Решение № 238 от 08.07.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 238 гр. София , 07.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично заседание на дванадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Стефан Илиев

Иванка Шкодрова

Калинка Ст. Георгиева при участието на секретаря Павлина Ив. Христова в присъствието на прокурора Галя Славчева Маринова (АПСофия)Апелативна прокуратура - София като разгледа докладваното от Стефан Илиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211000600094 по описа за 2021 година За да се произнесе съобразно изискванията на чл. 339 НПК, съдът намери следното:

С присъда от 21.10.2020 по НОХД № 157/2020г., Окръжен съд – Монтана е признал подс. Р. И. Р. за ВИНОВЕН в това, че:

На 08.11. 2017г., около 09,40ч, на път Е 79 км. 106 + 980, в землището на гр. Монтана, при управление на л.а.„Рено Лагуна“ с рег.№ ***, нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 21, ал.1 ЗДвП, като при избиране скоростта на движение като водач на МПС категория „В” извън населено място превишил пределно разрешената скорост за движение от 90 км. в час, като се движел със скорост над 120 км.ч, вследствие на което загубил контрол над управляваното превозно средство и предизвикал 1 пътнотранспортно произшествие, като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата Ц. К. П. на 80 години , поради което и на основание чл. 343а, б. „б“, вр. с чл. 343, ал. 1, б. „в,“ пр. 1, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, вр. с чл. 58а, ал.1 от НК го ОСЪДИЛ на ЕДНА година и ЧЕТИРИ месеца лишаване от свобода, като на основание чл.

66 от НК е ОТЛОЖИЛ изтърпяването на това наказание с изпитателен срок от ТРИ години от влизане на присъдата в сила,

Съдът е признал подсъдимия Р. за НЕВИНЕН и го ОПРАВДАЛ по обвинението извършеното от него деяние да е съставомерно по чл. 343,ал. 1, б. „в,“ пр. 1, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК и по обвинението да е извършил нарушение на чл.20, ал.1 и ал. 2 от ЗДвП.

На ОСНОВАНИЕ чл. 343г от НК подс. Р. е бил лишен от право да управлява МПС за срок от ЕДНА година и ШЕСТ месеца, считано от датата на отнемане на свидетелството за правоуправление.

Подсъдимият е осъден да заплати по бюджета на МВР, по сметка на ОД на МВР Монтана сумата 621 лв. разноски на ДП и по 5.00 лв. държавна такса при издаване на изпълнителен лист.

Така постановената присъда не е влязла в сила.

Преди изтичане на срока за обжалването й чрез куриерска фирма на 29.10.2020г. до Окръжен съд Монтана до Апелативен съд - София е подадена въззивна жалба от частните обвинители Е. Т. Д. и К. Т. Д., чрез упълномощеният им повереник – адвокат Е.Г. П. от САК.

Жалбата има следното основно съдържание:

Наложеното наказание от три години „Лишаване от свобода“ / Всъщност подсъдимият е осъден на 2 години лишаване от свобода, редуциран с 1/3 съгласно чл.58а, ал.1 на 1 година и 4 месеца/ не е съобразено с обществената опасност на деянието и неговите противоправни последици, както и с обществената опасност на дееца. Наказанието не е в състояние да 2 постигне целите на специалната и генералната превенция. Според защитата деянието се отличава с особена дързост и се характеризира с изключителна тежест, както по отношение начина на извършването му, така и по отношение на вредоносния резултат - причинената смърт на Ц. К. П.. Същата по никакъв начин не е допринесла за осъществяване на произшествието.

Съдът не е отчел в нужната степен силно увеличеният в последните години брой на пътнотранспортни произшествия с тежък резултат се дължат на несъобразяване на водачите с правилата за движение. С наказание в толкова нисък размер не могат да бъдат постигнати целите на генералната превенция по смисъла на чл. 36 НК - да се въздейства възпиращо и предупредително върху другите членове на обществото. В този смисъл, за да се постигнат целите на генералната превенция, е оправдано налагане на повисоки по размер наказания за извършените престъпления при особено тежки случаи. За престъпление с толкова тежък резултат, присъдата създава чувство за безнаказаност, за липса на справедливост, за липса на адекватно правораздаване и наказуемост към деянието. Цитирани са ТР № 1 от 1983 г. на ВС в което се обръща внимание на съдилищата да не се проявява неоправдано снизхождение при определяне на наказанията, да се отчита в достатъчна степен ръста и динамиката на престъпленията по транспорта, тежките обществено опасни последици и Решение № 161 от 20.11.2017г. на ВКС, ІІІ -то НО – „Престъпленията по транспорта, с оглед механизма им на осъществяване, представляващ опасност за охраняваните човешки права и юридически защитени ценности на мнозина и предвид възможните и настъпили вредни последици за живота, телесната неприкосновеност и имуществото на невинни хора, мотивират висока степен на обществена укоримост и изискват справедлива наказателна репресия”.

С оглед на тези доводи иска да бъде увеличено наложеното наказание на подсъдимия Р. И. Р..

На пренията пред АС– София страните излагат доводи със следното кратко съдържание:

3

Прокурорът намира жалбата на частните обвинители за неоснователна, предвид приетата от съда правна квалификация чрез прилагане на привилегированата разпоредба на чл. 343а, б. „б“ от Н,К отчитането на необремененото съдебно минало и характера на извършените преди деянието нарушения по ЗДвП от страна на подсъдимия. Поради което сочи, че наказанието е правилно определено и се солидаризира се изцяло с решението на първата инстанция , че отлагането на изпълнението на наказанието за минималният размер на изпитателния срок няма да препятства постигането на целите на наказанието. Моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена изцяло.

Адв. С. – редовно упълномощен повереник на частните обвинители по делото поддържам въззивната жалба на адвокат П.. В пледоарията си на субективната страна на деянието и по точно на формата на непредпазливостта . Според него подсъдимият не е действал при обикновена небрежност, а при престъпна самонадеяност. Този извод прави от превишаването на разрешената скорост с 30 км/ч, и от това, че се е движел по мокър хлъзгав път, насипан с много пясък, поради което прави извод , че подсъдимият е допускал възможността да се случи ПТП, като си въозбразявал, че може да го предотврати. Според адвокат С. в обвинителния акт, първоначално прокурорът е прокламирал, че става въпрос за небрежност, но в края на обвинителния акт е коментирано, че става въпрос за проявена самонадеяност от страна на подсъдимия. Счита , че е безспорно наличието на тежък вредоносен резултат. Навеждат се доводи за необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, тъй като били приети показания на свидетели, които не са описани подробно в обстоятелствената част на обвинителния акт. По делото има данни и за нанесена лека телесна повреда на свидетелката Ц. В., което макар и несъставомерно би следвало да се третира и като отегчаващо обстоятелство. Не са отчетени при индивидуализацията на наказанието множеството нарушения на ЗДвП от подсъдимия като водач, който има само 3 години стаж. В реплика по повод защитната реч на упълномощения от подсъдимия защитник оспорва прието за установено от първата инстанция положение, че подсъдимият след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата.

4

Адв. Ш. – защитник на подсъдимия моли жалбата на частното обвинение да бъде оставена без уважение. Твърди, че в нея се правят внушения към съда, които не намират основа в обстоятелствата по делото. На първо място оспорва твърдението, че пострадалата Ц. П. не била допринесла по никакъв начин за настъпване на произшествието, като изтъква , че тя е била без поставен обезопасителен колан, което е допринесло за настъпването на тежкия съставомерен за това престъпление резултат, докато другата пътничка в автомобила е пътувала с поставен колан, като от произшествието има само спукан гръбначен прешлен. Оспорва и доводът, че обществената опасност на тези престъпления била завишена, тъй като през последните години се е увеличавал силно боря на произшествията с тежък резултат, като неверен. През 2008 г. по пътищата на страната от ПТП са загивали според него повече хора отколкото са загинали през 2020 година. Твърди, че повечето гласност не увеличава обществена опасност. Оспорва като внушение твърдението, че случаят бил особено тежък. Набляга на това, че в участъка та ПТП, пътното платно не е било чисто, имало е пясък, кал и маслено петно, непосредствено преди мястото на произшествието, като за тези способстващи настъпването на ПТП обстоятелства подсъдимия не може да носи отговорност, тъй като почистването на пътищата е отговорност на други хора.

Подс. Р. в своя защита изразява съгласие с пледоарията на адвокат Ш. В последната си дума заявява, че е съгласен с първоинстанционната присъдата, това е била причината да не я обжалва и моли да не бъде увеличавано наложеното му наказание.

Софийският апелативен съд провери изцяло правилността на присъдата и за да се произнесе приема за доказана от събраните материали по делото следната фактическата обстановка:

Подс. Р. И. Р. е роден на ***г. в гр. ***, живее в същия град, българин, 5 български гражданин, неосъждан, неженен, работи, със средно образование, ЕГН **********. Подсъдимият притежава СУМПС № 28295805, кат.В и М, издадено на 26.05.2016г., валидно до 26.05.2026г. От справка рег.№ 953р7594/23.11.2017г. на Сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР –Видин е видно, че като водач на МПС има допускани нарушение на ЗДвП, с наложени административна наказания, без лишаване от право на управление на МПС.

На 08.11.2017г. подс. Р. потеглил с лек автомобил „Рено Лагуна“ с рег.

№ *** от гр. Видин към Комплексен онкологичен център гр. Враца. Като пътници с него пътували баба му Ц. П. В. на предната дясна седалка и пострадалата Ц. К. П. седяща отзад.

Около 09,40ч. управляваният от подсъдимия автомобил се движел по околовръстния път на гр. Монтана по път Е-79, км. 106+980. Имало лека мъгла, слаб дъжд, пътното платно било мокро. Въпреки тези неблагоприятни за движението условия и предстоящ десен завой подсъдимият Р. се движел със скорост около 120 км.ч. , вместо да ограничи разрешената скорост за движение за леки автомобили в този участък от 90 км.ч. Поради превишената скорост, подсъдимият загубил контрол над управляваното моторно превозно сродство, автомобилът поднесъл в дясно по посоката на движение и напуснал пътното платно, последвал удар в крайпътен отводнителен канал от бетон.

Моторното превозното средство напуснало платното за движение и продължило да се движи по затревения участък вдясно от пътното платно.

След това последвали няколко последователни удара /с въртене около вертикалната ос/ на автомобила в земната повърхност в този крайпътен участък , преди колата окончателно да спре косо на пътя, като предната й част била върху мантинелата и сочела посока обратна на първоначалното движение, а задната й част на крайпътния банкет и затревената част ограждаща пътя. От ПТП автомобилът получил силни деформации, а пътуващите в автомобила травматични увреждания. Най-тежко пострадала пътуващата на задната седалка Ц. К. П..

След произшествието обвиняемият предприел действия за оказване на помощ на пострадалата Ц. П., като се опитал да я извади от автомобила.

Действията му били подпомогнати от баба му св. В. и от дошлият 6 непосредствено след инцидента свидетел Е. Е. В., който се обадил на тел.112.

Произшествието било своевременно посетено от органите на МВР - Монтана и екип на ЦСМП - Монтана. Пострадалата Ц. К. П. била транспортирана за лечение в МБАЛ - Монтана, но с оглед тежкия характер на получените при произшествието увреди и въпреки оказаната й медицинска помощ, починала в МБАЛ - Монтана. Непосредствената причина за смъртта на осемдесетгодишната пострадала Ц. К. П., е травматичен шок с остра вътрешна кръвозагуба, развил се на базата на тежка травма - съчетана гръдно - коремна, на главата и на долните крайници със счупване на костите на гръдния кош/ на гръдната кост и на ребра двустранно / и на двете бедрени кости, и развил се двустранен хемопневмоторакс, с разкъсването на слезката и кръвоизливи в гръдната и коремната кухини.