Решение № 234 от 24.04.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 234 гр. Благоевград, 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

РОСИЦА ВЕЛКОВА

Крум Динев при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно гражданско дело № 20251200500210 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба с вх. № 3451/11.02.2025 г., подадена от „Метро Кеш Енд Кери България“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ***, ЕИК ***, представлявано от управителите М. А. и Е. Ц., против Решение № 53/28.01.2025 г., постановено по гр. д. № 1722/2024 г. по описа на РС – гр.

Благоевград. С това решение е признато на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ прекратяването на трудовото правоотношение между В. Г. В., ЕГН ********** и въззивното дружество за незаконосъобразно и е отменена Заповед № 22 от 31.05.2024 година, издадена от управител на „Метро Кеш Енд Кери България” ЕООД, с която посоченото трудово правоотношение е прекратено, считано от 31.05.2024 г., като на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ ищцата е възстановена на заеманата преди прекратяването на трудовото правоотношение длъжност - „търговски представител” в магазин „Метро“ в град Благоевград. На основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ ответникът е осъден да заплати на В. В. сумата от 11 656,44 лв., представляваща обезщетение за времето, през което тя е останала без работа поради незаконното прекратяване на трудовото правоотношение за периода от 1

31.05.2024 г. до 30.11.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 27.06.2024 г., до окончателното й изплащане, като в останалата част над уважения размер от 11 656,44 лева до претендирания такъв от 19 000 лева искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан. В тази отхвърлителна част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

В обстоятелствената част на въззивната жалба се възразява, че първоинстанционният съд неправилно приел, че работодателят не извършил необходимите действия с оглед събиране на предварителна информация от служителя за обстоятелствата, поместени в хипотезата на чл. 333 КТ, тъй като този извод противоречал на свидетелските показания на Г. И. - управител на магазина в град Благоевград, както и на приложената декларация от 31.05.2024 г. Според жалбоподателя в хода на производството по безспорен начин се установило, че при връчване на заповедта за уволнение работодателят е изискал от служителя информация относно това дали страда от някое от заболяванията, определени в Наредба № 5, издадена от министъра на здравеопазването, но било отказано предоставянето на такава информация, ето защо сега въззиваемата нямало как да черпи права от собственото си умишлено неправомерно поведението. Акцентира се, че необосновано Районен съд - Благоевград приел, че работодателят е трябвало да предостави допълнителен срок на служителката, в който тя да изпълни задължението си по чл. 2 от Наредба № 5, тъй като последната ясно изразила волята си да не отговори на въпроса, поставен от работодателя. Жалбоподателят е изпълнил изискването да събере предварителна информация за заболявания по чл. 1 от посочената наредба, но нямал за задача да извършва медицински изследвания на работниците и служителите, особено ако те отказвали да предоставят медицинска документация в тази връзка, каквото задължение в тяхна тежест било продиктувано от чл. 2 от Наредба № 5. Твърденията в исковата молба, че работодателят по никакъв начин не изискал информация за наличие на някое от заболяванията, определени в Наредба № 5, както и че не поканил служителката да даде обяснения по реда на чл. 193 КТ, били безспорно опровергани в хода на първоинстанционното производство. С тези аргументи се иска отмяна изцяло на атакуваното решение на Районен съд Благоевград и отхвърляне на предявените от В. Г. В. обективно съединени искове срещу „Метро Кеш Енд Кери“ ЕООД с правно основание по чл. 344, ал.1, т. 1, т. 2 и т.

3, чл. 225, ал. 1 КТ като неоснователни и недоказани. С жалбата 2 доказателствени искания не са направени.

Представената въззивна жалба е връчена на процесуалния представител на ищцата на 18.02.2025 г., като в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от тази страна, в който се посочва, че наведените с жалбата възражения са неоснователни. Твърди се, че от приетата по делото медицинска епикриза се доказвало, че към датата на налагане на дисциплинарното наказание ищцата страдала от заболяване - ***, поради което и по аргумент на разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ за извършване на законосъобразно уволнение работодателят е следвало да поиска и да получи разрешение от инспекцията по труда, каквото разрешение в конкретния случай липсвало. С оглед оспорванията на жалбоподателя се посочва, че от показанията на св. Г. И. се установявало, че декларацията от 31.05.2024 г. била предоставена на служителката едва следва като на последната била връчена процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание, поради което дори да бъде прието, че тя отказала да я попълни и подпише, то към този момент трудовото правоотношение вече било прекратено, с оглед разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ, и за нея вече не съществували каквито и да е трудови задължения.

Навежда се, че към датата на налагане на оспореното наказание, работодателят разполагал с достатъчно данни за здравословното състояние на ищцата, а именно епикриза № 40452 от 2023 г. и пет броя болнични листове, който факт се доказвал от показанията на св. Б.. Ето защо се отправя искане решението на Районен съд - Благоевград да бъде потвърдено изцяло, като се претендират разноски за въззивната инстанция.

Окръжен - съд Благоевград, след като съобрази обжалваното първоинстанционно решение, възраженията и правните доводи на страните, както и приетите по делото доказателства, установява следното от фактическа и правна страна:

Установява се по делото и не е спорно между страните, че на 22.05.2006 г. между тях е сключен трудов договор № 68, по силата на който В. Г. В. е назначена на длъжност “заместник - ръководител отдел”, а впоследствие на длъжност “търговски представител” в магазин “Метро”, град Благоевград (допълнително споразумение № 101 от 04.03.2013 г.), като със заповед № 22 от 31.05.2024 г. от страна на работодателя „Метро Кеш Енд Кери България“ ЕООД й е наложено дисциплинарно наказание “уволнение”, като в 3 обстоятелствената част на същата е изложено, че наказанието е определено поради констатирани сериозни нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ: чл. 187, ал.1 , т. 3 - неизпълнение на възложена работа, чл. 187, ал. 1, т. 7 - неизпълнение на законни нареждания на работодателя, чл. 187, ал. 1, т. 10 - неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в длъжностната характеристика на служителката, а именно - разработване на план за работа с клиента, базиран на индивидуалните му нужди и постигане на общи бизнес цели, както и чл. 187, ал. 1, т. 8 предложение второ - уронване на доброто име на предприятието. В заповедта се твърди, че в периода 28.02.2024 г. - 01.03.2024 г. служителката не провеждала телефонни обаждания до 40 клиенти, част от обслужваното от нея клиентско портфолио, не събрала пълна и точна информация за тях, като не отразила същата в базата данни за клиенти. На 28.02.2024 г. подала невярна информация към клиент на работодателя, уверявайки го, че поръчаните от него количества артикули са налични в магазина, същите са събрани и само трябва да бъдат заплатени и изтеглени. При пристигане на място клиентът установил, че събраните артикули не отговаряли на желаните и предварително уговорени, поради което се опитал да се свърже с В. В., но неуспешно. В периода от 24.04.-10.05.24 г. служителката не изготвила ефективен седмичен план на обажданията на клиентите, част от нейното портфолио. Служителката не отговорила на всички поставени й с мейл от 06.03.2024 г. въпроси от прекия й ръководител, касаещ седмичен отчет за период от 28.02-01.03.2024 г.

По повод поискан отчет от прекия ръководител за периода 24.04.2024 г. 09.05.2024 г., както и за 10.05.2024 г., служителят посочил, че информация може да се намери в система SAM, но след извършена проверка на записите се установило, че в периода 22.04-12.05.2024 г. няма въведени данни за обслужваните клиенти, като впоследствие в писмените си обяснения по случая ищцата посочила, че няма достъп до тази система. В периода от 24.04 до 10.05.2024 г. служителката не разработила планове за работа с клиентите, базирани на индивидуалните им нужди и не обсъждала такива планове с прекия си ръководител или с ръководството на магазин "Метро" - град Благоевград. На база на тези факти работодателят се мотивирал, че нарушенията на служителката се изразяват в грубо неизпълнение на разпореждания и вменените й задължения, уронване на доброто име на работодателя, чрез подвеждане на негов клиент с невярна информация, тя не 4 пожелала да подобри начина си на работа, били наложени и други дисциплинарни наказания, невлезли в сила, поради което следвало да бъде наложено най-тежкото дисциплинарно наказание. Заповедта била връчена на ищцата същия ден при условията на отказ.

Възраженията на въззиваемата срещу заповедта се изразяват в следното: 1. заповедта не е мотивирана, тъй като не съдържа конкретни факти и обстоятелства, обосноваващи виновно неизпълнение на трудови задължения, като не ставало ясно за всяко едно от шестте деяния какво конкретно е нарушението, как е квалифицирано то и какво наказание се налага; заповедта препращала към акт на работодателя или негово нареждане, но от съдържанието на същата не ставало ясно кои са конкретните актове и заповеди на работодателя, за които се претендира, че са нарушени от ищцата; 2. работодателят не спазил изискването на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ за получаване на предварително разрешение за уволнение от инспекцията на труда, тъй като от представената епикриза се доказало, че ищцата е със заболяване ***; 3. работодателят не спазил изискването на чл. 193 КТ да поиска писмени обяснения от ищцата преди да наложи съответното наказание; 4. неспазване на изискването на чл. 194, ал. 1 КТ, тъй като било видно от съдържанието на заповедта, че се претендира нарушение, осъществено в периода 28.02.2024 г. 01.03.2024 г., установено от работодателя най-късно до 06.03.2024 г., както и извършено нарушение на 28.02.2024 г., установено от работодател на същата дата, а наказанието е наложено на 31.05.2024 г., поради което за тези две деяния е изтекъл предвиденият срок за определяне и налагане на дисциплинарно наказание; 5. оспорване авторството на деянията и квалифицирането им като тежки такива. Срещу тези възражения ответното дружество възразило изрично, като се акцентира, че служителят укрил информация за заболяването си, отказвайки да попълни представената декларация от 31.05.2024 г., която била разписана от двама свидетели; на 26.04. 2024 г. и 14.05.2024 г., преди налагане на наказанието, работодателят поискал обяснения от ищцата за извършените нарушения; сроковете за налагане на дисциплинарни наказания били спазени, защото в процесния период служителят бил 44 дни в отпуск, които дни се приспадали при изчисляване на сроковете; оспорването на предходно наложените дисциплинарни наказания по съдебен ред и тяхната евентуална отмяна от съда не означавало, че тези нарушения не са се случили; в заповедта работодателят 5 ясно, точно и подробно изложил нарушенията на трудовата дисциплина, мотивирал се защо определя най-тежкото наказание, посочил фактическата обстановка по всяко едно от нарушенията, а изложените факти се доказвали от представените писмени доказателства.

С първостепенния съдебен акт от страна на решаващия съд е заключено, че по делото не било доказано ответникът да е събрал необходимите сведения за приложението на чл. 333 КТ преди да пристъпи към уволнение на ищцата, нито да е получил предварително съгласие на инспекция по труда и мнение на ТЕЛК, тъй като констатираното заболяване на ищцата попадало в хипотезата на чл. 1, ал. 1, т. 6 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г., като от показанията на св.

Разпечатката съдържа 21 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fc7102b8-0ade-4797-beb9-843c747607e4