Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 31 от 17.01.2023, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно частно търговско дело 2775/2022
Вид
Определение № 31
Подписан
17.01.2023
В сила
17.01.2023
Състав
Татяна Върбанова, Петя Хорозова, Иванка Ангелова

Цитирани разпоредби

  • чл.118 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.122 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 ал.1 т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.278 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.389 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.389 ал.1 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31 гр. София, 16.01.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Върбанова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Петя Хорозова Частно касационно търговско дело № 20228003902775 по описа за 2022 година

Производството е по чл.122 ГПК.

С определение № 3992/12.12.2022 г. по т.д.№ 2207/2022 г. на СГС, ТО, VІ-7 състав е повдигнат спор за подсъдност между Софийски градски съд и Софийския апелативен съд за определяне на компетентен съд, който да се произнесе по искане за допускане на обезпечение на исковете, предявени от Столична община, район „Лозенец“, съдържащо се в молба вх.№ 82232/2022 г., след отмяната на постановения първоинстанционен акт по този въпрос.

За да сезира Върховния касационен съд, съставът на СГС е посочил, че с предходно определение № 3846/02.12.2022 г. по т.д.№ 2207/2022 г. молбата на Столична община, район „Лозенец“ за допускане на обезпечение по реда на чл.389 ГПК е отхвърлена. С определение № 3130 от 08.12.2022 г. по ч.гр.д.

№ 3461/2022 г. по описа на САС, ГО, 8 състав това определение е отменено с мотиви, че с него е отказано произнасяне по същество по искането за допускане на обезпечение и делото е върнато на СГС за извършване на дължимото произнасяне.

Първоинстанционният съд е намерил, че дадените от САС указания са незаконосъобразни, т.к. липсват основания за тълкуване на волята на първата инстанция в обжалваното определение. С него искането по чл.389 ГПК е оставено без уважение, т.е. е разгледано по същество, като е прието за неоснователно, защото не е налице една от предпоставките за допускане на 1 обезпечението, а именно – редовност на исковата молба. С постановения въззивен съдебен акт съставът на апелативния съд приема, че исковата молба не е нередовна, но, след отмяна на определението, вместо сам да разгледа искането по същество, съгласно чл.278 ал.2 ГПК, връща делото за ново произнасяне.

По тези съображения е повдигната препирня за подсъдност по въпроса, кой е компетентният съд да извърши повторно преценка налице ли са предпоставките за допускане на обезпечение, при положение, че първоинстанционният съд е изразил становище по същество, приемайки, че една от предпоставките за това не е налице и актът му е отменен от Софийския апелативен съд.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение в настоящия си състав намира, че в конкретния случай не е налице спор за подсъдност по смисъла на чл.122 ГПК и производството по делото следва да бъде прекратено.

Определението по ч.гр.д.№ 3461/22 г. по описа на САС, ГО, 8 състав е стабилно и окончателно и независимо дали страда от твърдените пороци /недопустимост, незаконосъобразност/ е задължително за долустоящия съд.

Несъгласието на първата инстанция с постановения въззивен съдебен акт и дадените с него указания относно дължимите съдопроизводствени действия не е основание за повдигане на спор за подсъдност. Според въззивната инстанция, с първоинстанционното определение е оставена без разглеждане молбата по чл.389 ал.1 ГПК и по този начин е преградено по-нататъшното развитие на обезпечителното производство по смисъла на чл.274 ал.1 т.1 ГПК.

Правилността на горните изводи не може да е предмет на производството по чл.122 ГПК. Спорът за подсъдност по смисъла на посочената разпоредба предполага сезираният с искането съд с отделен акт да е извършил преценка, че не е компетентен да го разгледа, да е прекратил производството пред себе си и да го е изпратил на надлежния според него такъв, а последният да не е приел тази компетентност – чл.118 ГПК. В посочения смисъл е и практиката на ВКС по приложението на чл.122 ГПК /определение № 201 от 19.05.2021 г. по ч.т.д.№ 848/2021 г. на І т.о., определение № 53 от 8.02.2021 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 3768/2020 г. на III г. о., определение № 512 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч.т.д.№ 1964/2018 г., II т. о. и др./.

2

Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.т.д.№ 2775/2022 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и ВРЪЩА делото на Софийския градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3