Определение № 92 от 02.07.2025, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 92 гр. Разград, 02.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Теодора М. Нейчева

Светлана К. Чолакова като разгледа докладваното от Теодора М. Нейчева Въззивно частно наказателно дело № 20253300600201 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава XXII от НПК.

С Определение рег. № 50/16.05.2025 г., постановено по ЧНД № 276/2025 г. по описа на Районен съд – Разград, съдът е прекратил производството по делото, поради недопустимост на подадената жалба от Сдружение „Център за съзидателно правосъдие“, представлявано от изпълнителния директор Г.М. срещу постановление от 23.04.2025 г. на зам.Окръжния прокурор на Окръжна прокуратура – Разград, с което е потвърдено постановление от 27.06.2024 г. на прокурор при Районна прокуратура – Разград по преписка вх. № 1582/2024г. на Районна прокуратура - Разград, с което на основание чл.199 от НПК прокурорът е отказал да направи искане по реда на чл.157 от Закона за здравето пред съда за постановяване на задължително лечение на лице.

Против посоченото прекратително определение на Разградския районен съд е подадена частна въззивна жалба, предмет на настоящото производство. В жалбата са релевирани съображения за неправилност и незаконосъобразност на процесния съдебен акт. В този аспект е посочено, че с този акт, РРС потвърждава нежеланието на Прокуратурата да упражнява надзор и контрол върху спазването на изпълнението на издадената Заповед за защита по ЗЗДН. Посочено е също, че се поддържат всички изложени твърдения и съждения в първоначалната жалба, подадена до Районен съд – Разград. Направено е искане Окръжен съд – Разград /като въззивен съд/ да отмени обжалваното определение като постанови друг съдебен акт, с който да се произнесе по същество на подадената пред първия съд жалба.

Разградският окръжен съд, след като се запозна с материалите по прокурорската преписка, атакуваното определение на РРС и като взе предвид оплакванията, съдържащи се в жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна в процеса, но срещу акт неподлежащ на 1 въззивна проверка, поради което същата е процесуално недопустима.

Производството пред Районен съд – Разград е образувано по подадена жалба от Сдружение „Център за съзидателно правосъдие“, представлявано от изпълнителния директор Г.М срещу постановление от 23.04.2025г. на Зам. Окръжен прокурор при Окръжна прокуратура гр. Разград - Е.Е, с което е потвърдено постановлението на прокурор при Районна прокуратура гр.Разград– П.У. от 27.06.2024г. по преписка вх. № 1582/2024г. на Районна прокуратура - Разград, с което на основание чл.199 от НПК прокурорът е отказал да направи искане по реда на чл.157 от Закона за здравето пред съда за постановяване на задължително лечение на лице.

За да постанови атакувания съдебен акт първоинстанционният съд е преценил, че подадената жалба е процесуално недопустима, поради което образуваното производство пред РРС следва да бъде прекратено без жалбата да се разглежда по същество. В този аспект в атакувания съдебен акт на Разградския районен съд са изложени подробни съображения, а именно - По смисъла на чл.213, ал.4 НПК пред съда подлежи на обжалване потвърденото постановление за отказ за образуване на досъдебно производство. Настоящата хипотеза не е такава, тъй като в случая липсва постановление за отказ за образуване на досъдебно производство. На обжалване пред съда подлежат не всички прокурорски постановления, а само тези, за които това е изрично предвидено по закон. Законодателят не предвижда възможност за обжалване на постановление на прокурор, с което е отказано отправяне на искане по реда на чл.157 от Закона за здравето пред съда за постановяване на задължително лечение на лице. Тази функция на прокурора е в съвсем различна сфера от въпроса дали следва да се образува досъдебно производство и тази преценка на прокурора не може да се контролира от съда. В контекста на изложението настоящият въззивен съдебен състав приема изцяло за правилни така направените от районния съд изводи.

За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че разпоредбата на чл. 213, ал. 4 от НПК предоставя възможност на заинтересованите лица да инициират производство за съдебен контрол над потвърденото от горестоящата прокуратура постановление за отказ да се образува досъдебно производство за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, както и за изчерпателно изброени престъпления от Особената част на наказателния кодекс.

Производството се образува пред съответния първоинстанционен съд. В настоящия случай, както правилно е приел и РРС подадената пред този съд жалба е недопустима и образуваното съдебно производство следва да бъде прекратено по изложените в атакувания съдебен акт доводи, с които, както бе посочено по - горе, настоящият въззивен съдебен състав се солидализара изцяло.

Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 5 от НПК, съответният първоинстанционен съд разглежда делото еднолично в закрито заседание не по-късно от един месец от постъпването на материалите по преписката, като се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за отказ да се образува досъдебно производство с определение, което е окончателно. В този аспект настоящият въззивен съдебен състав намира, че какъвто и смисъл да има постановеното от районния съд определение, то е окончателно и не подлежи 2 на обжалване. Ето защо, Районен съд - Разград неправилно е посочил, че определението му подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Разград в 7-дневен срок. Такъв срок не е предвиден както в разпоредбата на чл. 213 от НПК, така и в глава XXII на НПК/в конкретика чл. 341 НПК/. В разпоредбите на чл.341, ал.1, ал.2 и ал.3 от НПК са посочени подробно оспоримите пред въззивната инстанция определения и разпореждания на първоинстанционния съд и конкретно атакуваното с частната въззивна жалба определение, не е сред тях. Тоест, след като актовете по алинея 5 на чл. 213 от НПК са окончателни, то те не подлежат на обжалване по реда на глава ХХІІ от НПК, по аргумент за противното от чл.

341, ал. 2 от НПК, защото не са сред тези, за които НПК изрично е предвидил това.

В тази връзка така подадената въззивна частна жалба е процесуално недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане, а въззивното дело да се прекрати, поради липсата на законодателно предвиден инстанционен контрол и защото преценката за допустимост на депозираните частна жалба и/или частен протест по реда на чл. 345 от НПК е изцяло в правомощията на въззивната инстанция, като включва и легитимираността на подателя. При липсата на посочената процесуална предпоставка за допустимост, въззивният съд следва да остави въззивната частна жалба без разглеждане и да прекрати образуваното пред него производство по глава двадесет и втора от НПК, въпреки създадения и посочен от първоинстанционния съд срок в обжалваното определение, поради факта, че последният не е законов, предвид липсата на такъв в НПК, поради което подадената жалба срещу определението на районния съд следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по настоящото дело да бъде прекратено /както бе посочено и по - горе в изложението/.

Водим от горното, Окръжен съд – Разград

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима частната жалба, подадена от Сдружение "Център за съзидателно правосъдие", представлявано от изпълнителния директор Г.М срещу определение рег. № 50/16.05.2025г., постановено по ЧНД № 276/2025г. по описа на Районен съд – Разград.

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по въззивно частно наказателно дело № 201/2025г. по описа на Окръжен съд – Разград.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4