Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 229 от 20.12.2023, Районен съд - Севлиево

Съд
Районен съд - Севлиево
Дело
Гражданско дело 531/2023
Вид
Решение № 229
Подписан
20.12.2023
В сила
13.08.2024
Състав
Биляна Димитрова Коева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. Севлиево, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Биляна Д. Коева при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело № 20234230100531 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по подадена от И. Г. Д., ЕГН **********, искова молба, насочена против ЗАД „Далл Богг: живот и здраве“ АД, ЕИК 200299615, с която са предявени обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 5 100 лв. – застрахователно обезщетение за вреди, причинени от настъпило на 19.03.2022г. в с. ******, общ. Севлиево ПТП на лек автомобил „Субару“, модел „*****‘ с рег. № ******, собственост на ищеца по вина на водача на лек автомобил „***********“, модел „***********“ с рег. № ****, застрахован при ответника по валидна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата.

С протоколно определение от 20.11.2023 г., на основание чл. 214, ал. 1 ГПК, е допуснато изменение на исковата претенця, чрез увеличаване размера на същата, както следва: размерът на иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ е увеличен от 5 100 лв. на 7976 лв.

Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че на 19.03.2022 год. около 16:45 часа, на път № 4402, км. 2+500 в посока за с. ******, общ. Севлиево водачът З. Б. Д., с ЕГН ********** при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „*********** с peг. № ****, нарушава правилата за движение по ЗДвП, като без да подаде сигнал предприема маневра „завИ.е на ляво" на нерегламентирано кръстовище, пресичайки непрекъсната пътна маркировка, като при извършване на тази маневра навлиза в лентата за насрещно движение и удря движещия се в нея по път с предимство лек автомобил марка Субару", модел „*****" с per. № ******, управляван от Р.М. Д.а.

Твърди се, че пътнотранспортното произшествие било документирано с Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 104 от 19.03.2022 год. Образувано е Досъдебно производство ЗМ № 85/19.03.2022 год. по описа на РУ - Габрово. С 1 постановление от 21.04.2023 год. на Районна прокуратура -Габрово горецитираното досъдебно производство било прекратено.

Ищецът сочи, че вследствие от настъпилото ПТП по автомобила му - лек автомобил, марка „Субару", модел „*****" с per. № ****** били нанесени множество щети. Освен това ищецът направил и разходи за репатриране на процесния автомобил в размер на 100 /сто/ лева. Описаните по-горе вреди се явявали имуществени щети и били в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и виновното поведение на делинквента З. Б. Д..

В исковата молба се сочи, че виновният за настъпилото събитие водач З. Б. Д., с ЕГН ********** попадал в кръга лица, чиято отговорност се покривала от застраховката „Гражданска отговорност" - BG/30/ 121003074734, валидна от 30.10.2021 год. до 29.10.2023 год., издадена от ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" АД за лек автомобил марка „*********** с peг. № ****. Спазени били изискванията на чл. 380, ал. 1 от Кодекса за застраховането, като била подадена претенция за извънсъдебно изплащане на обезщетението. При ответното дружество била образувана ликвидационна преписка по щета с № 0801-001552/2022-01, с което ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" АД, признавал факта, че към датата на настъпване на застрахователното събитие било налице валидно застрахователно правоотношение във връзка със сключен договор „Гражданска отговорност" по отношение на лек автомобил марка „*********** с рег.№ ****. На 22.03.2022 год. бил съставен опис заключение на щетите по МПС, където били описани частите, които трябва да бъдат подменени или ремонтирани. До този момент все още не било постъпило плащане на обезщетение за описаните имуществени вреди.

Искането към съда е да уважи така предявения иск. Претендират се разноските по делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор от дружеството застраховател, с който заявената претенция се оспорва по основание и размер. Оспорва се механизма на ПТП и вината на водача Д. за настъпването му. Оспорват се й претендираните вреди по лекия автомобило на ищеца. Излагат се твърдения, че застрахованото при ответното дружество МПС било ударено от процесния лек автомобил, който се движел със скорост , която не му позволила да спре своевременно, поради което е станал причина за ПТП, тъй като водачът на лек автомобил „Субару“ с рег. № ****** с поведението си нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗдвП.

Евентуално се поддържа, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат. В обобщение се посочва, че не е налице нито един от признаците на фактическия състав на деликта по смисъла на чл. 45 ЗЗД. Оспорва се и размера на претендираното обезщетение.

Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен сик с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.

Следователно отговорността на ответното дружество е предпоставена от установяването на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответното дружество; всички, посочени в чл. 45 ЗЗД елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане /противоправно деяние; което е извършено виновно; настъпване на конкретни вреди и наличие на причинно - следствена връзка между деянието и причинените вреди/.

2

С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил като безспорен и ненуждаещ се от доказване фактът, че към 19.03.2022 г. – датата на настъпване на процесното ПТП, лек автомобил „***********“, с рег. № **** е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество.

Спорен по делото е въпросът за механизма на процесното ПТП, както и вината на водача застрахован при ответника.

От заключението на вещото лице по САТЕ, неоспорено от страните, което настоящият съдебен състав кредитира, като пълно и компетентно изготвено, се извежда следния механизъм на произшествието – на 19.03.2022 г., около 16:45 часа на път № III 4402 км. 2.500 в землището на с. ******, общ. Севлиево, л.а. „***********“ модел „***********“ с рег. № ******* управляван от З. Б. Д. от гр. София, движейки се в посока от гр. Севлиево към с. ******, общ. Севлиево предприема ляв завой със скорост около 5,0 м.с.= 18 км.ч. По същото време л.а. „Субару“ можел „*****“ с рег. № ****** управляван от Р.М. Д.а от гр. Севлиево се движи от с. ******, общ. Севлиево към гр.

Севлиево със скорост 23,24 м.с. = 83,7 км.ч. Вещото лице посочва, че водачът на л.а.

„***********“ предприема ляв завой, когато л.а. „Субару“ се намира на около 25,6 м. от мястото на удара, в резултат на което траекториите им се пресичат и следва удар между тях, при което е била причиненеа средна телесна повреда на возещия се на предната дясна седалка в л.а. „***********“ Г.К.Р.. Вещото лице посочва, че от техническа гледна точка като причина за възникване на ПТП може да се посочи навлизане на л.а. „***********“ в лентата за движение на л.а. „Субару“. Изведеният от вещото лице механизъм намира опора и в приобщените по делото писмени доказателства, в частност представените копие на Констативен протокол за ПТП № 104/19.03.2022г. и приобщеното ДП № 85/2022 г.

По делото се събраха гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля З. Б. Д. – застрахован при ответното дружество участник в ПТП. Съгласно показанията на свидетеля, същият пътувал от Габрово на първото кръстовище това, което е откъм Севлиево, влязъл по посока към селото и трябвало да завие по първата уличка.

Свидетелят посочва, че с подаден мигач започнал бавно да завивам наляво, но една кола с почти бясна скорост минавяала на около два електрически стълба разстояние от него и той нямало как да реагира. Свидетелят сочи, че нищо не му пречело да вижда, нямало никакви препятствия.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля в релевантната част, с която заявява, че другият автомобил се движел с бясна скорост и станал причина за удара, доколкото същите представляват субективна преценка на участник в ПТП, която не съответства на събраните по делото доказателства – САТЕ и приобщените материали по ДП № 85/2022 г.

При така установения механизъм на произшествието съдът намира, че действията на водача на лекия автомобил, застрахован при ответното дружество съставляват граждански деликт, извод който се потвърждава от заключението на вещото лице по САТЕ, доколкото в отговора на поставената задача № 1 експертът сочи, че от техническа гледна точка може да се направи извод, че причина за настъпване на произшествието е поведението на водача на застрахованото при ответника МПС – л.а. „***********“, който е навлязъл в лентата на движение на другия лек автомобил „Субару“.

Вината на водача се предполага по силата на оборима законова презумпция / чл.45, ал.2 ЗЗД /, която поради липсата на проведено обратно доказване от страна на ответника, е необорена и следва да бъде приложена.

При така установения механизъм на произшествието съдът намира, че поведението на водача на застрахования при ответника товарен автомобил представлява граждански деликт.

По отношение на релевирано възражение за съпричиняване, съдът намира 3 следното:

Съдът намира, че делото не са ангажирани доказателства от страна на ответното дружество подкрепящи възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на автомобила на ищеца. Напротив, от заключението на вещото лице по приетата и неоспорена от страните съдебно – техническа експертиза се установява, че водачът на л.а. „Субару“ не е имал възможност да предотврати ПТП чрез спиране, същият се е движил в рамките на допустимата скорост за конкретния пътен участък, като няма данни за нарушение на ЗдвП.

Съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т.е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на Закона за движение по пътищата и виновно.

Тълкувана по правилата на граматическото и логическо тълкуване нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД налага разбирането, че за да е налице вина на участник в пътното движение и принос на увредения към щетата, е необходимо не само извършваните от последния действия да нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие. Приносът трябва да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем. В този смисъл са Решение № 78 от 10.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1982/2013 г., I т. о., ТК. и Решение № 16 от 4.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 1858/2013 г., I т. о., ТК.

С оглед на изложеното, съдът намира, че по делото не са налице доказателства установяващи действие или бездействие на водача на увредения л.а. „Субару“, които да са допринесли за настъпване на вредоносния резултат.

С доклада по делото съдът е обявил за безспорен и ненуждаещ се от доказване фактът на сключен към момента на настъпване на процесното ПТП между ответното дружество и собственика на лек автомобил „***********“ с ДК № ****, договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, респективно не е предмет на спор и факта, че гражданската отговорност на делинквента е покрита по силата на сключен между ответното дружество и собственика на управляваното от делинквента МПС, договор за застраховка „Гражданска отговорност”.