Определение № 406 от 31.05.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 406 гр. Ловеч, 31.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20234300500177 по описа за 2023 година Производството е по чл. 418, ал. 4 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Юробанк България“ ЕАД против разпореждане № 561/28.03.2023 г., по ч.гр.д. № 440/2023 г. на Районен съд Ловеч в частта, с която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист следните суми: 135,47 лв. – такси за периода от 09.01.0220 г. до 07.07.2022 г., 59,81 лв. – застраховки за периода от 28.09.2020 г. до 28.04.2021 г. и за сумата от 48 лв. – обезщетение за уведомяване за периода от 09.03.2023 г. до 16.03.2023 г. В частната жалба са направени оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане в следните аспекти: липса на изложени мотиви; неправилно третиране от съда на договора като такъв за предоставяне на потребителски кредит, вместо договор за издаване на кредитна карта, довело до погрешно прилагане на Закона за потребителския кредит; несъобразяване от съда на ноторния факт, че вземането срещу длъжника произтичало от договор за издаване на кредитна карта “Mastercard” 07.04.2020 г., към който се прилагали общите условия на банката, според които на нея се дължи и заплащане на съответните такси, изброени в приложение № 1; несъобразяване от съда, че картодържателят се присъединил като застраховано лице към застрахователна програма „Защита на плащанията“, с оглед на което дължал сумата от 59,81 лв.; несъобразяване от съда, че банката е извършила и доказва разходи по уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита в размер на 48 лв. (заплатени нотариални такси). В частната жалба е направено искане за отмяна на атакуваното разпореждане, за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника и за сумите, за които заявлението е отхвърлени, както и за разноските по обжалване.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 413, ал. 2 ГПК). Едноседмичния срок за обжалване по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК е спазен, защото, броен от датата на връчване на атакуваното разпореждане (05.04.2023 г.), същият е изтекъл на 12.04.2023 г., а частната жалба е подадена на 11.04.2023 г., видно положения 1 върху нея щемпел. За частния жалбоподател е налице интерес да обжалва разпореждането, доколкото с последния акт е отхвърлено подаденото от него заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист (чл. 418, ал. 4 ГПК).

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Производството пред районния съд е образувано въз основа на заявление по чл. 417 ГПК, подадено от „Юробанк България“ ЕАД против Ц.

И. О., с което е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за посочените в него суми, вкл. за разноските по делото.

Към заявлението са приложени множество документи, сред които договори за банков кредит с анекси, извлечение от счетоводните книги, писма за обявяване предсрочна изискуемост на вземанията по договора и фактури за извършените услуги по връчването на поканите.

С разпореждането в обжалваната му част първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението относно искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за следните суми: 135,47 лв. – такси за периода от 09.01.2020 г. до 07.07.2022 г., 59,81 лв. – застраховки за периода от 28.09.2020 г. до 28.04.2021 г. и за сумата от 48 лв. – обезщетение за уведомяване за периода от 09.03.2023 г. до 16.03.2023 г. За да откаже да издаде заповед за сумата, районният съд приел, че претенцията в посочения размер за такси и разноски противоречи на чл. 33, ал. 1 и чл. 10a, ал. 1 ЗПК.

Разпореждането е неправилно по отношение на разпоредителната му част, с която е отказано издаване на заповед за незабавно изпълнение за сумата от 48 лв. и за част от претендираните със заявлението такси.

Вземането за сумата от 48 лв. е такова за заплатени разноски по обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Разноските в този размер са сторени от заявителя в изпълнение на задължението му по поставяне на длъжника в забава и изискването на процесуалния закон за представяне към заявлението на доказателства настъпването на забавата, наред с документа по чл. 417 ГПК, като необходимо условие за издаване на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. От така направеното удостоверяване следва извод за действително сторени от банката разноски - плащане на частния съдебен изпълнител на разходите и възнаграждението по връчване на изявленията на банката до двамата длъжника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Връчването е извършено от установен по закона субект (чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ), а авансовото заплащане на разноски по извършването му е в съответствие с чл. 42, ал. 2 ГПК. Банката следва да обяви кредита за предсрочно изискуем в съответствие с чл. 60, ал. 2 ЗКИ. В този смисъл, освен че са били необходими за извънсъдебно упражняване на потестативно право, заплатените от заявителя разноски са и действително извършени. Настоящият случай не следва да се отъждествява с други казуси (напр. по ч.гр.д. № 547/2019 г. на ОС Ловеч), при които отказите на съда да издаде заповед за извънпроцесуални разноски на заявителя са потвърждавани. При тези казуси се претендират разноски, които макар да са с конкретно определен размер, или са абстрактно и предварително договорени (което ги дисквалифицира като разноски), или се представят доказателства за извършването им, без обаче такова връчване да е било необходимо (вноските по кредита са с настъпил падеж). Ето защо съдът приема за неправилен отказът на районния съд да издаде заповед за изпълнение за сумата от 48 лв. - сторени от банката разходи по обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

2

Заявлението е основателно и за част от претендираните с него такси в общ размер на 135,47 лв., а именно: за годишната такса за обслужване на платежен инструмент в размер на 45 лв.; за изпращане на хартиено месечно извлечение в размер на 16 лв. (8 бр. по 2 лв.); за надвишаване на кредитния лимит в размер на 25,47 лв. и за блокиране на карта/кредитен лимит в размер на 15 лв. Техният общ размер е 101,47 лв. Всички те са означени изрично по вид, основание и размер в приложение към общите условия на банката, подписани изрично от кредитополучателя. В този смисъл е спазено изискването на чл. 10, ал. 4 ЗПК за ясно и точно определяне в договора за потребителски кредит на вида, размера и действията, за което се събират такси и/или комисиони. Това изискване не е изпълнено по отношение на претендираната такса по извършване на услуги на клиенти-физически лица, в размер на 30 лв., доколкото тя не е ясно и недвусмислено индивидуализирана и приета от потребителя. В този смисъл отказът на съда да издаде заповед за нея е основателен.

Правилен е отказът на районния съд да издаде заповед за незабавно изпълнение и за сумата от 59,81 лв., претендирана като сбор от непогасени застрахователни премии по застрахователна програма. При очертаното застрахователно правоотношение между кредитополучателя и застрахователя и означения пакет на застрахователната услуга, банката не би могла да претендира застрахователните премии, защото тя не е страна по застрахователния договор. От банката не се твърди, че застрахователните премии са платени на застрахователя чрез възприетия механизъм на удовлетворяване (с начисляването им като задължение по кредитната карта и превеждането им на застрахователя), в какъвто случай тя би имала претенция към кредитополучателя за заплатените суми.

По изложените съображения съдът счита, че следва да отмени разпореждането в обжалваната му част, с което е отхвърлено заявлението за сумата от 48 лв. - сторени от банката разходи по обявяване на кредита за предсрочно изискуем, както и за част от претендираните с него такси в общ размер на 101,47 лв., като вместо него да разпореди да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на заявителя против длъжника за същите суми. Разпореждането следва да се потвърди в останалата обжалвана част.

Поради необжалването му в частта, с която е отказано издаване на съдебни разноски, съдът не следва да преразглежда този размер и да постановява издаване на заповед за изпълнение за съответната част от тази сума. С оглед частичната основателност на жалбата (за сума в общ размер на 149,47 лв.) и заявената претенция за разноски във връзка с обжалването (доказани за сумата от 15 лв.), заповед следва да се издаде и за съответната част от тях, а именно 9,21 лв. (чл. 78, ал. 1 ГПК).

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 561/28.03.2023 г., по ч.гр.д. № 440/2023 г. на Районен съд Ловеч в частта, с която заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е отхвърлено за сторените от банката разходи по обявяване на кредита за предсрочно изискуем в размер на 3

48 лв., както и за част от претендираните с него такси в общ размер на 101,47 лв., като вместо него постановява:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на „Юробанк България“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *** против Ц. И. О., с ЕГН **********, с адрес: *** за следните суми: 48 лв. - сторени от банката разходи по обявяване на кредита за предсрочно изискуем, 101,47 лв. – част от претендираните от банката такси, както и за 9,21 лв. – разноски в производството по ч.гр.д. № 177/2023 г. на ОС Ловеч, съобразно частичната основателност на жалбата.

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 561/28.03.2023 г., по ч.гр.д. № 440/2023 г. на Районен съд Ловеч, в останалата обжалвана част, с която заявлението е отхвърлено за горницата над сумата от 101,47 лв. до 135,47 лв., претендирана като такси за периода от 09.01.0220 г. до 07.07.2022 г., и за сумата от 59,81 лв., претендирана като застраховки за периода от 28.09.2020 г. до 28.04.2021 г.

ВРЪЩА делото на РС Ловеч за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4