Решение № 2 от 02.02.2023, Военен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Сливен, 02.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВОЕНЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: полк. Воля П. Кънев при участието на секретаря ВЕНЦИСЛАВА Г. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от полк. Воля П. Кънев Административно наказателно дело № 20236500200004 по описа за 2023 година и след съвкупна преценка на събрания и проверен в съдебно заседание доказателствен материал по делото, установи следното:

*** М. Д. М. постъпил на военна служба в БА на *** г. във в.ф. *** Ш., на длъжност „***“ в „*****“ във взвод „Комуникации и информационни системи“. По време на службата си във военното формирование се проявил като дисциплиниран, трудолюбив, изпълнителен и честен военнослужещ.

Изпълнявал качествено и в срок поставените му задачи, умеел да работи в екип и не е допускал груби дисциплинарни нарушения. Награждаван два пъти с „грамота“ през**** г. и ***** г., с парична награда през ****г., и с „благодарност“ през *****г. за високи постижения в службата. Наказван е със „строго мъмрене“ за закъснение за развод през **** г.

Обвиняемият притежава свидетелство за управление на МПС категория „**“, „**“ от***** година, а от *** г. и категория „**“. Проявил се като изключително недисциплиниран водач и до датата на инкриминираното деяние за период от осем години са му издадени 15 наказателни постановления, 21 фиша и наложени 3 принудителни административни мерки, като две от тях са отнемане на СУМПС, за извършени от него нарушения по ЗДвП. С Решение №***г. по АНД № *** г. по описа на Военен съд – Сливен, е бил признат за виновен по чл. 345 ал. 1 предл. 1 от НК, за това, че е управлявал автомобил, като си служил с табела с регистрационен номер, издадена за друго моторно превозно средство и на основание чл.78а от НК, е бил освободен от наказателна отговорност, като му било наложено 1 административно наказание глоба в размер на 3000 лв., която заплатил на ***7 г.

Свидетеля *** Б. С.от в.ф. ** – Ш., притежавал мотоциклет модел „**" с peг. № ***. През**** г. след настъпилото ПТП, предната част на мотоциклета получил усуквания и капитан С. го предоставил на обвиняемия *** М., с уговорката последният да опита да го ремонтира и ако ремонта е успешен, да прехвърлят собствеността му. *** М. извършил ремонта и съгласно уговорката, на *** г., **** С. продал мотоциклета на обвиняемия, като сделката била оформена в нотариална кантора рег. №***в район на Районен съд - Варна, при нотариус К.И. При изповядване на сделка за продажбата на мотоциклета, нотариусът уведомил купувача за задължението му да го регистрира в сектор „Пътна полиция“, съгласно изискванията на Закона за движение по пътищата и в горния ляв ъгъл на Договор за покупкопродажба на МПС поставил щемпел с текст „срок за регистрация 1 месец “.

Въпреки това обв. М. не предприел действия за регистрация на закупения от него мотоциклет, независимо, че мотоциклета бил в движение и същия го управлявал. На ***г., съгласно чл. 143 ал. 15 от ЗДвП, служебно била прекратена регистрацията на мотоциклет марка „***“, модел „***“, с peг.

№****, собственост на М., поради това, че не изпълни задължението си да го пререгистрира.

На *** г. **М. не бил на работа и решил да управлява нерегистрирания си мотоциклет марка „***“, модел „**“, с peг. № ***. Качил се на мотоциклета си и се придвижвал с него в гр. Б., като преминал и по ул. „***“ в посока ул. „***“. По същото време свидетелите **** В.И. и *** Т.В., служители на РУ – Б.при ОД на МВР – Д., извършвали обход и в *** ч. спрели за проверка обвиняемия М., като му поискали личните документи и тези на управляваното от него превозно средство. Служителите направили справка в регистрите на МВР и установили, че управляваното от обвиняемия МПС е със служебно прекратена регистрация от ****г. Полицейските служители съставили акт за установяване на административно нарушение № *** г., снели табелите на превозното средство и издали фиш на водача, за това, че мотоциклетът не е минавал технически преглед.

Описаната фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от обясненията на обвиняемия и от свидетелските показания, депозирани в хода на досъдебното производство, справките от служба „Пътна полиция“, характеристичните данни, справката за съдимост, материалите по приложеното за послужване АНД *** г. по описа на Военен съд – Сливен, както и от останалите приложени към делото книжа.

Редовно призован за съдебно заседание на *** г., обвиняемият не се явява и не сочи причини за това. На ***г. в съда е депозирана писмена молба от защитника му – адв. К. от АК – Д., с която уведомява съда, че поради настъпили лични и неотложни ангажименти в неговата лична сфера, няма да се яви в съдебно заседание на *** г. и моли разглеждането на делото да се 2 отложи за друга дата. В молбата не са посочени какви са тези ангажименти и не са представени доказателства в тази посока, макар че в съдебната фаза единствено съдът е органа, който може да прецени дали тези ангажименти са основателни и дали наличието им е доказано с медицински документи, удостоверение, служебна бележка, акт на администрацията, направени резервации преди датата на призоваване, призовки по други дела и т.н.

Вместо това, защитникът е иззел функциите на съда, решил е, че заседанието на *** г. ще се отложи, поради което и декларира, че неговият подзащитен няма да се яви на тази дата, поради отдалеченост на местоживеенето му от седалището на съда, а ще се яви за новата дата. Ако действително защитникът счита, че отдалечеността на съда е основателна причина за неявяването на обвиняемия, не става ясно от молбата, дали счита, че при насрочване на нова дата, обвиняемият ще премести местоживеенето си по-близо до седалището на съда или седалището на съда ще бъде преместено на удобно за страните място. Ако това не стане, не е ясно дали за следващите заседания отново ще се позове на същия аргумент за отлагане разглеждането на делото, ако първата му молба бъде уважена. По тези съображения, съдът прецени, че е била гарантирана възможността на М. да участва лично в процеса, както изисква разпоредбата на чл. 378 ал. 1 НПК и за това изрично е бил уведомен с разпореждането на съдията докладчик, както и изрично е бил уведомен за регистрирането на мотоциклета. Посочената причина за отдалеченост на местоживеенето не е основателна и съдът разгледа делото в отсъствие на обв.

М..

С деянието си М. е осъществил престъпния състав на чл. 345 ал. 2, вр. ал. 1 от НК, тъй като на *** г. в *** ч. в гр. Б., управлявал личното си моторно превозно средство – мотоциклет марка „**“, модел „***“ с рег. №***, което не било регистрирано по надлежния ред. Този ред е предвиден в чл. 140 ал. 1 и 2 от ЗДвП, както и в чл. 2, чл. 3 ал. 1 и 4 и чл. 4 ал. 1 от Наредба № І-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

Въпреки, че е бил уведомен за това свое задължение при прехвърляне на собствеността, обв. М. не пререгистрирал мотоциклета и същият е бил служебно дерегистриран през *** година. Твърдението на обвиняемия, че не е знаел за дерегистрацията на мотоциклета, не го освобождава от отговорност, тъй като той е бил изрично уведомен за задължението си да го регистрира на свое име в предвидения за това срок, което е изисквало и преминаването на технически преглед, какъвто не е бил преминат. Задължение на водача е да познава изискванията, предвидени в ЗДвП и другите нормативни документи, касаещи правилата за движение, изискванията за техническото състояние на превозните средства и регистрирането им.

За извършеното деяние е предвидено наказание лишаване от свобода до една година или глоба от петстотин до хиляда лева. Обвиняемия М. не е 3 осъждан, а за наложеното административно наказание по АНД № ** г. по описа на Военен съд – Сливен е реабилитиран по право. В резултат на извършеното от него не са настъпили имуществени вреди. Налице са всички предвидени в чл. 78а НК предпоставки за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „Глоба“. Тъй като разпоредбата на чл. 345 ал. 1 НК, предвижда алтернативно наред с наказанието „Глоба“ и наказание „Лишаване от свобода“, в случая е неприложима разпоредбата на чл. 78а ал. 5 НК. В чл. 78а НК, законодателят е предвидил размер на административното наказание „глоба“ от 1 000 до 5 000 лева и среден размер от 3 000 лева, като съдът прецени, че следва да наложи наказание малко над средния размер. От една страна са налице добри характеристични данни за М. като военнослужещ, а от друга са изключително негативните данни за поведението му като водач на МПС, а настоящото обвинение отново е именно за поредното му нарушение като водач на МПС.

За срок от осем години като водач, М. е бил санкциониран 40 пъти от които веднъж е бил изправен и пред съд за престъпление по същия текст от НК.

Въпреки налаганите многобройни наказания „глоба“, включително и по съдебен ред в размер на 3 000 лева, същият не коригира поведението си като водач на МПС. Това демонстрира нежеланието му да се съобразява с установените в обществото правила като водач и води до извода, че са налице балансиращи отговорността обстоятелства при определяне размера на наказанието. Налаганите до момента глоби не са изиграли необходимия възпиращ и превъзпитателен ефект, като обвиняемият упорито е извършвал еднотипни нарушения като водач. Въпреки налаганите му наказания и въпреки подвеждането му към наказателна отговорност през ** година, пет години по-късно отново е изправен пред съд да отговаря за извършено престъпление по същия текст от НК. Видно от материалите по делото мотоциклета е бил с усукана предница, която М. сам ремонтирал, но не представил мотоциклета за технически преглед, който да установи дали са отстранени и с какво качество причинените повреди. По този начин е поставял в риск не само своя живот и здраве, но и живота и здравето на всеки друг човек, намиращ се в близост до управлявания от него мотоциклет.

Всичко това показва абсолютно осъзнато противоправно поведение, като по този начин създава негативна представа за отношението на военнослужещите в БА към спазването на Закона и уронва авторитета им. Недвусмислено демонстрираното и афиширано несъобразяване с правовите норми, въпреки налаганите до момента глоби, и постановен съдебен акт с глоба в размер на 3 000 лева, води до извода, че глоба в по-нисък размер и нов жест на снизходителност в настоящия случай също не би постигнала необходимия ефект. С тези аргументи съдът определи наказание малко над средния предвиден от закона размер, а именно 3 700.00 (три хиляди и седемстотин) лева.

Воден от гореизложените мотиви и на основание чл. 378 ал. 4 т. 1 НПК, съдът

4

РЕШИ:

ПРИЗНАВА обвиняемия ** М. Д. М. от в.ф. *** – Ш. , родена на *** г. в гр. Б., обл. Д., живущ в гр. Б., ул. „***“ №*, българин, български гражданин, с**** образование, неженен, неосъждан, ЕГН: ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че:

На ** г. в *** ч. по ул. „****“ в гр. Б., управлявал личното си моторно превозно средство – мотоциклет марка „**“, модел „***“ с рег. № ***, което след служебното му дерегистриране през *** година не било регистрирано по надлежния ред, предвиден в чл. 140 ал. 1 и 2 от ЗДвП и чл. 2; чл. 3 ал. 1 и 4 и чл. 4 ал.1 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства - престъпление по чл. 345 ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност, и му НАЛАГА административно наказание „ГЛОБА” в размер на 3 700.00 (три хиляди и седемстотин) лева.

Решението подлежи на протестиране и обжалване пред Военноапелативен съд, в петнадесетдневен срок от днес.

Съдия при Военен съд – Сливен: _______________________ 5