Решение № 181 от 22.02.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. София, 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20211000502305 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение №263009 от 13.05.2021г., постановено по гр.д.№ 8166/2016г. по описа на Софийски Градски Съд, ГО, 12-и с-в, съдът е отхвърлил иска с правно осн. чл.422 от ГПК, предявен от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД срещу В. Д. М. за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 59 129,38 лв.- главница по договор за банков кредит от 13.05.2005г. и анекси към него; сумата от 4 875 лв.възнаградителна лихва за периода от 25.12.2014г. до 02.11.2015г., по същия договор и анекси; сумата от 539,99 лв. - наказателна лихва за периода от 24.09.2014г. до 11.11.2015г., по същия договор и анекси; сумата от 277,29 лв.

- такси и ведно със законната лихва върху главницата, смятано от

12.11.2015г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД , с която се обжалва решение №263009 от 13.05.2021г. , постановено по гр.д.№ 8166/2016г. по описа на Софийски Градски Съд, ГО, 12-и с-в, изцяло.

1

Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните права.

Твърди че, първоинстанционният съд неправилно е приел, че не са представени убедителни писмени доказателства, които да удостоверяват остатъчнния размер на вземането му към датата 30.03.2007г.- датата на сключване на договора за прехвърляне на предприятие между ищеца и първоначалния кредитор.

Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че не са представени доказателства относно наличието на непогасени и изискуеми вземания и техния размер, претендиран от ищеца-жалбоподател.

Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил правилно и законосъобразно, както и в съвкупност всички, събрани в производството доказателства, вкл. и неправилно са интерпретирани заключенията на ССчЕ, което е довело до неправилни изводи на съда при прилагане на разп. на чл.202 от ГПК и чл.182 от ГПК.

Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното съдебно решение като неправилно и незаконосъобразно и да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор от въззиваемата страна В. М., в който се излагат подробни доводи за неоснователност на въззивната жалба.

Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение потвърдено. Претендира разноски.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК.

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

2

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.

Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание) и е допустимо.

Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателката досежно законосъобразността на обжалваното решение.

Разгледана по същество въззивната

БЪЛГАРИЯ“ АД е ОСНОВАТЕЛНА. жалба на „ЮРОБАНК

В конкретния случай, видно от представените по делото доказателства, с договор на служител за строеж на недвижим имот от 13.05.2005 г., сключен между „ИНГ БАНК Н.В.- клон СОФИЯ“, в качеството на кредитор от една страна , и В. М., в качеството му на кредитополучател, от друга страна, в полза на последния е отпуснат кредит в размер на 110 000 лева, а ответникът се е задължили да върне посочената сума съгласно уговорен погасителен план, съгл. приложение 3 към договора, което е неразделна част та същия ( ч„л. 10.1 от договора). Кредитът е обезпечен с договорна ипотека върху описан недвижим имот.

Няма спор, че кредитът е усвоен в пълния му размер и в уговорените с договора срокове.

Жалбоподателят, ищец в първата инстанция, твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си по погасяване на редовно падежирали вноски от кредита, поради което с нотариална покана до същия, редовно връчена на 22.10.2015г. е обявил предсрочна изискуемост на целия кредит и е започнал заповедно производство по издаване на заповед за незабавно изпълнение.

Била е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 от ГПК за исковите суми и въз основа на същата е били изпълнителен лист.

Заповедта по чл.417 от ГПК и изпълнителния лист са били оспорени от ответника, поради което е възникнал правен интерес за ищеца от завеждане на настоящите искове.

3

Ответникът, В. М. оспорва с отговора на исковата молба изложените от ищеца твърдения: навежда редица възражения, свързани с липсата на активна процесуална легитимация и с липсата на активна материално-правна легитимация на първоначалния ищец – „БАНКА ПИРАОС БЪЛГАРИЯ“ АД, както и редица правопогасяващи възражения, в т.ч. и възражение за погасителна давност, възражение за нищожност на клаузи от процесния договор и анексите към същия.

Първоинстанционният съд в обжалваното решение, с твърде лаконични мотиви, е приел, че претендирания от ищеца размер на вземанията му не е доказан, буквално е приел, че „размера на дълга/съответно-на иска“ не е установен, поради което

„процесните вземания не се явяват надлежно установени по размер /и това обстоятелство налага-отхвърляне на иска/“.

Тези изводи на първоинстанционния съд несе споделят от настоящия съдебен състав. Предвид обстоятелството, че в първоинстанционното производство от една страна не са изложени същински мотиви досежно основателността и доказаността, респ. неоснователността и недоказаността на предявения иск, от друга страна не са разгледани възраженията, наведени от ответника в отговора на исковата молба, на не са разгледани поотделно и в тяхната изчерпателност, то следва настоящият съдебен състав да се произнесе по посочените, наведени от страните основания и съотв. възражения, още повече, че същите се поддържат и във въззивната жалба и в отговора на същата.

От фактическа страна: Пред първоинстанционния съд са представени множество писмени доказателства и от двете страни в процеса:същите не са оспорени, не е открита процедура по оспорване на писмени доказателства, поради което настоящата съдебна инстанция кредитира всички, събрани в първата инстанция писмени доказателства.

В първоинстанционното производство са допуснати и приети две съдебно-счетоводни експертизи: единична и тройна.

Заключението на единичната ССчЕ е оспорено от ответната страна и е прието от съда при условията на оспорване. Настоящият съдебен състав изцяло кредитира заключението на единичната ССчЕ. Същото е дадено компетентно и безпристрастно, като подробно е посочено в същото въз основа на какви документи и доказателства е изготвено. В съдебно заседание, 4 при разглеждане на заключението, вещото лице В. П. е заявила изрично, че при изготвяне на заключението се е запознала и с разпечатки от счетоводните масиви на ищцовата банка.

Заключението на тройната ССчЕ е прието в съдебно заседание на 29.10.2020г. в присъствието на процесуалните представители и на двете страни, без въпроси и без оспорвания.

Настоящата съдебна инстанция изцяло кредитира и заключенията и на двете ССчЕ - единична и тройна. Същите не си противоречат, същите са изготвени въз основа на писмени доказателства, приети поделото, неоспорени от страните и въз основа на проверка в счетоводните масиви на ищцовата банка. Няма основания да се сподели становището на първоинстанционния съд досежно неточност, непълнота или условност, евентуално некатегоричност на заключенията на двете ССчЕ, нито пък да се приеме че същите са изготвени въз основа на нередовни счетоводни записвания. В този смисъл възраженията на въззивника за неправилно прилагане на разп. на чл.182 и чл.202 от ГПК са основателни.

В първоинстанционното производство са били събрани и гласни доказателства: разпитан е един свидетел на ответната страна във връзка с обстоятелства, относими към наведените възражения за нищожност на клаузи от договора за кредит и на последващите анекси към същия: разпитана е свид. Е. Г. М., майка на ответника. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката, съобразявайки и разп. на чл. 172 от ГПК.

От правна страна: Разпоредбата на чл.422 ал.1 ГПК е специална процесуална норма, относима към заповедното производство, с която се предоставя правото на кредитора - взискател да предяви иск за съществуването на вземането си, за което има издадена заповед за незабавно изпълнение, при оспорване на това вземане от длъжника.

За да бъде успешно проведен искът по чл.422 ал.1 от ГПК следва да бъдат изпълнени следните предпоставки:

От процесуална страна: да има успешно проведено заповедно производство, приключило с издаване на заповед за незабавно изпълнение на осн. чл.417 от ГПК и издаден изпълнителен лист; в законоустановените преклузивни срокове длъжникът да е оспорил чрез надлежно подадено възражение вземането по издадената заповед за незабавно изпълнение; кредиторът взискател да е предявил също в законоустановените преклузивни срокове иска си за установяване съществуването на твърдяното вземане;

От материално правна страна: Да е налице валиден договор за кредит, от който да са възникнали задължения за ответника, които не са изпълнени в установения по договора срок.

5

Предвид изложеното по-горе, съдът приема за изпълнен ФС на иска по чл.422 ал.1 от ГПК, както следва: видно е от представените заявление,заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, че е проведено надлежно заповедно производство.заявлението е подадена в СРС на 12.11.2015г. видно е, също от представената нотариална покана до ответника, редовно връчена на същия на 22.10.2015г., че е обявена надлежно и предсрочната изискуемост на кредита.

Кредитирайки заключенията и на двете ССчЕ, съдът приема и че претендирания размер на неизплатената, но обявена за предсрочно изискуема главница, както и размерът на съотв. договорни лихви, начислени върху падежиралите към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение анюитетни вноски, както и размерът на съотв. и начислената наказателна лихва върху падежиралите и незаплатени анюитетни вноски към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, са доказани при условията на пълно и главно доказване от ищцовата страна.

Налице са всички процесуални предпоставки за уважаването на предявения иск.

Видно е, че между страните е съществувал валиден и изцяло действителен договор за кредит. Кредитът е усвоен от ответника.

Неоснователно е възражението на ответника, че към договора няма погасителен план, което води до неговата нередовност, евентуално нищожност. Посочено е в т.10.1 от договора, че погасителния план е уговорен между страните с приложение №3 към договора 2,което се смята за неразделна част от същия. Не се твърди, че Приложение №3 не е било подписано от някоя от страните по договора, сътов. че не съобщено и предоставено на ответника при подписване на договора.

От изготвените ССчЕ се установява, че ответникът е преустановил заплащането на дължимите вноски за главница и лихва неправомерно, което е дало основание на ищеца на основание да обяви целия кредит за предсрочно изискуем, като това обстоятелство чрез редовно връчената нотариална покана на ответника е надлежно съобщено, уточнени са точно по размер остатъкът от главницата по кредита, както и дължимите за съответния период договорни лихви върху главницата, наказателни лихви върху главницата, както и сумата от 277,29 лв. годишни такси, установени с Анекс №3 към договора за кредит.