Решение № 46 от 19.03.2024, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Видин, 18.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И.Т. И.

Членове:

В. Д. С.

В. Р. Г. при участието на секретаря К.а Г. И. в присъствието на прокурора В. Н. Ц. като разгледа докладваното от В. Р. Г. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241300600041 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от подсъдимият К. В. К., чрез защитника си – адв. Р. А. срещу присъда № 6 от НОХД № 94/2023 г. по описа на Районен съд – Кула. С присъдата подсъдимият е признат за виновен в това, че на 19.06.2023 г., около 21:00 часа, в стая на етаж 2 от къща, находяща се на адрес в гр.Кула, ул.“*“№ *, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, извършил действия с цел да удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14- годишна възраст - малолетната М. Ж.

К., родена на 13.11.2013 г., като е проникнал 4 /четири/ пъти с половия си член в ануса й и деянието е извършено чрез използване на заплашване –като заплашил пострадалата с думите: „..нагьзи се, аз няма да те пусна да си ходиш, ще те бия с тръбата...“, като посочил метална тръба, намираща се до скрин в стаята.

С гореописаната присъда подсъдимият К. К. е признат за виновен за 1 извършено престъпление по чл.149, ал.2, т.1, пр.2 във вр. с ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК и му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1/една/ година и два месеца, изпълнението на което на основание чл.

66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години.

Заедно с наложеното наказание на основание чл.67, ал. 3 от НК на подсъдимия са наложени следните пробационни мерки по чл. 42а, ал.2, т.1,т.2 и т.4 НК през изпитателния срок:

1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години, при периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице - 3 (три) пъти седмично;

2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години, които да се провеждат в пробационната служба, на чиято територия е настоящия адрес на осъдения или по изключение на друго подходящо място, определено от пробационния служител, ако важни причини налагат това.

3. Включване в програми за обществено въздействие за срок от две години.

В тежест на подсъдимия на основание чл. 189, ал. 3 НПК са възложени и направените по делото разноски в размер на 2012,40 /две хиляди и дванадесет лева и четиридесет стотинки / за изготвени експертизи в досъдебното производство, които следва да бъдат заплатени по банкова сметка на РП Видин.

На основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК веществените доказателства по дело № 94/2023 по описа на РС – Кула се отнемат в полза на държавата.

Недоволен от присъдата, подсъдимият К. В. К., чрез защитника си – адв. Р.

К. , в срок е депозирал въззивна жалба, с твърдения, че същата е незаконосъобразна и необоснована.

Моли да се постанови оправдателна присъда или да се редуцира наложеното наказание на подсъдимия от 14 месеца на 5 месеца и да не се налагат пробационни мерки по чл. 67 ал. 3 от НПК.

Твърди се, че Районен съд – Кула неправилно е анализирал доказателства по делото. Посочва, че подсъдимият пред следовател е дал подробни обяснения, като не се признава за виновен в посоченото деяние в обвинителния акт. Твърди, че пострадалата доброволна е отишла при него, като единственото извършено от него било вкарване на пръст в ануса на 2 пострадалата, като след това доброволно се е отказал. В жалбата се твърди, че горепосоченото се подкрепя и от заключенията на двете експертизи.

Алтернативно се моли да се редуцира наказанието и да се определи ново при превес на смекчаващите вината обстоятелства. Защитата посочва, че следва да се вземе предвид ромския произход и на подсъдимия, и на пострадалата. Това имало връзка с тяхното възприятие за ранните женитби и ранни полово отношения, които те считат за нормални.

В разпоредително заседание по реда на чл. 327 от НПК след служебна проверка на материалите по делото въззивният състав е предоставил възможност на подсъдимия за представяне на нови доказателства.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд, прокурорът моли да се потвърди първоинстанционната присъда, счита същата за правилна и законосъобразна, а наложеното наказание е справедливо.

Назначеният на пострадалата особен представител – адв. А. оспорва жалбата, моли да се остави в силата присъдата на РС-Кула като правилна и законосъобразна. Счита, че от събраните доказателства може да се направи категоричен извод, че подсъдимият е извършил инкриминираното деяние.

Защитникът на подсъдимия, счита, че присъдата на първоинстанционния съд е необоснована и незаконосъобразна, като моли да се постанови оправдателна присъда. Посочва, че Районен съд – Кула неправилно е анализирал доказателствата и е достигнал до грешни правни изводи. Прави анализ на доказателствата, като посочва че обвинението е за проникване 4 пъти с пенис в ануса на пострадалата, а в разпита си пред следовател подсъдимият е признал, че е извършил деянието, но само с пръст.

Посочва, че тези самопризнания се допълват и от назначените експертизи.

Защитникът на подсъдимия, алтернативно моли да се намали наложеното наказание, като посочва, че същото следва да се индивидуализира при превес над смекчаващите обстоятелства. Посочва, че наложеното наказание е в противоречие със закона в частта на пробационните мерки, като към момента на извършване на деянието е действала предходната редакция на закона.

В лична защита подсъдимият К. няма какво да добави. В последната си дума, моли да се намали наложеното наказание.

След надлежна служебна проверка на атакувания съдебен акт, настоящият 3 съдебен състав намира първоинстанционната присъда за правилна, постановена при изяснена фактическа обстановка. Въз основа на достъпните и възможни за събиране гласни и писмени доказателства, съдът е стигнал до единствен и непротиворечив извод относно извършеното деяние, авторството и виновността. При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства въззивната инстанция не намери основания за промяна на фактическата обстановка по делото, която е следната:

Подсъдимият К. В. К. е роден на 13.07.2005 г. в гр. Кула, общ. Кула, обл.

Видин, българин, с българско гражданство, с основно образование, неженен, не работи и не учи, непълнолетен към момента на извършване на деянието, неосъждан е в роднинска връзка с пострадалата - М. Ж. К., родена на 13.11.2013 г. , която към момента на извършване на деянието е малолетна, като двамата са трети братовчеди.

На 19.06.2023 г., около 20:00 часа, пострадалата М. К. била в района на магазин, който се намирал срещу черквата в гр.Кула заедно с нейната приятелка Вики. Заедно са видели П. К.а и решили да я извикат, за да си играят заедно. Скоро към трите момичета се присъединил братът на Преслава - подсъдимият К. и четиримата отишли към центъра на града, където седнали на пейка да си говорят.

След известно време Вики си тръгнала, а останалите решили да отидат до читалището в гр.Кула. След като видели, че в читалището вече нямало концерт, продължили към новата къща на подсъдимия К. и когато стигнали там Преслава заявила, че е гладна и се прибрала, а подсъдимият и пострадалата останали сами. К. предложил на пострадалата да я повози с колелото си до старата къща, в която семейството му живеело преди, находяща се в гр. Кула, на ул.“Цар Симеон“ №4, като подсъдимият обещал на пострадалата да й даде велосипеда си, при което тя се съгласила и двамата тръгнали. Двамата стигнали до адреса, като влезли на втория етаж от къщата и след това подсъдимия заключил входната врата. Двамата се отправили към стая, находяща се вляво от входната врата и веднага след влизането им в стаята, подсъдимият К. затворил вратата и препречил достъпа до нея с легло, което се намирало в стаята и попитал пострадалата иска ли да правят нещо.

Тя го попитала глупости ли ще правят, на който въпрос подсъдимият отговорил положително. Пострадалата заявила, че не е съгласна, но 4 подсъдимият й показал метална тръба, подпряна на стена в стаята и я заплашил, че ще я бие с нея, ако не се съгласи и казал да се съблече гола и да се наведе напред, като се надупи. Пострадалата М. К. се уплашила и изпълнила нарежданията на подсъдимия - съблякла се гола, подпряла ръцете си на две възглавници на легло в стаята и се навела с гръб към подсъдимия, който също се съблякъл гол и вкарал три пъти до половината половия си член в ануса на пострадалата К.. Тя викала от болка и го молела да спре, но въпреки това подсъдимият вкарал целия си полов член в ануса на пострадалата четвърти път. Пострадалата му казала, че много я боли и той преустановил действията си. Попитал я може ли да вкара члена си и в половия й орган, но тя отказала. Тогава двамата се облекли, като преди да си тръгнат, подсъдимият К. заплашил пострадалата К. да не казва на никого за стореното от него. След това подсъдимият изпратил пострадалата до дома й.

На другият ден пострадалата разказала на своята братовчедка какво се е случило, която от своя страна споделила на сестра си, а последната разказала всичко на майката на пострадалата. На другият ден 21.06.2023 г. е подаден сигнал до органите на реда, като е започнало досъдебното производство с първи действия по разследването.

Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други, като не са допуснати логически грешки при обсъждането им. Правилно районния съд е обсъдил всички гласни доказателствени средства – показанията на пострадалата, на нейните родители, показанията на П. П., А. А., М.М.,Д. К. – сестра на пострадалата, Н.

П. – нейна братовчедка, С. В., Д. А., Й. И., С. Г.

Правилно са кредитирани, приложените по делото доказателствени средства, а именно протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за освидетелстване с писмено съгласие на лице, съдебно – медицински експертизи, комплексни психолого - психиатрични експертизи, сведение характеристика за подсъдимия, изготвена от ИДПС, социални доклади, изготвени от Дирекция „ Социално подпомагане“ гр. Кула, справка съдимост, справка за висящи производства и другите писмени доказателства.

5

Правилно е кредитирана и съдебно – медицинска експертиза от д-р А. И., както и изготвена тройна съдебно – медицинска експертиза.

Настоящият съдебен състав изцяло се солидаризира с проведения анализ на доказателствената съвкупност, поради което не намира за необходимо да го преповтаря. В тази връзка е необходимо да се посочи, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста (решение № 181/2012 г. на ВКС, І н. о., решение № 372/2012 г. на ВКС, III н. о., решение № 513/2013 г. на ВКС, І н. о., решение № 371/2016 г. на ВКС, ІІІ н. о.) Пред настоящата съдебна инстанция не бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция.

Възприетите от първия съд факти и изяснената чрез оценката им в съвкупност фактическа обстановка се споделя изцяло от настоящия съдебен състав и преповтаряне в тази насока не се налага. Настоящият съдебен състав възприема фактическите констатации на първостепенния съд, защото те почиват на вярна и точна интерпретация на събраните гласни и писмени доказателства. Всички тези доказателства в съвкупност разкриват и установяват по безспорен начин механизма на деянието и авторството на същото. Задълженията му по разкриване на обективната истина са изпълнени отговорно и картината на деянието е очертана в нужната пълнота.