Решение № 2605 от 07.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2605 гр. Пловдив, 07.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20225330110250 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България топлофикация” ЕАД, ЕИК 11501660 срещу А. Г., с която е предявен установителен иск с правно основание чл.

422, вр. чл. 415 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежавал лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, която доставял в абонатните станции на сградите за отопление и горещо водоснабдяване. Ответната страна като собственик на имот, находящ се в *****, имал качеството на клиент на топлинна енергия, а като такъв бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставеното, съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. При неизпълнение на задължението си в срок се дължало обезщетение за забава в размер на законната лихва, съгласно чл. 35 от ОУ. С оглед сключения при общи условия договор за покупко- продажба на топлинна енергия, дружеството, в качеството си на продавач доставило на ответника, топлинна енергия за БГВ на стойност 234.11 лева през периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2021 г., която не била заплатена. Дължало се и обезщетение за забава в размер на 27.83 лева за периода от 02.04.2020 г. до 26.01.2022 г. Ответната страна не изпълнила задълженията си да погаси сумата, поради което било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство по частно гр. дело била 1 издадена заповед за посочените суми, ведно с разноски, която била връчена на основание чл. 47, ал. 5 ГПК. След подаване на заявлението постъпило плащане от ответника на главното парично задължение, но не било погасено обезщетението за забава. Иска да бъде установено задължението от 27.83 лева и законната лихва върху главницата до момента на плащането. Претендира присъждането на разноските за заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответната страна, чрез назначение особен представител. Излагат се съображение за неоснователност на предявения иск поради липата на доказателства за това ответникът да притежава вещни права върху имота. Оспорва се и годността на монтирания топломер в абонатната станция. Иска се отхвърляне на иска.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Относно допустимостта:

Производството е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от кредитора „ЕВН България топлофикация” ЕАД срещу Антон Г., по което е образувано ч. гр. дело № 1155/2022 г. на ПРС. В полза на заявителя е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за процесната сума, за погасената преди подаване на исковата молба главница, както и за разноските.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК със събрани сведения, че не живее на настоящия адреса и съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението.

Исковете са предявени в преклузивния срок, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По същество на спора:

За процесния период съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ собствениците и титулярите на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.

140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.

Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Предвид тези разпоредби, за да се установи, че ответникът е клиент на топлинна енергия, е необходимо топлофикационното дружество да докаже, че е собственик на процесния апартамент, на който факт се позовава в исковата молба. Това 2 обстоятелство се установява от представената справка от Служба по вписванията, съгласно която ответникът е собственик на имота от 2006 г.

От изложеното до момента се установява, че ответникът е бил собственик на апартамент, в етажната собственост, до която е доставяна топлинна енергия и съгласно разпоредбата чл. 153, ал. 1 ЗЕ има качеството клиент на топлинна енергия.

Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката, се осъществява при публично известни общи условия, одобрени от КЕВР. Общите условия са били обявени съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ и са влезли в сила, видно от представените с исковата молба доказателства.

От приложената към исковата молба справка е установява, че главните задължения на ответника са били погасени чрез плащане от 01.03.2022 г. и 03.03.2022 г., след подаване на заявлението. Непогасени са останали задълженията за обезщетение за забава в размер на 27.83 лева, за които е предявен установителен иск. С молба от 03.05.2023г. ищецът заявява, че с плащане от 06.04.2023 г. (след подаване на исковата молба и след насрочването на делото) вече всички задължения на ответника са погасени, като иска отхвърляне на претенцията и присъждането на разноски.

Направеното от ищеца признание на неизгодно за него обстоятелство, преценено с оглед останалите събрани доказателства, следва да бъде възприето. Постъпилото изпълнение на задълженията, от своя страна, представлява недвусмислено признание на претенцията по основание и размер и следва да бъде възприето от съда. Плащането следва да бъде отчетно на основание чл. 235, ал. 3 ГПК и предявеният иск да бъде отхвърлен поради погасяване в хода на процеса.

Предвид изхода на делото, следва да се присъдят разноските в заповедното производство, като съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по тях, включително и когато не изменя размера им, съобразно издадената заповед за изпълнение. В настоящия случай, тъй като ответникът не е погасил всички задължения по издадената заповед и същата е връчена на основание чл. 47, ал. 5 ГПК със сведения, че не живее на адреса, за ищеца е налице правен интерес от предявяването на процесния иск и по разноските следва да се произнесе съдът в настоящото производство.

Тъй като плащането на задълженията е направено в хода на процеса и пълното погасяване е извършено след допускането на особен представител и постъпването на отговор, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноските направени в настоящото и заповедното производство за ДТ, особен представител и за юрисконсултско възнаграждение. Държавната такса следва да бъде присъдена в размер 3 на 25 лева за заповедното производство и 47.34 за предявеният иск за обезщетение за забава, след приспадане на внесената за него по ч.г.р. Така дължимите разноски за в размер на 422.34 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕВН България топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, срещу А. Т. Г., ЕГН **********, с адрес: *****, иск за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, ч е А. Т. Г., ДЪЛЖИ на „ЕВН България топлофикация”

ЕАД, следната сума: 27.83 лева- представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 02.04.2020г. до 26.01.2022 г. на задължения за топлинна енергия, доставена до обект с адрес **** за период 01.02.2020 г.-30.04.2021 г., за която сума е издадена Заповед № **** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч. гр. дело № 1155/2022 г. по описа на ПРС, поради плащане в хода на процеса.

ОСЪЖДА А. Т. Г., ЕГН **********, да заплати на „ЕВН България топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, сумата от 422.34 лева- разноските по ч. гр. дело № № 1155/2022 г. на ПРС и по настоящото гр.д. № 10250/2022г. по описа на ПРС, XIV гр. с-в.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________ 4