Решение № 103 от 05.07.2022, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Стара Загора, 05.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Соня Хр. Каменова

Членове:

Ива Н. Стефанова

Красимира Дончева Стоянова при участието на секретаря Иванка Г. Г. в присъствието на прокурора Г. В. В. като разгледа докладваното от Соня Хр. Каменова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225500600482 по описа за 2022 година Производството е по глава ХХІ на НПК.

С Присъда № 26/07.04.2022 г., постановена по НОХД № 278/2022 г. по описа на Районен съд – Казанлък, подсъдимият С. Т. ИВ., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 29.08.2021 г., в гр.Казанлък, ул. „Йордан Стателов“, източно от хотел Казанлък, от лек автомобил марка „Пежо Партнер“ с рег.№ СТ 1282 АР, е отнел чужди движими вещи – мобилен телефон марка „Huawei P20 lite“ ИМЕЙ 1 – 863411048837327 и ИМЕЙ 2 863411048871334, ведно със СИМ карта на „А1“ и кожен калъф тип „папка“, на обща стойност 250.00 лв. и парична сума от 20.00 лв. от владението на Ж. Г. Н.а от гр.Казанлък; мъжка кожена чанта марка „Mat Star“ на стойност 25.00 лв.; 37 бр. ключове на обща стойност 111.00 лв.; флаш памет на стойност 10.00 лв.; 2 бр. тефтери на обща стойност 3.00 лв.; хендсфри на стойност 25.00 лв.; мъжки портфейл марка „Jack Wolfskin “ на стойност 10.00 лв.; химикал на стойност 1.00 лв. и кутия с клечки за зъби на стойност 1.50 лв., на обща стойност 436.50 лв. и парична сума от 3300.00 лв. от владението на ИВ. К. Н. от гр.Казанлък - или всичко на обща стойност 1

3756.50 лв., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието представлява опасен рецидив, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.1 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б.„а“ и б.„б“ във връзка с чл.58а, ал.1 и чл.54 от НК е осъден на шест години лишаване от свобода при първоначален „строг“ режим.

С присъдата подсъдимият С. Т. ИВ. е осъден да заплати на гражданския ищец ИВ. К. Н. сумата от 3300 лв., представляваща обезщетение за причинени му с деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от извършването му - 29.08.2021 г. до окончателното й изплащане.

Подсъдимият С. Т. ИВ. е осъден да заплати държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 132.00 лв.

Подсъдимият С. Т. ИВ. е осъден да заплати разноски в размер на 187.90 лв. по сметка на ОД на МВР - Стара Загора.

Вещественото доказателство - 1 бр. СД-R марка „Verbatim“ – е постановено да се върне на собственика му Г. В. Ф.

В срока по чл.319 от НПК горепосочената присъда е обжалвана от подсъдимия С. Т. ИВ..

Във въззивната жалба подсъдимият твърди, че пострадалият от престъплението и съдията-докладчик са семейни приятели, поради което последният не бил безпристрастен при постановяване на присъдата, още повече, че повереникът на пострадалия също бил добър приятел на съдията.

Във въззивната жалба се съдържа оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание, което било прекалено високо.

Искането във въззивната жалба е присъдата на Районен съд – Казанлък да бъде изменена чрез намаляване на наложеното наказание лишаване от свобода, „а именно три-четири години“.

Частният обвинител и граждански ищец ИВ. К. Н. и представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора застъпват становището, че тъй като отсъстват основания за отмяна или изменение на обжалваната присъда, същата следва да бъде потвърдена.

Окръжен съд – Стара Загора, след като извърши цялостна служебна проверка на обжалваната присъда – съгласно чл.314 от НПК, 2 както и по повдигнатите във въззивната жалба оплаквания, прие следното:

На първо място следва да бъде разгледано оплакването на подсъдимия С. Т. ИВ., че председателят на съдебния състав, постановил обжалваната присъда, не е бил безпристрастен, основано на твърдение за съществуващи приятелски отношения между него, пострадалия и повереника на последния. На това оплакване следва да се даде отговор преди останалите, тъй като постановяването на съдебен акт от незаконен състав (а съставът на съда е незаконен при наличие на основание за отвод) е нарушение от категорията на абсолютните и наличието му винаги обуславя отмяна на акта, като прави безпредметно обсъждането на останалите оплаквания във въззивната жалба.

Законността на съдебния състав е основно изискване за валидността на извършените от съда действия и постановените от него актове. Тя предполага не само формиране на съдебния състав по предписания от закона начин, но и поставя изискване по отношение на членовете му да не са налице субективни и обективни основания за отвод или самоотвод. Изводите за това, че съдебният състав не отговаря на критериите за обективност и безпристрастност, обаче, следва да бъдат основани не на декларативни твърдения, а на база на съдържанието на актовете, с които той обективира вътрешното си убеждение. Внимателното запознаване с материалите по делото не дава основание да се приеме, че подсъдимият е бил лишен от правото на справедлив процес пред първоинстанционния съд и че правото му на защита е било накърнено, поради пристрастие на съдебния състав, решил делото по същество.

Поради изложеното, оплакването на подсъдимия С. Т. ИВ., че не е бил съден от безпристрастен съд, е неоснователно.

Производството пред първоинстанционния съд се е развило по правилата на Глава ХХVІІ от НПК, като е проведено съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК. Съдът е разяснил на подсъдимия С. Т. ИВ. правата по чл.371 от НПК и го е уведомил, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата. След като е последвало съгласие на подсъдимия 3 производството да протече по съкратената процедура, съдът е приел, че направеното от подсъдимия самопризнание по фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт – за които подсъдимият С. Т. ИВ. се е съгласил да не се събират доказателства – се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства и с определение по реда на чл.372, ал.4 от НПК е обявил, че ще се ползва от направените самопризнания при постановяване на присъдата.

Фактическата обстановка, формулирана от обвинението, която съдът е приел за установена, е следната:

На 29.08.2021 г. в град Казанлък, обл. Стара Загора, подсъдимият С.

Т. ИВ. стоял и чакал да дойде извикано от него такси на ул. „Йордан Стателов“, намираща се източно от хотел „Казанлък“. По същото време свидетелят ИВ. К. Н. паркирал пред източната страна на хотела управлявания от него л.а. „Пежо Партнер“ с рег. № СТ 1282 АР и започнал заедно с майка си – свидетелката Ж. Г. Н.а, да разтоварва тарелки с пасти от багажника на колата и да ги внася в ресторанта на хотела. В момента, в който двамата свидетели били вътре в ресторанта на хотела, подсъдимият С. Т. ИВ. взел от незаключения чужд автомобил оставената в пространството между двете предни седалки (зад ръчната спирачка) мъжка кожена черна чанта марка „Маt Star“ - собственост на свидетеля ИВ. К. Н., както и мобилен телефон марка („Huawei P20 lite“ с ИМЕЙ 1 - 863411048837327 и ИМЕЙ 2 863411048871334, със СИМ карта на „А1“) в кожен калъф тип „папка“, оствен на предната пътническа седалка - собственост на свидетелката Жублиета Г. Н.а. Подсъдимият прибрал телефона в чантата и бързо се отправил към ромската махала на град Казанлък.

По пътя за ромската махала подсъдимият спрял до трафопост на болницата в град Казанлък и отворил чантата, която била с капак с магнитно копче и с три вътрешни отделения с ципове, в средното от които имало допълнително отделение, също с цип. От чантата подсъдимият С. Т. ИВ. взел намиращият се в нея мъжки портфейл марка „Dack Wolfskin“, в който имало 2200 лв., 300 лв. – от задния джоб на чантата, 400 лв. (в банкноти от по 100 лв., защипани с щипка и още 400 лв. (в банкноти от по 50 лв.), също защипани с щипка – оставени в други отделения. Общата стойност на парите, които подсъдимият взел от чантата възлизала на 3300 лева. В чантата имало още 37 4 бр. ключове, флаш памет, два тефтера, хендсфри, химикал, кутия с клечки за зъби, както и лични документи (СУМПС; свидетелство за спасител; лична карта; състезателна карта; метро карта; карти за бензиностанции и банкови карти/пластики). В калъфа на мобилния телефон марка „Huawei P20 lite“ подсъдимият намерил парична сума от 20 лева, която също взел, след което върнал калъфа в чантата.

След като взел телефона и всички намерени в чантата пари, подсъдимият С. Т. ИВ. скрил чантата с останалите вещи в нея в дупка в цимента до трафопоста на болницата, където по-късно била намерена от полицейските служители.

Подсъдимият изхарчил откраднатите пари за наркотици.

От заключението на назначена по делото съдебно-оценъчна експертиза (л.43 ДП) се установява, че общата стойност на отнетите вещи – мъжка кожена чанта марка „Mat Star“, 37 бр. ключове, флаш памет, тефтери, хендсфри, мъжки портфейл марка „Jack Wolfskin“, химикал, кутия с клечки за зъби, мобилен телефон (марка „Huawei P20 lite“ ИМЕЙ 1 – 863411048837327 и ИМЕЙ 2 - 863411048871334, със СИМ карта на „А1“ и кожен калъф тип „папка“ - ценени поотделно, по средни пазарни цени към време на извършване на деянието, като е съобразено овехтяването им, е 436.50 лв.

За да приеме гореизложените фактически обстоятелства, първостепенният съд е извършил правилна преценка, че признанието на фактите от обвинителната теза се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства и е ползвал при постановяване на присъдата направеното от подсъдимия самопризнание, без да събира доказателства за фактите, въз основа на които от него се търси наказателна отговорност.

Настоящият въззивен състав, като извърши и собствена преценка на доказателствените материали, намира, че крайният извод за подкрепеност на признанието на подсъдимия, направено по реда на чл. 371, т.2 от НПК , е правилен. Този извод се налага въз основа на преценка на валидно събраните в хода на досъдебното производство доказателства:

-обясненията на подсъдимия С. Т. ИВ., дадени в присъствието на защитник (л.15 ДП), в които същият относително подробно излага обстоятелствата на извършване на деянието (при все, че отрича да е откраднал повече от 1800 лв., както и мобилния телефон) и в които съобщава 5 къде е скрил чантата, както и че точното й местонахождение е посочил на полицаите при задържането му;

-показанията на свидетелите ИВ. К. Н. (л.18 ДП) и Ж.

Г. Н.а (л.19 ДП);

-обстоятелствата по Протокол за оглед на местопроизшествие (л.21 ДП), видно от които е, че на съобщеното от подсъдимия място е намерена скритата от него чанта заедно с вещите от съдържанието й, които не е взел със себе си;

-фактът на връщане срещу разписки (л.96 и л.97 ДП) на свидетеля ИВ. К. Н. на вещите, съдържащи се в чантата му, намерена по гореописания начин - СУМПС № 283867161 на негово име, кожена чанта; 7 бр. връзки с ключове; две тефтера; хендсфри; флаш памет; химикалка; кутия с клечки за зъби; карта на името на свидетеля от Българската федерация по таекуондо – 2018 г.; токен устройство на банка ДСК; заден протектор за мобилен телефон; пликче с малко ключе и др. дребни вещи; мъжки портфейл марка „Dack Wolоskin“ и съдържащите се в него документи за самоличност и други лична карта, 3 броя дебитни карти, карти за бензиностанции и вериги магазини.

-заключението на изготвената по делото техническа експертиза (Протокол № 196/05.10.2021 г., л.28 от ДП) на записи от видео охранителните камери на ресторант „Магна“, предоставени с Протокол за доброволно предаване от 20.09.2021 г. (л.91 ДП) от управителя на търговския обект.

Валидно събраните на досъдебното производство доказателства обосновават фактите, изложени в обвинителния акт и подкрепят в достатъчна степен направеното от подсъдимия самопризнание на същите.

Обстоятелството, че след извършване на деянието мобилният телефон – част от предмета на същото, е ползван извън град Казанлък, видно от предоставената от А1 България ЕАД детайлна справка (л.62-63 ДП), няма отношение към факта на кражбата на посочената вещ. В тази връзка следва да се посочи, че отсъстват обстоятелства, дискредитиращи истинността на съобщеното от свидетелите ИВ. К. Н. и Ж. Г. Н.а относно откраднатото им имущество. Показанията им са подробни, логични, взаимно допълващи се и съответстват на установеното чрез останалите доказателства.