Решение № 446 от 31.10.2019, Районен съд - Димитровград

Р Е Ш Е Н И Е

№446

Димитровград,

31.10.2019г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Районен съд-Димитровград в публичното заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Гергана

Стоянова

Съдебни заседатели:

Членове:

Секретар: Т.Д.

Прокурор като разгледа докладваното от съдията гр.д.№713 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид:

Предявен е от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *****************, представлявано от Т.К., против А.М.Д., ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.

Ищецът твърди, че е издадена заповед за изпълнение по подписан Договор за потребителски кредит № 2878710 от 05 май 2017 г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД като Кредитор и А.М.Д. като Кредитополучател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С подписването на договора за потребителски кредит, Кредитополучателят удостоверява, че е получил Стандартен европейски формуляр, че му е предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация относно условията на договора и стойността на всички разходи по кредита, с които същият се е съгласил с факта на подписване на договора за кредит. На 01.07.2017 г. е сключен Договор за продажба на вземания /цесия/ между „Провидент Файненшъл България" ООД, с ново име „Файненшъл България“ ЕООД /цедент/ и „Изи Асет Мениджмънт“ АД /цесионер/, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

Основанието, на което

Заявлението и настоящата искова молба се подават от името на ищеца е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01 септември 2018 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* /цедент/ и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК ********* /цесионер/, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Съгласно сключения договор за заем, Кредиторът се е задължил да отпусне на Кредитополучателя паричен заем в общ размер на 450 лева, а последният усвоява цялата сума веднага след сключване на процесния договор, с което Кредиторът е изпълнил задължението си. А.М. Д.С. се е задължила да ползва и върне заемната сума, ведно с начислената договорна лихва и такси, в сроковете указани в договора, посредством заплащането на 60 Седмица погасителни вноски, всяка в размер на 16.17 лева. Първата погасителна вноска е платима на 14 май 2017 г., а последната погасителна вноска е с падеж 01 юли 2018 г.По договора за потребителски кредит, А.М.

Д.С. е извършвала плащания в общ размер на 141 лева.Към настоящия момент дължимата главница била в размер на 397.04 лева. За ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за потребителски кредит № 2878710 от 05 май 2017 г. между страните, ответникът дължи договорна лихва в размер посочен в договора. В настоящия случай начислената договорна лихва е в размер на 65.43 лева за периода от 14 май 2017 г. - датата на първата вноска до 01 юли 2018 г. - датата на настъпване на падежа на договора.С подписване на договора, кредитополучателят се е съгласил да му бъдат начислени такси и комисионни за допълнителни услуги. Същите съставляват; Такса за оценка на кредитното досие, както и Такса за услуга „Кредит у дома“.

Съгласно клаузите на сключения Договор, таксата за оценка на досие е платима при подписване на договора, но страните са постигнали съгласие същата да бъде включена в седмичните погасителни вноски, с цел улеснение на Кредитополучателя.

Услугата „Кредит у дома" е по избор на Клиента, като Кредиторът се е задължил да предоставя на Клиента допълнителна услуга, изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по неговото местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските по кредита също по местоживеенето на кредитополучателя. За предоставяната услуга, кредитополучателят се е задължил да заплати на кредитодателя такса. Подписвайки договора. Клиентът е удостоверил, че разбира и се съгласява, че услугата Кредит у дома е допълнителна и се предоставя единствено и само по негово желание срещу определена в договора за кредит такса. Също така, с подписа си кредитополучателят е удостоверил, че разбира, че 30% от таксата е равна на разходите, свързани с организирането на допълнителната услуга Такса Кредит у дома и предоставянето на кредита в брой по местоживеенето на кредитополучателя. а останалата част е свързана с разходите на кредитодателя направени за събиране на седмичните вноски в дома на кредитополучателя. Съгласно клаузите на сключения договор, таксата за услуга Такса Кредит у дома е платима при подписване на договора, но страните са постигнали съгласие тя да бъде включена в седмичните погасителни вноски с цел улеснение на кредитополучателя. В настоящия случай, таксите и комисионните за допълнителни услуги са в размер на 366.39 лева. Ответникът е трябвало да изплати целия заем на 01 юли 2018 г. - последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. както и на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски са отдавна изтекли, а ответникът по делото продължил виновно да не изпълнява задълженията си, поради което същият дължал и мораторна лихва върху непогасената главница, в размер на 40.51 лева за периода от 02 юли 2018 г. - датата, следваща деня на настъпване на падежа на договора до датата на подаване на заявлението - 11 януари 2019 г. ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

Моли да се постанови съдебно решение, с което съдът да признае за установено, че „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД има следните вземания от А.М. Д.С. по Договор за потребителски кредит № 2878710 от 05 май 2017 г.: 397.04 лева главница; 65.43 лева договорна лихва за периода от 14 май 2017 г. - датата на първата вноска до 01 юли 2018 г. - датата на настъпване на падежа на договора; 366.39 лева - такси и комисионни за допълнителни услуги; 40.51 лева мораторна лихва върху непогасената главница за периода от 02 юли 2018 г - датата, следваща деня на настъпване на падежа на договора до датата на подаване на заявлението - 11 януари 2019 г. , ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл, 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.Моли да се осъдите А.М.Д. да им заплати направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.78 ал. 8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв., от които - 50,00 лв. по чл. 13 т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300,00 лв. по чл. 25 от НЗПП.

Моли уведомлението за цесията да бъде връчено на ответника заедно с преписа от исковата молба и доказателствата.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез пълномощник възразява срещу дължимостта на посочените в исковата молба суми. Оспорва обстоятелството, че с ищцовото дружество се намирала в облигационни отношения.Счита, че Договор № ********* - 05.05.2017г. е нищожен поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, с произтичащите от това последици по чл.23 от ЗПК, а именно потребителят дължи връщане само на чистата стойност на паричния заем, но не дължи лихва и други разходи по заема.Съгласно б. „Е" от договора за паричен заем трябвало да върне сумата по кредита в размер на 450,00 лева при ГПР 48,10%, годишен лихвен процент 31.82 % и при срок на кредита от 60 седмици или общо договорната лихва по погасителния план за срока на договора е 561,26 лв. върху главница от 450,00 лева. Постигната е договореност за заплащане на пакет от доггьлнрггелни услуги изразяваща се в такса за услугата кредит у дома в размер на 408,60 лв., като общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги, изразяващи се в такса за услугата кредит у дома посочен в договора е в размер на 969,86лв.Счита, че с договорения лихвен процент се нарушават добрите нрави, поради което била налице нищожност на уговореното възнаграждение, като съображенията за това са следните:В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приемало, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.З то от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип бр1ло той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл е практика на ВКС /Решение№4/2009г. по т.д.№395/2008г.. Решение №1270/2009г. по гр.д.№5093/2007г., определение№877 по т.д.№662/2012г. и др/. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират прртложение- чл.8, ал.2 и ЧЛ.9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от посоченргге основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните накърнява добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1,предд.З от ЗЗД.Поради накърняването на принципа на „добри нрави'" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се е достигнало до значителна нееквивалентност на насрепщите престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на доверителя ми с цел извличане на собствена изгода на кредитора.Възнаградителната лихва съставлява цена за предоставеното ползване на заетата сума. Когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения. Или както е прието в решение № 452/25.06.2010г. по гр. д . № 4277/2008г. на ВКС, IV г.о. „понятието добри нрави предполага известна еквивалентност на насрепщите престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност ...." Когато едната престация е предоставяне в собственост на парични средства, то насрепщата престация ~ заплащане на възнаградителна лихва следва да се съизмерява както със стойността на отпуснатия заем, така и със срока, за който се уговаря връщане на заетата сума, и с обстоятелството, дали заемът е обезпечен /доколкото цената калкулира и риска на заемодателя от невъзможността да си върне заетата сума/. При заем с кратък срок на ползване /60 седмици/, макар и този заем да е необезпечен, уговарянето на възнаградителна лихва над 100 % по-висок от стойността на заема не е обяснимо нито с разходите, които прави заемодателят, нито с риска, който носи, нито с размера на добросъвестно очакваната от сделката печалба. Толкова висока възнаградителна лихва е типична за дългосрочни кредити /над 15 години/, когато рискът на заемодателя е увеличен поради възможните инфлационни процеси. Размерът на формираната от ответника печалба надвишава близо двукратно размера на предоставения заем. Следва да се има предвид и че рискът при небанковите финансови институции е по-нисък в сравнение с банковите институции, тъй като кредитодателят рискува собствени средства, а банките носят задължението за опазване на привлечените депозитни средства, което е свързано с по-висок риск и санкции при неизпълнение /така влязло в сила Решение № 1915 от 14.10.2016г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав по в.т.д. № 3426/16г./ Освен това, съдебната практика приемала, че при формиране размера на възнаградителната лихва обективен критерий може да бъде размера на законната лихва, без обаче тя да може да се приеме като максимален размер. Приема се, че максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителната лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от два пъти законната такава при обезпечени заеми/ в този смисъл решение №378 от 18.05.2006Г. на ВКС по гр.д.№315/2005 на второ г.о./. По аргумент от цитираното решение, при обезпечени заеми възнаградителната лихва следва да не надхвърля повече от четири пъти законната лихва. В настоящият случай договорената между страните лихва в размер на 31,82 % годишно, към която следва да се прибави скритата лихва под формата на заплащане на такса за услугата кредит у дома посочена в б. „Д" от договора надхвърля с над 10 пъти законната, което представлява нарушение на добрите нрави /критерии за норми на поведение, установени в обществото/, тъй като надвишава драстично четирикратния размер на законната лихва. Процесната клауза на договора, обективирана в б. „Д" от договора накърнява договорното равноправие между страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, поради което същата се явява нищожна. Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво действие, следва да се приеме, че лихва не е уговорена между страните по процесния договор и такова задължение не е възникнало за доверител ката ми.Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с уговорката да се заплаща такса за услугата кредит у дома визирана в б. „Д" от договора се нарушава изискването ГПР да не бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена на ПМС № 426/14г. Реално това е начин кредиторът да си набави допълнителни средства, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователното обогатяване се калкулира допълнителна /лихвV печалба към договорената възнаградителна лихва. Възразява, че са нищожни като противоречащи на добрите нрави и като неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗПК клаузите от договора за заем, в които е посочено, че годишният процент на разходите е в размер на 48.10%, а действителният ГПР е в различен размер от посочения, с което потребителят е бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на заема. Същевременно по силата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Не е установен механизмът, по който е изчислен този процент и по - конкретно какви други разходи, освен възнаградителната лихва са включени в него.При съобразяване съдържанието на процесния договор за кредит и поетите с него права и задължения се формира извод, че последният има правната характеристика на договор за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици освен общите правила на ЗЗД, следва при преценка на валидността и последиците му да се съобразят изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода на сключването му редакция /така в определение № 351 от 22.04.2016г. на ВКС по търг. дело № 3026/2015г., 1 г.о./. Също така, съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД е възможно договор да бъде само частично недействителен. Нищожността на отделни части от договора може да доведе до нищожност на целия договор, само ако частта не може да бъде заместена по право от повелителни правила на закона или ако не може да се предположи, че договорът би бил сключен без недействителната му част. На плоскостта на процесния казус, нищожните клаузи на договора относно определянето на процента на възнаградителната лихва и на ГПР не биха могли да се заместят по право от повелителни норми на закона. Тъй като договорът за потребителски кредит е възмезден, кредиторът не би го сключил безопределено възнаграждение за отпуснатия кредит, както и без разпоредбата на б. „Д" от договора калкулираща му допълнителна печалба.Аргумент за недействителност на договора на това основание може да се почерпи от обстоятелството, че съгласно по-пълната защита, дадена на потребителя със ЗПК - чл. 22 от ЗПК, при неспазване на императивните изисквания към договора за кредит, уредени в чл.