Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 191 от 12.06.2020, Районен съд - Шумен

Съд
Районен съд - Шумен
Дело
Административно наказателно дело 484/2020
Вид
Решение № 191
Подписан
12.06.2020
В сила
18.07.2020
Състав
ДИАНА КИРИЛОВА ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.3, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 3, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.355, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.5, ал.2 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.5, ал.4 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.320 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс

Р

Е Ш Е Н И Е

191/12.6.2020г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, втори състав, на първи юни през две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:

Председател: Диана Георгиева при секретаря В.

Илиева, като разгледа докладваното от районния съдия АНД № 484/2020 г., по описа на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от

ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 492090-F535268/28.01.2020г. на Директор Офис Шумен при ТД на НАП - гр.

Варна, с което на основание чл.355, ал.1 от КСО на Д.К.Д., с ЕГН **********, с адрес: *** е наложена административна санкция „глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно, като в жалбата са изложени подробни доводи.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и изцяло поддържа жалбата си.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се явява представител. Депозирана е писмена молба от упълномощен представител, в която изразява становище по съществото на спора, като моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 и сл. от НПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 16.01.2020г. свидетелката М.В.П. – инспектор по приходите при ТД на НАП – гр.Варна, офис Шумен прегледала подадените декларации от жалбоподателя Д.К.Д. по негово настояване. Жалбоподателят Д. поискал анализ на данъчно-осигурителната сметка, тъй като имало разминаване и неясноти за него. При извършване на този анализ, свидетелката П. констатирала, че липсвали подадени декларации за месец март и април 2019г. Свидетелката видяла, че имало направен опит за подаване на декларация по електронен път, но е бил неуспешен, декларациите за март и април 2019г. са били отхвърлени. Това било видно от двата протокола, с които жалбоподателя е имал 7-дневен срок, в който е трябвало да бъдат подадени отново, но нямало такъв втори опит и декларация в крайна сметка за месеците март и април 2019г. не са подадени. В тази връзка жалбоподателя Д. бил поканен с Покана изх. № 139/16.01.2020г. да се яви в сградата на ТД на НАП – Варна, офис Шумен за подаване на декларация обр.1 за м. 03. И 04.2019г. и за съставяне и връчване на акт за установяване на административно нарушение. Поканата била връчена на жалбоподателя на 28.01.2020г. Още преди да получи поканата, жалбоподателя подал по електронен път, на 21.01.2010г. декларация обр. 1 за месеците март и април 2019г. За констатираното нарушение на 22.01.2020г. свид. П. съставила акт за установяване на административно нарушение АN № F535268 против жалбоподателя Д.К.Д., като посочила, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.3, ал.1, т.2 от Наредба Н-8/29.12.2005г.. Актът бил съставен в присъствие на жалбоподателя, който го подписал без възражение. Впоследствие жалбоподателят депозирал писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Писменото възражение срещу АУАН било прието за неоснователно. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка било издадено наказателно постановление № 492090-F535268/28.01.2020г. на Директор на Офис – Шумен при ТД на НАП - гр.

Варна, с което на основание чл.355, ал.1 от КСО на Д.К.Д., с ЕГН **********, с адрес: *** е наложена административна санкция „глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства: от разпита в съдебно заседание на актосъставителя М.В.П., както и от присъединените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелката М.П. следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Наказателното постановление №

492090-F535268/28.01.2020г. е издадено от компетентен орган - от Директора на Офис – Шумен при ТД на НАП - гр. Варна, съгласно заповед № ЗЦФ-ОПР-17/17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.4 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично следва да представят в Националната агенция за приходите определени данни, като в т.2 от същата разпоредба като такива са посочени осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, декларация за сумите за осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване.

Жалбоподателят има качеството самоосигуряващо се лице по смисъла на чл.5, ал.2 от КСО, поради което е имал задължението да декларира посочените по-горе данни. Разпоредбата на чл.2, ал.1 от Наредба № Н-8 конкретизира това задължение, като посочва, че работодателите, осигурителите и техни клонове и поделения, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите декларации по образец 1, 3 и 5 съгласно приложения № 1, 2 и 3. Срокът за подаването на такава декларация от самоосигуряващите се лица е посочен в чл.3, ал.3, т.2, б.»а» от Наредбата във вр. с чл.3, ал.1, т.1, б.»а» от същата наредба, а именно – до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за тях. Следователно, в настоящия случай, Д.К.Д. е следвало да подаде декларация образец № 1 за данните за месец април 2019г. в срок до 27.05.2019г., тъй като 25.05.2019г. е неприсъствен ден. Безспорно е установено по делото, а и не се спори от страните, че жалбоподателя е подал по електронен път на 15.05.019г. декларация образец 1 за месец април 2019г. Видно от Протокол изх. № 27000193054369/15.05.2019г. декларация обр. 1 за м.

04.2019г. на жалбоподателя е била отхвърлена, като му е бил даден 7 – дневен срок от получаване на протокола да подаде нова декларация с коректно попълнени данни. Посоченото задължение не е било изпълнено в установения за това срок, а по-късно, като подадената декларация е била подадена на 21.0.2020г. При това положение съдът намира, че жалбоподател на 28.05.2019г. - деня, следващ деня, в който срока е изтекъл, действително е допуснал нарушение, установено с разпоредбата на чл.5, ал.4 от КСО, във вр. чл.3, ал.1, т.2, б.»а» от Наредба № Н-8, с което е осъществил от обективна страна нарушението, описано в наказателното постановление.

Към настоящия момент Наредба № Н-8 от

29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица е отменена с ДВ, бр. 1 от 03.01.2020г., в сила от 03.01.2020г. и е приета нова - Наредба № Н-13/17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, обн. ДВ, бр. 1 от 03.01.2020 г., в сила от 03.01.2020 г. Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗАНН за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. Алинея 2 предвижда изключение от това правило, че ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В случая не е налице по-благоприятен закон, доколкото уредбата и режима на обществените отношения, регулирани от отменената Наредба № Н-8 от

29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица е напълно аналогичен със сега действащата Наредба №

Н-13/17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица - чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1, т.1 от същата. Поради това съдът счита, че не е налице по-благоприятен закон и разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и не може да намери приложение.

При така установената фактическа обстановка обаче, съдът установи, че при провеждането на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяната на атакуваното наказателно постановление. Съдът констатира, че в хода на административно-наказателното производство изобщо не е установена субективната страна на нарушението, което е установено от обективна страна.

Липсват и не са събрани доказателства, че нарушението е извършено от жалбоподателя виновно, а липсата на установена субективна страна води не само до липса на реквизит, а на безспорно установено административно нарушение. По делото са налични писмени доказателства, че жалбоподателя е подал по електронен път процесната декларация обр. 1 за месец април. Вярно, че подадената от него декларация е била отхвърлена и му е бил даден срок да подаде нова, такава, но с оглед възрастта и техническите си познания, жалбоподателя явно не е разбрал за това и дори на следващия ден – 16.0.2019г. е внесъл здравноосигурителните си вноски.

Съдът констатира, че на жалбоподателя Д. е било наложено наказание „глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева. Според настоящия съдебен състав с обжалваното наказателно постановление е било незаконосъобразно ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл.355, ал.1 от КСО. Съгласно приложената санкционна норма: който наруши разпоредбите на чл.5, ал.4 и чл.6, ал.9 и разпоредбите на нормативните актове по прилагането им, както и който не подаде или не подаде в срок декларация с данните по чл.5, ал.4 или декларация от самоосигуряващо се лице, се наказва с глоба от 50 до 500 лева за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500 до 5000 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание.

От цитираната разпоредба следва извода, че Д.К.Д. е годен субект на административнонаказателна отговорност за нарушения на данъчното законодателство, като подлежи за санкциониране с „глоба“ от 50 до 500 лева. В случая обаче в разрез с разпоредбата на чл.355, ал.1 от КСО, с процесното наказателно постановление е наложена „глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева на жалбоподателя. Административната санкция не е сред предвидените размери на административните наказания по чл.355, ал.1 от КСО, които се налагат на физическите лица. В случая съобразно нормата на чл.355, ал.1 от КСО би следвало да се наложи на нарушителя „глоба“ в размер от 50 /петдесет/ лева до 500 /петстотин/ лева.