Решение № 1517 от 16.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1517 гр. Пловдив, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20245300503083 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл.4 и чл.17 от ЗЗДН.

Постъпила е жалба от Л. Й. К., с ЕГН **********, действаща лично за себе си и отделно като майка и законен представител на детето И. П. Б., с ЕГН **********, двете от ***, против Решение № 294/12.09.2024г., изменено на осн. чл.248 от ГПК, с Определение № 1269/23.10.2024г., постановени по гр.д.

№ 689/2023г. на Районен съд – Карлово, III гр.с., с което е оставена без уважение молбата за издаване на заповед за защита по Закона за защита от домашно насилие по отношение на П. Н. Б., с ЕГН **********, за извършен акт на насилие на 13.04.2024 г., като неоснователна. Моли да бъде отменено решението изцяло и вместо него да се постанови друго, с което да се уважи молбата за незабавна защита по ЗЗДН, ведно със законните последици.

Претендират разноски.

Въззиваемата страна П. Н. Б., от ***, живущ в ***, с ЕГН **********, 1 чрез адв.Т. К., депозира писмен отговор, че жалбата е изцяло неоснователна.

Претендира разноски.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред Районен съд – Карлово от Л. Й. К., действаща лично за себе си и отделно като майка и законен представител на детето И. П. Б., е подадена молба, с която посочва, че с ответника П. Н. Б. живели на семейни начала, като от съвместното им съжителство имали родено едно дете - И. П. Б.. С протоколно определение по гр.д. № 1347/2023 г., била одобрена съдебна спогодба относно родителските права, режим на свиждане и издръжка по отношение на роденото от съвместното им съжителство дете. Още след фактическата им раздяла отношенията с П. Б. били обтегнати, но след като образувала гр.д. № 386/2024 г. по описа на РС - Карлово по иск с правно основание чл. 150 от СК и изпълнително дело при държавен съдебен изпълнител при КрлРС за събиране на месечната издръжка за детето, същите се влошили още повече. Изтъква, че на 13.04.2024 г. около 10,00 часа, в гр.

Баня, П. Б. отишъл да вземе детето, заедно с неговата майка И. Б., но не пред дома , а пред училището в града, тъй като същият не искал да вижда никой от нейното семейство. Посочва, че го чакала с детето на тротоара пред училището. П. дошъл с автомобил, който оставил да работи, слязъл и започнал да вика на детето. И. не се зарадвала, че го вижда, а започнала да плаче и да се притиска към нея. Твърди, че казала: „Отиди при баща ти!“, но детето плачело неистово и не искало да я пусне. Бащата започнал да я дърпа за ръката, като детето продължавало да плаче. П. започнал да я удря, като я бутал по рамената, а детето дърпал към себе си. Детето се държало за крака и продължавало да плаче и да вика: „Не искам, не искам да ходя!“. П. отскубнал детето от крака , нанесъл удар с юмрук в областта на гърдите, от което тя политнала към вратата на колата и се ударила в нея, а ответникът качил детето в колата, въпреки неговото противопоставяне. Детето продължавало да пищи от ужас. От автомобила слязла бабата на детето по бащина линия - И. Б. и започнала да я напада с думи: „Каква майка си, за смях си в цялото село, вземи го успокой това дете, как да тръгнем като реве само за теб! Сега ще се 2 обадя в полицията и в социалните и ще ти вземем детето, ти не си никаква майка!“. Детето било свидетел на нанесените удари от страна на П. Б..

Виждайки, че бащата на И. нанася удари, детето започнало да плаче още повече и не искало да отиде при баща си. Изтъква, че докато все още живеели заедно с П. Б. била подложена на постоянен психически тормоз от негова страна - обиждал я и крещял срещу нея. Твърди, че многократно П. Б. се е заканвал, че ще я пребие, тъй като детето им не искало да ходи при него: „Ще те пребия, ще те съсипя, ще ти взема детето!“. На практика на 13.04.2024 г. П.

Б. нанесъл удари пред очите на двегодишната им дъщеря И., поради което счита, че същият би могъл да реализира заканите си. След всичко случило се на 13.04.2024 г. била в силен стрес, тъй като била подложена на постоянен психически и физически тормоз. Страхувала се за живота си, тъй като П. Б. започнал да посяга и физически. Той бил психически и емоционално нестабилен и не приемал факта, че двамата били фактически разделени и всеки сам продължил житейския си път. Винаги редовно осигурявала детето за срещите с ответника. Когато обаче детето било болно, с температура или здравословно неразположено, П. не приемал фактите, а бил непримирим да вземе детето при себе си. Счита действията на П. Б. за акт на домашно насилие, изразяващо се в психическо и физическо такова. Тъй като се страхувала за живота си, поради ескалиране на агресията му и липсата на самоконтрол и критичност към действията му, посочва, че са налице предвидените в закона основания за предприемане на незабавна защита от домашно насилие върху нея и детето им И. П. Б..

Ответникът П. Н. Б. оспорва молбата, ведно с декларацията по реда на ЗЗДН, като неоснователни за дата 13.04.2024 г. и като недопустими в останалата част, където липсва конкретизация на фактите и тяхната относимост към определена дата. Възразява, че изложените твърдения не отговаряли на истината и целта, която обслужвали била пряко свързана, чрез прилагане на държавна принуда, бащата да бъде отстранен от живота на детето и да бъде лишен от възможността да осъществява лични контакти със своята дъщеря, в определения от съда режим. Не било вярно изложеното от Л.

Й. К., в депозираната от нея декларация по чл. 9 , ал. 3 от ЗЗДН, като оспорва изцяло истинността . На дата 13.04.2024 г., действително се видели с молителката и дъщеря му в гр. Баня, тъй като тя трябвало да му предаде И. за упражняване на режима ми на лични отношения. Това било единственото 3 вярно в подадената, от К., декларация. Всичко друго било измислица и обръщане на ситуацията, при която тя била тази, която проявила спрямо ответника агресия пред очите на детето. Ответникът изобщо не докосвал Л. К., нито дърпал детето, каквито твърдения били изложени. По отношение на другите твърдения, които не били конкретизирани като дати, но касаещи съвместното им съжителство, приключило преди около две години и поради недопустимост на молбата, не намира за необходимо да излагам съображения.

Фактическата обстановка на посочената дата 13.04.2024г. била следната: срещите между ответника и майката на дъщеря му се осъществявали действително пред училището в гр. Баня, тъй като това било по изричното желание на Л. К., която му поставила това условие при осъществяване режима на лични контакти с дъщеря му. Тъй като за ответника най-важното било да няма напрежение, той се съгласил да ходи на посоченото именно от К., място, за да му предава детето, което било най-важното за него. Целта му била е да вижда И., като по никакъв начин, не се интересувал от майката и не правил опити и не желаел да прави такива съвместни, свързани с Л. К., така че нереални били твърденията, че не приемал раздялата им. Напротив единственото, което го интересувало били срещите му с И. и запазване на найдобрия тон, така че детето да се чувства спокойно. На 13.04.2024г., ответникът заедно с майка си И. П. Б., пристигнали в 09,55 часа в град Баня, пред училището, където ги чакала Л. К. с детето. Майка му била на предната седалка на автомобила, като през цялото време останала там и изобщо не слизала, както се твърдяло от молителката. Автомобилът бил с отворени прозорци, майка му чула и видяла цялата ситуация, но не казала и думичка.

Още като спрял автомобила, двамата с майка му забелязали, че детето е с гръб. Майката Л. говорела нещо с И.. Детето не ги видяло, и като се обърнало, то вече плачело. Тогава ответникът слязъл от автомобила, тръгнал към И. като и казал: „Тате, тате!“ Майката не позволила на детето да тръгне към него, продължавала да го прегръща и придърпва към себе си и да не го пуска.

Тогава се обърнал към Л. с думите: „Пусни детето да дойде при мен, да го гушна и да го успокоя“, при което тя се разкрещяла: „Няма да го пусна, детето не те иска, не иска да идва при теб“. Ответникът се опитал да й обясни, че с повишаване на тон положението няма да се подобри и че вреди на И., при което Л. я пуснала, ответникът я гушнал и тръгнах с детето на ръце към автомобила. Поставил детето на задната седалка в детското столче, като 4 същото започнало да се успокоява, когато Л. се засилила към него, избутала го към вратата на автомобила и грабнала детето. При тези действия, то започнало още по-силно да плаче и видимо се изплашило от начина, по който майка му връхлетяла върху ответника, избутала го и го грабнала. Ответникът не я докоснал, обърнал се към Л. с думите, че това не може да продължава така и че е вече четвърта или пета среща, при която тя не му позволява да вземе детето и че ще се обърне към полицията, както и сторил. Проявата на агресия спрямо него пред очите на детето била от страна на неговата майка, която не можела да приеме факта, че детето се привързва към баща си и всячески се опитвала да ограничи срещите им. Тъй като не носил със себе си съдебния акт, с който е определен режима на лични контакти с дъщеря му, ответникът си отишъл до вкъщи, взел документа и се обадил на телефон 112, за да потърси съдействие за осъществяване на режима на лични отношения с И.. Обаждането на тел. 112 било в 10,25ч., с времетраене 4 минути, като сигналът бил подаден от името на П. Н. Б. и касаел осуетяване от страна на майката, изпълнение на влязъл в сила съдебен акт, касаещ осъществяване режим на лични отношения между баща и дъщеря. От централата му казали, да стои на мястото, където по решение трябвало да се предаде детето и че ще изпратят патрул. Когато отишъл пред дома на молителката, като отново бил придружаван от майка си, същата през цялото време била с него. Направило им впечатление, че Л. и нейната майка качвали детето в автомобил, като товарели и багаж. Очевидно имали предварително планирана почивка, същата провокирала цялата тази ситуация, като молителката предварително разстроила детето, и впоследствие го сграбчила, само и само ответникът да не упражни режима си, а тя да отиде там, за където се запътила. Като видели него и майка му, Л., майка и детето останали в автомобила и не тръгнали на път, като чакали да дойде патрул. Пред дома изобщо не разговаряли, нито доближавали един до друг, докато не дошли двама полицейски служители мъж и жена, предполагал от РУ - Карлово. Ответникът обяснил, че е подал сигнал на тел. 112 и им показал съдебния акт, от който било видно, че е в режим на лични отношения с детето. След като видели съдебното решение, полицейските служители разговаряли с Л., като й казали, че трябва да му даде детето. Майката на Л. се намесила в разговора, като каза на полицаите: „Ами то детето не иска при баща си!“ Полицаят казал, че има съдебно решение, съгласно което трябва да му дадат детето, заедно с негов багаж, приготвен за 5 престоя му при ответника. Л., прегръщала и стискала детето и не искала да го даде, като при повторно нареждане от страна на униформените му дала детето, но без багаж. Взел детето, като декларирал пред полицаите, че ще го върне в уговорения ден и час, съобразно съдебното решение. Пред полицаите Л. К. не казала и дума за това, което декларирала пред съда по ЗЗДН.

Нелогично и житейски неприемливо звучало, ответникът да се обърне към полицията, ако в същия този ден се е случило и част от описаното в молбата и декларацията на К.. Още повече същата му предала детето, като не казала и дума пред полицейските служители и не се оплакала от действия на ответника, което впоследствие било скалъпено и депозирано в съда. Ако имало и малка истина в написаното от Л., тя нямала да му даде детенцето и то да остане при него през целия ден на 13.04.2024г. И. била спокойна в дома му и се чувствала отлично, както винаги, когато прекарвали времето си заедно.