Решение № 2565 от 24.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2565 гр. Варна, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20243110115289 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 247, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по инкорпорирана във въззивна жалба с вх. № 23473/23.03.2026 г., депозирана от ответницата Р. С. И., чрез адв. И. Д., молба за извършване на поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в Решение № 810 от 05.03.2026 г., постановено по делото.

Посоченото е от страната, че е налице несъответствие между формираните от съда с решението мотиви относно размера на ид.ч., за която ответницата е осъдена да заплати обезщетение в полза на ищеца за лишаване на последния от ползването на съсобствените между страните имоти, а именно – 3/8 ид.ч., и вписания размер в диспозитива – ½ ид.ч. Констатираното разминаване страната намира, че следва да бъде отстранено по реда на чл. 247 от ГПК, поради което се моли за привеждане на диспозитива на решението, съобразно възприетото в мотивите на акта.

В срока по чл. 247, ал. 2 ГПК от ищеца Е. Л. У., чрез адв. Д. П., е постъпил отговор на така направеното искане, в който е изложено становище за неговата неоснователност, респ. правилността на съдебното решение в посочената част.

Поддържат се доводи, че съдът правилно е определил размера на търсеното от ищеца обезщетение от ответницита по делото за лишаването му от правото на ползване на съсобствените между страните имоти, при съобразяване с обстоятелството, че общото им дете обитава част от същите. При така изложеното се моли искането на молителката да бъде оставено без уважение.

Съдът намира така депозираната молба за процесуално допустима, но по същество неоснователна по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 247, ал. 1 от ГПК предвижда поправянето на констатирана очевидна фактическа грешка да бъде извършено служебно по инициатива на съда или с нарочна молба на страните, като искането не е 1 ограничено със срок. Явната фактическа грешка представлява несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно обективиране в диспозитива на постановения съдебен акт, което настоящият съдебен състав намира, че не е налице в разглежданата хипотеза.

По делото е постановено Решение № 810 от 05.03.2026 г., с което съдът е уважил частично предявените от Е. Л. У. срещу Р. С. И. искови претенции с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца суми, представляващи обезщетение за лишаване от ползването на 1/2 идеална част от съсобствени между страните по недвижими имоти, заедно с лихвата за забава, както и с правно основание чл. 59 от ЗЗД, представляваща заплатена от ищеца, но консумирана от ответницата вода по фактури на „ВиК — Варна" ООД.

В мотивите на посоченото решение съдът подробно е обсъдил въпроса относно начина, по който е изчислен размерът на претендираното обезщетение. Настоящият съдебен състав е отчел броя на живущите в имота (ответницата, заедно с трите си деца – СтИ., Денислав и общото на страните дете Естел), с оглед на което и е достигал до извод за частта от него, която се ползва неправомерно от ответната страна, а именно ¾ от него, доколкото ползването от страна на малолетното дете Естел на останалата ¼, представлява израз на задължението да й бъде осигурено жилище от двамата й родители - по 1/8 за всеки от тях. В този смисъл, доколкото притежаваната от ищеца част от имота възлиза на ½ ид.ч., след приспадане на частта, ползвана от детето Естел (1/4 ид.ч.) за задоволяване на жилищните й нужди, то при математическо изчисление се достига до извод, че нетният дял, за който ищецът е лишен от ползване по вина на ответницата, възлиза на 3/8 от пазарния наем. Последното по същество представлява именно частта от ½, за която ищецът е лишен от ползване, при съобразяване с частта на детето, за осигуряването на която е налице задължение от страна на ищеца, като баща на последното.

Изложеното налага извода, че не е налице разминаване между формираните мотиви и постановения диспозитив в частта относно размера, за който ищецът търси обезщетение за лишаването му от ползване на съсобствените между страните имоти, а именно за ½ ид.ч., доколкото с мотивите съдът е изложил само подробно начина, по който е формирана търсената сума, което по същество не представлява очевидна фактическа грешка, подлежаща на саниране по реда на чл. 247, ал. 1 от ГПК.

Мотивиран от изложеното и с оглед неоснователността на така депозираната молба за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото решение, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ инкорпорираната във въззивна жалба с вх.

№ 23473/23.03.2026 г., депозирана от ответницата Р. С. И., чрез адв. И. Д., молба за извършване на поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в Решение № 810 от 05.03.2026 г., постановено по гр. дело № 15289/2024 г. на Районен съд – Варна, VII състав, на основание чл. 247, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, на основание чл. 247, ал. 4, 2 във вр. чл. 259, ал. 1 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3