Решение № 1110 от 27.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1110 гр. София, 27.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20231100500993 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 11617 от 25.10.2022 г. по гр.д. № 35724/2022 г. Софийски районен съд, 76 състав признал за установено по искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86 от ЗЗД, предявени от ЗАД „А.“ АД, ЕИК ****, срещу ЗЕАД „Д.Б.: Ж. И З.“, ЕИК ****, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4 317.43 лв. - обезщетение по щета № 33020030100884, ведно със законната лихва от 01.04.2022 г. до окончателното й изплащане, и сумата от 213.49 лв. - мораторна лихва за периода от 04.10.2021 г. до 01.04.2022 г. На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 175 лв. - разноски, сторени в заповедното производство, и сумата от 847.70 лв. – разноски и юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО Д.Б.: Ж. И З.“ АД, който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Районният съд допуснал съществено 1 нарушение на съдопроизводствените правила като приел, че преписи от исковата молба и доказателствата са редовно връчени на ответника на непосочен от последния електронен адрес и без потвърждение за получаването на книжата. По този начин ответникът бил лишен от правото му да подаде отговор и от правото му на защита в процеса, а делото останало неизяснено от фактическа страна. Неизяснен останал механизмът на ПТП. В условията на евентуалност се релевира възражение за съпричиняване от страна на водача на увредения л.а. „Волво“, който нарушил редица разпоредби на ЗДвП и ППЗДвП – чл. 20 и чл. 23, ал. 1 ЗДвП, с което не само предизвикал процесното ПТП, но и създал опасност за Ж.а и З.то на останалите участници в движението. В условията на евентуалност се релевира и възражение за завишен размер на платеното от ищеца обезщетение предвид степента и вида на увреждането. Поради това въззивникът моли съда да отмени изцяло атакуваното решение и вместо него постанови друго, с което да отхвърли предявения главен иск, както и акцесорният му иск за лихви за забава, евентуално – да го отмени частично, като вземе предвид съпричиняването на вредите. Претендира разноски за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.

Въззиваемата страна

„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО

АКЦИОНЕРНО

ДРУЖЕСТВО А.“ АД не е депозирала отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за установено следното:

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове – иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 411 КЗ за сумата 4 317.43 лв. – регресно вземане във връзка с ПТП от 07.08.2020 г., състояло се между застраховано при ищеца МПС „Волво ХЦ 90“, рег. № СВ **** ХВ, и МПС „Опел Инсигния“, рег. № СВ **** МН, гражданската отговорност на водачите на което била застрахована при ответника, от които 4 302.43 лв. – изплатено от ищеца застрахователно обезщетение, и 15 лв. – обичайни 2 ликвидационни разноски, и иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.

86, ал. 1 ЗЗД за сумата 213.49 лв. – лихва за забава върху главницата за периода 04.10.2021 г. - 31.03.2022 г. вкл. Претендирана е и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК 01.04.2022 г., до окончателното плащане. За сумите е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 17711/2022 г. на СРС, 76 състав.

На ответника са били изпратени преписи от исковата молба и доказателствата на посочения във възражението чл. 414 ГПК електронен адрес. Отговор на исковата молба не е бил подаден.

Връчването не е извършено по реда на чл. 38, ал. 2, т. 1 или т. 2 ГПК (в редакция към 14.07.2022 г.), както изисква чл. 50, ал. 5 ГПК, а по реда на чл.

38, ал. 3 ГПК. В нарушение на чл. 44, ал. 3, т. 3 вр. чл. 38, ал. 3 ГПК, без потвърждение от страната, че съобщението е получено районният съд е приел, че връчването е редовно и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание. Съобразявайки възражението срещу заповедта за изпълнение с доклада по делото съдът приел, че спорен между страните е само въпросът относно размера на дължимото обезщетение, макар с възражението вземането да е оспорено и по основание.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Обжалваното решение е валидно и допустимо, но настоящият състав го намира за неправилно по следните съображения:

Ангажирането на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на причинителя на вредата при иск с правно основание чл. 411 КЗ е свързано с установяване на следните кумулативно дадени предпоставки:

1.

Валидно застрахователно правоотношение между увреденото лице и застрахователното дружествоищец; 2. Настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора и заплащане на застрахователно обезщетение от дружеството-ищец;

3

3. Предпоставките по чл. 45 ЗЗД по отношение на причинителя на вредата – противоправно деяние, вина, вреди и причинно-следствена връзка между деянието и причинените вреди; 4. Наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП с дружеството-ответник относно МПС, с което са причинени вредите. В тежест на ищеца е да докаже тези предпоставки (с изключение на субективната предпоставка по чл. 45 ЗЗД – вината, по отношение на която чл.

45, ал. 2 ЗЗД установява законова презумпция), както и действителната стойност на вредите, определена по средни пазарни цени към датата на настъпване на застрахователното събитие – чл. 386, ал. 2 КЗ.

С оглед нередовното връчване на препис от исковата молба на ответника, неподаването на отговор по реда на чл. 131 ГПК не е имало за последица настъпване на преклузиите по чл. 133 ГПК. Съобразно направените с въззивната жалба оспорвания и възражения, спорни между страните са въпросите относно наличието на предпоставките на чл. 45 ЗЗД по отношение на твърдения причинител на ПТП, евентуално – налице ли е съпричиняване на вредите от страна на водача на застрахования при ищеца автомобил.

Съгласно приетия като доказателство протокол за ПТП № 1631410, изготвен на 07.08.2020 г. в 22 ч. от служител на РУ – Несебър, на 07.08.2020 г. около 18.20 ч. лек автомобил „Опел Инсигния“, рег. № СВ **** МН, се движи по републикански път І-9, с посока от гр. Варна към гр. Бургас, и в района на км 200 водачът предприема маневра за изпреварване отдясно, и след завършване на маневрата внезапно преминава в лявата пътна лента, при което реализира ПТП с изпреварвания от него лек автомобил „Волво ХЦ 90“, рег. № СВ **** ХВ. Описани като видими вреди по лек автомобил „Опел Инсигния“ са „деформирана задна броня в ляво“, а по лек автомобил „Волво ХЦ 90“ – „деформирана предна броня в дясно“. Водачът на лек автомобил „Опел Инсигния“ е отказал да подпише протокола.

При условията на чл. 266, ал. 3 ГПК във въззивното производство е разпитан като свидетел водачът на лек автомобил „Опел Инсигния“, рег. № СВ **** МН – А. В.. Спомня си за пътния инцидент през август 2020 г., управлявал л.а. „Опел Инсигния“ по пътя Варна - Бургас, пътували с приятелката му от Дуранкулак към Несебър. Водачът на л.а. „Волво“ ги 4 засичал многократно през цялото дефиле. На околовръстното на Слънчев бряг свидетелят го изпреварил от дясната страна и спрял зад предните коли, тъй като имало задръстване. Водачът на Волвото слязъл от колата и заплашил свидетеля и приятелката му с бокс. Казал, че ще се качи в колата, ще вземе пистолет и ще ги застреля. Качил се в неговата кола и от злоба и агресия съвсем умишлено ги ударил отзад при спряло положение. Ударът настъпил в задната броня на Опела, където имало съвсем малко огъване, впоследствие сами си го оправили. По Волвото не си спомня да е имало някакви щети, или минимално да е имало някакво одраскване, както пишело и в протокола за ПТП. Полицията посетила мястото, господинът, управляващ Волвото се оказал някакъв общинар и нещата преминали „в по-деликатни комуникации“ с тях, след това отишли в РУ, където им взели показания. Дошли адвокатите на водача на Волвото, който се държал агресивно и ненормално с полицаите.

Свидетелят бил употребил канабис, първият му тест бил отрицателен, само че имало други показатели, които излезли нито положителни, нито отрицателни и му взели втори тест, който показал употреба на канабис. Имал самопризнание за употребата на канабис, във връзка с това бил осъждан за управление на МПС след употреба на канабис.

Съгласно заключението на САТЕ, прието в първоинстанционното производство, съобразно описания в протокола за ПТП механизъм, сравнението на щетите в описа на застрахователя и отразените в протокола видими щети, щетите по л.а. „Волво“ са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП. В отговора по задача втора вещото лице е посочило причинените при ПТП вреди по л.а. „Волво“, като е дало заключение, че тъй като автомобилът е бил в експлоатация 1 година и 7 месеца, следва да се приемат изцяло фактурите за отремонтиране в официален сервиз – „Мото пфое“ ЕООД, по отношение на стойност на детайлите, нормовремената, сервизния час и материалите за боядисване. Според вещото лице стойността, необходима за възстановяване на л.а. „Волво“, възлиза на 4 246.99 лв. Разликата с изплатените от ищеца 4 302.43 лв. се дължи на това, че в представената фактура е калкулирано боядисване на цяла броня,, а в описа на ищеца е отразено боядисване на 2 бр. лайсни в предна броня.

С оглед така установеното от фактическа страна, настоящият въззивен състав намира предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.

411 КЗ за недоказан и като такъв – неоснователен.

5

При доказателствена тежест за ищеца съгласно правилото на чл. 154, ал.

1 ГПК, същият не е доказал пълно и главно процесното ПТП да е настъпило при описания в исковата молба механизъм, съответно – че вредите по застрахования при ищеца по застраховка „Каско“ лек автомобил са причинени вследствие противоправното поведение на водача на л.а. „Опел Инсигния“, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника към датата на ПТП.

Протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ и се ползва освен с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на документа, още и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия – чл. 179 ГПК. Такава доказателствена сила той няма относно механизма на ПТП, освен когато съставителят е удостоверил пряко възприети от него факти, относими за определяне на механизма на ПТП - като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други подобни в случаите, когато ПТП е посетено на място. Отстоянието във времево отношение на огледа и съставянето въз основа на него на протокола спрямо момента на настъпване на произшествието рефлектира и върху обема на релевантните за механизма на ПТП факти, които ще намерят отражение в протокола за ПТП. Когато вписаните в протокола обстоятелства не са достатъчни за установяването на пълния механизъм на ПТП, ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената тежест на установяването му посредством ангажирането и на други доказателства, вкл. свидетелски показания.