Определение № 134 от 22.10.2024, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 134 гр. К., 22.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев

Членове:

Йорданка Г. Янкова

Боян Б. Ешпеков като разгледа докладваното от Боян Б. Ешпеков Въззивно частно наказателно дело № 20245100600301 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 250, ал.4, във вр. с гл. ХХІІ от НПК.

С Разпореждане № 1105/27.08.2024 г., постановено по НЧХД 562/2024 г., Районен съд – К. е прекратил наказателното производство, образувано по тъжба на Х. Б. М. и Н. Д. М. против М. С. М. и О. С. М..

Срещу така постановеното разпореждане е подадена частна жалба от повереника на частните тъжители – адв. Р. Р. от АК - К., в която се твърди, че разпореждането е необосновано и незаконосъобразно. Посочва се, че единствената неяснота в обстоятелствената част на тъжбата е относно започналото нападение от О. М., където било записано: „….се нахвърли върху мен и започна да ме удря с юмруци по цялото тяло. Другият обвиняем М. С.

М. ме удари по лицето с желязната част на лопатата, която носеше със себе си.

От този удар паднах на земята, почувствах силни болки и ми потече обилно кръв“. От следващото изречение се изяснявало, че първоначално е нападнат първия тъжител, а втората тъжителка – съпругата му Н. Д. М., която като видяла съпруга си на земята, отишла при него и се е опитала да го вдигне. В този момент двамата „обвиняеми“ се нахвърлили върху нея и започнали да я удрят с юмруци и ритници по цялото тяло. Относно това кой тъжител е бил приет в болницата, адв. Р. Р. отбелязва, че несъмнено ставало въпрос за първия тъжител (Х. М.), но това не било от съществено значение за предявените обвинения, тъй като имало издадени и приложени към делото съдебномедицински удостоверения. В тъжбата подробно били описани телесните наранявания на всеки от тъжителите, както и че тези наранявания са им нанесени от двамата „обвиняеми“ в съучастие. Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено, като необосновано и незаконосъобразно и делото да бъде върнато на Районен съд – К. за разглеждането му по същество.

1

За подадената жалба са уведомени подсъдимите М. М. и О. М., като няма постъпили възражения срещу нея.

Окръжен съд – К., след като се запозна с обжалвания съдебен акт и с подадената за разглеждане в съда тъжба, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, от упълномощен процесуален представител и срещу акт подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

В Районен съд –К. е подадена тъжба от адв. Р. Р. от АК – К., в качеството му на пълномощник на частните тъжители Х. Б. М. и Н. Д. М., с която са предявени обвинения против М. С. М. и О. С. М. за това, че на 08.01.2024 г. в с. Ж., общ. Ч., обл. К., в съучастие като съизвършители са им нанесли леки телесни повреди, изразяващи се в причиняване на разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК и болка и страдание , без разстройство на здравето – деяния, съставляващи престъпления по чл. 130, ал.1, вр. с чл. 20.ал.2 от НК по отношение на първия тъжител (Х. М.) и по чл.

130, ал.2, вр. с чл. 20, ал.2 от НК по отношение на втория тъжител (Н. М.).

Във връзка с подадената тъжба в Районен съд – К. е образувано НЧХД № 562/2024 г. С обжалваното разпореждане Районен съд –К. е прекратил производството по делото, като е приел, че тъжбата не отговаря на изискванията по чл. 81, ал.1 от НПК. Решаващият съд e посочил, че в тъжбата се твърдяло, че на 08.01.2024 г. около 21.00 часа тъжителите си били вкъщи, когато дошъл съсед и им съобщил за скандал между техния син и двамата подсъдими. Частните тъжители веднага отишли на мястото на инцидента, където подсъдимият О. М. се нахвърлил върху тъжителя (според РС – К. неясно върху кого от двамата) и започнал да го удря с юмруци по тялото.

Другият подсъдим М. М. го ударил по лицето с желязната част на лопата, която носел, като от този удар тъжителят паднал на земята (отново без да е конкретизирано кой от двамата), почувствал силни болки и му потекла обилно кръв. Като видяла това дошла Н. М. и се опитала да го вдигне. Тогава двамата подсъдими се нахвърлили върху нея и са я удряли с юмруци и ритници по тялото. Докато тъжителят бил на земята извършителите го ритали с крака. В разпореждането е посочено също така, че не е изяснено в тъжбата и кой впоследствие е постъпил на лечение в болница. Районен съд – К. е приел, че е налице неяснота в обвиненията, а именно: не било описано как е извършено деянието от двамата подсъдими по отношение на всеки един пострадал и с какво свое поведение подсъдимите допринесли за съставомерния резултат – причинените на конкретния тъжител увреждания, съставляващи леки телесни повреди. Това водело до объркване относно обстоятелствата на престъпленията, осъществени от двамата автори и то в съучастие като извършители. Според решаващият съд, от съдържанието на тъжбата не се установявало изобщо Х. Б. М. и Н. Д. А. какви конкретно удари са понесли от извършителите, респ. до какви увреждания са довели тези удари. В обстоятелствената част, при описване на инкриминираните деяния, 2 тъжителите не били индивидуализирани по имена, не ставало ясно на кой от двамата какви наранявания са причинени и в съучастие от подсъдимите ли са причинени. При тези данни съдът е счел, че е нарушено правото на двете предадени на съд лица да научат при какви обстоятелства и в какво са обвинени, за да могат ефективно и в пълен обем да се защитават. Решаващият съд е посочил, че е безпредметно даването на възможност на частните тъжители да поправят неяснотите в съдържанието на тъжбата, доколкото според константната съдебна практика подаването на тъжбата и отстраняването на непълнотите в същата следва да е станало преди изтичане на шестмесечния преклузивен срок по чл. 81, ал.3 от НК, предвид подаването на тъжбата в последния ден от посочения срок. По тези съображения Районен съд – К. е прекратил производството по делото.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното разпореждане е неправилно – необосновано и незаконосъобразно, поради следните съображения:

Подадената тъжба, въз основа на която е образувано първоинстанционното производство, и с която са определени рамките на предмета на доказване, отговаря на изискванията на чл. 81, ал.1 от НК.

Цитираната разпоредба гласи, че тъжбата трябва да бъде писмена и да съдържа данни за подателя, за лицето срещу което се подава, и за обстоятелствата на престъплението. В конкретния случай подадената тъжба отговаря на посочените изисквания. Тъжбата съдържа всички факти, обуславящи съставомерността на деянията и участието на подсъдимите в осъществяването им. Посочени са времето, мястото и начина на извършването им. Настоящият състав счита за неоснователни доводите на първоинстанционния съд, че е налице неяснота в обвиненията, изразяваща се в неописване на извършените деяния от двамата подсъдими по отношение на всеки един от пострадалите; с какво свое поведение са допринесли за съставомерния резултат; че тъжителите не били индивидуализирани по имена; че не ставало ясно на кой от двамата какви наранявания са причинени и дали са причинени в съучастие от двамата подсъдими; как следвало да бъдат квалифицирани деянията, съответно следвало ли е да има връзка с чл. 20, ал.2 от НК. В тъжбата по отношение на едно от пострадалите лица – Х. М., е посочено изрично, че О. М. се нахвърлил върху него и започнал да го удря с юмруци по тялото, както и че М. М. го ударил в лицето със желязната част на лопата, вследствие на което тъжителят паднал. По отношение на другото пострадало лице Н. М. е посочено, че двамата извършители са се нахвърлили върху нея и започнали да я удрят с юмруци и ритници по цялото тяло.

Действително, първоначално не става ясно на кой от двамата тъжители са нанесени първите удари, включително и този с металната част на лопата, но след това в жалбата е посочено: „Като видя, че съм на земята дойде при мен съпругата ми Н. Д. М. и се опита да ме вдигне“. От това безспорно може да се заключи, че в тъжбата се твърди, че първите удари са понесени от Х. Б. М., както правилно е посочил и жалбоподателя. Независимо от факта, че в 3 тъжбата частните тъжители са посочени като „първия от нас“ и „втората от нас“, без да се посочват поименно, то не възниква съмнение, че „първият“ е тъжителят Х. Б. М., а „втората“ е тъжителката Н. Д. М.. От съдържанието на тъжбата също се установява, че извършените деяния са описани достатъчно ясно, като е отразено кой какви удари е нанесъл, на кого и по какъв начин.

Както беше отбелязано вече, в тъжбата е посочено, че О. М. е нанесъл удари с юмруци по цялото тяло на тъжителя Х. М., а М. М. му е нанесъл удар с метална част на лопата по лицето, като по отношение на тъжителката Н. М. е посочено, че обвинените лица са й нанесли удари с юмруци и ритници по цялото тяло. Така описани обстоятелствата на престъпленията са напълно достатъчни и ясни. Също така в тъжбата са посочени и конкретно нанесените телесни увреждания – сътресение на мозъка, кръвонасядания и охлузване на кожата на главата и лицето, съставляващи разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК по отношение на „първия“ – Х. М., и кръвонасядане на лицето и дясното бедро, причинили болка и страдания по отношение на „втората“ – Н. М.. Що отнася до обстоятелството дали деянията са извършени в съучастие от двамата извършители, то това съдът следва да прецени след събиране на доказателствата, като при установяване, че това не е така по отношение на единия или двамата пострадали, съдът има възможност да признае подсъдимите за невиновни в това, че са извършили деянията в съучастие, ако приеме, че същите съставляват престъпления. В тази връзка в тъжбата е отразено, че и двамата извършители са нанесли удари както на единия, така и на другия частен тъжител, по едно и също време и при една и съща обстановка, от което може да се направи извод, че се излагат твърдения за нанесени леки телесни повреди, така както са посочени в тъжбата, на тъжителите от двете лица, срещу които е подадена тъжбата, в съучастие като извършители. Настоящият състав споделя довода на повереника на частните тъжители, че няма съществено значение към настоящият момент обстоятелството кой от двамата тъжители е постъпил в болница за лечение.

Това е така, тъй като причинените телесни увреждания са описани подробно тъжбата, а и това обстоятелство би имало значение единствено при решаване на въпроса за размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди с оглед претърпените неудобства и страдания от съответния тъжител, ако решаващият съд стигне до извода, че предявения граждански иск е основателен, а в хода на първоинстанцинното производство това обстоятелство може да бъде установено.

Предвид изложеното, въззивният съд намира, че изводът на първоинстанционния такъв, че подадената тъжба не отговаря на условията на чл. 81, ал.1 от НПК е неправилен – необоснован и незаконосъобразен, поради което обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и делото върнато на Районен съд – К. за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ето защо и на основание чл. 345, във вр. с чл. 250, ал.4 от НПК, съдът 4

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 1105/27.08.2024 г., постановено по НЧХД № 562/2024 г. по описа на Районен съд – К., с което е прекратено наказателното производство.

ВРЪЩА делото на Районен съд – К. за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5