Определение № 3750 от 26.07.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3750 гр. София, 25.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова като разгледа докладваното от Милена Даскалова Касационно гражданско дело № 20238002101809 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК .

Образувано е по касационна жалба на „Евротур – ТТ“ ЕООД, гр. София, чрез адвокат П. М., срещу въззивно решение № 239 от 16.01.2023г. на Софийски градски съд, постановено по в. гр. д. № 11072/2021 г., с което е потвърдено решение № 20094448/14.04.2021 г., постановено по гр. д. № 16594/2015 г. по описа на Районен съд - София, с което е отхвърлен предявеният от „Евротур – ТТ“ ЕООД срещу "Софийска вода" АД и Столична община иск за прекъсване на изграденото водопроводно отклонение с водомерен възел № 12925 и за закриване на партида № 5233968 в бараки номер 2, 3, 8, 9, 10 и 11, намиращи се на адрес: [населено място], район К. п., [улица], № 2.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т1 и т.3 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси :

1.Следва ли мотивите на въззивното решение да съдържат изложение, обсъждане и произнасяне по всички доводи и съображения на страните, както и ясни и изчерпателни аргументи касателно основателността и 1 обосноваността на тези доводи и възражения? Сочи се противоречие с ППВС № 1/13.07.1953г.; Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС.

2. Може ли собственикът на урегулиран поземлен имот да бъде окачествен като потребител на В и К услуги по смисъла на чл.3 , ал.1, т.1 от Наредба № 4/14.09.2004г. по отношение на изградени и съществуващи в имота сгради и постройки, които са изключителна собственост на трето лице?

3.Може ли собственикът на урегулиран поземлен имот да иска присъединяване към водоснабдителната система по реда на чл. 13 от Наредба № 4 на находящи се в имота сгради и постройки, които са изключителна собственост на трето лице, както и да сключи валиден договор за присъединяването на тези сгради и постройки към В и К мрежата на основание чл.14 от Наредба № 4, без да е овластен за това от техния действителен собственик ?

4.Има ли собственикът на урегулиран поземлен имот качеството на възложител по смисъла на чл.13, ал.2 от Наредба № 4 , вр. чл. 161 ЗУТ по отношение на намиращи се в имота сгради и постройки, които са изключителна собственост на трето лице?

5.Има ли правна възможност, с оглед императивното изискване на чл.17, ал.2 от Наредба № 4, за съществуващи в един поземлен имот сгради и постройки или самостоятелни обекти в същите да бъдат откривани индивидуални партиди от В и К оператора, но без за тях да е било издадено разрешение за ползване, респ. удостоверение за въвеждане в експлоатация?

В установения от закона срок са постъпили писмени отговори от ответниците по касационната жалба "Софийска вода" АД и Столична община, в които се изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за липса на основания за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима. Същата е подадена от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд .

В обжалваното решение, постановено по предявен иск по чл. 109 ЗС , съдът е посочил, че ищецът твърди, че е собственик въз основа на договор за продажба от 1997 г. на шест временни едноетажни постройки (бараки), 2 разположени върху терен, собствен на Столична община, обитавани от неизвестни лица, наематели на бившия собственик „МОНТАЖИ“ ЕАД.

Твърди също, че Столична община упражнявала посредническа функция между обитателите на бараките и „Софийска вода“ за водоснабдяването им и е поискал да бъдат осъдени ответниците да прекратят смущаващите и нарушаващи правото му на собственост неоснователни действия, изразяващи се в присъединяване без съгласие на ищеца към водоснабдителната мрежа на процесните бараки, като прекъснат изграденото водопроводно отклонение с водомерен възел № 12925, да закрият партида № 5233968, и да преустановят водоснабдяването и продажбата на ВиК услуги за процесните постройки.

За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният иск, въззивният съд е приел за установено, че ищецът е собственик на бараки, с временен статут на постройки, намиращи се в имот, общинска собственост, за който има съставен АОС № 540/2000 г. Изложени са мотиви, че в договор за продажба от 06.06.1997 г. между „Монтажи” ЕАД и „Евротур - ТТ” ООД е посочено, че съгласно протокола от проведения търг се продават временно изградени постройки като материали, находящи се в кв.

"Земляне", т.е. предмет на продажбата е движимо имущество-материали.

Съдът е приел, че бараките са без постоянен устройствен статут и без отстъпено право на строеж върху държавна (общинска) земя. Същите представляват строежи, изградени по чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ (отм.) и съгласно & 6а ПЗР на ППЗТСУ те следва да са били премахнати, без да се заплащат до 19.01.2001 г., тъй като не са получили траен градоустройствен статут. Поради това, че собственик на имота е Столична община - район „Красно село“, тя в това си качество е страна по договор за присъединяване № 361/2010г. към водопроводната мрежа и притежава качеството на потребител съгласно разпоредбата на чл. 3, ал.1, т.1 от Наредба № 4. Прието е от съда, че процесните постройки са временни по смисъла на чл. 54. ал. 1 от ЗУТ.

Съгласно §182 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ ДВ бр. 65 от 2003) строежите, обектите и съоръженията по чл. 54, чл. 55 и чл. 56. ал. 1 и чл. 57, ал. 1 не представляват недвижими имоти по смисъла на чл. 110 от ЗС. Следователно единствено Столична община, район „Красно село“ като собственик на имота е правоимащото лице да сключи договор за присъединяване на имота към ВиК мрежата. Направен е извод, че спрямо ищеца не са извършени неоснователни действия от страна на ответниците, които да водят до пречка 3 да упражни своето право и искът е неоснователен.

Предвид тези мотиви на въззивния съд в обжалваното решение, не са налице сочените от касатора основания по чл. 280,ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.

Първият правен въпрос е от обуславящо значение за изхода от спора, но не е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, вкл. и сочената от касатора, според която въззивният съд е длъжен да обсъди относимите към спора доказателства и заявените доводи във въззивната жалба. Макар и с лаконични мотиви, въззивният съд е извършил преценка на събраните по делото доказателства и е дал отговор на спорния пред въззивната инстанция въпрос, а именно дали спрямо ищеца са извършени неоснователни действия от ответниците, водещи до пречка да упражни своето право. В тази връзка съдът е изложил съображения защо приема, че Столична община като собственик на имота е потребител съгласно разпоредбата на чл.

3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 и е правоимащото лице, което може да сключи договор за присъединяване към ВиК мрежата, като е направил извод, че спрямо ищеца не са извършени неоснователни действия от страна на ответниците.

Следващите два въпроса не са във връзка с решаващите изводи на въззивния съд, които са, че процесните бараки са временни строежи по смисъла на чл.54, ал.1 ЗУТ и съгласно § 182 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ не представляват недвижими имоти по смисъла на чл.110 ЗС, поради което и собственикът на имота е правоимащото лице да сключи договор за присъединяване на имота към В и К мрежата. Т.е. в основата на изводите на въззивния съд за неоснователност на иска стои статутът на придобитите от ищеца временно изградени постройки, във връзка с които изводи правен въпрос не е поставен. За да отхвърли иска съдът не е приел, че когато построените в един имот сгради са собственост на трети лица, собственикът на имота е потребител на В и К услуги и като такъв може да иска присъединяването им към водоснабдителната система, поради което и по поставените въпроси не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

По горните съображения не следва да се допуска касационно обжалване и по четвъртия и петия въпрос, формулирани в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. В допълнение следва да се посочи, че съгласно приетото в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС , правният въпрос от 4 значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело . Последните два въпроса, поставени от касатора, не са правни такива по смисъла на цитираното ТР и защото са поставени общотеоретично, без да имат връзка с приетото от въззивния съд в обжалваното решение. В случая съдът не се е произнасял относно подаването на заявление по чл.13, ал.2 от Наредба № 4 и в частност дали то изхожда от лице, имащо качеството на възложител по смисъла на чл.161 от ЗУТ, нито пък се е произнасял по приложението на чл.17, ал.2 от Наредба № 4.

ВКС намира, че не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовни искови молби и по предявените искове, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането им. Обжалваното решение не е и очевидно неправилно.

Същото не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 239 от 16.01.2023г. на Софийски градски съд, постановено по в. гр. д. № 11072/2021г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

5

Членове:

1._______________________

2.

6

_______________________