Определение № 471 от 21.06.2024, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 471 гр. Сливен, 21.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова Маринова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20242200500304 по описа за 2024 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, във вр. с чл.248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Е. Г. Д. чрез адв. П. П. от САК против Определение №1986 от 29.05.2024г. на Сливенски районен съд, постановено по гр.д. №377/2024г. по описа на същия съд, с което е оставена без уважение молбата на адв. П. за изменение на постановеното по делото решение в частта относно разноските.

Жалбоподателят заявява, че обжалваното определение е неправилно. Посочва, че по делото са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване против първия ответник един установителен иск за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит и един осъдителен иск за връщане на недължимо платено и отделно от това спрямо втори ответник един установителен иск за прогласяване на нищожност на договор за предоставяне на гаранция и един осъдителен иск за връщане на недължимо платено по този договор. Посочва, че търсенето на защита само с установителния иск би довело до необходимост от предявяване и на осъдителен иск по второ дело, а предявяването само на осъдителен иск води до липса на СПН относно действителността на договора. По четирите иска са заплатени 4 държавни такси.

Исковете били изцяло уважени. По делото били извършени максимални фактически и правни действия, заслужаващи определяне на възнаграждение в размер на минималния по всеки иск. Посочва, че практиката на ВКС е константна по въпроса как се определя минимума на възнаграждението при обективно съединени искове – върху цената на всеки от исковете поотделно, а не като сбор. Посочва, че не е налице нито една от 1 предвидените в чл.101, пар.1 от ДФЕС хипотези, чиято основна характеристика е извършването на търговска дейност, каквато адвокатът не извършва. С оглед характера на правоотношенията, броя на заседанията по делото, направеното изменение на исковите претенции, материалния интерес и реално положения труд, жалбоподателят счита, че съдът неправилно е определил размера на присъденото адвокатско възнаграждение. Посочва, че възнаграждението на адвоката не се дължи само за изготвянето на искови молби, така, както възнаграждението на съдията не се дължи само за изготвените решения. Намира за недопустимо определянето на размера на възнаграждението да се аргументира с водените предходни производство.С оглед изложеното, моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови ново, с което да се присъди адвокатско възнаграждение в общ размер от 1600лв. Евентуално моли съда да присъди адвокатско възнаграждение в справедлив и обоснован размер по смисъла на чл.36, ал.2 от ЗАдв.

Препис от частната жалба е връчен редовно на другите страни – „Изи Асет Мениджмънт“ АД, гр. София и „Файненшъл България“ ЕООД, гр. София, всяка от които в законоустановения срок е подала отговор, с който намира частната жалба за неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Заявяват, че претендираният хонорар бил прекомерен, необосновано завишен спрямо фактическата сложност на спора и реално извършените дейности по процесуална защита. Съдът разумно, обосновано и справедливо е определил адвокатското възнаграждение. Позовават се на Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на втори състав на СЕС.

От фактическа страна се установява следното:

Производството по гр.д.№377/2024г. по описа на СлРС е било образувано въз основа на исковата молба, подадена от Е. Г. Д. чрез пълномощник адв. П. П. от САК против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, гр. София и „Файненшъл България“ ЕООД, гр.

София, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове, както следва: иск против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, гр. София за прогласяване за нищожен на договор за паричен заем от 29.01.2021г., с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК; иск против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, гр. София за заплащане на сумата 84,16лв. /изменение на исковата претенция, допуснато с протоколно определение от 11.04.2024г./, недължимо платена по недействителен договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба, с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.23 З П К ; и с к против „Файненшъл България“ ЕООД, гр. София з а прогласяване за нищожен на договор за предоставяне на поръчителство от 29.01.2021г., с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД; иск против „Файненшъл България“ ЕООД, гр. София за заплащане на сумата от 463,19лв. - недължимо платени суми във връзка с договор за предоставяне на поъчителство, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба, с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

2

Ищцата била представлява от процесуален представител по пълномощие – адв.

П. П. от САК, осъществяващ безплатна правна помощ по чл.38, ал.1 т.2 от ЗАдв. По делото е представен списък на разноските по чл.80 от ГПК и, договор за правна защита и съдействие с посочено безплатно представителство по чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.

С Решение №316/16.04.2024г. по гр.д.№377/2024г. на СлРС са уважени изцяло предявените от Е. Г. Д. против всеки един от двамата ответници искове , като е прогласена нищожността на Договор за паричен заем от 29.01.2021г. и е осъдено „ИзиАсет Мениджмънт“ АД, гр. София да заплати на ищцата сумата от 84,16лв., платена без основание по договора за паричен заем от 29.01.2021г., ведно със законната лихва, считано от 26.01.2024г. до окончателното плащане; прогласена е нищожността на Договора за предоставяне на поръчителство от 29.01.2021г. и е осъдено „Файненшъл България“ ЕООД, гр. София да заплати на ищцата сумата от 463,19лв., представляваща платена без основание по договор за предоставяне на поръчителство от 29.01.2021г., ведно със законната лихва, считано от 26.01.2024г. до окончателното изплащане.

С Решението са присъдени разноски на ищцата в размер на по 225лв. от всеки един от ответниците за платена д.т. и депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение на адв. П. на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв в размер на по 200лв. от всеки един от ответниците. В мотивите съдът е приел, че адвокатското възнаграждение се определя върху интереса, който е сбор на цената на всички искове и с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото, приключило в едно съдебно заседание без личното участие на адвоката на ищцата, определя възнаграждение в общ размер на 400лв., разделено поравно между двамата ответници. Позовал се на решение на СЕС.

Решението е връчено на ищцата чрез адв. П. на 07.05.2024г.

На 08.05.2024г. адв. П. е подал молба по чл.247 и чл.248 от ГПК с искане за поправка на ОФГ в решението в частта за разноските и евентуално за изменение на решението в частта относно разноските, като му се присъди адвокатско възнаграждение в размер на по 800лв. от всеки един от ответниците.

В срок е постъпило становище по молбата от насрещните страни.

С обжалваното Определение №1986 от 29.05.2024г. по гр.д.№377/2024г., СлРС е оставил молбата за изменение на решението в частта за разноските без уважение, като е приел, че са предявени два неоценяеми иска за прогласяване на нищожност на договори и два осъдителни иска с нисък размер. Счита, че е налице злоупотреба с права по чл.3 от ГПК. Пълномощникът на ищцата бил завел в периода 2022г. – 2024г.

20 дела от нейно име с идентични по съдържание искови молби и искания и счита, че трудът не може да се оцени на 1600лв.

Определението е връчено на Е. Г. Д. на 30.05.2024г. Частната жалба против него 3 е подадена на 30.05.2024г.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и в законово определения срок.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

В случая са предявени искове спрямо двама различни ответника, касаещи договори с различен предмет. От друга страна спрямо всеки ответник има предявени в условията на обективно кумулативно съединяване два иска - установителен по чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК и осъдителен по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, които са уважени изцяло.

Освен това, установителните искове не са неоценяеми, както е приел районният съд. Всеки един от двата установителни иска, предявени против различни ответници и с различен предмет, имат цена, определена по правилото на чл.69, ал.1, т.4 от ГПК, въз основа на която е внесена и съответната държавна такса в полза на съда.

На първо място следва да се посочи, че съдът следва да определи дължимите от всеки един от ответниците разноски, в случая разноски за адвокатско възнаграждение, поотделно, тъй като цената на исковете спрямо всеки ответник е различна и размера на разноските ще бъде безспорно различен. Въззивният състав намира за неправилно процедирането на първоинстанционния съд за определяне на общо възнаграждение за всички четири иска и разделянето му поравно между двамата ответници.

На следващо място следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.2, ал.5 о т Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки от тях поотделно, независимо от начина на тяхното съединяване. Използваният израз в разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредбата „интерес“ не изключва прилагането на разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредбата. Напротив, тя визира цената на всеки отделен иск и не изключва прилагането на отделните хипотези към цената /интереса/ на всеки един от исковете поотделно. Следва да се определи за всеки отделен иск минимално възнаграждение по Наредбата, след което вече определените минимални възнаграждения се събират при определяне на отговорността за разноски. В тази насока е практиката на съдилищата и тази на ВКС.

Освен това самите искове не се намират в отношение на главен и акцесорен помежду си, т.е. на главница и мораторна лихва към нея. По всеки един от тях се извършва отделно доказване, доказване на различни правнорелевантни обстоятелства.

От уважаването на единия не следва автоматично уважаването на втория. Следва да се отбележи, че право на ищеца е да прецени колко и какви искове да предяви, по какъв 4 процесуален ред и начин ще защити интереса си. Съдът не приема, че доказването е проведено само по отношение на първия иск. Процесуалният представител на ищеца е провел активни процесуални действия, както по подготовка на делото, така и в хода на самото производство. Извършените от него действия не могат да бъдат определени като банкетни. Адвокатът осъществяващ процесуално представителство на ищеца е подходил компетентно и отговорно при защита на интересите му, поради което следва да му се присъди и съответното възнаграждение.

Съдът намира, че заложените в НМРАВ минимални адвокатски възнаграждения следва да се приемат като ориентир, който съсловната организация е приела, че съответства на положения от адвокатите труд. Все пак трудът положен от адвокатите по реда на чл.38, ал.1 от ЗА следва да получи адекватно възнаграждение и ангажиментът им с предоставяне на безплатна правна помощ на нуждаещи се лица, които нямат финансова възможност да заплатят адвокатско възнаграждение не следва да се превръща в повод те да бъдат незаслужено санкционирани, като трудът им не бъде заплатен.

І. По отношение на разноските за адвокатско възнаграждение, дължими от първия ответник „Изи Асет Мениджмънт“ АД, гр. София, с оглед предявените срещу него и уважени изцяло искови претенции:

По отношение на първата искова претенция – за прогласяване нищожността на договора за паричен заем на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК и неговата цена /1096,81лв./, според настоящия състав се дължи адвокатско възнаграждение в размер, определен при спазване разпоредбите на чл.7, ал.2 от Наредбата, като в случая възлиза на сумата от 410лв., при претендирано такова в размер на 400лв. Адвокатът не е посочил регистрация по ЗДДС, при което положение, във възнаграждението не следва да се включва ДДС.