Решение № 17088 от 02.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17088 гр. София, 02.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20221110131900 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).

Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД е предявил срещу К. Й. Ф., И. Й. И. и М. Д. Ф., осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.

86 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от по 9,68 лева - главница за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот находящ се в ***, аб. № ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, 2,53 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 11.05.2022 г., 2,48 лева - стойността на услуга „дялово разпределение“ за периода от м. 05.2019 г. до м. 07.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и 0,67 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 11.05.2022 г.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане, защото ответникът имат качеството на потребител на ТЕ, тъй като са собственици на топлоснабдения имот. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна 1 енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, като по ОУ от 2016 г., които са приложими към процесния период, изпада в забава след публикуван на сметките на интернет страницата на продавача и изтичане на срока за плащане. Сочи, че потребителят дължи и заплащане на услугата „дялово разпределение“, за стойността на която е издавана фактура със срок на плащане, поради което ответната страна е в забава. Претендира разноски. Представя списък по чл.

80 от ГПК.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от ответниците К. Й. Ф. и И. Й. И. чрез назначения им особен представител адв. А. В., в който оспорват предявените искове, като оспорват, че имат качеството на купувач по договор за продажба на топлинна енергия. Оспорва исковете по основание и размер. Сочи, че доставката е непоискана по смисъла на чл. 62 от ЗЗП. Възразява за изтекла погасителна давност. Прави искане претенцията да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв не е постъпил от ответника М. Д. Ф., на който е връчено лично.

Третото лице помагач на страната на ищеца „ДАЛСИЯ“ ООД, ЕИК 041029500 (старо фирмено наименование БРУНАТА), не взема становище.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо, вр. с чл. 200 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.

1 от ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че ответникът по иска, е потребител на топлинна енергия на посоченото основание, че сградата, където е имотът му e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия, размера на търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга или друго обстоятелство, което изключва неговата отговорност.

С оглед възражението за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже основанията за спиране и прекъсване на давността.

В настоящия случай, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, както безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че към правоотношението са приложими ОУ на ищеца за 2016 г., на които се позовава в исковата молба, които са публикувани в описаното в исковата молба печатно издание на посочената дата, изготвяне на фактурите и тяхното оповестяване по реда, предвиден в ОУ, че имотът е топлофициран и 2 за него е извършвана услугата дялово разпределение за процесния период.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Според Тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие могат да бъдат и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното предприятие.

При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.

Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

От представените и приети по делото писмени доказателства – нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** от 23.07.2019 г., чието легитимиращо действие не е оборено в процеса, се установява, че ответниците, са били собственици на недвижим имот апартамент № 39, находящ се в ***, който имот е топлоснабден. По делото не се установява в рамките на периода, за който се търси заплащане на топлинна енергия, имотът да е отчужден или трето лице да е придобило собствеността върху него, поради което ответниците, в качеството си на титуляри на право на собственост върху топлоснабден имот, имат качеството и на потребител на топлинна енергия за исковия период, на основание чл.

153, ал. 1 от ЗЕ.

Съдържанието на договора за покупко-продажба на топлинна енергия е уредено в представените публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, които са публикувани. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ предоставя възможност за потребителите, които не са съгласни с предвидените в ОУ разпоредби, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия и за което в случая няма данни да е упражнено, а и няма твърдения в тази насока. Същевременно неоснователни са и доводите в отговора на исковата молба, че е нарушена забраната по чл.

62 ЗЗП. Съгласно задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 2/2016 от 3

25.05. 2017 г. по тълк.дело № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с §1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. юОт изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по назначената СТЕ, се установява, че в топлоснабдения имот за периода има 4 броя отоплителни тела с монтирани индивидуални уреди за отчет, щранг-лира в банята и 1 водомер за топла вода, като ТЕ отдадена от тях е изчислена на база реален отчет на уредите за радиоотчет.

БГВ за имота е изчислена върху отчета на водомера. В имота е начислена и ТЕ, отдадена от сградна инсталация. Според заключението на вещото лице общият размер на задължението за БГВ и топлинна енергия в т.ч, отдадена сградна инсталация за целия имот е в размер на 320,95 лева след изравняването, от които за доплащане 29,02 лева. В СТЕ, допусната и във връзка с оспорването на годността на измервателните уреди в абонатната станция, е посочено, че измерването на доставеното в абонатната станция количество топлинна енергия се извършва от общ топломер търговски тип от 2017 г., а съгласно заповед А-616/11.09.2018 г. на ДАМТН периодичността на проверките е две години. Уредът е преминал периодична проверка през 2021 г., като не е преминал проверка през 2019 г. и 2020 г., но съответства на одобрения тип съгласно свидетелство от 2021 г., издадено от лицензирана лаборатория. Ето защо съдът дава вяра на вещото лице, че след като към 2021 г. топломерът е отговарял на изискванията на ДАМНТ и „Съответства“, последният е „годно средство за търговско измерване“ и е отчитал вярно през целия процесен период, поради което вземане за заплащане на топлинна енергия е възникнало в претендирания от ищеца размер и за посочения период. Ето защо предявеният иск за главница в размер на 9,68 за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. следва да се уважи.

С оглед изложеното съдът дължи произнасяне по възражението за изтекла погасителна давност от двамата ответници К. Й. Ф. и И. Й. И..

Вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл. 111, буква „в” от ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок (Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС).

Съгласно чл. 32, ал. 1 от приложимите към спорния период Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр. София от 2016 г., месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в сгради етажна собственост и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят. При действието на общите условия на ищеца от 2016 г., изискуемостта на вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки съответен месец на начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, длъжникът изпада в забава от деня, следващ падежа на задължението, от който момент 4 и на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД започва да тече и погасителната давност.

Ищецът е заявил претенция за заплащане на сума за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., като е подал исковата молба в съда на 14.06.2022 г., поради което вземанията, чиято изискуемост е възникнала в периода преди 14.06.2019 г. са погасени по давност на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД. Следователно исковете срещу двамата ответници К. Й. Ф. и И. Й. И., следва да се отхвърлят като погасени по давност.

Разпечатката съдържа 33 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fc6f2243-1ef9-4281-91f6-bb9d9b654756