е имала интимни взаимоотношения с проф. П. дори и на работното място в сградата на МОН и че „неслучайно е добре запозната къде се намира тоалетната в стаята на министъра“, както и че „не знае дали проф. П. само я ползва за любовница или я спряга и за снаха на сина му, вероятно и двете“ – престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т.

4, вр. чл. 147, ал. 1 от НК. На основание чл. 78а, ал. 1 от НК съдът го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1 1

000 (хиляда) лева, като на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение относно твърдението, че министърът е изпращал служебния си автомобил с шофьор от НСО, за да „я кара всяка сутрин на работа“. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът е осъдил подсъдимия Л. К. Й. да заплати на Л. Б. Д. сумата от 2 000 (две хиляди) лева, представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Срещу така постановения съдебен акт в законоустановения срок – на 31.03.2025 г., в Софийския районен съд е постъпила бланкетна въззивна жалба от адв. Г. В. от САК – защитник на подсъдимия Л. Й.. В жалбата се поддържа, че присъдата е постановена при неправилен анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност, като в хода на съдебното следствие не са събрани безспорни и категорични доказателства, установяващи съпричастността на подзащитния му към повдигнатото обвинение, както и че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Прави се искане за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и за постановяване на оправдателна присъда.

Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице, което има процесуална легитимация, поради което се явява допустима. По жалбата е образувано въззивно производство по ВНЧХД № 6205/2025 г. по описа на Софийския градски съд, Наказателно отделение, VII въззивен състав.

След администриране на делото от подсъдимия Л. Й. е постъпило допълнително изложение към въззивната жалба, в което се излагат доводи за неправилен и едностранчив анализ на доказателствата от страна на първоинстанционния съд. Поддържа се, че СРС е пропуснал да обсъди установеното по делото фактическо обстоятелство относно наличието на личен мотив и влошени колегиални взаимоотношения между Д. и Й.. Оспорват се и изводите на съда, че показанията на свидетеля Х. са необективни и недостоверни. Навеждат се доводи, че при оценката на доказателствената съвкупност СРС е допуснал съществени процесуални нарушения, довели до неправилни фактически изводи, а оттам и до неправилно приложение на материалния закон. Поддържа се още, че обвинението не е доказано по категоричен и несъмнен начин. Прави се искане въззивният съд да отмени присъдата като неправилна и незаконосъобразна, да признае подсъдимия Л. Й. за невиновен и да му присъди направените по делото разноски. Не е направено искане за събиране на нови доказателства.

Въззивният съд след запознаване с жалбата и материалите по делото, е намерил, че за правилното изясняване на обстоятелствата по същото не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие.

В хода на съдебните прения пред въззивна инстанция защитникът на подсъдимия Л. К. Й. – адв. В., пледира за уважаване на въззивната жалба и допълнението към нея. Заявява, че първоинстанционната присъда следва да бъде отменена, тъй като при постановяването са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, както и поради неправилно приложение на материалния закон, обуславящо оправдаването на подсъдимия Л. К. Й. поради недоказаност на обвинението.. Твърди, че първоинстанционният съд не е изпълнил 2 изискванията на чл. 305, ал. 3 във връзка с чл. 301, ал. 1 НПК относно съдържанието на мотивите към присъдата. Според защитата съдът е извършил едностранчив и дакларативен анализ на гласните доказателстмва, като се е ограничил до изброяване на доказателствата, които е кредитирал като допустими, относими и достоверни, без да извърши необходимата преценка на свидетелските показания съобразно критериите за тяхната последователност, логичност и достоверност, както и без да ги съпостави с останалия доказателствен материал по делото. Защитникът поддържа, че първоинстанционният съд не е обсъдил същественото разминаване между изложените в частната тъжба твърдения относно позорящите изрази, приписвани на подсъдимия Л. К. Й., и показанията на свидетелката Р. относно лично възприетите от нея думи. Твърди, че в съдебното заседание от 27.11.2024 г. свидетелката е заявила, че подсъдимият е употребил изразите „празноглава кукла, която си пробива път през леглата на определени хора“, които липсват в съдържанието на частната тъжба и не съответстват на изложените в нея фактически твърдения. Адв. В. сочи, че първоинстанционният съд необосновано е приел показанията на свидетелката Р. за логични и последователни, като в мотивите си е посочил, че е житейски оправдано тя да е съхранила точен спомен за използваните от подсъдимия Л. К. Й. думи и изрази.. Според защитата този извод противоречи на собствените показания на свидетелката, която е заявила пред съда, че не може да възпроизведе всичко казано от подсъдимия.Защитата твърди, че едностранчивият анализ на доказателствата се проявява и в извършената от първоинстанционния съд оценка на поставената от подсъдимия Л. К. Й. резолюция, която съдът е определил като излизаща извън рамките на деловия тон, без да изложи мотиви какво според него би следвало да бъде съдържанието на такава резолюция съобразно изискванията за делови стил. адв. В. акцентира върху обстоятелството, че именно съдържанието на тази резолюция е било възприето от свидетелката Р. като обидно, поради което според защитата същата не може да бъде определена като напълно незаинтересован свидетел, въпреки че първоинстанционният съд е кредитирал показанията като логични, последователни и безпристрастни и е основал осъдителната присъда именно върху тях. По отношение на приложението на материалния закон защитникът твърди, че обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин. Според него не е установено по безспорен начин, че на инкриминираната дата, в служебния кабинет на подсъдимия Л. К. Й. и в посочения времеви интервал, последният е разгласил в отсъствието на частната тъжителка Л. Б. Д., но в присъствието на свидетелите Р. и Х., твърдените позорящи обстоятелства, поради което не са налице предпоставките да се приеме осъществяване на квалифицирания състав на неприсъствена клевета така, както е описан в частната тъжба. Защитата поддържа, че първоинстанционният съд е пренебрегнал обясненията на подсъдимия Л. К. Й., като необосновано е кредитирал единствено показанията на свидетелката Р., които изцяло подкрепят обвинителната теза, а формално е отхвърлил показанията на свидетеля И. Х. с единствения мотив, че същият се намирал в йерархична подчиненост спрямо подсъдимия. В тази насока адв. В. изтъква, че към инкриминираната дата подсъдимият Л. К. Й. е изпълнявал функциите на главен секретар на Министерството на образованието и науката, поради което всички присъствали на срещата служители неизбежно са се намирали в 3 йерархична зависимост спрямо него. Поради това, според защитата, е необосновано съдът да дискредитира показанията на единия свидетел именно поради тази зависимост, а едновременно с това да приеме за напълно безпристрастни показанията на друг свидетел, който също е бил служител в същата администрация и който освен това е възприел като обидно съдържанието на процесната резолюция. Защитникът пледира, че при съобразяване както на житейската логика, така и на правилата за доказване, показанията на свидетелката Р. не следва да бъдат кредитирани като безпристрастни. В тази връзка обръща внимание, че частната тъжителка Л. Б. Д. още на следващия ден след процесната среща е била на работа, запознала се е със съдържанието на резолюцията и е разговаряла със свидетелката Р., но въпреки това според показанията им сведенията за твърдените позорящи изрази са били съобщени едва няколко дни по-късно. Според защитата тази последователност е нелогична и първоинстанционният съд не е обсъдил нито начина, нито момента, в който частната тъжителка е узнала за твърдените изрази. Защитникът сочи, че първоинстанционният съд не е обсъдил съдържанието на приетите по делото писмени доказателства – докладите от извършените проверки в Министерството на образованието и науката, от които се установявало, че както частната тъжителка Л. Б. Д., така и свидетелката Р. са нарушавали работното време, без да разполагат с необходимото разрешение. В тази връзка адв. В. обръща внимание, че самата свидетелка Р. е заявила за влошени служебни отношения с подсъдимия Л. К. Й. още от 2023 г., а частната тъжителка Л. Б. Д. също е признала, че подсъдимият е отправял забележки относно системното неспазване на работното време, както и във връзка с участията като политически анализатор през периода, в който е заемала длъжността държавен служител. Защитата счита, че първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил показанията на свидетеля Х. единствено поради служебната му подчиненост, като същевременно е дал необосновано висок кредит на доверие на показанията на свидетелката Р.. Според защитника подобен подход създава опасност от постановяване на осъдителна присъда при наличие на съществени противоречия между показанията на единствените двама очевидци на процесната среща. Адв. В. поддържа , че в мотивите на първоинстанционния съд не е анализирано обстоятелството за съществувалите влошени служебни отношения между частната тъжителка Л. Б. Д. и подсъдимия Л. К. Й. през периода, в който последната е заемала длъжност в ръководената от него дирекция, което според защитата има значение за оценката на свидетелските показания. По изложените съображения защитникът пледира въззивният съд да приеме, че обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин, да отмени присъдата по НЧХД № 10284/2024 г. по описа на Софийския районен съд, а при приемане на доводите за допуснати съществени процесуални нарушения – да отмени съдебния акт и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При условията на пълна отмяна на присъдата защитата пледира подсъдимият Л. К. Й. да бъде признат за невиновен по обвинението за престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 4, вр. чл. 147, ал. 1 НК, както и на основание чл.

190, ал. 1 НПК в негова полза да бъдат присъдени направените по делото разноски, а именно адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева за първоинстанционното производство и 3000 лева за въззивната инстанция, общо 4000 лева, респективно 2045,17 евро, в тежест на 4 частната тъжителка Л. Б. Д.. Жалбоподателят Л. К. Й. не се явява .