Разпореждане № 64612 от 03.05.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 64612 гр. С., 03.05.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Частно гражданско дело № 20231110128596 по описа за 2023 година

Производството по делото е по чл. 410 от ГПК. Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение, депозирано от ЮЛ, ЕИК ***, седалище и адрес на управление в ***, представлявано от управителя Н.П.П., чрез пълномощника му юр. С. К..

Процесуалният представител на заявителят моли да бъде издадена заповед за изпълнение против В. Й. М., ЕГН **********, с адрес в ***, за сумата от 1 259,32 лв. (хиляда двеста петдесет и девет лева и тридесет и две стотинки), дължима на основание договор за паричен заем № *** от 26.06.2021 г., от която а) 600 лв. (шестстотин лева) – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 26.05.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, б) 134,08 лв. (сто тридесет и четири лева и осем стотинки) – възнаградителна лихва за периода от 26.06.2021 г. до 26.05.2022 г., в) 81,81 лв. (осемдесет и един лева и осемдесет и една стотинки) – законна лихва за забава за периода от 01.09.2021 г. до 01.05.2023 г., г) 293,43 лв. (двеста деветдесет и три лева и четиридесет и три стотинки) – договорна компенсаторна неустойка за периода от 26.06.2021 г. до 26.05.2022 г. и д) 150 лв.

(сто и петдесет лева) – неустойка за забава, начислена еднократно на 01.02.2023 г., както и за сумата от 285,19 лв. (двеста осемдесет и пет лева и деветнадесет стотинки), представляваща направени от заявителя разноски за заплащането на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира за неоснователна, претенцията на заявителя в частта й, с която се претендира заплащане на компенсаторна неустойка и неустойка за забава. Видно е от съдържанието на приложения договор за паричен заем, че длъжникът В. М. има качеството на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и пар. 13 т. 1 от ДР на ЗЗП. Следователно за съда е налице служебно задължение за преценка дали в договора за потребителски кредит и приложимите към него общи условия, е уговорена неравноправна клауза (чл. 7 ал. 3 от ГПК). Съдът намира, че исканията за заплащане на тези суми се основават на неравноправни клаузи. Според съда, уговорките на чл. 6 ал. 2 и чл. 11 от Договора попадат в приложното поле на чл. 143 ал. 2 т. 5 от ЗЗП. Съгласно горепосочените клаузи се предвижда правото на кредитора да получи неустойка за неизпълнение на задължение и мораторна неустойка. Тази уговорка задължава потребителя да заплати необосновано високо обезщетение за неизпълнение на задълженията си по договора или забава на плащанията. Обезщетението, неустойката или други акцесорни вземания, които имат за правопораждащ факт неизпълнение на задължение на страна по договор, следва да имат за цел репарирането на вредите на изправната страна, но не и нейното неоснователно обогатяване. Видно от заявлението, акцесорната претенция за компесанторна неустойка е с цена съставляваща повече от две трети от тази на главното вземане. Ето защо, съдът приема, че исканията за заплащане на двете неустойки се основават на неравноправни клаузи, съгласно чл. 143 ал. 2 т. 5 от ЗЗП.

Ето защо, искането за издаването на заповед за изпълнение за сумата, представляваща 1 компенсаторна и мораторна неустойки за неизпълнение, следва да бъде отхвърлено и на основание чл. 411 ал. 1 т. 3 предл. първо от ГПК.

Частично основателно е искането за присъждане на разноски. На заявителя следва да бъдат присъдени съдебните разноски за заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерна на уважената част от заявлението, като съдът счита, че юрисконсулското възнаграждение следва да бъде редуцирано на сумата от 50 лв. Над посочената сума претенция за разноски за юрисконсултско възнаграждение е неоснователна, предвид следното: Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал. 8 от ГПК (редакция ДВ бр. 8 от 2017 г.) в полза на юридическите лица, представлявани от юрисконсулт се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, който не може да надхвърля максималния размер, определен с по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Размерът на възнаграждението в заповедното производство е определен в чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ – от 50 лв. до 180 лв. Предвид ниския материален интерес не настоящето производство, съдът намира, че на заявителя следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на нормативно установения минимум от 50 лв.

Съдът счита, че на заявителя не следва да бъде определяно самостоятелно възнаграждение за подготовка на документи за завеждане на дело. Разпоредбата на чл. 13 от НЗПП дефинира размери на възнаграждения за юридическа дейност, която не е свързана с процесуално представителство и в случай, че не се осъществява последващо такова. При водене на съдебни производства възнаграждението за съответния вид дело включва и дейността по неговата подготовка. Още повече, че с оглед характера на заповедното производство, поголямата част от юридическата работа за заявителя е изготвянето на заявлението и окомплектоването на придружаващите го документи. В този смисъл, съдът приема, че на заявителя следва да бъде определено възнаграждение само по реда на чл. 26 от НЗПП.

Така определените разноски, следва да бъдат присъдени съразмерно на уважената част от заявлението.

На основание чл. 415 ал. 1 т. 3 от ГПК следва да се укаже на заявителя, че в едномесечен срок считано от датата на влизане в сила на настоящето разпореждане може да предяви осъдителен иск за вземането, предмет на отхвърлената част от заявлението.

Водим от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявлението на ЮЛ, ЕИК ***, седалище и адрес на управление в ***, представлявано от управителя Н.П.П., за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение против В. Й. М., ЕГН **********, с адрес в ***, за сумата от 443,43 лв.

(четиристотин четиридесет и три лева и четиридесет и три стотинки), претендирана на основание договор за паричен заем № *** от 26.06.2021 г., от която а) 293,43 лв. (двеста деветдесет и три лева и четиридесет и три стотинки) – договорна компенсаторна неустойка за периода 2 от 26.06.2021 г. до 26.05.2022 г. и б) 150 лв. (сто и петдесет лева) – неустойка за забава, начислена еднократно на 01.02.2023 г., както и за направените от заявителя разноски за заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 236,48 лв.

(двеста тридесет и шест лева и четиридесет и осем стотинки), съразмерно на отхвърлената част от заявлението и след намаляване на размера на юрисконсултско възнаграждение.

УКАЗВА на ЮЛ, ЕИК ***, седалище и адрес на управление в ***, представлявано от управителя Н.П.П., че в едномесечен срок, считано от датата на влизане в сила на настоящето разпореждане може да предяви иск за осъждане на В. Й. М., ЕГН **********, с адрес в ***, да заплати на заявителя сумата от 443,43 лв. (четиристотин четиридесет и три лева и четиридесет и три стотинки), претендирана на основание договор за паричен заем № *** от 26.06.2021 г., от която а) 293,43 лв. (двеста деветдесет и три лева и четиридесет и три стотинки) – договорна компенсаторна неустойка за периода от 26.06.2021 г. до 26.05.2022 г. и б) 150 лв. (сто и петдесет лева) – неустойка за забава, начислена еднократно на 01.02.2023 г., като довнесе държавна такса в размер на 100 лв. (сто лева).

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба, подадена чрез Софийски районен съд до Софийски градски съд в едноседмичен срок, считано от датата на съобщаването му на заявителя.

Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, чрез процесуалния му представител.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3