Решение № 227 от 25.09.2026, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 227 гр. Сливен, 25.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова мл.с. Юлия Ив. Славова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно гражданско дело № 20262200500476 по описа за 2026 година Производството се движи по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника ЗАД „Алианц България“ АД срещу разпореждане за разноски от 18.08.2026 г., обективирано в съобщение с изх. № 17978/19.08.2026 г., с което се оставя без уважение подадено възражение за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя по изпълнителното дело, по изп. д. № 20267680400227 на ЧСИ М. М., с рег. № 768, с район на действие – СлОС.

В частната жалба се твърди, че жалбоподателят е получил постановление на ЧСИ М. за приети разноски по делото, подал е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от 200 евро с искане за намаляването му до 102,26 евро (200 лв.) за образуване на изпълнително дело съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, и с искане за съответно намаляване на таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, но ЧСИ е постановил отказ да стори това. Счита, че той е незаконосъобразен, тъй като по отношение на адвокатското възнаграждение на взискателя – в случая, освен бланкетно сезиране на съдебния изпълнител за образуване на изпълнителното производство, липсвали процесуални действия, извършени от процесуалния представител на взискателя, които да попадали в хипотезата на процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания съгласно чл. 10, т. 2 от Наредбата.

1

Същевременно, липсвала фактическа и правна сложност по изпълнителното дело, поради което адвокатският хонорар се явявал прекомерен. С оглед изложеното, жалбоподателят моли съда да отмени като незаконосъобразно постановлението за отказ на ЧСИ и да намали претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение, както и съразмерно да се намали таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.

В законовия срок е постъпил писмен отговор от взискателя „Сливен ауто“ ООД, гр. Сливен чрез пълномощника адв. Ю. К., с който се оспорва жалбата като неоснователна и се развиват контрааргументи, че е положена адвокатска работа, която следва да бъде възнаградена, тя е резултатна, защото длъжникът не е заплатил доброволно присъдената сума, а го е сторил след образуване на изпълнителното производство, а адвокатският хонорар подлежи на свободно договаряне между страните. Поради това, взискателя моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и да не се уважава искането за намаляване на адвокатското възнаграждение.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебния изпълнител е депозирал писмени обяснения, в които описва хронологично извършените действия.

От събраните по делото доказателствата, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Изпълнителното производство е образувано на 29.07.2026 г. по молба на „Сливен Ауто“ ООД, представлявано от Красимир Петков – управител, чрез адв. Ю. К. въз основа на изпълнителен лист №478 от 19.12.2025г., издаден по гр.д. № 802/2025 г. по описа на СлРС.

Към молбата за образуване е представено пълномощно и договор за правна помощ и съдействие от 01.06.2026 г. с уговорено възнаграждение в размер на 200 евро.

С молбата е посочен способ на изпълнение – запор на банковите сметки на длъжника, след извършване на съответните справки.

ЧСИ е изискал справка от БНБ относно банковите сметки на длъжника и в резултат на постъпилия отговор с разпореждане от 04.08.2026г. е наложил запор на банковите сметки в „Алианц Банк България“ АД и „Юробанк България“ АД. Запорът на сметките е наложен от банките на 05.08.2026г.

ЧСИ със съобщение от 04.08.2026г. е уведомил длъжника за образуваното изпълнително производство, за размера на задължението към 04.08.2026 г. и за наложените запори на банковите сметки. В съобщението е посочено приемане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 евро.

На 14.08.2026 г. са постъпили суми от наложения запор на банкова сметка на длъжника ЗАД „Алианц България“ АД.

На 14.08.2026 г. длъжникът е подал възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

С разпореждане от 18.08.2026 г. ЧСИ е отказал да редуцира адвокатското възнаграждение на взискателя по изпълнителното дело, за което е уведомил длъжника със съобщение от 19.08.2026 г., получено на 24.08.2026 г.

2

Настоящата жалба е подадена на 28.08.2026 г.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения двуседмичен срок от получаване на съобщението за атакуваното действие, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното разпореждане, съдебният изпълнител се е произнесъл по направеното от длъжника искане по чл.78, ал.5 от ГПК за намаляване на разноските на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение на един адвокат в изпълнителното производство. Произнасянето, безспорно, е от компетентността на съдебния изпълнител. Тъй като тази разпоредба е от общата част на ГПК, тя следва да се прилага както в исковото, така и в изпълнителното производство, т.е. и в настоящия случай.

Спорът в настоящото производство е за това, дали в конкретния случай се дължат разноски и по чл.10, т.2 от Наредба №1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа при твърдения за липса на извършени други действия от процесуалния представител на взискателя, извън подаването на молбата за образуване на изпълнително производство, така и налице ли е прекомерност и в тази връзка предпоставка за намаляване на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 78, ал.5 ГПК, съобразно действителната правна и фактическа сложност по делото.

Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа за образуване на изпълнително дело се дължи минимално адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., а съгласно т. 2 на същата разпоредба за воденето на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания се определя допълнително възнаграждение в зависимост от материалния интерес.

Видно от материалите по изпълнителното производство, с подадената молба за образуване на изпълнителното производство от страна на процесуалния представител на взискателя е направено искане за извършване на справки и налагане на запори върху банкови сметки на длъжника, които ЧСИ е извършил. Това представляват действия по образуване на изпълнителното производство, както и действия по процесуално представителство, които попадат в хипотезата на чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Макар посочените в Наредбата размери да не представляват задължителен минимум, който да следва да бъде задължително съобразяван при определяне на адвокатското възнаграждение, съгласно установената практика, породена вследствие на Решение № С-438/22 от 25.01.2024 г. на Съда на ЕС, имащо пряко действие в Република България, те служат за своеобразен ориентир при определянето на адвокатското възнаграждение.

Въпреки това, в настоящия случай, изплатеното по изпълнителното 3 производство адвокатско възнаграждение от страна на взискателя е в по-нисък размер от посочения в Наредбата.

Само по себе си, липсата на фактическа и правна сложност не е основание за намаляване на уговорения адвокатски хонорар, доколкото адвокатът е упълномощен не само за изготвяне и подаване на иницииращата молба, а за цялостно представителство в изпълнителното производство, като страните по договора за процесуално представителство не могат предварително да знаят вида, броя и обема на процесуалните действия, които ще се наложи да бъдат извършени, нито да антиципират погасяването на задължението след прилагане на посочените изпълнителни способи.

Адвокатското възнаграждение не е задължително да е в минимален размер и е предмет на свободно договаряне на страните, като в случая то не е прекомерно, с оглед вида и характера на делото и цената на материалния интерес, поради което съдът намира, че няма основание за намаляването му.

Следва да се посочи, че с подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело изрично са посочени изпълнителните действия за удовлетворяване вземането на взискателя и такива са извършени в хода на делото – наложен е запор върху банкови сметки на длъжника. Следователно, по делото са извършени действия не само във връзка с образуване на изпълнителното производство, но и такива за процесуално представителство и действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Освен образуване на изпълнителното дело, взискателят чрез пълномощника си е посочил и изпълнителен способ, който безспорно е приложен. Поради това на взискателя се дължат разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 1 и по т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за ВАР. Заплатеното от взискателя възнаграждение, видно от представения договор за правна помощ, възлиза в размер на 200 евро, който не се явява завишен.

Няма основание за изменение и на разноските за пропорционална такса, определени от ЧСИ, тъй като те са начислени в съответствие с чл. 26 от Тарифата за ТР към ЗЧСИ.

С оглед изложеното, обжалваното разпореждане, с което е отказано намаляването на адвокатското възнаграждение, е правилно и законосъобразно. Подадената против него жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 11771 от 28.08.2026 г. по входящия регистър на ЧСИ М., подадена от длъжника ЗАД „Алианц България“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Сребърна“ №16 против разпореждане от 18.08.2026г., обективирано в съобщение с изх. № 17978/19.08.2026г. по изп. д. № 20267680400227 по описа на ЧСИ М. М., с рег. № 768 на КЧСИ и район на действие – района на СлОС, с 4 което е отказано намаляване на разноските, представляващи платено от взискателя адвокатско възнаграждение, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5