Определение № 729 от 08.07.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 729 гр. Перник, 08.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

ЛИДИЯ Л. ПЕНЕВА-СТОИЛОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20261700500562 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 423 ГПК.

Образувано е по възражение вх. на ПРС № 20911/11.06.2026 г., подадено от Д. А. Г., в качеството му на физическо лице, регистрирано като едноличен търговец с фирма ЕТ „Травелтекс – Д. Г.“, срещу влязлата в сила Заповед за изпълнение № 4604 от 31.10.2025 г., издадена по ч.гр.д. № 20251720106581/2025 г. на РС – Перник, както и срещу издадения въз основа на нея изпълнителен лист с Разпореждане № 7617/13.03.2026 г.

Във възражението се твърди, че длъжникът е узнал за заповедта едва на 08.06.2026 г., когато е бил уведомен за образуваното срещу него изпълнително дело № 20268510401573/2026 г. по описа на ЧСИ М.П., рег. № ***. Посочва, че към момента му било връчено единствено съобщение за образувано изпълнително дело, но не и покана за доброволно изпълнение по надлежния ред. Възражението се подава като такова в срока от узнаването.

Основното оплакване е за нередовно връчване на заповедта за изпълнение. След снабдяване с преписи от заповедното дело длъжникът установил, че заповедта е оформена като връчена чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 ГПК на адрес: ***. Според него това връчване е незаконосъобразно, тъй като вземането е предявено срещу него като едноличен търговец, а съгласно чл. 50, ал. 1 и ал. 2 ГПК връчването на търговец следва да се извършва на вписания в Търговския регистър адрес на управление. Твърди се, че актуалният адрес на управление на ЕТ е в ***, като този адрес не е променян и е бил известен на първоинстанционния съд, но въпреки това по него не са правени опити за връчване.

Поддържа се, че поради неспазване на специалния ред за връчване на търговци съдебните книжа не са достигнали до длъжника, поради което той е бил лишен от 1 възможността да упражни правото си на защита и да подаде възражение по чл. 414 ГПК в срока.

На основание чл. 423, ал. 3 ГПК длъжникът прави и възражение срещу самото вземане, като твърди, че не дължи претендираните суми, тъй като вземането е неоснователно.

Отделно се излага, че по изпълнителното дело са постъпили суми в общ размер 59 590.99 евро, докато задълженията по изпълнителния лист, включително главници, лихви, такси, разноски и публични вземания, са в общ размер 56 639.63 евро. Според възражителя постъпилите по сметка на ЧСИ суми са достатъчни за погасяване на цялото задължение и съставляват достатъчно обезпечение на интереса на взискателя, поради което не следва да се изисква допълнителна гаранция за спиране на изпълнението.

Изтъква се и че по изпълнителното дело са наложени множество обезпечителни мерки, включително възбрани върху недвижими имоти, които според длъжника значително надхвърлят размера на претендираните суми. Поради това той твърди, че продължаването на принудителното изпълнение създава опасност от непоправими вреди.

Като допълнителен аргумент се сочи наличието на друго заповедно и последващо исково производство – ч.гр.д. № 741/2025 г. на РС – Брезник и гр.д. № 107/2026 г. на РС – Ихтиман, които според длъжникът касаят същите фактури, предмет и на заповедното производство пред РС – Перник. Посочва се, че исковото производство пред РС – Ихтиман е висящо и няма влязъл в сила съдебен акт.

Предвид изложеното, длъжникът претендира да се приеме възражението за допустимо и основателно; да се спре изпълнението по изп. дело № 20268510401573/2026 г. на ЧСИ М.П.; да се отмени Заповед за изпълнение № 4604/31.10.2025 г. и Разпореждане № 7617/13.03.2026 г.; както и да се обезсили издаденият изпълнителен лист.

С възражението са направени доказателствени искания за изискване и прилагане на заповедното производство на РС – Перник, изпълнителното дело на ЧСИ М.П., ч.гр.д. № 741/2025 г. на РС – Брезник и гр.д. № 107/2026 г. на РС – Ихтиман. Като доказателства са представени актуално състояние на ЕТ, съобщение за образувано изпълнително дело, удостоверение от ЧСИ, документи от производствата пред РС – Брезник и РС – Ихтиман, пълномощно и квитанция за държавна такса.

Насрещната страна ЕТ „И.Д. – П.К.“, чрез адвокат К. С. от САК е подала отговор, с който оспорва възражението като неоснователно.

Счита, че заповедта за изпълнение е връчена надлежно по реда на чл. 47 ГПК чрез залепване на уведомление, след като са били изпълнени предвидените от закона действия.

Поддържа се, че самото твърдение на длъжника, че не е получил лично съдебните книжа, не е достатъчно да обоснове нередовност на връчването, тъй като редът по чл. 47 ГПК е предвиден именно за случаите, когато адресатът не бъде намерен или избягва получаването на съобщения.

Заявителят не споделя тезата, че връчването е извършено на несвързан с длъжника адрес. Макар да признава, че чл. 50 ГПК предвижда връчване на търговец на последния 2 вписан в регистъра адрес, той твърди, че адресът в *** не е чужд на длъжника. Напротив, според отговора този адрес е бил предходен адрес на седалище и управление на ЕТ, като промяната му е извършена на 02.09.2021 г., но въпреки формалната промяна длъжникът продължил да използва адреса във връзка с търговската си дейност.

В подкрепа на това се сочи, че процесните фактури са издадени с посочване именно на адреса в ***. Освен това в друго производство – по ч.гр.д. № 741/2025 г. на РС – Брезник – самият ЕТ „Травелтекс – Д. Г.“ в подадено възражение по чл. 414 ГПК е посочил същия софийски адрес като седалище и адрес на управление, докато адресът в *** е бил посочен във връзка с физическото лице Д. Г.. Според заявителя това доказва, че софийският адрес не е несвързан с длъжника и е адрес, на който той приема съдебни книжа.

Като допълнителен аргумент се сочи, че съобщението от ЧСИ М.П. за образуваното изпълнително дело също е било адресирано до длъжника на същия адрес в *** и е било получено. От това заявителят прави извод, че на този адрес длъжникът реално приема книжа и че връчването по реда на чл. 47 ГПК е могло да произведе действие.

Заявителят излага и твърдение, че длъжникът е бил своевременно информиран за заповедното производство по РС – Перник, включително чрез исковата молба по гр.д. № 107/2026 г. на РС – Ихтиман, която се представя като приложение към отговора. Според заявителя длъжникът е знаел за воденото ч.гр.д. № 6581/2025 г. на РС – Перник, но не е участвал в производството поради собственото си поведение, включително укриване и неполучаване на книжа.

По отношение на възраженията срещу самото вземане заявителят поддържа, че те са извън предмета на производството по чл. 423 ГПК. Според него това производство не е средство за разглеждане на спора по същество, а извънреден способ за защита само при наличие на изрично предвидените в закона предпоставки. Поради това съдът следва да прецени единствено дали са налице основания за приемане на възражението по чл. 423 ГПК, но не и дали фактурите са дължими, дали вземането съществува или дали лихвите са правилно начислени.

Заявителят оспорва и искането за спиране на изпълнителното производство. Според него обстоятелството, че по изпълнителното дело са постъпили суми, не води до отпадане на изпълнителното основание и не е основание за отмяна на заповедта или обезсилване на изпълнителния лист. Оспорва се и тезата, че постъпилите по изпълнителното дело суми могат да заместят гаранцията по чл. 423, ал. 2 ГПК, тъй като тази гаранция има самостоятелна функция да обезпечи интереса на кредитора при евентуално спиране на изпълнението.

Заявителят не възразява срещу направените от длъжника доказателствени искания, но поддържа, че възражението представлява злоупотреба с право и има за цел да шиканира процеса и да препятства удовлетворяването на вземането.

Поради това, заявителят претендира възражението по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК да бъде оставено без уважение; да бъде отказано исканото спиране на изпълнителното производство;

3 да останат в сила Заповед за изпълнение № 4604/31.10.2025 г. и издаденият изпълнителен лист с Разпореждане № 7617/13.03.2026 г.

Към отговора са приложени искова молба от 09.03.2026 г. по гр.д. № 107/2026 г. на РС – Ихтиман, удостоверение за връчване чрез Системата за сигурно електронно връчване и преписи за насрещната страна.

Заповедното производството по ч. гр. дело № 6581/2025 г. по описа на Районен съд – Перник е образувано по заявление вх. № 28076/30.10.2025 г., подадено от ЕТ „И.Д. - П.К.“ с ЕИК:205744535 срещу ЕТ „Травелтекс – Д. Г.“ с ЕИК:119546509 за заплащане на сумите за главници по фактури: - 22 155.20 лева, представляваща главница по Фактура № ***, ведно със законната лихва за период от 30.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; - 3 110,01 лева, представляваща главница по Фактура № *** от 25.01.2019, платена е част от фактурата, платено е 3649.35 лева, остава 3110.01 лева, ведно със законната лихва за период от 30.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; - 11 760,00 лева, представляваща главница по Фактура № *** от 23.08.2024, ведно със законната лихва за период от 30.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; - 7 862,40 лева, представляваща главница по Фактура № ********** от 13.03.2024, ведно със законната лихва за период от 30.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; - 11 760,00 лева, представляваща главница по Фактура № *** от 20.05.2024, ведно със законната лихва за период от 30.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; - 22 926,12 лева, представляваща главница по Фактура № *** от 20.12.2023, ведно със законната лихва за период от 30.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; както и направените в производството разноски за: адвокатско възнаграждение в размер на: 6 000,00 лева, държавна такса в размер на: 1 352,75 лева.

Заявлението е уважено като за горепосочените суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4604/31.10.2025 г.

Впоследствие, в полза на заявителя е издаден изпълнителен лист въз основа на разпореждане № 7617/13.03.2026 г., с което е прието, че заповедта е връчена на длъжника на 29.01.2026 г. по реда на чл.50, ал. 4 ГПК, който не е депозирал възражение в срока по чл.

414, ал. 2 ГПК и заповедта е влязла в сила.

Видно от приложените уведомление и разписка, заповедта за изпълнение е връчена чрез залепване на уведомление на адрес: ***. От представените данни за актуалното състояние на ЕТ „Травелтекс – Д. Г.“ и при справка в Търговския регистър, се установява, че този адрес е бил вписан като седалище и адрес на управление на едноличния търговец до 02.09.2021 г., след което като седалище и адрес на управление е вписан адрес в ***. За последния адрес няма данни по заповедното производство, книжа и съобщения до длъжника да са изпращане на този адрес.

С оглед на така установеното, настоящият съдебен състав приема следното от правна страна:

Възражението е процесуално допустимо като подадено от легитимирана страна – 4 длъжник по заповедта за изпълнение, пред компетентния въззивен съд и срещу подлежащ на оспорване по реда на чл. 423 ГПК съдебен акт. Същото е подадено на 11.06.2026 г., като длъжникът твърди узнаване на 08.06.2026 г. от съобщението за образуваното изпълнително дело, видно и от приложената разписка. По делото не се установява по несъмнен начин длъжникът да е узнал за заповедта повече от един месец преди подаване на възражението, поради което следва да се приеме, че е спазен преклузивният едномесечен срок по чл. 423, ал. 1 ГПК.

Разгледано по същество, възражението е основателно.

Съгласно чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение пред въззивния съд, когато заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно. Следователно предмет на проверката в настоящото производство е не съществуването на вземането по същество, а редовността на връчването на заповедта и дали поради порок в това връчване длъжникът е бил лишен от възможността да подаде възражение по чл. 414 ГПК в законоустановения срок.