Решение № 123 от 25.06.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Бургас, 25.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Събина Н. Х.а Диамандиева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Веселка Г. Узунова при участието на секретаря М.а Д. Димова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20242000500096 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.

Делото е образувано по повод въззивна жалба на А. Х. Г.,с ЕГН**********,подадена чрез пълномощника му адв.М., против съдебно решение № 1275 от 11.12.2023 г.,постановено по гр.д.№1361/2023г.по описа на БОС,с което съдът е приел за установено по иска на Р. Х. Г., ЕГН ********** от гр.

Б., ж.к. “М. р.“, бл. **8, вх. *, ет. * против А. Х. Г., ЕГН ********** от гр. С.

В., ул. “С. п.“ **, ет. *, че саморъчното завещание, оставено от Л. Р.Г. в полза на А. Х. Г., обявено с Протокол от **.**.**** г., рег. № ****/**.**.**** г., нотариално дело № */**** г. по Регистъра на завещанията на нотариус Б. К., рег. № *** на НК е нищожно на основание чл.42, б."б" във вр. с чл.25, ал.1 ЗН.

С въззивната жалба решението на БОС е оспорено като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.Оспорен е решаващият мотив на първоинстанционния съд,който е приел,че завещанието е нищожно,тъй като има две дати-15.06.2015г.и 08.01.2017г. Въззивникът счита,че завещанието не е нищожно,въпреки че има две дати,в какъвто смисъл е и Решение №6052005г.на първо г.о.на ВКС,Бюлетин на ВКС 2005г.,№12. Посочва,че датата има значение относно преценката дали завещателят е бил в състояние да действа разумно и да ръководи постъпките си,т.е.дали е бил завещателно дееспособен,както и в хипотезата на конкуренция между две завещания.В конкретния случай не са установени такива обстоятелства,тъй като завещанието е само едно,а завещателката и към двете дати е била в изключително добро психично здраве,поради което към втората дата1 08.01.2017г.тя просто е препотвърдила /датирала отново/ ясната си и категорична воля.Прави се довод,че дори непълната дата в съдебната практика не се възприема като равнозначна на липса на дата,ако от текста на завещанието може да се извлекат нужните данни за датата,в какъвто смисъл е Решение №4384 от 1980г.на ВС. Въззивникът счита,че посочването на две дати в процесното завещание в абсолютно никакъв случай не го компрометира,респ.-прави нищожно,тъй като втората дата свидетелства единствено и само за потвърждаване на категоричната воля на завещателката относно личния и завещателен акт.Нормата на чл.25 от ЗН относно действителността на завещателното разпореждане изисква да е несъмнено кой и кога е извършил приподписването,какъвто е настоящият случай.Макар датата да е след подписа на завещателя,ако последният е приподписал последната,то означаването и в документа става част от съдържанието на същия и саморъчното завещание ще бъде действително,в какъвто смисъл е и Решение №343/01.11.2010г.на ВКС по гр.д.№1147/2010г.,първо г.о.Моли за отмяна на решението на БОС и постановяване на въззивно решение,с което искът да бъде отхвърлен.Няма доказателствени искания.

В депозирания писмен отговор въззиваемият,чрез пълномощника му адв.П. е оспорил въззивната жалба,изразявайки становище за неоснователността и. Изразява становище,че цитираната от въззивника съдебна практика на ВКС – Решение №343/01.11.2010г.на ВКС по гр.д.

№1147/2010г.,първо г.о е неотносима към предмета на настоящото производство.В това решение е даден отговор на материалноправния въпрос:валидно ли е саморъчно завещание,при което датата на изготвяне следва подписа на завещателя.В мотивите решаващият съдебен състав е приел,че датата е съществен формален елемент на саморъчното завещание и липсата и,независимо по каква причина го превръща в нищожно,като същото може да се валидира,ако след подписа бъде изписана датата,която да бъде приподписана-т.е.да бъде поставен втори подпис след датата,като по този начин тя да се превърне в част от завещанието.Приподписването не е поставяне на втора дата и втори подпис,както е установено в процесното завещание,а материалното право,съдебната практика и юриспруденция не познават институт „препотвърждаване“ /датиране отново/ на ясна и категорична воля,каквото е твърдението на въззивника.По въпроса за наличието на две дати в съдържание на завещателен акт,съдебната практика на ВКС е ясна,последователна и непротиворечива. Моли решението на БОС да бъде потвърдено,а въззивната жалба-оставена без уважение.Няма доказателствени искания.

В съдебно заседание въззивникът,редовно уведомен,не се явява и не се представлява.Не сочи нови доказателства.

В съдебно заседание въззиваемият,редовно уведомен,се представлява от адв.П.,който оспорва въззивната жалба,не сочи нови доказателства.Претендира разноски,представя списък по чл.80 ГПК.

Правилно и в съответствие със заявените в исковата молба твърдения и вида на търсената съдебна защита,БОС е дал правна квалификация на предявения установителен иск по чл.42 б.“б“ от Закона за наследството.

При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт.

2

По оплакванията във въззивната жалба и по съществото на спора от фактическа и правна страна БАС намери следното:

С исковата молба ищецът Р. Г. е предявил иск срещу А. Г.,като е поискал съдът да приеме за установено,че саморъчното завещание,направено от майка им Л. Р. Г. е нищожно. В исковата молба се твърди ,че майката на ищеца и ответника- Л. Г. е направила саморъчно завещание, с което е завещала на ответника А. Г. собствените си 4/6 ид.ч. от апартамент в гр. Б., ж.к. “С.“, бл.

**, вх. *, ет. *, ап. ***. Ищецът твърди,че завещанието не отговаря на изискванията за форма, понеже в него са посочени две дати- **.**.**** г. и **.**.**** г.,поради което не е ясно кога е съставено завещанието и по този начин е нарушен чл.25 ЗН.Като второ основание за нищожността за завещанието се сочи,че в документа липсва индивидуализация на завещателката /изписано е само името й без ЕГН/ и на лицето, в чиято полза е завещано /посочено само с имената си, но не и с ЕГН, дата на раждане, възраст, адрес/. Не е посочено и в кой град се намира завещаният имот.

В исковата молба се заявява,че небрежното отношение на Л. Г. към такъв правен акт,до степен да го компрометира като валиден и годен да породи правни последици,обосновава заключение,че тя или не е имала желание да направи това завещателно разпореждане или че не е разбирала това,което върши.Фактически твърдения,че здравословното състояние на ищцата е било такова,че тя не е разбирала свойството и значението на извършваните от нея действия,както и не е могла да прави самостоятелни,осъзнати и валидни волеизявления не са били заявени от ищеца.

В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен отговор,с който е оспорил предявения иск.Заявил е твърдения,че волята на майката на страните,обективирана в завещанието е била собствените и 4/6 от имота да завещае на ответника. Счита,че посочването само на трите имена на облагодетелстваното лице не е порок на документа,а в случая това лице безспорно е ответникът,който е живял дълго време с майка си, грижил се е за нея и тя е искала да му завещае имота, поради което е несъмнено,че завещанието касае именно него. В закона няма изискване да се посочат местонахождението, съседите и площта на имота,а е достатъчно той да е определяем, което в случая е сторено,тъй като завещателката е посочила достатъчно данни за имота,който завещава.Твърди се също така,че завещанието е действително, въпреки че са записани в него две дати. От една страна,датата има значение при конкуренцията между две завещания, но в случая завещанието е само едно. Твърди се,че и към двете дати завещателката е била в добро психично здраве. С посочването на втората дата според ответника завещателката е желаела да потвърди още веднъж волята си,а по отношение на волята и да завещае този имот на ответника не възникват съмнения,че е била разколебана.

При така заявените твърдения в исковата молба,правилно БОС е приел,че е сезиран с иск за установяване на нищожността на завещанието,направено от майката на ищеца и ответника Л. Р. Г. в полза на ответника А. Г. ,като се претендира нищожност по чл.42 б.Б от ЗН вр.с чл.25 3 ал.1 ЗН поради неспазена форма при фактически твърдения за недостатъчно данни,индивидуализиращи ползващото се от завещанието лице и липса на индивидуализация на имота,който се завещава и твърдения за наличие на две дати в завещанието.

От фактическата и правна страна на спора БАС установи следното:

Между страните не е спорно,а и от представеното удостоверение за наследници,издадено от О. Б. се установява,че ищецът и ответникът са синове и законни наследници на Л. Р. Г., починала на **.**.**** г.

От приетия като доказателство по делото нот. акт № **/**.**.**** г., дело № ***/**** г.се установява, че Х. А. Г. и Л. Р. Г. са били признати, на основание чл.134 ЗТСУ и чл.289 ППЗТСУ за собственици на апартамент №*, ет. *, вх. *, бл. ** в гр. Б., ж. к. “С.“.Към момента имотът представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.***.***.*.**, видно от приложената схема на СГКК. Не се спори,че ищецът и ответникът са собственици на по 1/6 ид.част от този апартамент на основание наследяване по закон от баща им Х. А. Г.,а останалите 4/6 ид.части са били собственост на майка им Л. Г.

По делото е прието като доказателство заверено копие на саморъчно завещание, направено от Л. Р. Г., с което тя завещава нейните 4/6 ид.ч. от жилището на

А.

Х.

Г.

Завещанието е подписано от завещателката.Завещанието има следният текст: „********** на А. Х. Г. от ********** к/с „С.“,бл. **, вх. *, ет. *, ***.“ След този текст ,на следващ ред завещателката е написала „С почит: ******, ********** саморъчен подпис и е ******** – **.**.**** г. Под черта и ******* на друг ред, с разстояние от ********* е *********** и ********** подпис на завещателката. В празното пространство ********************.

Няма спор по делото за авторството на завещателното разпореждане, т.е. че майката на страните е написала целия му текст и че подписът е неин.

След смъртта на Л. Г. завещанието е представено от ответника А. Г. за обявяването му от нотариус Б. К.

По делото е представен като доказателство протокол от **.**.**** г., изготвен от нотариус Б. К., неоспорен от страните. От съдържанието на протокола се установява,че на същата дата при нея се е явил А. Х. Г. и е поискал обявяването на саморъчното завещание на майка му Л. Р. Г.,което завещание е запазено в дома на завещателката. Нотариусът е прочел завещанието, след което то било приподписано от него и от молителя.

Нотариусът е констатирал в съставения протокол, че завещанието е с ясна воля на завещателката и в края му е положен подпис,като то има две дати, а именно**.**.**** г., а ************ дата **.**.**** г., която е приподписана от завещателката.

В подкрепа на твърденията си,че завещателката е била в добро психическо здраве до смъртта си,ответникът е ангажирал по делото писмени доказателства- договор за потребителски кредит от 2011г., разписка за получени суми от продажба на съсобствен имот от 2011 г., които подкрепят твърденията му, че Л. Г. е водила активен пълноценен живот,въпреки 4 напредналата си възраст,като е уреждала успешно сама имуществени отношения със съсобственици,сключила е договор за потребителски кредит.

Ответникът е представил и медицински документи- удостоверение от **.**.**** г.,издадено от личния лекар на завещателката,в което е удостоверено,че пациентката му ***********. Представена е и Епикриза от МБАЛ “Бургасмед“ от болнично лечение на Л. Г. с диагноза „************“, през м. а. **** г.,в която е констатирано, че тя е ***-и ********** ********** .В епикризата са посочени и придружаващите заболявания, между които няма **********.

Ответникът е ангажирал и свидетелски показания на св. П.-съседка на завещателката и на св.Р.- зълва на завещателката.От показанията им,преценявани в тяхната съвкупност се установява безпротиворечиво,че Л.

Г. била разочарована от големия си син Р.,който не я посещавал, не общувал с майка си и не полагал грижи за нея.Св.Р. е посочила,че Л. и е споделяла за конфликти със сина и Р. и негово поведение,от което тя била много наранена и обидена като майка. С малкия си син А. тя поддържала много добри отношения, той и съпругата му полагали много грижи за нея. Двете свидетелки заявяват,че им е известно лично от Л.,че след дълъг размисъл тя е взела решение да се разпореди в полза на малкия си син А. с идеалните си части от апартамента в ж.к. С., гр. Б., но той не бил съгласен майка му да му ги дари с нотариален акт.По тази причина Л. Г. взела решение да направи саморъчно завещание в полза на сина си А.,като е споделяла този факт и с двете свидетелки. И двете свидетелки,с които завещателката е общувала често,не са заявили Л. да е споделяла с тях да се е разколебала или да е променила решението си относно завещанието. Въззивният съд кредитира показанията на свидетелките,вкл.и след преценката по чл.172 ГПК/за св.