Решение № 20 от 17.01.2025, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Харманли, 17.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселин Хр. Коларов при участието на секретаря Елена Д. Георгиева като разгледа докладваното от Веселин Хр. Коларов Гражданско дело № 20245630100154 по описа за 2024 година

Предявени са осъдителни искове, първият от които за сумата от 220.86лв. представляваща неизплатен остатък от трудово възнаграждение с правно основание чл.128 т.2 вр. чл.242 вр. чл.124 от Кодекс на труда и иск за сумата от 6 556.55лв. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск с правно основание чл.224 от Кодекс на труда.

В исковата молба се твърди, че на 02.ІV.2018г. между ищцата Ю. Л. Т. ЕГН ********** от гр. София - в качеството й на работник и ответното дружество “Бългериън Уайн Индъстри” АД, ЕИК ***, с. Коларово общ. Харманли - в качеството му на работодател, бил сключен трудов договор, по силата на който работникът бил назначен на длъжността „Оперативен счетоводител“.

Сочи се, че след поредица от забавяния в изплащането на трудовото възнаграждение и на основание чл.327 т.2 от Кодекса на труда, договора между страните бил прекратен, считано от 01.VІІІ.2023г. - със Заповед на работодателя № 71/ 31.VІІ.2023г.

Твърди се, че на същата дата - 31.VІІ.2023г., били начислени както трудовото възнаграждение, дължимо за месец юли 2023г., в т.ч. 6 дни използван платен годишен отпуск, в размер на общо 2 861.98лв. бруто, или 2 220.86лв. нето, така и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 56дни, в размер на 7 285.07лв. бруто или 6 556.55лв. нето (по фиш за заплата м. юли 2023г.).

Твърди се, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение тези суми не са изплатени на работника.

Сочи се, че по-късно на 14.ІХ.2023г., работодателят направил плащане в полза на работника по банков път и в размер на 2000.00лв., с посочено погрешно основание „доплащане работна заплата 03.2023г. и частично 04.2023г.“, което впоследствие коригирал с писмо от 27.ІХ.2023г., като уточнил, че основанието на този превод следва да се чете „частично работна заплата за м. 07.2023г.“

Други плащания по описаните по-горе начислени суми не били правени. В исковата молба е направено уточнение, че във фиша била начислена и сумата от 2 862.00лв. бруто, представляваща обезщетение по чл.221 КТ, която била изплатена от работодателя в по- късен момент и не се претендира.

1

Проц. представител счита, че към датата на депозиране на исковата молба ответното дружество дължи на ищцата: 220.86лв. - остатък от трудово възнаграждение за м. юли 2023г. и 6 556.55лв. - обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224 КТ или общо 6 777.41лв.

Дължимостта на тези суми се установявало и от Писмо от Дирекция „Инспекция по труда“ София, изх. №23101597/ 18.ХІІ.2023г., с което ищцата била уведомена, че на работодателя са дадени предписания в срок до 29.ХІІ.2023г. да изплати така описаните суми.

Сочи се, че въпреки многократните разговори между страните, проведени с цел да уредят доброволно и окончателно отношенията помежду си, сумата от 6 777.41 лв. все още била дължима, за което било налично доказателство - изходящо от ответника, което съдържало признание на този факт, а именно Служебна бележка изх.№ 003/ 15.ІІ.2024г., издадена от работодателя.

Макар ответникът да признавал основанието и размера на претенциите на ищеца, близо половин година не било направено нищо от негова страна в посока дължимата сума да бъде реално изплатена или поне намалена. Това обосновало правния интерес у ищеца да предяви настоящата исково претенция и впоследствие да реализира отговорността на работодателя по реда на принудителното изпълнение.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди „Бългериън Уайн Индъстри“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. Коларово 6460, община Харманли, област Хасково, представлявано от изпълнителния директор Р. Е. П., да заплати на Ю. Л. Т., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. София, ж.к. „Сухата река", бл. 92, вх. Б, ет. 14, ап. 54, сумите :

- сумата от 220.86лв. - представляваща неизплатен остатък от трудово възнаграждение, дължимо за м. юли 2023г.;

- сумата от 6 556.55лв. - обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224 от КТ, ведно със законната лихва върху всяко от главните задължения, считано от предявяване на исковата молба до окончателното им изплащане.

Претендира се присъждане на разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответника - редовно призован по смисъла на чл. 50 ал.2 от ГПК, не е депозирал отговор на исковата молба. Не представя доказателства и не прави доказателствени искания.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните прие за установено:

Не е спорно, а и от приобщените по делото доказателства се установява, че по силата на Трудов договор № 003/ 02.ІV.2018г. ищцата Ю. Т. е заемал длъжността „ Счетоводител“ в ответното дружество, както и че със Заповед № 71/ 31.VІІ.2023г. на Изпълнителния директор на ответника трудовото правоотношение между страните е било прекратено считано от 01.VІІІ.2023г., на осн. чл. 327 т.2 от КТ.

Не се спори, че работодателят не изпълнил задълженията си по трудовия договор като не изплащал навреме и изцяло дължимото трудово възнаграждение на ищцата.

От приобщеното в производствата Писмо изх. №23101597/ 18.ХІІ.2023г. на Дирекция „Инспекция по труда“ София, се установява, че след извършена от контролния орган проверка е установено че работодателе не е изплатил изцяло дължимото трудовото възнаграждение на ищцата за м.юли 2023г. както и обезщетение за неползван годишен отпуск - 56дни. На работодателя са дадени предписания за изпълнения на това му задължение, като е определен и срок до 29.ХІІ.2023г. да стори това.

От представената с исковата молба и неоспорена Служебна бележка изх.№ 003/ 15.ІІ.2024г. издадена от „Бългериън Уайн Индъстри“ АД се установява, че ответника признава дължимостта на претендираните от ищцата суми съответно: 220.86лв. - остатък от трудово възнаграждение за м. юли 2023г. и 6 556.55лв. - обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224 КТ.

При така възприетата от съда фактическа обстановка, се налага извода за основателност на исковата претенция досежно неизплатеното трудово възнаграждение.

2

Според нормата на чл. 128 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да начислява във ведомостите за заплати трудовите възнаграждения на работниците за положения от тях труд. Освен това обаче той е длъжен и да изплаща уговореното трудово възнаграждение. Видно от ангажираните от ищцата доказателства е, че втората част от своето задължение работодателят не е изпълнил. Същият е начислил трудово възнаграждение за м. юли 2023г., като няма данни същото да е било изплатено в пълен обем на служителя. Не се представиха по делото от страна на ответника- работодател доказателства да е извършил в пълнота такова плащане срещу подпис на служителя, с превод по банкова сметка или друг допустим от закона начин. Точно обратното налице е признания на ответника за това обстоятелство. С оглед изложеното съдът намира предявения иск за основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен изцяло – в размер на 220.86лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 21.ІІ.2024г. до окончателното й изплащане.

Относно претенцията за заплащане на обезщетение по чл.224 ал.1 от Кодекса на труда съдът намира, че при прекратяване на трудовото правоотношение между ищe-ца и ответното дружество, е останал не ползван платен годишен отпуск - 56дни, което обстоятелства не е спорно от страните. Не се спори и относно размера на това обезщетение – съгласно Служебна бележка изх.№ 003/ 15.ІІ.2024г. ответника признава че това обезщетение възлиза в размер на 6 556.55лв. С оглед на това този иск също следва да бъде уважен в пълен размер. Върху присъдената главница следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на предявяване на иска - 21.ІІ.2024г. до окончателното й изплащане.

С оглед на този изход на делото следва ответникът да бъде осъден - на основание чл.78 ал.1 от ГПК, да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 1000.00лв.- адвокатско възнаграждение съгласно приложения Договор № 093687 за правна защита и съдействие от 19.ІІ.2024г. , тъй като с поведението си ответника е дал повод за направата на тези разходи.

Предвид уважаването на предявените искове следва ответника да бъде осъден да заплати и държавна такса по предявените искове в общ размер на 312.26лв. и държавна такса в размер на 5 лв. - за издаване на изпълнител лист.

Съгласно чл.242 ал.1 хип.2 от ГПК съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда възнаграждение, поради което съдът е задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА “Бългериън Уайн Индъстри” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. Коларово общ. Харманли, представлявано от Изпълнителния директор Р. Е.

П., да заплати на Ю. Л. Т. ЕГН ********** от гр. София, сумата от 220.86лв. представляваща неизплатен остатък от трудово възнаграждение, дължимо за м. юли 2023г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.ІІ.2024г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА “Бългериън Уайн Индъстри” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. Коларово общ. Харманли, представлявано от Изпълнителния директор Р. Е.

П., да заплати на Ю. Л. Т. ЕГН ********** от гр. София, сумата от 6 556.55лв. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224 от КТ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.ІІ.2024г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА “Бългериън Уайн Индъстри” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. Коларово общ. Харманли, представлявано от Изпълнителния директор Р. Е.

П., да заплати на Ю. Л. Т. ЕГН ********** от гр. София, сумата от 1 000.00лв. разноски по делото.

3

ОСЪЖДА “Бългериън Уайн Индъстри” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. Коларово общ. Харманли, да заплати по сметка на Районен съд Харманли държавна такса в размер на 312.26лв. по предявените искове и държавна такса в размер на 5 лв. - за издаване на изпълнител лист.

ДОПУСКА, на основание чл.242 ал.1 от ГПК, предварително изпълнение на решението в частта на присъденото трудово възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Хасково, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________

4