Решение № 787 от 24.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 787 гр. Пловдив, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20245330110498 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от „АЙГЕР ИНЖЕНЕРИНГ” ООД, ЕИК 115187998, срещу В. П. П., ЕГН **********, от гр. ***********, с правна квалификация по чл. 422 от ГПК вр. чл. 232, ал. 3 от КТ, за признаване за установено в отношенията между страните, че В. П. П., ДЪЛЖИ на „АЙГЕР ИНЖЕНЕРИНГ” ООД с ЕИК 115187998, сумата от 4 861,11 лв., представляваща обезщетение по чл. 232, ал. 3 от КТ, ведно със законна лихва върху главницата от 4 861,11 лв. за времето от 29.03.2024 г. до окончателното плащане, за които вземания Районен съд- Пловдив е издал по ч. гр. д. № 20245330105738 заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Претендират се и съдебноделоводните разноски за настоящото исково производство.

В исковата молба се твърди, че на *****г. между В. П. П. и „АЙГЕР ИНЖЕНЕРИНГ” ООД е сключен Трудов договор № **** г., по силата на който работодателят се задължил да обучи В. П. П. за професията „*****“ Код **** специалност „*****“ Код ****** като В. П.

П. поел задължението да усвои професията. Освен това ответникът се задължил да работи при работодателя, след успешното завършване на обучението, за срок от три години.

Обучението било завършено на 05.10.2023 г., а на 01.11.2023 г. работникът бил назначен на длъжността, съобразно придобитата професия. Считано от 26.01.2024 г., по предложение на ответника трудовото правоотношение било прекратено, като инициативата за прекратяване на ТПО, изхождала от ответника. Между страните било уговорено обезщетение за неизпълнение на задължението на ответника да работи при ищеца след успешното завършване на обучението в период от три години в размер на 5 000 лв., като дължимото 1 обезщетение в размер от 4861,11 лева било изчислено пропорционално на неизпълнението, или пропорционално на времето, през което ответникът следвало да престира труд за работодателя, което останало неизпълнено, поради прекратяване на ТПО по негова инициатива. Твърди се също така, че обезщетението от 4 861,11 лв. не надвишава шесткратния размер на брутното трудово възнаграждение за съответната длъжност, а падежът му е настъпил на 26.01.2024 г. с прекратяване на ТПО.

Излага се, че работодателят е подал до Районен съд- Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за главницата от 4 861,11 лв., представляваща вземане по чл. 232, ал. 3 от КТ, законна лихва върху главницата за времето от 29.03.2024 г.

/датата на подаване на заявлението/ до окончателното плащане, както и за разноски в заповедното производство в общ размер на 497,23 лв., от които сумата от 400 лв. за адвокатско възнаграждение и сумата от 97,23 лв. за държавна такса.

По ч. гр. д. № 20245330105738 на Районен съд- Пловдив, съдът издал исканата заповед за изпълнение. С връчено на 27.05.2024 г. съобщение по заповедното дело, работодателят бил информиран за постъпило в срок възражение по чл. 414 от ГПК, като му била указана възможността за предявяване на установителен иск.

От ответника е постъпил отговор, в който излага, че на **** г. между В. П. П.и „АЙГЕР ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД е сключен Трудов договор № *****г., по силата на който работодателят се е задължил да обучи П. за професията *** / код ****/, Специалност**** / код ****/. В изпълнение на договора, ответникът завършил обучението си на**** г., като на **** г. бил назначен на длъжност, съобразно придобитата квалификация. Твърди се в отговора на исковата молба, че ответникът страда от заболяването*******, придружено с болки в ******, придружена с нощна болка, налагаща приема на обезболяващи и НСПВС с установена асептична некроза на двете ТБС, което заболяване било известно на ищцовото дружество към момента на назначаването му на длъжност *******. След започване на работа, здравословното състояние на ответника се влошило до степен, че не можел да изпълнява трудовите си задължения, с оглед на което бил хоспитализиран за диагностично терапевтично уточняване. След хоспитализацията на ответника било предписано домашно лечение. поради заболяването си ответникът изпаднал в невъзможност да изпълнява трудовите си задължения, с оглед на което страните по договора постигнали съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение. Сочи, че е бил подведен от служители на ищцовото дружество да подпише документ, без да му бъдат разяснени последиците от прекратяването на трудовото правоотношение по негова инициатива. Релевира се възражение за нищожност на договореното обезщетение поради нарушаване принципа на справедливост и добрите нрави. Счита, че присъждане на неустойка в претендирания размер, предвид общото здравословно състояние на ответника би довело до неоснователно обогатяване на ищеца. Излага се, че ищецът не е представил доказателства за установяване размера на търпените действителни вреди.

Моли за отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан, а при условията на евентуалност прави възражение за намаляване размера на претендираната 2 неустойка, като прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди. Моли за присъждане на направените деловодни разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявения иск:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 5738 по описа за 2024 г. на Районен съд Пловдив, е образувано по депозирано от „АЙГЕР ИНЖЕНЕРИНГ” ООД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед за изпълнение. Заповедта е била връчена на длъжника, който в месечния срок е упражнил правото си да възрази, поради което с разпореждане от 21.05.2024г. съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК. В едномесечен срок е предявен настоящият иск.

Налице е пълен идентитет между вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, и тази, предмет на производството по делото. Затова предявеният иск е допустим.

По основателността на предявения иск:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 232, ал. 3 от КТ.

Не е налице спор по делото, че между страните е сключен трудов договор с обучение на ******г., в който било уговорено, че работодателят се задължава да обучи работникаответника за професията „*****“, код № ***** специалност „******“, а от своя страна ответникът се е задължил да усвои професията, както и че ответникът се е задължил след успешното провеждане на обучението да работи при работодателя за срок от три години и че ТПО е прекратено по взаимно съгласие на страните преди да изтече тригодишния срок на договора.

Основателността на предявения иск се обусловя от следните правопораждащи факти: наличието на облигационна връзка – двустранна правна връзка, валидно договорно задължение, от което да възниква задължение за изпълнение; кредиторът /ищецът/ да е изпълнил задълженията си по сключения договор /или че е бил готов да ги изпълни и уговорена по размер неустойка в случай на неизпълнение на задължението на ответника да работи при работодателя през уговорения срок.

Ответникът носи тежестта да докаже възраженията си за недействителност на клаузата на чл. 20 от процесния договор, за прекомерност на неустойката в сравнение с претърпените от работодателя вреди и че при постъпването му на работа е страдал от заболяването ентезопатия на гръбначния стълб, което обстоятелство е било известно на ищеца при сключване на трудовия договор.

Безспорно от събраните писмени доказателства по делото се установява, че между 3 страните е възникнало на 17.07.2023 год. безсрочно трудово правоотношение със срок за изпитване в полза на работодателя, по силата на което ищецът е назначен на длъжността „******************** лв. на час за дневен труд и допълнително дневно трудово възнаграждение за продължителна работа от 2,21 лева.

Видно от клаузите на същия договор на осн. член 230 и сл. от КТ работодателят се е задължил да обучи работника, а обучаемия се е задължил да усвои знанията и уменията за: професия „****“ код *****, при редовна форма на обучение за срок от 6 месеца и място на обучение – ЦПО Айгер Академи към Айгер Академи. Според член 15 от ТД, срокът през който работникът се задължава да работи при работодателя след успешното завършване на обучението е 3 години, като в същия срок работодателят се задължава да осигури на работника работа съобразно придобитата квалификация.

Няма спор, че ответникът е завършил успешно обучението, за което е представено и удостоверение за професионално обучение с рег. № 62-07 от 5.10.2024 г. с оценка много добър 5,04.

Сключено е и ДС от 1.11.2023г. за преназначаване на нова длъжност – младши оператор машини ЦПУ в отдел машини с ЦПУ при уговорено дневно БТВ при 8 часов ПНРД от 92,16 лева. На 1.01.2024г. е сключено ново ДС за изменение на основното месечно възнаграждение в размер на 1953,79 лева и допълнително месечно възнаграждение от 46,89 лева.

От представено по делото предложение от ответника от 25.01.2024г. до работодателя, неоспорено от другата страна, се установява желанието му да прекрати ТПО по взаимно съгласие, което предложение е прието от ищцовото дружество, и със заповед за прекратяване на ****** г. последното е прекратено, считано от 26.01.2024г. на основание 325, ал.1, т. 1 от КТ. Възражението на ответника, че страдал от заболяване на гръбначния стълб, което заболяване било известно на работодателя му, е недоказано, а и безпредметно.

Видно от представените по делото писмени доказателства – попълнена от ответника анкетна карта при постъпване на работа е видно, че не е декларирал някакви здравословни проблеми, което е видно и от представената карта за предварителен медицински преглед, в която пък при снемане на анамнеза ответникът-пациент отрича заболявания.

Наличието на болест, която предпоставя невъзможност за работника да изпълнява възложената му работа е предпоставка за прекратяване на ТПО по член 325, ал. 1, т. 9 КТ по предложение на всяка една от двете страни по ТПО, но доколкото ответникът е укрил информацията за болестта си при постъпването му на работа от работодателя, той не би могъл да се ползва от правата си с оглед на недобросъвестността си. В настоящия случай ТПО е прекратено по взаимно съгласие, като предложението за освобождаването от договорната връзка е инициирано от ответника и прието от ищеца, и в тази хипотеза не е налице уважителна причина за напускане на работата от ответника преди определения срок.

Видно е от заключението на вещото лице по допусната и изслушана в съдебноикономическа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на 4 кредитиране, че стойността на дължимото обезщетение за периода от датата на прекратяването на*******г. – три години след подписване на ТД с придобита квалификация е 4605,60 лева, което обезщетение е по-малко от шесткратния размер на БТВ към момента на прекратяване на ТПО.

Съгласно разпоредбата на чл. 230, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) с трудовия договор за обучение по време на работа работодателят се задължава да обучи работника в процеса на работата по определена професия, а работникът - да я усвои. Законът въвежда ограничение по отношение срока на клаузата за обучение - то не може да продължи повече от 6 месеца, а по отношение на трудовите правоотношения след завършване на обучението по придобитата вече специалност - ограничението е до 3 години. По отношение на изпълнението на договора и отговорността при неизпълнение са приложими общите правила на гражданския закон / Решение № 665 от 19.05.2010 год. на ВКС по гр. дело № 706/2009 год., IV г. о., ГК/.

Съдът приема, че в разглеждания случай изпълнението на задължението на ответника по процесния договор е било обезпечено с клаузата на чл. 20. По правната си същност клаузата е за неустойка – чл. 92, ал. 1 ЗЗД – съглашение, което има за предмет задължение, което става изискуемо в случай на неизпълнение на главното задължение на една от страните /в случая ответника/. Същото установява предварително размера на обезщетението за вредите, които кредиторът би претърпял в случай на неизпълнение. Доказано е, че работодателят /ищецът/ е осигурил необходимите условия за провеждане на обучението, т.е. че същият е изправна страна по договора, както и че ответникът е завършил успешно обучението.