Решение № 67 от 13.02.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Б., 13.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Емилия Дончева при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно гражданско дело № 20221200501030 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, депозирана от „М...“ А., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „С.“ № *, представлявана от д-р О. С.

М. - управител чрез адв. С. против решение № 341/16.06.2022 г., постановено по гр.д. № 2002/2021 г. по описа на РС- Б. в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на основание чл. 200 КТ на В. Н. Д. сумата от 5000,00 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 10.12.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 10.12.2018 г. до окончателното изплащане и сумата от 620,00 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 10.12.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 18.01.2019 г. до окончателното изплащане.

Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност и незаконосъбразност на решението на районния съд в обжалваната част. Според жалбоподателя решението е постановено без да се вземе предвид изискването на чл. 200 КТ, като се твърди, че по безспорен и категоричен начин е установено, че не са налице две от кумулативните предпоставки за възникване на отговорност на работодателя при увреждане здравето на работника- наличие на трудова злополука, претърпяна от работника/ служителя в периода на трудовото правоотношение и причинила телесно увреждане и наличие на причинна връзка между трудовата злополука и претърпените вреди. Сочи се, че първоинстанционният съд не е взел предвид, че представените от ищцата болнични листове са за различни заболявания, но не и за травма вследствие на 1 трудова злополука.

Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде отменено решение № 341/16.06.2022 г., постановено по гр.д. № 2002/2021 г. по описа на Районен съд –Б. в обжалвана част и да бъде постановено решение, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове.

Препис от въззивната жалба е връчен на ответната страна на 09.11.2022 г. В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба, насрещната страна по нея не е депозирала отговор.

Съдът, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което настоящият състав следва да обсъди неговата правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).

Производството пред РС- Б. е образувано по искова молба, депозирана от В.

Н. Д. против „М...“ А., с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 10000,00 лева, ведно със законната лихва върху същата от 10.12.2018 г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 10.12.2018 г., изразяващи се в причинени болки, страдания и дискомфорт, свързани със самото изгаряне, усложнение на здравословното състояние от изгарянето, провеждано лечение, хирургически интервенции и престои в болница и сумата от 620,00 лева, ведно със законната лихва лихва от 18.01.2019 г. до окончателното изплащане, представляваща причинени имуществени вреди, поради трудова злополука от 10.12.2018 г.

В исковата молба се сочи, че ищцата е работила на длъжност лекар – член на ТЕЛК I-ви състав при „М...“ А. през периода от 02.10.2017 г. до 15.09.2020 г.

Твърди се, че на 10.12.2018 г. по време на работа в качеството й на член на ТЕЛК I-ви състав, в кабинета, находящ се в сградата на „М...“ А., преминавайки покрай стена с новопоставен контакт, последният се възпламенил, вследствие на което ищцата получила тежко изгаряне в лявата глутеална област. Сочи се, че въпреки болката, която изпитвала, ищцата предприела действия по уведомяване на ръководството на болницата за случилото се, като разговаряла с д-р М., д-р К. и юрисконсулт С., които лично се убедили в състоянието на ищцата.

Ищцата твърди, че не се чувствала добре, поради което около 13:00 часа си тръгнала от работа. Прекарала кошмарна нощ, пила лекарства, без особен ефект.

Сутринта посетила кардиологично отделение в „М...“ А., тъй като имала аритмия и предсърдно мъждене. Сочи, че след няколко дни раната, която получила от изгарянето, се инфектирала и започнала да се разпространява в меките тъкани, което наложило постъпването й в Хирургично отделение на „М...“ А.. За престоя и проведеното лечение била издадена епикриза на 23.12.2018 г.

Твърди се, че поради влошаване на здравословното й състояние, същият ден ищцата постъпила за лечение в У... „П.“, където било проведено лечение – дълбока и широка инцизия на флегмон на лявата глутеална област и издадена епикриза от 27.12.2018 г.

Сочи се, че независимо от проведеното лечение, вследствие на незатворената рана от изгарянето, ищцата получила флебит на долен ляв крайник 2 с висок риск от белодробна тромбоемболия, което наложило хоспитализацията й в болница „Т.“ гр. С.. Пояснява се, че за избор на екип ищцата заплатила сумата от 500,00 лв. и 120,00 лв. за битово обслужване.

Твърди се, че с цел оперативна интервенция при инфекция на меките тъкани и костни тъкани, ищцата отново постъпила в болнично заведение- М... гр.

Б., като за лечението е издадена епикриза от 12.02.2019 г.

Ищцата твърди, че с разпореждане № 5104-01-22/28.09.2020 г., влязло в сила на 15.10.2020 г., злополуката от 10.12.2018 г., била призната за трудова.

Сочи се, че вследствие на трудовата злополука в продължителен период от време ищцата претърпяла неимуществени вреди- болки и страдания, свързани със самото изгаряне, усложнение на здравословното и състояние, от проведените лечения и хирургически интервенции. Посоченото се отразило не само на физическото състояние на ищцата, но и на начина й на живот- намалила социалните си контакти, затворила се в себе си и не се чувствала пълноценна.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника „М...“ А. е постъпил писмен отговор на исковата молба, в който е изложено становище за неоснователност на предявения иск.

Не се оспорва факта, че между ищцата и ответника е съществувало трудово правоотношение, включително и към 10.12.2018 г.

Оспорва се изложената в исковата молба фактическа обстановка. Твърди се, че за станалия инцидент ищцата уведомила ръководството на болницата в същия ден, като посочила, че е изгорен кръста й, а не лявата глутеална област. Сочи се, че нито на процесната дата, нито в следващите дни, от ищцата не е представен документ, който да доказва изгаряне, размер и степен, както и преглед от хирург, от който да се установи изгаряне.

Твърди се, че от ищцата единствено бил представен болничен лист за временна нетрудоспособност № Е20182203080, издаден на 12.12.2018 г. от личния лекар д-р Ф. с диагноза предсърдно мъждеене и трептене от 11.12.2018 г. до 14.12.2018 г.

Твърди се, че в началото на 2019 г. работодателят представил в ТП на НОИ необходимите документи, като от НОИ било издадено разпореждане, с което злополуката не се приема за трудова. Срещу разпореждането била подадена жалба от ищцата, последвало производство по реда на чл. 117, ал. 3 КСО, обжалваното разпореждане било отменено и досието върнато за ново разглеждане и произнасяне. С разпореждане № 5104-01-22 от 28.09.2020 г. на директора на ТП на НОИ, злополуката била приета за трудова.

Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

3

Не е спорно, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищцата В. Д. е заемала длъжността лекар, член на ТЕЛКпърви състав. Не е спорно, че трудовото правоотношение е прекратено от 15.09.2020 г.

От „М...“ А. е съставен Протокол за трудова злополука № 10/28.01.2019 г. с пострадал В. Н. Д.. Посочени са време и място на злополуката – 10:00 часа на 10.12.2018 г. в помещението на ТЕЛК първи състав. Свидетели на злополуката – служителите от ТЕЛК първи състав. Обща характеристика на работата, извършвана от пострадалия – минавайки пред контакта, той прави късо съединение и се възпламенява. Не са установени отклонения от нормалните действия.

С Декларация за трудова злополука вх. № 5101-01-9/30.01.2019 г. от осигурителя „М...“ А. е декларирана трудова злополука с пострадал В. Н. Д..

Описано е, че злополуката е станала на 10.12.2018 г., в 10:00 ч. в помещението на ТЕЛК първи състав, на обичайното стационарно работно място. Минавайки пред контакт, същият прави късо съединение и се възпламенява. Като данни за увреждането работодателят е посочил: вид на увреждането: изгаряне в лявата глутеална област; увредени части на тялото: лява глутеална област; последици: временна неработоспособност.

От прието като доказателство по делото обяснение за инцидент се установява, че ищцата е депозирала пред работодателя обяснения относно злополуката, в които описва, че на 10.12.2018 г. електротехник, служител на „М...“ А., подменил развален контакт в кабинета на ТЕЛК първи състав, десет минути след това, минавайки пред контакта, същият прави късо съединение и се възпламенява, вследствие на което получава изгаряне в лявата глутеална област.

С разпореждане № 5104-01-9 от 07.02.2019 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 КСО при ТП на НОИ Б., декларираната злополука, станала на 10.12.2018 г. с ищцата, не се приема за трудова.

С решение № 1040-01-36 от 08.03.2019 г. на директора на ТП на НОИ е отменено разпореждане № 5104-01-9 от 07.02.2019 г. на длъжностно лице по чл.

60, ал. 1 КСО при ТП на НОИ Б. и досието е върнато за ново разглеждане и произнасяне.

С разпореждане № 5104-01-22 от 28.09.2020 г. на длъжностно лице по чл.

60, ал. 1 КСО при ТП на НОИ Б., влязло в сила на 15.10.2020 г., декларираната злополука от осигурителя „М...“ А., станала с В. Н. Д. на 10.12.2018 г., се приема за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО. В мотивите на разпореждането се 4 посочва, че от протокол за разследване на злополуката, обяснения от свидетели и пострадалата във връзка с ЕР № 1560/132/17.07.2019 г. на Специализиран състав по хирургични и ортопедични болести на НЕЛК, злополуката е станала през време и по повод на извършваната работа – на 10.12.2018 г. в помещението на ТЕЛК – първи състав при минаване на пострадалата пред контакт, с включена в него печка възникнало късо съединение, контактът се възпламенил и ищцата получила изгаряне в лявата глутеална област.

По делото е прието като доказателство Експертно решение № 0892/08.05.2019 г., издадено от МБАЛ „С...“ Е., ТЕЛК общи заболявания относно трудова злополука от 10.12.2018 г., станала с ищцата. В решението е изложено заключение, че е налице причинно-следствена връзка между трудовата злополука и уврежданията за времето от 19.12.2018 г. до 21.01.2019 г. С Експертно решение № 1560/17.07.2019 г., издадено от МЗ- НЕЛК, е отменено и върнато експертното решение за ново освидетелстване. С Експертно решение № 2100/13.10.2020 г., издадено от М... „Д...“ А. гр. К. е прието наличието на причинна връзка – трудова злополука съгласно разпореждане № 5104-01-220/28.09.2020 г. на ТП на НОИ Б..

В решението е прието, че се касае за травматична увреда вследствие на токов удар.

Видно от амбулаторен лист от 12.12.2018 г., издадено от д-р Ф., на 12.12.2018 г. на ищцата е извършен преглед, в който като анамнеза е посочено оплакване от пристъпно сърцебиене, настъпило след токов удар. На 04.01.2019 г. на ищцата е извършен амбулаторен преглед, в който е посочена диагноза: абсцес на кожата, фурункул и карбункул на глутеалната област. От амбулаторен лист от 09.01.2019 г. се установява, че на 09.01.2019 г. е извършен преглед на ищцата с основна диагноза: състояние след инцизия по повод флегмон на левия глутеус, в анамнеза е посочено: на 10.12. получила изгаряне от електричество в областта на левия глутеус, което се усложнило по-късно с възпалителен процес.