Определение № 439 от 14.02.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 439 гр. София, 14.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Величка Борилова

Капка Павлова като разгледа докладваното от Даниела Дончева Въззивно частно гражданско дело № 20251000500114 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 142636/23.12.2024 г. ( вх.№ 33171/19.12.2024 г., по описа на САС), подадена от Г. В. К. срещу Разпореждане № 29088/02.12.2024 г., постановено по гр. дело № 6380/2024 г. по описа на Софийски градски съд, с което, на основание чл.130 от ГПК, е върната исковата му молба.

Жалбоподателят твърди, че мотивите, изложени в обжалваното разпореждане, целят да оправдаят нарушение на закона от страна на съдилищата и неговите права, с което са му нанесени вреди. Сочи, че няма достатъчно средства за заплащане на държавна такса по делото, като указанията за внасяне на такава преграждат пътя за защита на предявените с иска права. Сторено е искане за отвод на съдебния състав, постановил обжалваното разпореждане, и делото да бъде разгледано от друг състав на СГС. Моли да бъде освободен от държавна такса. Излага твърдения за обстоятелства, свързани с други образувани от него граждански дела. Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено.

Апелативен съд-София, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на 1 обжалвания акт, без да е ограничен от наведените в частната жалба оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС), намира последната за процесуално допустима - депозирана е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

По основателността на жалбата настоящият състав намира следното:

Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба на Г. В. К., наименувана „частна жалба“, с която се твърди, че се предявява граждански иск срещу СРС за нанесени неимуществени вреди от нарушение на основни човешки права, на общностното право на ЕС и бавен процес чрез отказ за освобождаване от държавна такса. Цената на иска е определена в размер на 500 000 евро за периода 06.03.2024 г.-31.05.2024 г.

Поискано е от съда да отмени Определение от 02.05.2024 г. на СРС, 173-ти състав, постановено по гр.д.№20241110116023 по описа на за 2024 г., да бъде освободен от държавна такса, както и да му бъде предоставена правна помощ.

С Определение №8868/10.06.2024 г., постановено по делото, СГС е оставил без уважение искането на ищеца за предоставяне на правна помощ и е върнал исковата молба.

С Определение №1890/26.07.2024 г., постановено по ч.гр.д.№ 1921/2024 г. по описа на САС, Определението от 10.06.2024 г. на СГС е отменено и делото върнато на съда за продължаване на съдопроизводствените действия.

С Разпореждане №20776/29.08.2024 г. първоинстанционният съд е оставил без движение исковата молба и е дал указания на ищеца в едноседмичен срок, считано от получаване на съобщението за това с писмена молба с препис за ответника да посочи дали сезиращият акт е частна жалба срещу Определение №18803/02.05.2024 г., постановено по гр.д.№16023/2024 г. по описа на СРС, 173-ти състав, с твърдение за неправилност на същото и искане за отмяната му или предявява иск за вреди срещу СРС, като в случай че предявява иск за вреди, да посочи конкретни нарушения, на които се позовава, като съобрази, че бланкетно твърдение за злоупотреба с права и изброяване на разпоредби на международни актове не изпълнява това условие. Указано е, че при неизпълнение на указанията в срок исковата молба ще бъде върната.

С молба от 17.09.2024 г. Г. К. е посочил, че правата му са нарушени от СРС, защото 173-ти състав на съда не го е освободил от държавна такса по 2 гр.д.№116023/2024 г. по описа на съда, а по безброй други дела е освободен от задължение за плащане на такава. Сочи, че по този начин съдът ограничава достъпа му до правосъдие и това е злоупотреба с право, отказ от правосъдие.

Посочил е, че частната жалба е написана от него, но не е юрист и иска да бъде отменено Определение №18803 от 02.05.2024 г., защото очевидно не е в състояние да плати държавна такса. К. е посочил, че във връзка с изложеното претендира обезщетение, защото това, което 173-ти състав е направил, му е нанесло вреди по чл.282, ал.2 и ал.3 от НК и ЗОДОВ. Излага, че ако СГС му предостави правна помощ и бъдат назначени за процесуални представители лицата, посочени в молбата, то противоречията и несъответствията в частната му жалба ще бъдат отстранени. Отново е поискано предоставяне на правна помощ.

С Разпореждане №22352/18.09.2024 г. СГС е предоставил последна възможност на ищеца в едноседмичен срок да изпълни указанията, дадени му с разпореждането от 29.08.2024 г.

С Молба от 03.10.2024 г. К. е изложил, че предявява граждански иск за вреди срещу СРС и иска да бъде отменено определението от 02.05.2024 г. на СРС, 173-ти състав като незаконосъобразно и нарушаващо правата му, тъй като е предоставил всички необходими документи на съда. Изложил е, че не познава законите на РБългария, поради което и иска правна помощ в лицето на посочените от него адвокати, които да посочат нарушената от СРС разпоредба на закона. Твърди, че неосвобождаването му от държавна такса от който и да е съд по образувани от него дела, въз основа на представени от него документи за имотно и семейно състояние, е нарушение на закона и правата му, злоупотреба с право и ограничаване достъпа му до правосъдие.

С Определение №16369/18.01.2024 г., постановено по делото, първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на ищеца за предоставяне на правна помощ, като е изложи подробни мотиви за това.

С Определение № 2993/20.11.2024 г., постановено по ч.гр.д.№3109/2024 г. по описа на САС, Определение №16369/18.01.2024 г. е потвърдено.

За да постанови обжалваното в настоящото производство разпореждане, СГС е изложил, че с оглед посоченото в молбата на К. от 03.10.2024 г., предявеният иск е недопустим, тъй като в случая ищецът се позовава на незаконосъобразност на обжалваем съдебен акт, но не желае да обжалва 3 същия, а претендира вреди като последица от акта на съда с твърдения за неговата незаконосъобразност. Съдът е „разяснил“ на К., че преценката за законосъобразността на всички актове на съда се извършва в рамките на инстанционния контрол, а специалният ред за обезщетяване на вреди от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС не представлява алтернативен ред за контрол на законосъобразността на съдебните актове, който може да замести чл.258 или сл. или чл.274 и сл. от ГПК. Напротив, доколкото всички оплаквания на ищеца са такива, които следва да се съобразят при обжалване на акта, то това е и надлежния процесуален ред за защита на правата на ищеца, които твърди да са нарушени. Съдът е заключил, че производството следва да бъде прекратено като недопустимо, но е върнал исковата молба, по която същото е образувано.

С оглед на така установеното, настоящият съдебен състав намира обжалваното разпореждане за неправилно по следните съображения:

Съгласно чл.129, ал.1 от ГПК, съдът проверява редовността на исковата молба, а когато тя не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и по чл. 128 от ГПК, на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. В случай че ищецът не отстрани в срока нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се връща.

Съгласно чл.130 от ГПК, когато при проверка на исковата молба съдът констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба.

При така изложеното може да се направи извод, че на връщане по реда на чл.129, ал.3 от ГПК подлежи нередовна искова молба, т.е. такава, с която правото на иск не е надлежно упражнено, т.е. когато тя не съответства на изискванията на чл. 127 и сл. от ГПК, а исковата молба се връща по реда на чл.130 от ГПК, когато макар и депозирана като редовна искова молба, със същата е предявен недопустим иск. За да бъде върната исковата молба, с която е предявен недопустим иск, то същата следва на първо място да е годна да сезира съда, да е формално редовна. От систематичното място на разпоредбата на чл.129 и чл.130 от ГПК, както и от разпоредбата на чл.140 от ГПК става ясно, че при постъпване на искова молба в съда, последният извършва първо проверка на редовността на исковата молба и едва, когато установи, че тя отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК, извършва 4 проверка за допустимост на предявения с нея иск.

Настоящият въззивен състав счита, че видно от подадените от ищеца молби пред СГС е, че указанията, дадени от съда, не са изпълнени в тяхната цялост. На първо място, до постановяване на обжалваното в настоящото производство разпореждане, ищецът не е изразил ясно и категорично дали предявява иск или иницииращият документ е частна жалба срещу акта на СРС. Налице е неотстранено противоречие в обстоятелствената част на исковата молба и петитума, доколкото и с молбата от 03.10.2024 г. ищецът е посочил, че със сезиращия акт предявява граждански иск за вреди против СРС, но в същото време отново излага съображения относно правилността на акта и е отправил искане към съда да отмени същия като незаконосъобразен.

На следващо място, дори и да се приеме, че К. е предявил иск, то той не е конкретизирал кои свои права смята за нарушени, в какво се изразяват твърдените неимуществени вреди, претендирани в размер на 500 000 евро.

Бланкетното твърдение за злоупотреба с право от страна на СРС, за нарушение на чл.6 от ЕКЗПЧ, възпроизвеждани многократно в молбите на К., не могат да бъдат възприети като твърдения, очертаващи ясно обстоятелствената част на исковата молба.

С оглед изложеното, съдът намира, че към момента на постановяване на обжалваното разпореждане съдът не е надлежно сезиран с редовна искова молба, не са отстранени недостатъците, указани от съда, поради което и същата е подлежала на връщане на основание чл.129, ал.3 от ГПК и проверка относно допустимостта на предявения с нея иск, ако такъв условно се приеме, че е предявен, което е недопустимо в един граждански процес, изобщо не е следвало да бъде извършвана.

Поради горното, като е върнал на основание чл.130 от ГПК „исковата молба“, подадена от Г. К., а не на основание чл.129, ал.3 от ГПК, СГС е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен.

Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София

5

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 29088/02.12.2024 г., постановено по гр. дело № 6380/2024 г. по описа на Софийски градски съд.

Връща делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6