Решение № 85 от 11.07.2022, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. ХАСКОВО, 08.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ

Членове:

БОРЯНА П. БОНЧЕВАДИМИТРОВА

КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ЖУЛИЕТА М. ДЕЛЧЕВА в присъствието на прокурора Д. Д. Сл. като разгледа докладваното от СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225600600047 по описа за 2022 година

Производството е въззивно по чл. 313 и сл. от НПК.

С Присъда № 260055/8.09.2021 год. по нохд № 326/2021 год. РС – Кърджали е признал подс. М.. Х. М.. от с.Ш., община К., област К. за виновен в това, че на 9.03.2015 год. в гр.М. пред надлежен орган на властта - РС – Момчилград, набедил А. М. Х. от същото село в извършване на престъпление по чл.130 ал.2 от НК, като знаел, че е невинен и набеденият бил привлечен към наказателна отговорност по реда на нчхд №53/2015 год. по описа на същия съд, поради което и на осн. чл.286 ал.2 вр. ал.1 и вр. чл.54 ал.1 от НК го осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и 3 /три/ месеца, чието изтърпяване отложил по реда на чл.66 ал.1 от НК със срок от 3 /три/ години.

С присъдата съдът уважил частично предявен от пострадалия А. М. Х. граждански иск и осъдил подсъдимия да му заплати обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди в размер на 6000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на увреждането до окончателното изплащане, както и направените разноски за адвокатско възнаграждение, като отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 20 000 лв. В тежест на подс.М. са били възложени и направените по 1 делото разноски.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият, който чрез своя защитник адв.Р.Х. от АК – Кърджали я обжалва с оплаквания, че е неправилна, незаконосъобразна, немотивирана и постановена в противоречие със събраните доказателства. Последните съдът не оценил в цялост и съвкупност, като някои не кредитирал без основание, а в резултат на това пренебрегнал установени по делото факти.

Могло да се приеме по делото, че семейството на пострадалия е провокирало конфликт на 22.02.2015 год., при който спрямо подсъдимия било упражнено насилие. Обстоятелството, че той се е самонаранил останало недоказано. На А.Х. бил съставен акт за нарушение на обществения ред и издадено наказателно постановление, което той не обжалвал, с което признал вината си. Било приобщено съдебно-медицинско удостоверение /СМУ/, сочещо кръвонасядания по шията на подсъдимия. По заведеното от него наказателно дело от частен характер подсъдимият по същото А.Х. бил оправдан поради липса на безспорни доказателства за вината му, а не поради липса на извършено престъпление. Ето защо подсъдимият не бил действал при пряк умисъл, тъй като нямал изградени представи, че А.Х. е невинен, напротив, имал основание да счита, че спрямо него е извършено престъпление по чл.130 ал.2 от НК. В подкрепа на това бил фактът, че именно подсъдимият се обадил на тел.112 на 22.02.2015 год., за да се оплаче, че е нападнат и стискан за врата.

По изложените съображения се иска да се отмени обжалваната присъда изцяло и се постанови нова, с която същият бъде признат за невиновен, а предявеният граждански иск – отхвърлен.

Присъдата е обжалвана и от частния обвинител и граждански ищец А. М. Х. чрез неговия повереник адв.А.С. от АК – Кърджали с оплаквания, че е незаконосъобразна и необоснована досежно отмерените размери на наложеното наказание и уважения граждански иск и искане да се увеличи наказанието до около средня, предвиден от закона размер, а гражданският иск да се уважи изцяло.

Против въззивните жалби в законния срок не са постъпили възражения, по същата не са направени искания за събиране на нови доказателства.

В с.з. пред въззивния съд подсъдимият и неговите защитници поддържат жалбата и изложените по нея оплаквания и искания. Акцентират върху конституционно установеното право на жалби, молби, вкл. тъжби на всеки, който намира застрашени своите живот и здраве. Фактическата обстановка била възприета при противоречиви доказателства относно главния, подлежащ на доказване факт.

Присъдата в крайна сметка почивала на предположения.

Частният обвинител и граждански ищец и неговият повереник намират присъдата законосъобразна, обоснована и правилна в осъдителната част, като поддържат, че повдигнатото обвинение е доказано. На свой ред поддържат жалбата си и искането за завишаване размера и на наложеното наказание, и на гражданския иск.

Прокурор от ОП – Хасково намира и двете жалби неоснователни и изразява 2 становище присъдата да бъде потвърдена изцяло, тъй като фактическата обстановка била пълноценно изяснена, обвинението – доказано, правната квалификация на деянието правилна, а размерите на наказанието и на уважения граждански иск - справедливи.

Хасковският окръжен съд, след като обсъди наведените по въззивните жалби доводи и аргументи, взе предвид изразените становища на страните и материалите по делото, и извърши служебна проверка на атакуваната присъда изцяло, с оглед разпоредбата на чл. 314 от НПК, прие за установено следното:

Жалбите са подадени в законния срок, против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт и чрез постановилия го първоинстанционен съд, от страни с процесуална легитимация и правен интерес от обжалване. Поради това са допустими.

По фактическата обстановка:

Подс.М.. Х. М.. е на ** год., роден в с.Ч., живущ в с.Ш., община К., област К., ******* гражданин, *****, с ***деца, ******, *******, със **** образование, ******* на металорежещи машини. С ******, ******* лични характеристични данни. Живее в едно домакинство със семейството на родителите си – свидетелите Е. и Х. М..

Частният обвинител и граждански ищец А. М. Х. също е от с.Ш., на ** год., ******, ******.

Макар да имали родство, а били и съседи, семействата им били във влошени отпреди взаимоотношения. През лятото на 2014 год. подс.М. обвинил съпругата на А.Х. – свид.Ф. Х., че е брала тютюн от негова нива и разпространил това обстоятелство сред жителите на селото. Свидетелката била викана в полицията за обяснения. През м.януари 2015 год. тя подала тъжба до РС – Момчилград, с която повдигнала против подсъдимия две обвинения в престъпления от частен характер - по чл.146 ал.1 и по чл.147 ал.1 от НК. Било образувано нчхд №14/2015 год. по описа на този съд. В първото с.з. от 18.02.2015 год. тъжбата е била оттеглена и производството по делото прекратено. Според свид.Ф. Х. дотам се стигнало след като било постигнато извънсъдебно споразумение, по силата на което подс.М. заплатил 1000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, както и направените от тъжителката разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. През следващите дни обаче семейството на подсъдимия направило изявления, че ще намери начин да си възвърне тези платени парични суми, а подсъдимият отправял заплахи към свид.Ф. Х..

Седмица по-късно, на 15.02.2015 год. свид.А.Х. ремонтирал автомобила си на канал, разположен на самия край на селото. На стотина метра по-нататък подсъдимият, заедно с родителите си - свидетелите Е. и Х. М. прибирали с трактор сеното от своя нива до двора си в селото. Направили един курс, преминавайки покрай свид.Х.. Родителите на подсъдимия се върнали на полето с трактора, а той останал. Свид.Ф. Х. тръгнала да носи обяд на съпруга си на канала, където работел. Тогава срещнала подсъдимия, който отново със заплашителен тон поискал да му бъдат върнати заплатените за извънсъдебното споразумение пари.

Стигайки при съпруга си, тя му споделила, че е било грешка да се споразумяват с 3 подсъдимия, защото той я заплашва. Свид.А.Х. тръгнал към родителите на подсъдимия и като наближил, се заоплаквал от поведението на техния син. Докато се разправяли, наближил и подсъдимият, който идвал да продължи работа на полето. Той се включил в разговора, който скоро прераснал в скандал.

Случилото се по-нататък е ключово за изводите на съда по съществото на спора.

Според подсъдимия, изплашен от агресивно поведение на свид.Х., той се обадил на тел.112.

Виждайки това, последният пристъпил към физическа саморазправа с него, като го хванал и стиснал с ръце за гърлото. Разговорът му с тел.112 останал незавършен, а докато се мъчел да се отскубне от свид.Х. и се отдалечи от него, горната му дреха се изсулила и така останал гол до кръста. Останал без въздух, той се свлякъл на земята и така го заварили полицаите, дошли 10-15 минути по-късно. В противовес на това свид.Х. утвърждава, че подсъдимият е инсценирал, че е нападнат от него, като сам се разсъблякъл, стиснал се със собствените си ръце за шията и започнал да се въргаля по земята.

За случилото се на 9.03.2015 год. подс.М. подал в РС – Момчилград тъжба, с която повдигнал против свид.А.Х. обвинение в престъпление от частен характер по чл.130 ал.2 вр. ал.1 от НК, по която било образувано нчхд №53/2015 год. по описа на същия съд. То завършило с Присъда №76/24.06.2015 год., с която свид.Х. бил признат за невинен по това обвинение. В мотивите си първоинстанционният съд е приел, че изнесените по тъжбата факти, които по същество са същите, изложени по-горе, не са били потвърдени от събраните доказателства и подсъдимият по това дело А.Х. не е извършил престъплението по чл.130 ал.2 вр. ал.1 от НК, в което е обвинен, а именно – на 22.02.2015 год. около 14 часа да е причинил на М.. Х. М.. лека телесна повреда – кръвонасядания по шията. Тази присъда е била потвърдена от ОС – Кърджали по жалба от настоящия подсъдим с Решение №50/30.09.2015 год. по внчхд №111/2015 год. Въззивният съд на свой ред е приел, че извършеният анализ на доказателствата по делото е правилен и обоснован, а от същия следва изводът, че „А.Х. не е осъществил състава на престъплението по чл.130 ал.2 от НК, за което е бил предаден на съд, поради което правилно и законосъобразно е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му с тъжбата обвинение“.

След влизане в сила на тази присъда свид.А.Х. е подал жалба до РП – Момчилград затова, че подс.М. е извършил спрямо него престъплението набедяване пред надлежен орган на власт и се е стигнало до внасяне на настоящия обвинителен акт с обвинение по чл.286 ал.2 вр. ал.1 от НК.

В настоящото производство съдът е бил длъжен, а е и изпълнил това свое задължение, да провери и установи отново фактите относно случилото се на 22.02.2015 год. между подс.М. и свид.Х.. При това на свой ред е достигнал до извод, че не свид.А.Х. е стиснал на шията подс.М. и не той му е причинил кръвонасядания по шията, а подс.М. се е самонаранил с цел да инсценира причиняване на лека телена повреда от А.Х.. Мотивирал е, че не следва да се кредитират поради тяхната недостоверност свидетелските показания на родителите на подсъдимия, които единствени подкрепят неговата теза, но са явно заинтересовани от изхода на делото. Констатирал е, че същите остават изолирани и 4 неподкрепени от останалите доказателства. Отбелязал е, че показанията на също заинтересованите свидетели А. и Ф. Х. намират потвърждение в тези на полицейските служители К. Й. и М. Ч. и са последователни, непротиворечиви и логични.

Интерпретацията на доказателствата от първоинстанционния съд не е превратна, а изводите му не са необосновани. Оплакванията в тази насока по въззивната жалба на подсъдимия са неоснователни. Настоящата инстанция споделя мотивите на РС – Кърджали, като намира за уместно да маркира следното:

Очевидно са налице две групи свидетелски показания, които изхождат от заинтересовани свидетели и са помежду си противоречиви до несъвместимост. Показанията на полицейските служители, както и останалите събрани доказателства извън гласните, са естествен критерий за проверка и ориентир по въпроса кои са достоверни и следва да се кредитират, и кои не. И двамата полицаи заявяват, че са заварили свид.А.Х. напълно спокоен и на разстояние от останалите, а подс.М. – афектиран. И двамата утвърждават единодушно, че лично са възприели подсъдимият да се стиска сам за шията. Логично е ръцете на свид.Х. да са били силно изцапани, след като същият е ремонтирал автомобила си от сутринта до обед, но е безспорно установено, че следи от мръсни ръце по шията на подсъдимия няма.