Решение № 142 от 16.07.2024, Районен съд - Монтана
- Съд
- Районен съд - Монтана
- Дело
- Административно наказателно дело 848/2024
- Вид
- Решение № 142
- Подписан
- 16.07.2024
- В сила
- 01.08.2024
- Състав
- КРАСИМИР СЕМОВ
Цитирани разпоредби
- чл.27, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.160 · Закон за движението по пътищата
- чл.160, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.23, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.313, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.78а · Наказателен кодекс
- чл.78а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.80, ал.1, т.4 · Наказателен кодекс
- чл.86, ал.1, т.2 · Наказателен кодекс
- чл.88а · Наказателен кодекс
- чл.375 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.378, ал.4, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 142 гр. Монтана, 16.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: КРАСИМИР СЕМОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА Д. ДИМИТРОВА в присъствието на прокурора Н. Св. В. като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно наказателно дело № 20241630200848 по описа за 2024 година Производството е по чл.375 и сл. НПК.
Постъпило е от Районна прокуратура - Монтана постановление, съдържащо обвинение спрямо обв.М. К. Й., с посочени адреси в гр.Б., област М., РБ и във ФРГ, гр.К., за извършено престъпление по чл.313, ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителя на РП - Монтана излага доводи за приложение на чл.78а от НК по отношение на обв.Й. поддържайки обвинението.
Обв.Й., прозован чрез защитника си адв.Е. Х. от МАК не се явява, тъй като е в чужбина където работи и живее. В рамките на ДП е заявил, че се признава за виновен по обвинението и че желае да се приложи чл.78а НК.
Защитникът адв.Е. Х. от МАК излага доводи за определяне на минимално предвиденото административно наказание.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди във връзка с доводите на страните, намира за установено следното:
Обв.М. К. Й. от години работи и живее на територията на ФРГ. Й. притежавал СУМПС № ХХХХХХ, издадено на 15.05.2018г. от сектор Пътна полиция към ОД МВР - Монтана.
На 08.08.2019г. в гр.Ф., ФРГ, обв.Й. като водач на МПС бил спрян за проверка от компетентните органи, установено било, че управлява след употреба на алкохол (2. 34 промила) и свидетелството му за управление на МПС било отнето.
1
На 28.10.2019г. обв.Й. се явил в Сектор Пътна полиция към ОД МВР Монтана и след като подал необходимите документи, вкл. Декларация по чл.160, ал.1 от ЗДвП, в която декларирал, че е изгубил валидното си българско СУМПС, му било издаден дубликат на 31.10.2019г на СУМПС № ХХХХХ, валидно до 29.08.2023г.
През м. януари 2020г. в сектор Пътна полиция към ОД МВР – Монтана постъпила информация, че СУМПС № ХХХХХХ, издадено на Й. е отнето, тъй като лицето е лишено от право да управлява МПС на територията на ФРГ за времето от 15.10.2019г. до 14.05.2020г. и поради това същото било изпратено на ОДМВР - Монтана.
От заключението на вещото лице по изпълнената съдебнопочеркова експертиза (СПЕ) се установява, че подписа, положен срещу името на М. Й. в декларация от 28.10.2019г. за изгубено СУМПС е изпълнен от обвиняемия.
Като се има предвид горното съдът намира, че обв.М. К. Й. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.313, ал.1 от НК:
- на 28.10.2019г. в гр.М. пред А.Г.П. -системен оператор в сектор Пътна полиция към ОД МВР - Монтана, потвърдил неистина в писмена декларация от същата дата, която по силата на закон се дава пред орган на властта Началник на сектор Пътна полиция към ОД МВР - Монтана за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, декларирал неверни обстоятелства в декларация по чл.160 от ЗДвП, като посочил, че притежаваното от него СУМПС № ХХХХХХ е изгубено, а същото му е било отнето от компетентните власти във ФРГ по повод извършено престьпление.
От субективна страна обв.Й. е проявил пряк умисъл – съзнавал е обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено опасните му последици и е искал тяхното настъпване.
Страните по същество не спорят относно изложената по–горе фактическа обстановка, за това и съдът не ще я обсъжда в детайли. Анализът на събраните доказателства водят до извода, че по несъмнен начин обв.Й. е осъществил състава на престъплението по чл.313, ал.1 от НК. Настоящит съд не споделя изложените доводи от защитата посочени като мотив обвивняемия да извърши процесното престъпление. СУМПС е било отнето от Й. във ФРГ и същия е бил лишен от право да управлява МПС за времето от 15.10.2019г. до 14.05.2020г. Информацията, че е отнето СУМПС е пристигнала в РБ през м.01.2020г., а Й. е извършил процесното престъпление на 28.10.2019г., за да може да управлява МПС, понеже така работил. На практика не т. нар. от защитата забавена дипломатична поща е мотивирала Й. да извърши престъплението, а това, че е искал да управлява МПС въпреки, че е бил лишен от това право, респ. му е било отнето СУМПС и затова се е снабдил с дубликат на ново СУМПС.
Имайки предвид изложената фактическа обстановка и при това тълкуване на закона, съдът признава за ВИНОВЕН обв.Й. за извършеното 2 деяние по чл.313, ал.1 от НК, като намира, че са налице предпоставките на чл.78а, ал.1, б.”а” – б.”в” НК – следва да бъде ОСВОБОДЕН ОТ
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ, като му се наложи АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 1000 лева. В особената част на НК за престъплението по чл.313, ал.1 от НК са предвидени наказания лишаване от свобода до три години или глоба от сто до триста лева, обв.Й. е неосъждан (реабилитиран), по отношение на същия не е прилагано и освобождаване от наказателна отговорност, а имуществени вреди от престъплението не са причинени, за да се налага тяхното възстановяване или обезпечаване. При определяне размера на глобата съгласно чл.27, ал.2 от ЗАНН и чл.78а, ал.1 НК (в редакцията след изм. с ДВ, бр.26/06.04.2010г.), съдът съобрази, че обвиняемия признава вината си, а видно от данните по делото се касае за мъж на средна възраст, за който липсват данни да е автор на др. противообществени прояви, поради и което съдът наложи размер на глоба предвиден в чл.78а, ал.1 НК при минимума. Съдът не определи по – голям размер глоба, считайки, че и наложения е съобразен с тежестта на извършеното деяние от обв.Й. и другите обстоятелства по чл.27, ал.2 от ЗАНН, липсват данни по делото, които да обосновават налагането на по – голям размер глоба - не се представени данни за размера на месечните доходи на обвиняемия, липсват данни и за семейното му положение, респ. семейни ангажименти, затова съдът наложи минималния размер глоба. Към момента на постановяване на настоящето решение, наказателната отговорност не е погасена по давност съгласно чл.81, ал.3 вр. с чл.80, ал.1, т.4 от НК.
Съдът прие, че обв.Й. е реабилитиран, и това обстоятелство е отбелязано в справката му за съдимост (отбелязана е реабилитация по чл.88а НК спрямо двете му осъждания). Съдът служебно изиска и приложи по делото данни за изпърпяване на наказанията по общо двете му осъждания. Съгласно тези данни общото най-тежко наказание пробация чрез двете задължителни пробационни мерки за срок от девет месеца и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 140 часа в рамките на една година, след групиране на присъдите по НОХД № 93/2008г. по описа на РС – Силистра, влязла в сила на 12.02.2008г. и по НОХД № 89/2008г. по описа на РС – Кула, влязла в сила на 01.09.2008г., е изтърпяно на 11.12.2008г. Тъй като са били налице условията на чл.25, ал.1 вр. с чл.23, ал.1 от НК е извършено групиране е на практика е налице едно осъждане, по отношение на което, считано от 11.12.2008г. са изминали три години и е натъпила според настоящия съд реабилитация по право на основание чл.86, ал.1, т.2 от НК.
Обв.Й. следва да бъде осъден да заплати разноските по ДП № 68/23г. по описа на ОДМВР - Монтана за изготвена СПЕ и за превод на документи на български език, в общ размер на 328.62 (триста, двадесет, осем лева, 0.62 ст.) лева по сметка на ОДМВР - Монтана, както и 10 (десет) лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителни листове.
При изход на делото, следва да бъде отменена взетата в рамките на ДП мярка за неотклонение „Подписка” спрямо обв.Й..
На основание горното и чл.378, ал.4, т.1 от НПК, съдът РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия М. К. Й. – роден на 18.10.1973г. в гр.Шумен, с 3 посочени адреси в гр.Б., област М., ул.Поличката № 11 и във ФРГ, гр.К., българин, български гражданин, с основно образование, неженен, работи, неосъждан (реабилитиран), ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 28.10.2019г. в гр.М. пред А.Г.П. -системен оператор в сектор Пътна полиция към ОД МВР - Монтана, потвърдил неистина в писмена декларация от същата дата, която по силата на закон се дава пред орган на властта - Началник на сектор Пътна полиция към ОД МВР - Монтана за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, декларирал неверни обстоятелства в декларация по чл.160 от ЗДвП, като посочил, че притежаваното от него СУМПС № ХХХХХХ е изгубено, а същото му е било отнето от компетентните власти във ФРГ по повод извършено престьпление – престъпление по чл.313, ал.1 от НК.
На основание чл.313, ал.1 вр. с чл.78а, ал.1, б. ”а” – б. ”в” от НК ОСВОБОЖДАВА обв.М. К. Й. от НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 1000 (хиляда) лева, която следва да се заплати от обв.Й. по сметка на МРС.
ОСЪЖДА обв.М. К. Й. със снета по–горе самоличност да заплати по сметка на ОД МВР - Монтана сумата 328.62 (триста, двадесет, осем лева, 0.62 ст.) лева, представляваща разноски по ДП № 68/23г. по описа на ОДМВР Монтана за изготвена СПЕ и за превод на документи на български език.
ОСЪЖДА обв.М. К. Й. със снета по–горе самоличност да заплати по сметка на РС - Монтана сумата 10 (десет) лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителни листове.
ОТМЕНЯ мярката за неотклонение „Подписка” спрямо обв.М. К. Й..
Решението може да се обжалва или протестира пред Окръжен съд – Монтана в 15 (петнадесет) дневен срок, считано от 17.07.2024г.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 4