Решение № 2596 от 10.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2596 гр. София, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря ЕЛИ Б. БИНЕВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Административно наказателно дело № 20251110207792 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по подадена жалба от „***“ ЕООД срещу Наказателно постановление (НП) № 23-2500109/25.04.2025 г., издаденo от Директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1800,00 лева на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3, вр. чл. 415в, ал. 2 от КТ и за нарушение на разпоредбата на чл. 61, ал. 1, вр. чл.

1, ал. 2 от КТ.

В подадената жалба са изложени оплаквания, че НП е незаконосъобразно и издадено в противоречие с материалния закон. Твърди се, че между дружеството – жалбоподател и „***“ ЕООД са налице облигационни правоотношения, произтичащи от сключен договор за поръчка от 01.03.2020 г. и по силата на който това трето за производството дружество е изпълнявало като изпълнител задължения, свързани с изпълнение на дейността, касаеща процесите на жалбоподателя-възложител, извършвани от квалифициран персонал, който следвало да бъде подбран и инструктиран от това трето за производството юридическо лице. Твърди се, че *** имала сключен договор с дружеството-изпълнител, по силата на който предоставяла работната си сила при жалбоподателя – възложител, като процесната проверка 1 била осъществена именно в такъв момент. Твърди се, че проверяващите настоявали проверяваната да подпише декларация, без да се предостави възможност да се запознае с текста на декларацията или да се противопостави на подписването . Твърди се, че административнонаказателната отговорност за работодателя по чл. 1, ал. 2 от КТ не се предвижда, тъй като до завършване на процедурата по чл. 405а от КТ липсвали правно основание това отношение да се третира като трудово. В случая проверяващите е следвало да обявят трудовия договор по реда на чл. 405а от КТ с постановление, което не е било направено. Направено е искане за отмяна на обжалвания акт и присъждане на сторените по делото разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, е бил представляван от упълномощени адвокати. На етап съдебни прения отново е направено искане за отмяна на обжалвания акт. Посочено е, че при съставяне на АУАН и НП е допуснато процесуално нарушение – имената на проверяваното физическо лице са изписани като „***“, а лицето е „***“.

В открито съдебно заседание, въззиваемата страна и административнонаказващ орган – Директорът на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, е бил представляван от упълномощен юрисконсулт.

Направено е искане за отхвърляне на жалбата. Посочено е, че НП е правилно и законосъобразно. Оспорва се възражението за допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото същото съставлявало техническа грешка, възпроизведено от саморъчно попълнената декларация от физическото лице, като ЕГН-то на лицето отговаряло на действителното. В договора между „***“ ЕООД и *** липсвала уговорка за полагане на труд в друго предприятие.

Възразява се, че договорът между двете дружества бил със срок на действие 3 години, считано от датата на подписване, като липсвало допълнително споразумение за продължаване срока му на действие. Твърди се, че управителят на „***“ ЕООД е заявил, че не развива дейност с дружеството – жалбоподател и няма понятие за възникнали трудови правоотношения.

Направено е искане за присъждане на юрисконсулстско възнаграждение.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С Договор от 01.03.2020 г. „***“ ЕООД, в качеството на възложител, и 2

„***“ ЕООД, в качеството на изпълнител, уговорили изпълнителят да извършва ежемесечно поставени задачи във връзка с изпълнение на дейността на възложителя. В чл. 1.2 страните уговорили, че дейностите касаят цялостните процеси на възложителя, извършвани от квалифициран персонал, който е детайлно инструктиран. В чл. 2.1 страните договорили срок на договора 3 години, считано от датата му на подписване, като според чл. 2.2 продължаването му ставало със сключване на допълнително споразумение. По делото не са представени доказателства, а и не са наведени твърдения, за продължаване на договорното правоотношение.

На 17.11.2021 г. между „***“ ЕООД и ***, ЕГН **********, бил сключен трудов договор, по силата на който физическото лице приело да изпълнява длъжността „медицинска сестра“, за което било изпратено уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ. Лицето постъпило на работа на същата дата.

Към 20.02.2025 г. между „***“ ЕООД и ***, ЕГН ********** (с вече променено име ***) липсвало трудово правоотношение, но физическото лице предоставяло труд като медицинска сестра в стопанисвания от жалбоподателя обект в ***. При извършена проверка в посочения ден от органите на Дирекция „Инспекцията по труда“ лицето било констатирано да работи с децата в обекта. В предоставена за попълване декларация, която лицето съставила сама, същата посочила, че работи при жалбоподателя около 3 години на адреса на посочения обект, с работно време от 8,00 часа до 16,00 часа при минимална работна заплата. В декларацията лицето посочило, че работи на трудов договор. За извършената проверка бил съставен констативен протокол. При последващи извършени проверки на документи се оказало, че между физическото лице и жалбоподателя нямало сключен трудов договор. В хода на проверката било установено наличието на трудовото правоотношение между лицето и „***“ ЕООД, но при изискани сведения от управителя на дружеството същият посочил, че не познава лицето, не е сключил договора и не бил упълномощавал никого за това. Видно от извлечението от регистър на уведомления за трудови договори от 26.02.2025 г. единственият трудов договор за *** е този от 17.11.2021 г. Отделно от това, в инструктаж на работното място/периодичен инструктаж/извънреден инструктаж и начален инструктаж в „***“ ЕООД лицето също не фигурира, а обхванатият период е от 29.05.2019 г. до 29.10.2024 г., респ. от 29.05.2019 г. до 07.12.2022 г.

3

Видно от постъпилата справка от ТД на НАП с писмо от 24.06.2025 г. и представените уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ трудовият договор от 17.11.2021 г. бил прекратен на 27.02.2025 г.

На 27.02.2025 г. свидетелят А. И. З., заемащ длъжност „главен инспектор“ при Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ – София, съставил акт за установяване на административно нарушение № 23-2500109, в който било прието, че дружеството-жалбоподател не е уредил отношенията си с ***, ЕГН ********** като трудови, като не сключил трудов договор с лицето преди постъпването на работа, в нарушение на чл. 61, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, като нарушението било извършено на 20.02.2025 г. в гр. ***. На същата дата актът бил връчен на упълномощено лице от управителя на дружеството-жалбоподател.

В срок постъпили възражения от жалбоподателя с доводи, че проверяваното лице било подбрано и предоставено на жалбоподателя от работодателя „***“ ЕООД.

На 25.04.2025 г. при сходни изводи от правна и фактическа страна Директорът на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ издал обжалваното НП, с което на дружеството било наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 1800,00 лева, като в акта са били разгледани възраженията на жалбоподоателя. Актът бил връчен на 29.04.2025 г. на дружеството.

Съдът кредитира изцяло приобщените по делото писмени доказателства, на основание чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 283 и чл. 284 от НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото: съставените актове, разписки на л. 12 и л. 13, призовка № ПР2505740, призовка л. 15, покана с изх.

№ 25013094/26.02.2025 г, протокол за извършена проверка № ПР 2505740/27.02.2025 г., идентификационна карта, декларация от 20.02.2025 г., извадка от регистър на уведомления за трудови договори от 26.02.2025 г., инструктаж на работното място/периодичен инструктаж/извънреден инструктаж в „***“ ЕООД, начален инструктаж по безопасност и здраве при работа в „***“ ЕООД, пълномощно на л. 26, констативен протокол във връзка с проверка ПР2509089, писмени възражения с вх. № 25026038/06.03.2025 г., писма на л. 36, л. 40-44, списък-справка с НП за дружеството-жалбоподател, заповед № 3-0864/17.10.2022 г., заповед № ЧР-43/30.01.2023 г., 2 броя 4 длъжностни характеристики, Заповед № ЧР-94/14.02.2023 г. писмо с вх. № 22082/24.06.2025 г., ведно приложенията – справки, служебна бележка № 015/17.11.2021 г., трудов договор № 015/17.11.2021 г., молба за постъпване на работа от 17.11.2021 г., 3 броя уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ. Съдът намира приложените по делото доказателства за непротиворечиви, обективни и необорени от други доказателства, поради което ги кредитира изцяло. Въз основа на тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда фактическа обстановка. В синхрон с писмените доказателства се явяват и гласните такива, събрани чрез разпит на свидетеля З.. Предвид подробността и логичността в показанията му, съдът счита, че не е налице съмнение за тенденциозност на свидетеля, въпреки изпълняваната от него длъжност към момента на проверката. От показанията му се установява завареното положение на място в деня на проверката в обекта, впоследствие събраните данни във връзка със същата и проведената процедурата по съставяне на приложения по делото АУАН.

По аргумент за противното от чл. 305, ал. 3 изр. 2 от НПК, съдът намира, че не се налага допълнително обсъждане на всеки от събраните доказателствени източници.

С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в настоящото производство районният съд е инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

След служебно извършена проверка съдът счита, че АУАН и НП са съставени от оправомощени лица по смисъла на чл. 416, ал. 1 и ал. 5 от КТ и са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН. И двата процесуални акта са издадени в предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и чл.

57 от ЗАНН. Налице е и редовна процедура по издаването на актовете и връчването им на жалбоподателя. Нарушението е описано достатъчно ясно, 5 конкретно и подробно, така че да не възниква съмнение относно неговото съдържание.

Съгласно чл. 61, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. По делото по несъмнен начин се установи, че на датата на нарушението и извършената на място проверка - 20.02.2025 г., завареното на място *** ***, ЕГН **********, е престирала работната си сила, като е полагала труд като медицинска сестра в полза на жалбоподателя, с установено работно време, трудово възнаграждение, месторабота, без да има сключен за целта трудов договор. Съдът не се съгласява, че е допуснато процесуално нарушение в АУАН и НП, тъй като фамилията на лицето *** *** била изписана „***“.

Съдът счита, че става въпрос за очевидна техническа грешка при изписването, възпроизведена от саморъчно попълнените данни от лицето в декларацията от 20.02.2025 г. Пропускът не рефлектира върху възможността наказаният да разбере за какво нарушение е бил санкциониран и да упражни правото си на защита, доколкото останалите имена и ЕГН на лицето са били константно коректно изписвани и не се създава съмнение или неяснота в самоличността на лицето.

Представеният по делото граждански договор от 01.03.2020 г. не внася съмнение в този извод, тъй като същият е уреждал отношения, странящи от процесното по полагане на труд и в период, предхождащ процесното деяние.