Решение № 933 от 06.11.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 933 гр. Бургас, 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА

Мила Г. Димова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА Въззивно гражданско дело № 20242100501155 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод въззивната жалба на Р. А. П., представлявана от особения й представител адв. Чернокожева от БАК, против Решение № 494/08.03.2024 г., постановено по гр.д. № 2628/2023 г. по описа на БPC, в частта, с която съдът е приел за установено, че в полза на „Топлофикация София“ ЕАД съществуват вземания против Р. П. за следните суми: 1 221,42 лв. – главница, представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода м. 12.2019 г. - м. 04.2022 г. в топлоснабден имот, находящ се в ***, с абонатен № 345936, ведно със законната лихва, считано от 20.01.2023 г. до изплащане на вземането, както и 71,03 лв. – главница за дялово разпределение за периода м. 07.2020 г. - м. 04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 20.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, които суми са част от предмета на Заповед № 779/20.03.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1585/2023 г. на БРС и поправена с разпореждане № 1163/30.01.2024 г., както и е осъдил Р. П. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 476,56 лв.

– разноски в заповедното и в исковото производство, съразмерно с уважената част от иска. Твърди се, че в обжалваната му част решението на БРС е 1 неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати процесуални нарушения, тъй като съдът не е съобразил направените от името на ответницата възражения. Твърди се, че ответницата не е обитавала жилището и не е ползвала топлинна енергия през процесния период, както и че собственик на жилището е друго лице – Д. Н. П., който е известен на ищеца и който е клиент на дружеството по силата на ЗЕ и общите му условия и на чието име е партидата за апартамента. Заявено е, че Р. П. не е собственик на апартамента, не го е ползвала, не е абонат на ищеца, не е негов клиент и на нейно име няма открита партида за процесния имот, като събраните по делото доказателства установяват, че е налице договорно отношение между ищеца и Д. П.. Заявено е също така, че учреденото в полза на ответницата и на съпруга й право на ползване върху имота е погасено, поради смъртта на съпруга й и поради неупражняването му от ответницата изобщо, т.е. много повече от 5 години. Сочи се, че при наличие на сключен договор между ищеца и трето за спора лице, на името на което е открита партида за топлоснобдяване на процесния имот, е без значение обстоятелството дали ответницата е носител на ограничено вещно право на върху този имот. Моли се решението на БРС да бъде отменено в обжалваната му част и вместо него въззивният съд да постанови решение, с което да отхвърли предявения против въззивницата иск като неоснователен и недоказан. Особеният представител на ответницата се явява в съдебно заседание и поддържа жалбата. Представени са нови писмени доказателства, включително доказателство за извършено в хода на делото плащане на сумата от 2221,18 лв. в полза на въззиваемото дружество.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от лице, имащо право на жалба и отговаря на изискванията на чл. 259 и следващите от ГПК, поради което същата е допустима.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от въззиваемото дружество „Топлофикация София“ ЕАД, в който се твърди, че въззивната жалба е неоснователна и се моли решението на БРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, както и да му бъдат присъдени направените разноски по делото. В съдебно заседание не се явява представител на ответника, но с писмена молба е заявено поддържане на отговора.

Същевременно с друга писмена молба е признат факта на извършеното в хода на делото плащане на сумата от 2221,18 лв. в полза на въззиваемото дружество, като е заявено, че с тази сума е погасена изцяло неговата претенция му към въззивницата.

След преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционното производството е образувано по предявен от „Топлофикация София“ ЕАД против Р. А. П. иск по чл. 422 от ГПК – за приемане за установено, че ответницата дължи на ищеца сумите, за които е 2 издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1585/2023 г. по описа на БРС, а именно: 1304,62 лв. – главница, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода м. 05.2019 г. - м. 04.2022 г. в топлоснабден имот, находящ се в ***, с абонатен № 345936, ведно със законната лихва, считано от 20.01.2023 г. до изплащане на вземането, 188,54 лв. – мораторна лихва върху главницата от 1304,62 лв., дължима за периода 15.09.2020 г. – 23.12.2022 г., 71,03 лв. – главница за дялово разпределение за периода м. 07.2020 г. - м.

04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 20.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и 9,96 лв. – мораторна лихва върху главницата от 71,03 лв., дължима за периода 15.09.2020 г. – 23.12.2022 г.

Претендира се и присъждане на направените от ищеца разноски в заповедното и в исковото производство. Твърди се, че ответницата, в качеството й на ползвател на процесния топлоснабден имот, е клиент на ищцовото дружество по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и е длъжна да заплаща цената на доставената в имота топлинна енергия, но не е платила процесните главници, представляващи стойността на потребената в имота топлинна енергия и сума за дялово разпределение, поради което дължи и претендираните мораторни лихви. Представени са писмени доказателства.

Ответницата Р. П., представлявана от назначения й от съда особен представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК, е оспорила иска като неоснователен. В отговора се твърди, че ответницата не е живяла в процесния апартамент, съответно не е ползвала доставена от ищеца топлинна енергия там. Сочи се, че партидата за този обект е открита на името на друго лице – Д. П., който е собственик на имота, като на негово име са издадени и фактурите за претендираните суми. С оглед на горното се твърди, че между страните по делото не е налице облигационно отношение и ищецът неоснователно претендира процесните суми от ответницата. При условие на евентуалност е заявено възражение за погасителна давност по отношение на част от претендираните суми, съгласно направено уточнение с допълнителна молба.

С обжалваното решение РС-Бургас е приел за доказано, че между страните по делото е налице облигационно правоотношение, тъй като в полза на ответницата е било учредено вещно право на ползване върху топлоснабден от ищеца имот и на осн. чл. 153, ал. 1 от ЗЕ тя е клиент на ищцовото дружество, съответно дължи заплащане на цената на доставената топлинна енергия и на услугата „дялово разпределение“. Поради това и като е счел за основателно заявеното възражение за изтекла погасителна давност по отношение на главниците за стойността на топлоенергия периода м. 05.2019 г.

– м. 11.2019 г., както и че не се дължи обезщетение за забава върху просрочени месечни задължения за прогнозни суми за доставена топлинна енергия и върху сумите за дялово разпределение, районният съд е уважил частично предявения иск до размера, който е предмет на въззивната жалба, както и е осъдил ответницата да заплати на ищеца сумата от 476,56 лв., представляваща съответна част от направените разноски в исковото и в заповедното производство. В останалата му част съдът е отхвърлил иска, като 3 първоинстанционното решение не е обжалвано в отхвърлителната част и е влязло в сила.

При извършване на служебна проверка на осн. чл. 269 от ГПК Бургаският окръжен съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните и наведените във въззивната жалба оплаквания, по съществото на спора въззивният съд намира следното:

Видно от представените по делото два нотариални акта, имотът, в който ищцовото дружество е доставило процесните услуги (количеството и стойността на които не се оспорва от ответната страна), е собственост на Д. Н.

П., а на 28.07.2000 г. в полза на ответницата Р. П. и на Н. П. е било учредено пожизнено вещно право на ползване върху този имот.

По делото не са ангажирани доказателства за прекратяване, респ. погасяване на учреденото в полза на Р. П. право на ползване върху процесния имот, като липсват и своевременно наведени твърдения в тази насока – във въззивната жалба особеният представител на Р. П. сочи, че това ограничено вещно право е било погасено на осн. 59, ал. 3 от ЗС - поради неупражняването му в продължение на 5 години, но такова възражение не е било направено в срока за отговор на исковата молба, съответно към настоящия момент същото е преклудирано и не следва да бъде разглеждано.

Предвид горното въззивният съд намира за правилен извода на първоинстанционния съд, че страните по делото са били в облигационно правоотношение, тъй като съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, и те са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба, а в случая се установи, че въззивницата П. е титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабден от въззиваемото дружество имот, съответно облигационната връзка между тях е възникнала по силата на закона. С оглед на това е ирелевантно дали през процесния период Р. П. е живяла в този имот и дали е ползва доставената в него топлоенергия, както и на чие име е била открита партидата за имота и са били издавани фактури за дължимите суми.

Поради това въззивният съд намира за неоснователни всички заявени във въззивната жалба възражения и оплаквания в тази насока.

Предвид горното, в случая се налага изводът, че първоинстанционният съд правилно е приел, че към момента на приключване на устните състезания пред него в полза на „Топлофикация София“ ЕАД са съществували вземания към ответницата П. в посочените в съдебното решение размери.

Въпреки това първоинстанционното решение следва да бъде отменено в обжалваната му част, тъй като видно от представеното пред настоящата инстанция писмено доказателство – фискален бон от 21.08.2024 г., на тази дата 4 в полза на „Топлофикация София“ ЕАД е била платена сумата от 2221,18 лв., включваща главница, законова лихва и съдебни разноски, като с молби от 09.09.2024 г. и 01.10.2024 г. въззиваемото дружество е признало факта на извършеното в негова полза плащане, както и изрично е заявило, че по този начин изцяло е погасена претенцията му към въззивницата. Поради това и с оглед на така извършеното в хода на процеса плащане на всички дължими от Р. П. суми, предявеният иск се явява изцяло неоснователен. С оглед на това решението на РС-Бургас следва да бъде отменено в обжалваната му част и вместо него да бъде постановено ново решение, с което установителният иск по чл. 422 от ГПК да бъде отхвърлен и в тази му част, поради извършеното от длъжника плащане в хода на делото.

При подаването на въззивната жалба от особения представител на Р. П. не е внесена държавна такса за въззивното производство и съдът следва да определи таксата с настоящото решение. Държавната такса следва да бъде възложена в тежест на въззивницата, тъй като оплакванията във въззивната й жалба са изцяло неоснователни, а отмяната на обжалваното решение се налага, поради извършено в хода на въззивното производство плащане на всички задължения на въззивницата към въззиваемото дружество. Поради това Р. П. следва да заплати по сметка на ОС-Бургас държавна такса в размер на 50 лв. (по 25 лв. за всеки от двата обективно съединени установителни иска).