Определение № 1045 от 03.05.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1045 гр. София, 24.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно частно гражданско дело № 20241000501055 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3, изр. 2 вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от ищеца – Е. Е. К., ЕГН **********, чрез адв. В. срещу определение № 262114 от 20.03.2024., по гр.д. № 5084/2020г. по описа на Софийски градски съд, гр. о., I-3 състав. С обжалваното определение е изменено в частта за разноските определение № 267416 от 22.12.2023г., гр.д. № 5084/2020г. по описа на СГС за прекратяване на производството и Е. Е. К. е осъдена да заплати на адвокат Е. П. сумата от 580 лЕ., на И.

И. Х. сумата от 580 лЕ., и е оставено без уважение искането на Е. Е. К. за изменение в частта за разноските на това определение за осъждане на ответниците да й заплатят 215 лЕ. разноски и 960 лЕ. на адвокат В. В..

Частният жалбоподател/ищецът - Е. Е. К. счита, че обжалваното определение е незаконосъобразно и неправилно. Твърди, че правния интерес от предявените искове е отпаднал със заплащането на целия дълг по изп. дело № 20198510400357 по описа на ЧСИ М. П.. Прекратяването е станало четири години след завеждане на настоящото дело, за което ответниците са станали повод с извънпроцесуалното си поведение. На следващо място твърди, че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, тъй като ответниците са съдружници в „Елон“ ООД, което дружество притежавало повече от 10 недвижими имота в центъра на София и имало балансови актив на стойност 576 000 лЕ.. На следващо място твърди, че осъщественото процесуално представителство било с подаването на един идентичен отговор на исковата молба и от двамата. Това противоречало на решение на СЕС от 25.01.2024г. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да отмени обжалваното определение в осъдителната част, както и да уважи искането му за присъждане на разноски за прекратеното производство.

Насрещните страни по частната жалба/ответниците – Е. А. К. и И. И. Х., са подали в срок 1 писмен отговор чрез адв. П.. Считат, че частната жалба е неоснователна и недоказана.

Твърдят, че ако процесните искове били уважени, договорът за прехвърляне на дружествени дялове щял да се счита за несключен и правата на кредиторите нямало да са засегнати. На следващо място твърдят, че имало множество съдебна практика за оказана безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 2 вр. с чл. 38, ал. 1, т. 1-3 от ЗА. На последно място твърдят, че били предявени искове срещу двамата ответници и всеки един от тях имал право на адвокатска защита и възнаграждение за нейното предоставяне. Молят въззивния съд да остави частната жалба без уважение и да потвърди обжалваното определение, което считат за правилно и законосъобразно.

Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 248, ал. 3 вр. с чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.

С определение № 267416 от 22.12.2023г., гр.д. № 5084/2020г. по описа на СГС, поради оттегляне е прекратено производството по исковете на Е. Е. К. срещу Е. А. К. и И. И. Х., за установяване нищожност на сключен между ответниците договор за покупко-продажба на 50 дружествени дялове от 01.04.2019г., по сто лЕ. всеки един за цена от 5 000 лЕ.. СГС е осъдил ищцата да заплати на ответниците разноски по делото в общ размер на 4 500 лЕ..

Това определение не е обжалвано и е влязло в сила на 02.02.2024г. Ищецът/частният жалбоподател е подал в срок молба за изменение на прекратителното определение в частта за разноските, препис от която е връчен на ответниците, които са подали в срок писмен отговор.

За да постанови исканото изменение, първоинстанционният съд е изложил мотиви, че Е. К. е представлявана безплатно и е определил сумата от 580 лЕ. за адвокат Е. П.. И. Х. е заплатил 1 200 лЕ. на адвокат П., която сума е намалена от съда до размера от 580 лЕ.. Приел за неоснователно искането на ищцата за присъждане на разноски.

Видно от договор за правна защита и съдействие от 08.03.2021г./л. 212/, се установява, че ответникът – И. И. Х. е договорил и заплатил в брой адв. възнаграждение в размер от 1 200 лЕ..

Видно от договор за правна защита и съдействие от 06.06.2022г./л. 213/, се установява, че ответникът – Е. К. е представлявана безплатно, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

Неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че ответниците са станали повод с извънпроцесуалното си поведение за завеждане на настоящото дело.

Неправилно се смесва процесуалната легитимация на ищеца – наличието на правен интерес на трето лице да предяви иск за нищожност на договор за покупко-продажба на дружествени дялове между съдружници, с материалноправната легитимация – основателността на същите тези искове.

На този етап от производството не може да се установи по категоричен начин, че досежно основателността на предявените искове ответниците са станали повод за завеждане на делото. Нещо повече, от договора за покупко-продажба на дружествени дялове се 2 установява само, че единият съдружник е прехвърлил на другия съдружник дружествените си дялове. Само по себе си обстоятелството, че купувача имал общо дете с адвоката на продавача, не може да обоснове по категоричен начин извод, че договора е нищожен на основание чл. 46 ЗА вр. с чл. 26, ал. 1, пр. първо и второ от ЗЗД и ответниците са станали повод за завеждане на делото. Още повече, че възможността за удовлетворяване на ищеца/кредитор от останалото имущество на съдружника Е. К. е и безспорно установена, чрез погасяване на задължението й в производството по индивидулно принудително изпълнение. Именно ищецът в стремежа си да преобезпечи възможността си за удовлетворяване от имуществото на длъжника е станал повод за образуване на настоящото производство. Цитираната от частния жалбоподател практика на ВКС е неприлжима в процесния случай, тъй като касае различни хипотези от процесната. По тези съображения, право на разноски имат ответниците, а не ищцата и упълномощения от нея адвокат, предоставил безплатна правна помощ.

Невярно е твърдението на процесуалния представител на частния жалбоподател, че ответникът И. Х. е представляван безплатно от адвокат П., което се опровергава от горепосочения договор за правна защита, както и че е заплатена в брой сумата от 1 200 лЕ..

Неоснователно е твърдението на частния жалбоподател, че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, тъй като ответницата Е. К. била съдружник в „Елон“ ООД, което дружество притежавало повече от 10 недвижими имота в центъра на София и имало балансови актив на стойност 576 000 лЕ.. Неправилно се смесва собствеността върху дяловете в едно търговско дружество, с личността на съдружника в това дружество, който е ответник в качеството си на физическо лице. При липса на конкретни данни за активите и пасивите на това дружество не може да се отрече правото на физическото лице да получи безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Още повече, че преценката за тези обстоятелства се извършва от адвоката предоставил безплатната правна помощ.

Неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че при двама ответници защитавани от един адвокат, възнаграждението се присъждало само за един от ответниците.

При субективно съединени искове, всеки един от ответниците има право да бъде представляван от адвокат и се дължи отделно възнаграждение за всеки един адвокат, включително когато ответниците са упълномощили един и същ адвокат, но са договорили и заплатили отделно възнаграждение.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение противоречало на решение на СЕС от 25.01.2024г., но липсват конкретни правни доводи в какво се изразява това противоречие.

Предмет на делото е установителен иск за нищожност на договор с цена от 5 000 лЕ., решението по делото нямаше да подлежи на касационно обжалване, поради което и определението на САС не подлежи на обжалване, на основание чл. 274, ал. 4 вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 262114 от 20.03.2024., по гр.д. № 5084/2020г. по описа на Софийски градски съд, гр. о., I-3 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4