Решение № 16101 от 13.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16101 гр. София, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20251110112402 по описа за 2025 година

Прeдявени са искове с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

52 ЗЗД.

Образувано е по искова молба на М. И. К. срещу С О, с която са предявени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 15000 лв., представляваща част от цяло вземане в размер на сумата 20000 лв. - обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки и страдания вследствие на счупване на долния край на лъчевата кост на лявата ръка, причинено от стъпване в необозначена и необезопасена дупка на тротоара на бул. „Пенчо Славейков“ № 13 на 17.01.2025 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 17.01.2025 г. до окончателното плащане, сумата от 3694 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение на счупване на долния край на лъчевата кост на дясната ръка, причинено от стъпване в необозначена и необезопасена дупка на тротоара на бул.

„Пенчо Славейков“ № 13 на 17.01.2025 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 17.01.2025 г. до окончателното плащане и сумата от 1296,72 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващо се в пропуснати ползи и представляващо разликата между трудовото възнаграждение на ищцата и полученото обезщетение за оставане без работа поради временна неработоспособност за периода от 17.01.2025г. до 07.03.2025г., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 17.01.2025 г. до окончателното плащане.

В исковата молби се твърди, че на 17.01.2025г. в 10:30 ч. М. К. напуснала сградата на УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД след преминато лечение на базата на дневен стационар за лечение на проявена алергична реакция, насочила се към бул.

„Пенчо Славейков“, където я чакал нейният съпруг, за да я прибере в тяхното семейно жилище. Отправила се към пешеходната пътека, намираща се на бул. „Пенчо Славейков“ № 13, където се спънала в необозначена и необезопасена дупка, находяща 1 се на тротоара на посочената улица, поради което паднала на земята. Твърди от дупката да са стърчали и железни предмети. Преминаващи наоколо хора й се притекли на помощ и й помогнали да се изправи. Свидетел на инцидента станал и нейния съпруг, който я придружил обратно до УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където ищцата К. била отново приета, при което били направен преглед и рентген. При последните се установило счупване на долния край на лъчевата кост на дясната ръка и хематом в областта на брадичката. На 28.01.2025 г. на ищцата бил направен нов преглед и рентгенова снимка, вследствие на които било установено, че има голяма вероятност да се наложи оперативна намеса за наместването на счупената кост, като специалистите препоръчали на ищцата оперативно лечение. На 31.01.2025 г. ищцата постъпила в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ за извършването на операция, при която й били поставени титаниеви заключващи плаки за дистална лъчева кост, ведно с винтове на стойност 3600 лв., които са заплатени от ищцата, която престояла в болничното заведение от 31.01.2025 г. до 05.02.2025 г. за извършване на горепосочената операция и възстановяването й от нея. При извършения контролен преглед на 07.02.2025 г. превръзката на ръката на ищцата била сменена, и й бил издаден допълнителен болничен лист за отпуск поради временна неработоспособност за срок от 36 дни. На 14.02.2025 г. били свалени конците от извършената операция. Навежда твърдения, че вследствие на инцидента е претърпяла имуществени вреди в общ размер от 3694 лв., от които 3600 лв. с ДДС, за закупуването на система титаниеви заключващи плаки за дистална лъчева кост, комплект с винтове, 15 лв. за рентгеновата снимка на осъществен контролен преглед на 28.01.2025 г., 29 лв. потребителска такса за престоя в болничното заведение, 25 лв. за превръзка за смяна на старата при контролен преглед на 07.02.2025 г. и 25 лв. за сваляне на конците на контролния преглед на 14.02.2025 г.

Ищцата поддържа, че е претърпяла имуществени вреди и под формата на пропуснати ползи да получава трудовото си възнаграждение в пълен размер, като за работа по служебното си правоотношение за 67 дни би получила сумата от 6483,59 лв., а като обезщетение за временна неработоспособност, равняващо се на 80 % от брутното трудово възнаграждение и се следвала сумата 5186,87 лв., т.е. се сочи да е получила 1296,72 лв. по-малко. Посочената сума твърди да е именно ползата, която не е могла да е реализира, ако бе полагала труд, а не бе в отпуск по болест, поради процесния инцидент. Навежда твърдения, че вследствие на инцидента е претърпяла и неимуществени вреди под формата на изживени болки и страдания, които са били найинтензивни непосредствено след инцидента, в периода на уточняване на диагнозата, след оперативната интервенция и в началото на раздвижването на десния й крайник, като процесът на възстановяване не е завършил и към момента на подаване на исковата молба в съда. Поддържа, че не можела да спи, изпитвала страх да се движи, станала нервна и сприхава, тъй като й била необходима помощ, за да се справя с ежедневните си нужди докато ръката й била гипсирана, и била лишена от възможността да работи. Тъй като ищцата работи и пише с дясната си ръка, увреждането й представлявало пречка за ефективното и професионално изпълнение на служебните й задължения. Навежда доводи, че на основание чл. 30, ал. 4 ЗП за поддържането на тротоарите по републиканските пътища в границите на урбанизираната територия отговаря С О, чийто служители или лица, на които последната е възложила своите функции са проявили бездействие при изпълнение на задължението си да осигурят здравословна и безопасна градски среда, поради което е настъпил процесният инцидент. Предвид изложеното, моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата 2 молба от ответника С О, който оспорва предявените искове. Оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на инцидента, включително мястото на настъпването му. Излага съображения, че не е налице основание за ангажиране на отговорност му поради липса на противоправно поведение на неговите служители и причинно-следствена връзка между твърдения инцидент и претърпените от ищцата вреди. Същевременно, размерът на претендираното обезщетение се сочи да е прекомерно завишен и да не е съобразен с изживените от ищцата болки и страдания, както и с икономическата обстановка в страната. Оспорва претърпените от ищцата имуществени вреди. Прави възражение за съпричиняване и твърди, че пострадалата не е положила дължимата грижа да прояви внимание при своето движение, същата непосредствено преди инцидента е приемала медикаменти, които можели да затруднят преценката и движението й, а след инцидента е отказала да приеме веднага предложения й вариант за лечение чрез интервенция. Предвид изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

С окончателния доклад по делото е обявено за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че за поддържането на тротоара, където се твърди, че е станал процесният инцидент, отговаря С О.

Съвкупно от приетите писмени медицински документи (амбулаторни листове, рентгенови снимки, епикризи, история на заболяването) и от заключението на вещото лице по допуснатата и приета СМЕ съдът приема за установено, че вследствие на претърпяния инцидент от 17.01.2025г. М. К. е получила следните травматични увреждания: счупване на дисталния край на дясна лъчева кост вътреставно, многофрагментно, закрито, причинило на пострадалата трайно затруднение на движенията на десен горен крайник за срок по дълъг от 30 дни, както и кръвонасядане в областта на брадичката. Механизмът на получаване на увреждането е спъване и стъпване в необезопасена, необозначена дупка от тротоар, с последващо падане от собствен ръст, с подпиране с дясната ръка върху терена. Извършени са две операции – на 17.01.2025 г., при което е извършено закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация, радиус, улна. Под регионална анестезия се извърши мануална репозиция, като е поставена имобилизация. Дадени са предписания ръката да е в елевация, да се следи за сетивни и циркулаторни смущения, предписани аналгетици при нужда, контролен преглед след 10 дни, сваляне имобилизацията на 30-ти ден. На 28.01.2025 ищцата е била прегледан отново в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ като са установени рентгенови данни за вторична дислокация. Втората операция е извършена на 31.01.2025 г., при която е извършено открито наместване на вътреставната, многофрагментна фрактурана дистален радиус в дясно и фиксация с воларна плака и винтове и плака за стилоид от радиално. Свалянето на имобилизацията след втората операция е по преценка на лекуващия лекар. Болките и страданията причинени на ищцата вследствие на счупването възникнало от процесния инцидент са били найинтензивни непосредствено след травмата, след наместване на счупването в първите 56 дни, след оперативната интервенция в първите 24 часа и в началото на раздвижването. Общият възстановителен период е около 2,5-3 месеца. По делото няма представени мед. документи за остатъчни явления. В бъдеще при интензивно натоварване промени във времето ищцата може да се оплаква от дискомфорт в мястото на увредата. Вещото лице заключава, че съществува пряка причинно3 следствена връзка между възникналото падане и счупването на дясна лъчева кост в областта на гривнената става.

В съдебно заседание вещото лице д-р Д. изяснява, че проведеното оперативното лечение е съвременно и правилно и води до добро зарастване при такава вътреставна многофрагментна фрактура. Още след десетия ден следоперативно, когато отокът на ръката е приключил, се пристъпва към рехабилитация – раздвижване. Доколкото по делото няма представена медицинска документация за остатъчни явления, т.е. за дефицит в движенията на увредения крайник, експертът сочи, че в рамките на обозначения срок– два и половина – три месеца, се очаква едно добро раздвижване.

Ангажирани са доказателства за закупена титаниеви заключващи плаки -2бр. за дистална лъчева кост, комплект с винтове за сумата от 3600 лв., за платена потребителска такса – 29 лв., сваляне на конци – 25 лв., за превръзка – 25 лв., рентгенова снимка – 15 лв.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели в режим на довеждане на страната на ищцата - Л Л Д (съседка на ищцата) за претърпените неимуществени вреди и Е С К (съпруг на ищцата) за установяване на механизма на настъпване на уврежданията

О т показанията на св. К, които съдът кредитира по реда на чл. 172 ГПК като логични и непротиворечиви, се установява, че на 17.01.2025 г. закарал ищцата до „Пирогов“ за последна процедура - вливка, свързана с кожно заболяване и да си вземе болничния лист. Чакал я отвън. На излизане, спряла на пешеходната пътека и в момента, в който тръгнала, а видял как пада като „талпа“. Тя изпищяла, че я боли ръката, а шията й била посиняла. Върнали се обратно, останала в болницата, обездвижилия. Казали, че ще се стремят да минат с наместване без операция. Трябвало да дойдат на контролен прегледи след 20 дни, за да направят снимка. Върнали се отново след посочения период, където било установено, че трябва да се оперира.

Оперирали я и гипсирали ръката. Според свидетеля ищцата била с гипс около един месец, но не си спомня. Сложили й имплати, които заплатили, тъй като Здраваната каса не ги поемала. Имплантите можели да бъдат свалени след 1 година, но ако не пречат можело и да останат. След това ищцата посещавала ЛФК в 6-то ДКЦ за раздвижване на ръката, защото трудно я вдигала нагоре. Нямало подобрение след три седмици раздвижване, след което отишла на санаториум в Банкя май месец за около 10 дни – две седмици. Свидетелят уточнява, че счупването е било на дясната ръка, защото тя не можела да натисне ножа, да вдига по-тежки неща и съдове. Всичко това вършел той. Споделя, че зимно време М. чувствала болка в ръката, за което била предупредена, а именно, че през зимния период от имплантите ще я боли. Сочи, че към настоящия момент ръката не била възстановена напълно, не можела още да я изправя, китката била издута, защото били начупени малките костици. Казали й, че това трудно зараства.