Решение № 25 от 07.06.2024, Районен съд - Панагюрище

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Панагюрище, 07.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана С. Стателова при участието на секретаря Иванка П. Палашева като разгледа докладваното от Диана С. Стателова Административно наказателно дело № 20215230200243 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващи от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 11-01-228 от 03.09.2021г. на Директора на Агенция за държавна финансова инспекция- София.

В жалбата си С. П. Ч. сочи, че с обжалваното наказателно постановление му е наложена глоба в размер на 500,00лв. за нарушение на чл. 33, ал.1, изр. 2 от Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки. Твърди се, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно, като са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същото е в противоречие с материално-правните разпоредби, а фактическите констатации послужили за изграждане на изводите на АНО са необосновани, неправилни и непълни.

Според жалбоподателя, не е изследван въпроса за прилагането на чл. 28 от ЗАНН, като формално е посочено, че липсват основания за прилагането му. Сочи се, че АУАН е съставен след преклузивния едногодишен срок от извършване на нарушението – по аргумент от чл. 34, ал.1, б.“В“ от ЗАНН и след преклузивния тригодишен срок от извършването на нарушението – по аргумент от чл. 80, ал.3 от НК. Сочи се, че липсват обстоятелства по въпроса каква е формата на вината.

Сочи се, че според чл. 253, ал.1 от ЗОП се санкционира възложител, който утвърди Методика за оценка на офертите, в нарушение на чл. 70, ал.7, 9 и 10 от ЗОП, но законодателят санкционира деятелност- „утвърдил Методика“. В жалбата се подчертава, че жалбоподателят Ч. е санкциониран не защото е утвърдил Методика, а затова, че е 1 публикувал в Профила на купувача на Община Стрелча „Методика за определяне на комплексна оценка, с което е одобрил документацията за участие.

От една страна, според жалбоподателя не му е вменено деяние, което да е санкционирано от законодателя и не е ясно на коя дата е утвърдена Документацията за участие в обществената поръчка.

Според жалбата липсват каквито и да е данни за застрашен в каквато и да е степен или накърнен интерес на Община Стрелча, както и какъвто и да е друг конкретен обществен интерес. Жалбоподателят твърди, че следва да се установи доколко С. Ч., като Кмет на Община Стрелча, е разбирал какво публикува като документация и дали случаят не може да бъде преценен като маловажен.

От приложения по делото АУАН № 11-01-228/09.03.2021 г. се установява, че при проверката на АНО е констатирано нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал.1, изр. 2-ро от Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки, тъй като Община Стрелча, като бюджетна организация се явява първостепен разпоредител с бюджета на Общината, в лицето на Кмета, в качеството си на възложител по смисъла на чл. 5, ал.2, т.9 от Закона за обществените поръчки, който е определил показатели за оценка на офертите, свързани с пълнотата на организацията за изпълнение на дейностите по обществена поръчка- работна програма и организация за изпълнение на строителството, но пълнотата и начинът на представяне на информацията не могат да се ползват като показател на офертите.

Сочи се, че това нарушение е извършено на 15.06.2018г., когато жалбоподателят Ч., в качеството си на Кмет на Община Стрелча и възложител на обществени поръчки е публикувал в „Профил на купувача“ на Община Стрелча Решение № 437/15.06.2018г. за провеждане на процедура за избор на изпълнител на обществена поръчка чрез публично състезание с предмет „Изграждане на обект: Канализация на ул. „Димитър Благоев“от О.Т.

326 до О.Т. 456, по бул.“Руски“ от О.Т. 328А до О.Т. 286, ул. „Крайезерна“ от О.Т. 324 до О.Т. 322 в гр. Стрелча, с което е одобрил и документация за участие в обществена поръчка, като в методиката за оценка на офертите е включил показател за оценка, съдържащ изисквания относно пълнотата и начина на представяне на информацията в изискани документи, свързани с организацията и изпълнението на дейности по организацията на обществената поръчка.

Видно от обжалваното наказателно постановление, за това нарушение на Кмета С. Ч. е наложена глоба в размер на 500,00 лв., на основание чл.141, ал.1 от Правилник за прилагане на ЗОП, във вр. с чл. 32 от ЗАНН, като е взета предвид и прогнозната С.ст на обществената поръчка- 120 000,00лв.

От приложената по делото Заповед № ФК-10-33/06.01.2021 г. на „Агенция за държавна финансова инспекция“ при Министъра на финансите, се установява, че е възложена проверка за законосъобразност по спазване на нормативните актове, уреждащи бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност на нормативната уредба в областта на обществените поръчки при сключване и изпълнение на договор за СМР за канализация на 2 ул. „Средна гора“, ул. „Богдан Овесянин“, ул. „Димитър Благоев“, ул. „Крайезерна“ през 2018г., както и сключване и изпълнение на Договор за реконструкция на водопроводната мрежа – етап 6, за 17 броя улици в гр. Стрелча; за сключване и изпълнение на договор за СМР на сграда на бул. „България“ № 110 по Програма за енергийна ефективност.

От приложената по делото Заповед № ФК-10-156/29.01.2021 г. се установява, че е променен предметния обхват и срока за извършване на финансовата инспекция по предходната заповед, а със Заповед № ФК-10-274/22.02.2021 г. изпълнението на тази заповед е спряно и е възобновено едва със Заповед № ФК-10-343/08.03.2021 год.

По делото е приложена Справка изх. № С-635/20.01.2021 г., издадена от Община Стрелча, въз основа на която се установява, че за периода от 01.01.2016 г. до 06.01.2021 г. отговорните длъжностни лица в Община Стрелча са: жалбоподателят С. П. Ч., като кмет на Община Стрелча, същият като зам.кмет на Община Стрелча, Н Б Ф, като зам.кмет на Община Стрелча и като временно изпълняващ длъжността кмет на Община Стрелча, В Т Х, като Директор на Дирекция „АФИО“, С М Н С, като Директор на Дирекция „СА, УТ, ОСЕХСД и МДТ“, И Н Б – гл. инженер и инвеститорски контрол, П Д Е – директор на Дирекция „АФИО“, В. П В – гл. счетоводител, Г К П – кмет на Община Стрелча, С Д Р – зам. кмет на Община Стрелча, В. Т К – зам. кмет на Община Стрелча, М Н Н - Директор на Дирекция „СА УТ, ОСЕХСД и МДТ“.

По делото е приложена Решение за откриване на процедура и за публикуване на деловодна информация, от което се установява, че заедно с Решението за откриване на процедура са публикувани също Указания за участие в обществена поръчка, Техническа спецификация за обществена поръчка с този предмет, Методика за определяне на комплексна оценка на офертите, показателите и относителната им тежест.

По делото е изслушан актосъставителят В. И. Р., който посочва, че задачата на финансовата инспекция е било да проследи процедурата по изпращане в срок на информацията за вписване на обществената поръчка в Регистъра на обществените поръчки за приключване на договора. Уточнява, че срокът за подаване на тази информация е 30дневен, а информацията е подадена доста по- късно. Сочи, че нарушението по чл. 33 от ППЗОП е нарушение в самата документация на обществената поръчка, при одобряване на документацията за обществената поръчка. Твърди, че нарушението на кмета на Община Стрелча е, че е утвърдил документацията при наличие на нарушение в нея.

От събраните по делото доказателства безспорно се констатира, че липсва целенасочено поведение към неизпълнение на задълженията на Кмета на Община Стрелча, а точно обратното – добросъвестно убеждение, че дейността на жалбоподателя е напълно изправна.

Съдът следва да съобрази степента на обществена опасност на деянието и на дееца и установи, че е налице добросъвестност от страна на наказания субект. Макар отговорността на юридическото лице да е безвиновна, то не съществува пречка липсата на вина у физическите лица, формиращи и изразяващи неговата воля, да се съобразява при преценката 3 на конкретната степен на обществена опасност на деянието.

Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от НК, чиито разпоредби по силата на чл. 11 от ЗАНН са субсидиарно приложими в производствата по налагане на административни наказания, по въпросите за отговорността.

Съгласно посочената по-горе дефиниция "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Т. е. преценката за "маловажен случай" се прави на база конкретните фактически данни, отнасящи се до начина на извършване на нарушението, на вредните му последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, при които деянието е намерило проявление в обективната действителност: време, място, обстановка на извършването му, начин и средства за осъществяването му, причините и условията, мотивирали извършителя да пристъпи към осъществяване на деянието, наличието или липсата на данни за други извършени нарушения. Тази проверка включва в обсега си обективни и субективни признаци, касаещи степента на обществена опасност на деянието и дееца и сравнението й с други сходни и типични за деянието хипотези.

В разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е предвидено, че за "маловажни случаи" на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на административно наказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК.

В Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2007 г., Общото събрание на наказателната колегия във Върховния касационен съд категорично се е произнесъл, че преценката на административно наказващият орган за "маловажност" на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.

Безспорно, административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на административно наказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност. В чл. 28 и чл. 39, ал. 1 от ЗАНН законът си служи с понятията "маловажни" и "явно маловажни" нарушения. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 ЗАНН. Когато деянието представлява "маловажен" случай на административно нарушение, той следва да приложи чл. 28 от ЗАНН.

Изразът в закона "може" означава възлагане на компетентност. Отнася се за особена компетентност на наказващият орган за произнасяне по специален, предвиден в закона ред и 4 при наличие на основанията по чл. 28 о т ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи предупреждение, от което произтичат определени законови последици. Преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на преценката по чл. 28 от ЗАНН.Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 о т ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. Разбирането за обхвата на съдебния контрол е в съответствие и с практиката на Европейския съд по правата на човека по приложението на чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, според която съдът не може да бъде ограничаван в своята юрисдикция, когато решава правния спор.Според събраните по делото доказателства от извършеното нарушение няма реално настъпили вредни последици.В конкретния случай деянието формално осъществява признаците на административното нарушение, но съобразявайки установените обстоятелства за липса на реално настъпили вредни последици, незначимостта на увредените обществени отношения, неговата обществена опасност е с ниска степен. Затова налагането на санкция, макар и минимално предвидената в закона се явява несъразмерно тежка и не съответства на характера и тежестта на нарушението.