Решение № 20 от 07.01.2025, Административен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 20

Шумен, 07.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Шумен - , в съдебно заседание на единадесети декември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

РОСИЦА ЦВЕТКОВА

При секретар ВИЛИАНА РУСЕВА и с участието на прокурора СОНЯ КРУМОВА АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от съдия РОСИЦА ЦВЕТКОВА административно дело № 20247270700269 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.104 ал.1 от Закона за държавния служител ЗДСл), образувано по искова молба от С. С. М. от [населено място], [улица], чрез пълномощник адвокат Цв. Д. при АК – Велико Търново, срещу Министерството на образованието и науката [населено място], представлявано от министъра Г. Ц., за сумата в размер на 5 500.00 лв., представляваща обезщетение за незаконно прекратяване на служебното ѝ правоотношение със Заповед №РД-10-1035/04.03.2021 г. на министъра на образованието и науката и представляващо разликата между размера на основната заплата от 2 900.00 лв. за длъжността ѝ „Началник РУО - Шумен“, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно – 09.12.2021 г. и доброволно изплатеното и обезщетение в размера на основна заплата от 1 926.00 лв., за период от 05.03.2021 г. до 05.09.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.12.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

С протоколно определение от 11.12.2024 г. по настоящото производство е допуснато изменение само в размера на предявения иск, с оглед заключението на вещото лице по назначената допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, като е намален размера до сумата в размер на 4 990.83 лв. Поради частичен отказ от иска за сумата над 4 990.83 лв. до пълния предявен първоначален размер на иска от 5 500.00 лв. в тази част, на основание чл.233от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, е прекратено производството.

Ищцата твърди, че със Заповед №РД-10-1035/04.03.2021 г. на министъра на образованието и науката [населено място] и е било прекратено служебното правоотношение като „Началник РУО - Шумен“. Тази заповед била оспорена по съдебен ред и с Решение №94 от 11.06.2021 г. по адм.д.№115/2021 г. по описа на АдмС [населено място] е била отменена като незаконосъобразна. Решението на АдмС [населено място] е било изцяло потвърдено с Решение №12619/09.12.2021 г. по адм.д.№7492/2021 г. по описа на ВАС на Р България, което Решение е окончателно и следователно влязло в сила на 09.12.2021 г. Въз основа на съдебните решения, със Заповед №РД-10-1613/21.12.2021 г. на министъра на образованието и науката ищцата била възстановена на длъжността „Началник РУО - Шумен“, считано от 22.12.2021 г., с основно месечно възнаграждение в размер на 1 926.00 лв. В периода от прекратяване на служебното и правоотношение до датата на възстановяване на длъжността и, ищцата е била назначена по трудов договор на длъжност „Ръководител направление“ при „Ел Сис М Инженеринг“ ЕООД [населено място], считано от 22.03.2021 г. – при 8 часов работен ден и с основно възнаграждение в размер на 1 008.00 лв., а от 01.06.2021 г. – при 4 часов работен ден и с основно възнаграждение в размер на 504.00 лв. След възстановяване на длъжността и „Началник РУО - Шумен“, ответникът и е заплатил доброволно обезщетение по чл.104 от ЗДСл в размер на 8 921.37 лв. през месец януари 2023 г., като размерът на обезщетението е определен въз основа на основната заплата на ищцата към 22.12.2021 г., а не въз основа на основната заплата за длъжността „Началник РУО - Шумен“ към момента на признаването на уволнението за незаконно, а именно към 09.12.2021 г., която е била в размер на 2 900.00 лв., поради което с настоящата искова молба се претендира обезщетение на основание чл.121 ал.1 т.3 във вр. с чл.104 ал.1 от ЗДСл за периода от 05.03.2021 г. до 05.09.2021 г. в размер на основната заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно, за шест месеца, а именно общо в размер на 4 990.83 лв. и представляващо разликата между размера на основната заплата от 2 900.00 лв. за длъжността ѝ „Началник РУО - Шумен“, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно – 09.12.2021 г. и доброволно изплатеното и обезщетение в размера на основна заплата от 1 926.00 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.12.2021 г. до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски.

Ответната страна Министерство на образованието и науката [населено място], редовно призована, не изпраща представител. Представен е писмен отговор по депозираната искова молба, чрез главен юрисконсулт М. П., редовно упълномощена, в който се оспорва исковата претенция по основание и размер, като се твърди, че дължимото обезщетение по чл.104 от ЗДСл в размер на 8 921.37 лв. е изплатено на ищцата през месец януари 2023 г., ведно със законната лихва за забава. Изразява се становище, че ищцата е възстановена на 22.12.2021 г. на длъжността „Началник РУО - Шумен“ с определена основна месечна заплата в размер на 1 926.00 лв., поради което правилно е определен размерът на обезщетението, поради което е отправено искане към съда да бъде отхвърлена претенцията като неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура [населено място] дава мотивирано заключение за неоснователност на претенцията и предлага същата да бъде отхвърлена.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:

На първо място следва да се посочи, че спор по фактите няма между страните. Спорът е по отношение размера на дължимото обезщетение на ищцата по чл.104 ал.1 от ЗДСл за периода от 05.03.2021 г. до 05.09.2021 г.

Безспорно със Заповед №РД 10-1035/04.03.2021 г. на министъра на образованието и науката, считано от 05.03.2021 г., е било прекратено служебното правоотношение на ищцата като „Началник на РУО – [населено място]“, която заповед е била отменена като незаконосъобразна с Решение №94 от 11.06.2021 г. по адм.д.№115/2021 г. по описа на АдмС [населено място], оставено в сила с Решение №12619/09.12.2021 г. по адм.д.№7492/2021 г. по описа на ВАС на Р България, или съдебното решение, с което уволнението на ищцата е признато за незаконно, е влязло в законна сила на 09.12.2021 г.

Няма спор между страните, а това се установява и от приложените по делото трудов договор №005/22.03.2021 г. и Допълнително споразумение от 01.06.2021 г. към трудовия договор, както и от разчетно-платежни ведомости на „Ел Сис М Инженеринг“ ЕООД [населено място] за периода м.март – м.септември 2021 г., че ищцата, считано от 22.03.2021 г. е назначена на длъжност „Ръководител направление“ при работодателя „Ел Сис М Инженеринг“ ЕООД [населено място], на 8 часов работен ден и с основно възнаграждение в размер на 1 008.00 лв., а от 01.06.2021 г. на 4 часов работен ден и с основно възнаграждение в размер на 504.00 лв. Трудовото и правоотношение е прекратено със заповед №004/21.12.2021 г., считано от същата дата.

Няма спор между страните, а това се установява и от приложената Заповед №РД 10-1613 от 21.12.2021 г. на министъра на образованието и науката, че ищцата е била възстановена на длъжността Началник РУО [населено място], във връзка с влязлото в сила Решение №94/11.06.2021 г. на АдмС [населено място], считано от 22.12.2021 г., както и е определена основна месечна заплата в размер на 1 926.00 лв. От приложения фиш за месец януари 2023 г. се установи, че на ищцата е било изплатено обезщетение по чл.104 ал.1 от ЗДСл в размер на 8 921.37 лв., за период от шест месеца, считано от 05.03.2021 г., както и лихва за забава върху тази главница в размер на 693.88 лв.

С оглед изисканите от съда писмени доказателства от ответната страна и от трето неучастващо лице по настоящото производство РУО – Шумен, се установи, че съобразно поименно разписание на длъжностните на РУО - Шумен, в сила от 12.11.2021 г., основната месечна заплата на длъжността Началник на РУО е в диапазон минимум 830.00 и максимум 2 700.00 лв., съобразно степента, а индивидуалната е в размер на 2 400.00 лв. От приложената Заповед №РД 10-1505 от 18.11.2021 г на министъра на образованието и науката се установи, че на длъжността Началник РУО – Шумен, считано от 18.11.2021 г. е било назначено лице, с основна месечна заплата в размер на 2 900.00 лв.

От заключението на вещото лице по назначената допълнителна съдебно-счетоводна експертиза се установи, че размерът на обезщетението за периода от 05.03.2021 г. до 05.09.2021 г., изчислен съгласно чл.104, ал.1 от ЗДСл, като се вземе предвид основната заплата, определена за длъжността „Началник на РУО-Шумен“ в РУО-Шумен към 09.12.2021 г. в размер на 2 900.00 лв., след приспадане на дохода, получен от ищцата при работата при друг работодател „Ел Сис М Инженеринг“ ЕООД [населено място], възлиза на стойност в размер на 13 912.20 лв. От заключението на вещото лице се установи също, че размерът на дължимото обезщетение на ищцата за периода 05.03.2021 г. - 05.09.2021 г., като се вземе предвид доброволно платеното такова през месец януари 2023 г. възлиза на стойност 4 990.83 лв. (13912.20 лв. - 8 921.37 лв.).

От така установеното фактическо положение съдът достигна до следните правни изводи:

С предявената искова молба се претендират имуществени вреди, настъпили от незаконосъобразен административен акт – Заповед №РД 10-1035/04.03.2021 г. на министъра на образованието и науката, както и се претендира присъждане на законна лихва върху твърдените вреди. В разглеждания случай, заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на ищцата е отменена от съда с влязло в сила съдебно решение на 09.12.2021 г., поради което предявеният иск за обезщетение е допустим, като подаден от лице с надлежна процесуална легитимация – адресат на отменения административен акт и отговаря на формалните изисквания за редовност от външна страна. Същите са насочени против ответник, притежаващ характеристиките по чл.205 от АПК, доколкото цитираната разпоредба сочи като надлежен ответник юридическото лице, представлявано от органа, от чийто административен акт, действие или бездействие са причинени вредите, а в случая исковата претенция е насочена срещу Министерството на образованието и науката [населено място], в чиято структура е включен административният орган, издал незаконосъобразния административен акт.

Разгледана по същество, исковата претенция се явява основателна, по следните съображения:

Между страните не се спори, а и се установява от приложените по делото доказателства, че с процесната Заповед на министъра на образованието и науката служебното правоотношение на ищцата е било прекратено на основание чл.107 ал.1 т.5 от ЗДСл, както и че въпросният административен акт е отменен като незаконосъобразен с влязло в сила на 09.12.2021 г. съдебно решение. Следователно с отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е възникнало правото на ищцата да получи обезщетение за времето, през което не е заемала държавна служба поради незаконното прекратяване на служебното и правоотношение при условията на чл.104 ал.1 от ЗДСл, както и, че такова обезщетение не и е изплатено.

По силата на чл.104 ал.1 от ЗДСл, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение.

От цитирания законов текст става ясно, че по същество ищцата има право на обезщетение за периода, в който не е заемала държавна служба, но не за повече от 6 месеца, т.е. за периода от 05.03.2021 г. до 05.09.2021 г. /началната дата е от момента на прекратяване на служебното правоотношение/, в размер на основното и възнаграждение, определено към датата на признаването на уволнението за незаконно, като в случай, че през този период е била назначена на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавала възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение. С оглед изложеното и доколкото по делото е установено по безспорен начин, че заповедта, с която служебното правоотношение на ищцата е отменена от съда като незаконосъобразна, съдът намира, че същата има право на обезщетение при условията на чл.104 ал.1 от ЗДСл. В тази връзка ищцата претендира обезщетение за 6 месеца, изчислено на база основна месечна заплата към момента на признаването на прекратяването на служебното провоотношение за незаконно, а именно в размер на 2 900.00 лева, или общо за периода от 6 месеца в размер на 4 990.83 лв., която сума е разликата между дължимото обезщетение и изплатеното доброволно такова от ответната страна по чл.104 ал.1 от ЗДСл.