Определение № 30202 от 20.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30202 гр. София, 20.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОРЯНА В. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20261110112791 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, депозирана от И. С. Д., ЕГН ********** срещу „************“ ЕООД, ЕИК **********, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на потребителски кредит № ******* от 09.07.2025 г., сключен между „************“ ЕООД и И. С. Д., която е редовна и предявения с нея иск е допустим.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва основателността на иска.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Следва да бъде уважено искането на ищеца за допускане на съдебносчетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба въпроси.

Спорът попада в хипотезата на чл. 140а, ал. 1, т. 10 ГПК, но на основание чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК предвид процесуалното поведение на страните и изложеното от тях в исковата молба и отговора на исковата молба, съдът намира, че не следва да ги задължава да участват в информационна среща за процедура по медиация поради наличието на обстоятелства, които насочват към обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.

1

ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебносчетоводна експертиза в размер на 220 евро, вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.

НАЗНАЧАВА вещо лице Любомир Бонов Бонев.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.12.2026г. 10.50 часа, за които дата и час да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора на ответника.

Вещото лице да се уведоми след внасяне на депозит за определеното му възнаграждение.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО , както следва:

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на потребителски кредит № ******* от 09.07.2025 г., сключен между „************“ ЕООД и И. С. Д., поради противоречие със закона.

Ищцата твърди, че на 09.07.2025 г. сключила договор № ******* с „************“ ЕООД за предоставяне на потребителски кредит по реда на ЗПФУР за сумата 6 000,00 лева за срок от 18 месеца, като първата падежна дата е 08.08.2025 г., при лихвен процент в размер на 23,33 %, ГПР 49,66 %.

Твърди, че трябвало да върната сумата 8 100,00 лева, представляваща сбор от главницата и лихва в размер на 2 100,00 лева. Твърди, че съгласно т. 5 от договора кредитът трябвало да бъде обезпечен с поръчителство, предоставено о т Multitude bank в полза на ищеца, като на същата дата бил сключен и договор за гаранция. Излага твърдения, че в чл. 1.6 от Договора за гаранция било посочено възнаграждение на гаранта в размер на 6 360,00 лева, която сума не била включена при определяне на ГПР, но следвало да се заплаща по банков път на месечни вноски, уговорени съгласно погасителния план.

Твърди, че към договора не бил приложил погасителен план. Счита, че процесния договор нарушава разпоредбите на ЗПК, като не било спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК относно посочване на размера на ГПР, като липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР, поради което счита, че не е ясно по какъв начин е формиран ГПР, неясни са компонентите, както и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. Сочи, че доколкото било уговорено предоставяне на обезпечение с поръчителство, за което се дължало заплащане на възнаграждение в размер на 6 360,00 лева, представляващо „Допълнителна възмездна услуга“, същото следвало да бъде взето предвид при формиране на ГПР, което в действителност не било направено, с оглед посочения в договора 2

ГПР от 49,66 %. Твърди, че договора за гаранция няма самостоятелен характер, а следва да бъде разглеждан като част от кредитното правоотношение. На следващо място, твърди, че поръчителят и ответникът са свързани лица. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва основателността на предявения иск. Оспорва, че поръчителството от „Мулиттюд Банк“ (Малта) представлявало задължително условие за сключване на договора за кредит. Твърди, че договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не се включва в ГПР, тъй като е незадължителна. Сочи, че на ищеца била предоставена необходимата информация за ГПР и условията на договора, съгласно Стандартен европейски формуляр, като след запознаването с документацията ищецът е потвърдил сключването на договора чрез изпращане на SMS. Твърди, че ищецът е имал правото да избере обезпечение или да се откаже в 14-дневен срок. Претендира разноски.

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК:

В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е сключил с ответника Договор за потребителски кредит № 1430773 от 05.02.2025 г. със соченото в исковата молба съдържание, както и че същият противоречи на закона.

Между страните не е спорно, че са сключили Договор за потребителски кредит № ******* от 09.07.2025 г., както и че при изчисляване размера на ГПР не е включено възнаграждението по Договор за гаранция от 09.07.2025 г.

СЪДЪТ указва на страните на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК, че ще изследва и служебно ще се произнесе по наличието на неравноправни клаузи в процесния договор за кредит, съгласно задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, като им дава възможност в срок до о.с.з. да изразят становището си в тази насока.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени 3 към делото и ще се смятат за редовно връчени.

УКАЗВА на ответника, че съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК ако не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да иска постановяване на неприсъствено решение срещу него или да оттегли иска.

УКАЗВА на ищеца, че съгласно чл. 238, ал. 2 от ГПК ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощени за целта процесуални представители, за които следва да се представи надлежно пълномощно.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4