Протокол № 148 от 30.01.2025, Районен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 148 гр. Сливен, 30.01.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цанка Г. Неделчева

Съдебни

Ч. В. Й. заседатели: Щ. В. Т. при участието на секретаря Галина Едр. Пенева и прокурора П. Г. Р.

Сложи за разглеждане докладваното от Цанка Г. Неделчева Наказателно дело от общ характер № 20242230201019 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 09:00 часа се явиха:

За РП-Сливен, редовно призована, се явява прокурор Р..

Подсъдимият пор.№ 2 – М. М. Т., редовно призован, се явява лично и с адв.Х. К. от АК-Сливен, надлежно упълномощен от преди.

Частният обвинител пор.№ 3 – Д. Д. Д., редовно призован, се явява лично и с адв.М. Г. от АК-Сливен, надлежно упълномощена от преди.

Свидетел пор.№ 4 – М. Е. М., редовно призован, не се явява.

Свидетел пор.№ 5 – А. Ю. Ш., редовно призован, се явява лично.

Свидетел пор.№ 6 – М. А. М., редовно призован, не се явява.

Свидетел пор.№ 7 – Х. Н. С., редовно призован, се явява лично.

Свидетел пор.№ 8 – Д. П. Г., редовно призован, не се явява. По делото по ел.поща е постъпила молба от свид.Г., с която уведомява съда, че не може да се яви в насроченото заседание, тъй като не се намира на територията на гр.Сливен, студент е в гр.София и през времето, което не посещава лекции, работи.

ПРОКУРОРЪТ: Моля да дадете ход на делото.

Адв.Г.: Моля да бъде даден ход на делото.

ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Да се гледа делото.

1

Адв.К.: Въпреки неявяването на част от свидетелите, няма пречка да бъде даден ход и да се разпитат явилите се свидетели.

ПОДСЪДИМИЯТ: Да се гледа делото.

Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото.

Същото е във фазата на съдебното следствие.

САМОЛИЧНОСТ НА ЯВИЛИТЕ СЕ СВИДЕТЕЛИ:

А. Ю. Ш. – 19 г., български гражданин, със средно образование, неженен, не работи, неосъждан, без родство с подсъдимия.

Х. Н. С. – 37 г., български гражданин, със средно образование, неженен, работи, неосъждан, без родство с подсъдимия.

ПРЕДУПРЕДЕНИ за наказателната отговорност по чл.290 от НК, обещават да говорят истината.

Съдът ОТСТРАНИ свид.С. от залата.

Съдът ПРИСТЪПИ към разпит на свид.Ш..

СВИД.А. Ш.: Предупреден съм за наказателната отговорност. Обещавам да говоря истината.

РАЗПИТАН КАЗА: Познавам Д. Д. от малък, приятели сме. И с М. се познаваме. Точно дата не мога да кажа, миналата година беше, зимно време, долу-горе по това време, една вечер с братовчед ми А. се бяхме разбрали, че след като си свърши тренировката да се видим. Ние бяхме в Руския квартал с Д. Д. и едно друго момче С.. Разкарвахме се, убивахме време докато чакахме братовчед ми да свърши тренировката. При което телефона на Д. звънна и започна с един грозен тон да се говори, арогантен „Ей, къде си“, това-онова.

Разговорът се провеждаше по Инстаграм и аз го чувах. П. се обаждаше. Д. ме попита къде се намираме, аз му казах, че сме до „Еко Асорти“ в Руския квартал и тогава той каза на П. къде се намираме. П. тогава каза да отидем пред спортното, не знам защо. П. говореше арогантно и беше видимо враждебен по телефона, агресивен. Ние отидохме с нагласата да не се стига до конфликт. П., доколкото разбрах, е разнасял слухове за Д. Д. и неговата приятелка. Отидохме до спортното, което е до Градската градина. По пътя 2 докато вървим от „Еко Асорти“ към Градската градина до нас спря кола с наши познати – Д. П. и Е., и още един господин имаше в колата, който слезе и впоследствие разбрах, че се казва И.Б.. Д. П. с колата си тръгна, не знам къде отиде, а И.Б. тръгна с нас. И.Б. е познат на Д.. Четиримата стигнахме до Сакса и в далечината виждам голяма тумба момчета около спортното, около 15 човека, излизат на булеварда на пешеходната пътека, започва се да се крещи „Ей, ще ви избия“. Не знам кой крещеше това, някой от тяхната групичка. Ние продължихме да вървим към тях. Стигнахме пред входа на спортното, до решетките, които са на тротоара, ограничителите към улицата. Оставих Д. Д. да си говори с П.. През това време ние тримата, които бяхме с него – аз, С. и Б., отидохме при другите момчета, да ги оставим двамата да си разрешат конфликта. Почнах да си говоря с господина, който повишаваше тон, но не му знам името, който крещеше „Ще ви избия“. Отидох при него и го попитах „Каква е тази агресия, защо си толкоз сербез“ и защо са събрани толкова хора, да не се стига до конфликт. При което момчето ми каза, че таман е направил една черта пико, сам си ми го призна, и затова били толкова агресивни.

Момчетата се дръпнаха по-настрани и всички стоим и гледаме как Д. Д. и П. си разговарят, но П. започна да повишава тон един, два пъти, три пъти, вулгарен беше и аз му казах да си говори като нормален човек, никой не повишава тон и никой не е длъжен да го слуша. При което човека ми посегна, удари ме и аз му отвърнах със същото, и настана един голям хаос, при което имаше много хора. Дойде един човек с едно колело, който аз не познавах дотогава. После разбрах, че човекът е с фамилия М., но не знам кой от двамата, защото те са братя. Не знам кой от двамата братя дойде, по-големия или по-малкия. След като си остави колелото, започна да си говори с М., П. и тяхната компания. След като отидохме да слушаме П. и Д. Д. докъде са стигнали с техния разговор и казах на П. да спре да повишава тон и да се държи нормално, след като ми посегна и му отвърнах и стана суматохата, се отдръпнах по-отстрани, понеже имаше много хора и за да не изям нещо в гръб, говоря за удари и т.н. от други лица, се дръпнах по-настрани за да избегна отзад нападение. П. се засили към мене, спънах го, паднахме на земята, търкаляхме се, станахме, засилих се обратно за да видя каква е ситуацията при другите. В момента на бягане към пешеходната пътека, която е пред спортното, точно когато стъпах на пешеходната пътека лицето П. някой го засили, не видях кой, видях само че е засилен към оградата, удари се в нея и 3 падна пак на пешеходната пътека. Натиснах го за да го неутрализирам, аз съм спортист и зная как да ги правя тези работи без да го нараня. Просто го държах на земята, за да не може да се съпротивлява. В следващия момент се обръщам към Д. Д. и гледам как господина, който си остави колелото, мисля че е М. М., но не съм много сигурен, го хваща и го мята на земята. В момента, в който го хвърли на земята, господинът обвиняемия М. и М. стояха отгоре и го налагаха с ритници и юмруци по главата. В момента, в който видях, че го ритат и удрят, станах от лицето П. и се засилих веднага към Д.. Този господин понеже не го познавах, М., му се разкрещях да оставят момчето, какво правят.

Впоследствие човекът се хвана за задния джоб, разкрещя ми се „Ей, лапе, какво си се разкрещял, искаш сега да те мушна“ и държеше се за задния джоб и ме заплаши. Видях дръжката на нож, той ме заплаши с нож. После изправиха Д., М. М. го хвана и го вдигна. Имаше много коли, почнаха хората да свирят, да недоволстват и слязоха някакви лица от колите и суматохата общо взето се разпръсна. Ние се дръпнахме към лостовете на Градската градина, те заминаха някъде към Орлето, тяхната групичка около 15 човека, групичката на М.. Ние отидохме на лостовете в Градската градина и огледах момчетата, разпитах ги какво им има и видях, че Д. Д. е с белег, подуто, синьо под окото. Питах го „Добре ли си“, защото аз съм спортист, знам за какво става на въпрос. Д. ми каза, че го боли и аз го посъветвах да отиде да си изкара медицинско. На следващия ден Д. ми съобщи, като цяло не можеше да говори и близо шест месеца беше на течности. Когато събориха Д., М. М. беше по-близо до краката на Д., а до главата му беше М.. М. М. тръшна Д. на земята. Д. беше тръшнат на земята там, където се оставят велосипедите, то е хем тревисто, хем асфалт. Веднага след това М. се изправи и му застана от страната на краката, а М. от страната на главата. М. удряше Д. в лицето с юмруци и крака. М. удряше Д. по главата, по лицето, по тялото с крака, с юмруци и крака. След инцидента на лостовете бяхме аз, братовчед ми А., който дойде след инцидента, С. и Д., а И.Б. не знам къде отиде, изчезна след инцидента. Обсъждахме тогава кой е ударил Д.. Аз казах на Д., че в момента в който аз се обръщам след като съм натиснал П. на земята, виждам как М. и М. седят над М. (Д. Д.) и М. го налага по лицето, тялото, по гърдите, М. го налага по гърба и от задната страна на главата. Д. Д. сподели, че ги е видял и двамата, обаче си е вдигнал гарда и няма как да види точно кой го е удрял или не беше сигурен. Аз тогава не съм ползвал наркотици, не съм ползвал никога. Не знам 4

Д. да употребява наркотици. По време на инцидента не знам какво е правил И.Б..

Адв.К.: Моля да констатирате, че са налице противоречия между казаното от свидетеля на досъдебното производство и казаното в днешно съдебно заседание относно поведението на подсъдимия по време на ситуацията.

ПРОКУРОРЪТ: Съгласна съм да се четат показанията на свидетеля, дадени на досъдебното производство.

Адв.Г.: Моля да бъдат прочетени показанията на свидетеля, дадени на досъдебното производство поради разминаване между показанията, дадени тогава и в настоящото производство.

ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Съгласен съм.

На основание чл.281, ал.7 от НПК съдът разяснява на подсъдимия, че прочетените показания на свид.А. Ю. Ш. по реда на чл.281, ал.5 от НПК могат да се ползват при постановяване на присъдата.

ПОДСЪДИМИЯТ: Разбирам това. Съгласен съм да се прочетат показанията на свид.Ш., дадени на досъдебното производство.

Със съгласието на страните и на основание чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.1 от НПК съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА показанията на свид.А. Ю. Ш., дадени пред орган на ДП, находящи се на л.43-44 от ДП.

СВИД.А. Ш.: „Беше преди около десетина дни, но не мога да кажа точната дата“ – вярно. „Беше вечерта, около 20,30 часа, когато бях заедно с моите приятели С. и Д. Д.“ – вярно. „Тримата се разхождахме и чакахме моя братовчед да свърши тренировка в Руски квартал в град Сливен“ – вярно.

„Докато чакахме братовчед ми да му свърши тренировката, на телефона на Д. по Инстаграм му звънна едно момче, което се казва П.“ – вярно. „Това момче го познавам по физиономия и нищо повече“ – вярно. „Преди този П. да звънне на Д. по Инстаграм, Д. ни сподели, че П. е говорил за приятелката му, че е обща и като цяло само глупости“ – вярно. „М. ми каза, че не иска да се стига до конфликти и боища, а да се разберат като хора и да поговорят само“ – 5 вярно. „М. пусна на високоговорител П. и чух като П. каза: „Айде, какво ще идваме ние до Екото, елате пред спортното“, като тонът беше вулгарен“ – вярно. „М. му отговори, че ще отидем, без да се заяжда“ – вярно. „Наистина тръгнахме към Спортното, за да може да се разберат П. и М.“ – вярно.

„Тръгнахме пеша и по пътя срещнахме и друго момче, което аз не познавам и той слезе от една кола“ – вярно. „Това момче тръгна с нас по пътя и по пътя М. му разказа къде отиваме“ – вярно. Това момче е И.Б.. „Стигнахме до Сакса и там ни видяха около петнадесет момчета, които стояха пред Спортното училище“ – вярно. „Тогава те започнаха да викат: „Ей, ще ви смачкаме“, ние продължихме да вървим към тях и пресякохме пешеходната пътека, която се намира точно на входа на спортното училище“ – вярно. „Там, след като пресякохме пешеходната пътека, се срещнахме с тези момчета“ – вярно.

„Тогава видях, че там е този П. и още едно момче, знам как се казва – М. Т.“ – вярно. „Другите момчета ги познавах чисто визуално, но не знам как се казват“ – вярно. „Когато се приближихме до тях, М. започна да си говори с П., а останах до другите момчета и си говорих с тях заедно със С. и другото момче, което беше с нас“ – вярно, с И.Б.. „По време на разговора ги попитах защо крещят и едното момче ми каза, че тъкмо е направило една черта с пико“ – вярно. „Искаше да ми каже, че се е надрусал, а и като гледах поведението им наистина бяха надрусани“ – вярно. „Не знам през това време какво си говореха П. и М., но в един момент дойде един мъж на колело, който явно тези момчета познаваха, защото започна да си говори с тях“ – вярно. Това мисля, че е М. М., но не мога да кажа със сигурност. „След като дойде този мъж, тези момчета започнаха да се държат по-агресивно“ – вярно. „Както си говорехме, П. започна да говори по-високо и нещата да ескалират“ – вярно. „От адреналина не мога да си спомня всички детайли, но си спомням, че П. се приближи до мен и ме удари с юмрук в лицето“ – вярно. „Не успя да ме удари добре, защото се дръпнах леко назад“ – вярно. „Веднага го попитах какво си мисли, че прави и го ударих с един десен и един ляв юмрук в тялото, доколкото си спомням пак казвам“ – вярно. „След това настана голяма суматоха, тъй като бяхме много хора и не мога да кажа кой кого хвана, но си спомням, че видях как този мъж, който слезе от колелото, беше хванал М. зад гърба и го хвърли на земята“ – вярно. Говоря за М. М.. „Следващото нещо, което видях, е как този мъж стои изправен над М. заедно с М. и М. е с надуто око“ – вярно. „Нещо казваха на М., но не мога да кажа какво“ – вярно.