Решение № 14 от 24.02.2025, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. ....., 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ....., V СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Г. Тодорова при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Административно наказателно дело № 20241820200121 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е жалба от В. Г. Г., ЕГН ********** с адрес: гр....., кв. ...., Ст.двор срещу Наказателно постановление № 23-0262-000238/27.07.2023 г. на Началник група при ОДМВР София РУ ....., с което: 1.на основание чл.179, ал.1, т.5 пр.3 от ЗДвП за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 150.00 лева; 2. На основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП за нарушение на чл.104А от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева; 3. на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 20.00 лева.

В жалбата се излагат доводи, че наказателното постановление е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и издадено при съществени нарушения на административно процесуалните правила и противоречия с материално правните разпоредби, което е довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице. Моли се обжалваното наказателно постановление да бъде отменено изцяло.

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

1

Жалбоподателят, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява.

Административно-наказващият орган – Началник група при ОДМВР София РУ ....., редовно призовани не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

РП ..... редовно призовани не изпращат представител.

Съдът след като провери законосъобразността на атакувания административен акт и обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери за установено от фактическа страна следното:

Видно от обжалваното Наказателно постановление № 23-0262000238/27.07.2023 г. на Началник група при ОДМВР София РУ ....., същото е издадено въз основа на АУАН GA820456 от 30.06.2023 г. срещу жалбоподателя В. Г. Г., с което: 1.на основание чл.179, ал.1, т.5 пр.3 от ЗДвП за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 150.00 лева; 2. На основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП за нарушение на чл.104А от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева; 3. на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 20.00 лева, за това че: на 30.06.2023 г. в 08,05 часа в гр...... на кръстовището на ул. България и ул.

Витоша като водач на товарен автомобил ....., България при обстоятелства: в гр......, ул. Витоша в посока на движение с.гара ..... управлява т.а. ..... с рег. № .... собственост на фирма „ВГ Транс 2016“ ЕООД с Булстат 204016160 като на кръстовището образувано с ул. Витоша не съобразява поведението си с пътен знак Б-2 „СТОП“ нарушава зоната му на действие и не пропуска движещите се МПС-та по пътя с предимство с което създава опасност за движението. 2.

Водача използва мобилен телефон по време на движение без поставено устройство, което да позволява използването му без участието на ръцете. 3.

Управляваният автомобил не е представен на ГТП.

Видно от АУАН GA820456 от 30.06.2023 г. по описа на РУ ....., същият е съставен от Д. Г. Й. младши автоконтрольор при РУ ..... ОД МВР София и подписан от свидетеля К. М. Д. срещу В. Г. Г., за това, че: „На 30.06.2023 г. в 08.05 ч. в Община ....., гр...... на кръстовището на ул.България и ул. Витоша при обстоятелства: гр......, ул. Витоша в посока на движение с.гара ..... управлява т.а. ..... с рег. № .... собственост на фирма „ВГ Транс 2016“ ЕООД с 2

Булстат 204016160 като на кръстовището образувано с ул. Витоша не съобразява поведението си с пътен знак Б-2 „СТОП“ нарушава зоната му на действие и не пропуска движещите се МПС-та по пътя с предимство с което създава опасност за движението. 2.Водача използва мобилен телефон по време на движение без поставено устройство, което да позволява използването му без участието на ръцете. 3. Управляваният автомобил не е представен на ГТП, с което виновно е нарушил: чл.6, т.1 от ЗДвП – не съобразява поведението си пътен знак Б2; 2. Чл.104А от ЗДвП – на водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство освен при наличие на устройство позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му; 3. Чл.147, ал.1 от ЗДвП – не е представил ППС на технически преглед.

Представена е заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, определяща компетентността на служителите от „Пътна полиция” да съставят АУАН по ЗДвП и служителите компетентни да издават наказателни постановления по ЗДвП и принудителни административни мерки.

Видно от справка за нарушител/водач на името на В. Г. Г., същият е правоспособен водач и до момента има наложени множество наказания по ЗДвП.

От показанията на разпитаните по делото свидетели Д. Г. Й. и К. М. Д. се установява, че двамата в качеството си на служители на РУ ....., изпълнявайки служебните си задължения по КАТ на посочената дата и място в АУАН забелязали автомобила да се приближава с посока от гр...... бул.“България като водача не спрял на знак „Стоп“. Свидетелят К. Д. сочи, че освен това нарушение, водача използвал и мобилен телефон по време на движение, което е забранено, което наложило спирането на автомобила. При извършената проверка установили и други нарушения, че автомобила не е минал на годишен технически преглед. За констатираните нарушения свидетелят Й. съставил АУАН на водача за установените нарушения, които са описани в АУНН, като изложената в него фактическа обстановка се поддържа изцяло от двамата свидетели. Свидетелят Д. е категоричен че лично е видял водача, да държи телефона по време на управление на МПС и говорел по него.

При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

3

Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимно лице – наказания с наказателното постановление и е процесуално допустима, а разгледана по същество, съдът намира същата за частично основателна, по следните съображения:

По т.1 от наказателното постановление, с което на основание чл.179, ал.1, т.5 пр.3 от ЗДвП за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 150.00 лева:

Съгласно нормата на чл.6, т.1 от ЗДвП водачите на моторни превозни средства следва да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. В случая на жалбоподателя е вменено обвинение, че на 30.06.2023 г. на кръстовището образувано с ул.Витоша в гр. ..... не е съобразил поведението си с пътен знак В-2 „СТОП“ нарушил е зоната му на действие и не пропуска движещите се МПС-та по пътя с предимство, с което създава опасност за движението.

Съдът намира за безспорно установено обстоятелството, че жалбоподателят е управлявал МПС на посочените в АУАН и НП дата, час и място, където е била извършена проверката. От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на двамата свидетели установили нарушението се установява, че водачът не се е съобразил с пътен знак В-2 „Стоп“, който задължава водачите да спрат на място и да пропуснат движещите се по пътя с предимство превозни средства. Съдът кредитира показанията на свидетелите Й. и Д., тъй като и двамата са очевидци на извършеното деяние и поддържат изцяло изложената в АУАН фактическа обстановка, като потвърждават вмененото на жалбоподателя нарушение.

Показанията на двамата свидетели са логични и непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира изцяло, още повече че в хода на съдебното следствие не се ангажираха доказателства, които да ги оборят или опровергаят. Така установената фактическа обстановка не се опровергава по никакъв начин от събрания доказателствен материал. Затова правилно административнонаказващият орган е наложил наказание за установеното нарушение, с което е осъществен състава по чл.6, т.1 от ЗДвП и в съответствие с предвидения в административно-наказателната разпоредба на чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП фиксиран размер на глоба от 150.00 лева. Доколкото посоченото наказание в санкционната норма на чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП е с фиксиран размер и липсва 4 възможност за оперативна самостоятелност при определяне на стойности различни от определените в сочената правна норма, това налага потвърждаване на обжалваното наказателно постановление в разглежданата част.

По т.2 от наказателното постановление, с което на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП за нарушение на чл.104А от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева:

И в тази част съдът намира, че както АУАН, така и наказателното постановление са съобразени с изискванията на ЗАНН и съдържат всички изискуеми от закона реквизити, спазена е и процедурата по съставянето им, поради което не са налице пороци, които да водят до нарушения на материалните и процесуални норми. И АУАН и наказателното постановление, съдържат датата, часът и мястото на нарушението, посоката на движение на управлявания от жалбоподателя автомобил, а извършеното нарушение е описано по ясен начин, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация, което е достатъчно за нарушителя да разбере какво деяние му е вменено като нарушение, за може да организира адекватно своята защита.

Съгласно чл.104а от ЗДвП, на водачите на моторни превозни средства е забранено да използват мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство „свободни ръце“. Ето защо, за да е осъществен съставът на това нарушение е необходимо кумулативното наличие на два елемента: привеждане в движение на автомобила от страна на водача и използване от негова страна на мобилен телефон. Изпълнителното деяние на визираното нарушение е във формата на действие. Субект на нарушението е лице, което има качеството водач по смисъла на §6, т. 25 от ДР на ЗДвП. В случая от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел К. Д. – очевидец на деянието и свидетел по съставянето на АУАН се установява, че по време на осъществяван от него и колегата му Д. Й. на посоченото в АУАН дата, място и час, той лично видял, че водачът в наближаващото моторно превозно средство, управлява лекия автомобил като ползвал мобилен телефон, държейки го с ръка и говорейки по него.

Свидетелят е категоричен, че водачът е управлявал моторното превозно средство, държейки в ръка телефона си, като тези обстоятелства били видяни и от колегата му и това била една от причините да бъде спрян за проверка, тъй 5 като освен това нарушение, водачът не спрял на знак В-2 „Стоп“ и управлявал моторното превозно говорейки по телефона държейки го с ръце.

Жалбоподателят оспорва фактическата обстановка, но установените в АУАН и НП обстоятелства не бяха опровергани в хода на съдебното следствие. Съдът кредитира показанията на свидетелите в насока конкретното нарушение тъй като същите са логични, последователни и подкрепящи отразената в АУАН фактическа обстановка и не се установяват доказателства, които да ги опровергават. Не се установиха в хода на съдебното следствие и данни за пряка заинтересованост от депозирането на тези показания, поради което съдът им дава вяра и ги възприе като достоверни и подкрепящи повдигнатото обвинение. За установеното нарушение, както в АУАН, така и в издаденото наказателно постановление правилно е приложена разпоредбата на чл.104А от ЗДП, а също и предвидената за това нарушение санкционна норма на чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, според която предвиденото административно наказание е с фиксиран размер от 50.00 лева, поради което не подлежи на промяна.

Ето защо настоящият състав счита, че с така определеното по вид и размер административно наказание, при спазване изискванията на чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН ще бъдат постигнати целите на административното наказване предвидени в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.