Решение № 235 от 01.07.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 235 гр. П., 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

ИВАНИНА ИГН. ИВАНОВА при участието на секретаря СтоЯ. Ст. Коцева като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20245200500317 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 100/23.01.2024 г., постановено по гр.д. № 20235220102339 Пазарджишкият районен съд е осъдил Застрахователно акционерно дружество „А.и.“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.С., район В., ул. “Ш.п.“ № 35, представлявано от М.И.Д. и Р.С.Б., да заплати на Агенция „П.и.“ към МРРБ, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр. С., пл.„М.“ № 3, представлявана от инж. В.А., чрез нейното подразделение - Областно пътно управление - гр. П., със седалище гр. П., бул. “Ал.С.“ № 20, на основание чл.432,ал.1 от КЗ, следните суми: сумата от 6283.76лв /шест хиляди двеста осемдесет и три лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща разликата до пълния размер на нанесените имуществени щети в резултат на настъпилото застрахователно събитие на 28.06.2018 г. на Автомагистрала ’’Т.”, при км. 59+600, в посока гр. П. с участието на лек автомобил, марка „А. А4“ с рег. №А **** КТ, управляван от М.В.В. от гр. Б.; сумата от 1957.03лв /хиляда деветстотин петдесет и седем лева и три стотинки/, представляваща лихва за забава за периода от 26.06.2020 г. до 26.06.2023 г.; ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на исковата молба в съда /26.06.2023г./ до окончателното й изплащане, като е отхвърлил предявените искове в останалата им част - над присъдените размери от 6283.76 лв. до претендираните размери от 6614.96 лв.

- главница и над присъдените размери от 1957.03 лв. до претендираните 1 размери от 2060.18 лв. - лихва за забава, като неоснователни и недоказани.

Осъдил е ответника Застрахователно акционерно дружество „А.и.“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.С., район В., ул.

“Ш.п.“ № 35, представлявано от М.И.Д. и Р.С.Б., да заплати на Агенция „П.и.“ към МРРБ, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр.

С., пл. „М.“ № 3, представлявана от инж. В.А., чрез нейното подразделение Областно пътно управление - гр. П., със седалище гр. П., бул. “Ал.С.“ № 20, сумата от 474.96 лв., представляваща сторените от ищеца съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от исковете.

Осъдил е Агенция „П.и.“ към МРРБ, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление - гр.С., пл. „М.“ № 3, представлявана от инж. В.А., чрез нейното подразделение - Областно пътно управление - гр. П., със седалище гр. П., бул. “Ал.С.“ № 20, да заплати на Застрахователно акционерно дружество „А.и.“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., район В., ул. “Ш.п.“ № 35, представлявано от М.И.Д. и Р.С.Б., сумата от 37.55 лв., представляваща сторените от ответното дружество съдебноделоводни разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Против така постановеното решение в законния срок е депозирана въззивна жалба от ЗАД “А.и.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С. 1303, ул. „Ш.п.” № 35, представлявано от Председателя на Съвета на директорите Р.С.Б. и от Изпълнителния директор М.И.Д., чрез юрисконсулт В. Б. с изложени оплаквания за незаконосъобрзаност. В жалбата се твърди, че съдът е обсъдил изключително формално, фрагментарно и повърхностно събраните по делото доказателства, като е обосновал решението си единствено на автотехническата експертиза /АТЕ/ и на изготвените от ищеца доказателства и то само на избрани такива, и в противоречие с практиката на ВКС игнорирал доказателствената сила на официален документ, чието съдържание не е оспорено от нито една от страните - Протокол за ПТП № ********/ 28.06.2018 г. Този протокол според жалбоподателя е официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 от ГПК и съставлява доказателство за изявленията пред длъжностното лице и за извършените от него и пред него действия. В случая длъжностното лице, което е съставило протокола за ПТП, било отбелязало, че е увредена 60 метра мантинела и 5 бр. метални колчета, което било посочено и в изпратеното от АПИ до ЗАД „А.и.“ АД писмо - претенция за образуване на застрахователна преписка по щета изх. № ********** от 10.07.2018 г., в което АПИ чрез ОПУ-П. изрично заявило, че причинените имуществени вреди се изчерпват с 60 метра мантинела и 5 бр. метални колчета. Това изявление на ищеца представлявало извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт, който изобщо не бил обсъден от първоинстанционният съд в мотивите на 2 решението. В мотивите на решението било посочено, че в това писмо АПИ са поканили застрахователя на допълнителен оглед, но точният израз в писмото бил следният: „При необходимост от Ваша страна да бъде извършен оглед на мястото..“, което не означавало, че ще бъде извършен допълнителен оглед за установяване на вредите, на който канят застрахователя. Как длъжностното лице е измерило количеството увредена мантинела щяло да е въпрос на доказване, ако съдържанието на протокола за ПТП е било оспорено от някоя от страните, което в случая не било направено. Първоинстанционният съд приел безкритично заключението на вещото лице Фотев, което дори не обсъдил задълбочено в мотивите на решението. Самото вещо лице в заключението си не било извършило абсолютно никакви изчисления на скоростта на автомобила, за да определи количеството увредена мантенела, а възприело, че реалното количество увредена мантинела е това, което е отразено от самия ищец в изготвения от него един месец след процесното ПТП констативен протокол № 239 от 31.07.2018 г. Според жалбоподателя този констативен протокол служи единствено за целите на АПИ за възлагане на обществена поръчка, но не и като доказателство за установяване на увреденото от процесното ПТП количество мантинела. Не случайно в този констативен протокол самите служители на АПИ били отразили, че това са увреждания вследствие на пътнотранспортни произшествия в участъка от км.

59+600 до км. 59+716 (в продължение на 116 метра) т.е. служителите са констатирали множество увреждания на мантинелата в участък от 116 метра, които са причинени от различни произшествия. Съдържанието и на този протокол било тълкувано от първоинстанционният съд избирателно, като за съдът изобщо не обърнал внимание на употребеното множествено число за пътнотранспортните произшествия и причинените вреди. Съдът погрешно бил приел, че ответникът е трябвало да представи доказателства за повече от едно ПТП-та, настъпили в периода от датата на процесното ПТП до датата на констативния протокол. Ответникът не бил оспорил множественото число, използвано от служителите на АПИ, които сами били посочили, че става въпрос за повече от едно ПТП, за да е длъжен да доказва настъпването на тези произшествия. Според жалбоподателя доказателствената тежест е обърната от първоинстанционния съд. В цененото от районния съд заключение на АТЕ вещото лице без никакви изчисления било приело, че автомобилът се е движел с висока скорост, без да е посочено какво се разбира под висока скорост. Произшествието е станало на АМ „Т.“, където скоростта на движение на автомобилите по принцип била висока, поради което критерият за висока скорост трябвало да бъде посочен. Скоростта на автомобила имала решаващо значение за нанесените от произшествието вреди, а при липса на данни за скоростта вещото лице било длъжно първо да я определи и след това да съпоставя механизма и нанесените вреди т.е. колко 3 метра мантинела е увредена. В случая вещото лице не било извършило никакви изчисления, но приело, че уврежданията са такива, каквито са описани в протокола за ПТП - 60 метра мантинела и 5 бр. колчета. В заключението били изразени предположения, че полицаите, съставили протокола за ПТП, не са извършили измерване, а са направили окомерна преценка на количеството увредени мантинела и колчета, което предположение отново било прието безкритично от районния съд.

Твърдението във въззивната жалба е, че цялото заключение на вещото лице Фотев е базирано не на експертни знания и изчисления, а на неподкрепени от останалия доказателствен материал лични предположения.

Протоколът за ПТП според жалбоподателя бил официален свидетелстващ документ и обвързвал съда с материална доказателствена сила относно констатациите на длъжностните лица, извършени в кръга на службата им.

Документът бил представен от ищеца и ответникът не е оспорвал съдържанието или авторството му и съответно по делото не е откривано производство по чл. 193 от ГПК. Това означавало, че констатациите в протокола за ПТП са задължителни за съда и за вещото лице.

Несъобразяването на вещото лице с официален свидетелстващ документ при изготвяне на заключението, без да има оспорване за това, било основание най-малкото да не се кредитират изводите на вещото лице.

Отделно от горното нямало доказателства за извършено извозване на мантинела от няколко километра разстояние, както било прието в експертното заключение.

В тази връзка ответникът поискал ищецът да бъде задължен да представи документите, касаещи ремонта на мантинелата, от които щяло да се установи колко реално е струвал ремонтът /защото по делото имало само оферта/, предадена ли е увредената мантинела за скрап и за каква сума, за да се приспадне от стойността на ремонта; искал е да се представят доказателства къде е откарана мантинелата, за да може да се изчисли стойността на транспортните разходи и т.н. От тези документи щяло да се установи и какъв ремонт е възложен от АПИ - планов или извънреден, което също имало значение за случая. Оспорвания в тази насока били направени още с отговора на исковата молба, но съдът отменил определението си, с което задължил ищеца да представи тези документи.

По делото не били представени доказателства за това кога е поставена увредената мантинела, за да се установи каква е била нейната възраст и това дали към датата на произшествието увредената мантинела не е била предвидена за подмяна поради изтекъл експлоатационен период. Видно било от отговорите и заключението на вещото лице Црънчев по назначената ССчЕ, че мантинелата не се води като самостоятелен дълготраен материален актив и 4 не съществува в баланса на дружеството. Това означавало, че същата е краткотраен актив за АПИ, който бързо се амортизира и не може да се определи нейната стойност към датата на процесното ПТП и дали същата е подлежала на планов ремонт, съгласно представения от ищеца договор за възлагане на обществена поръчка с „Ю. 5“ ООД. Във връзка с този договор жалбоподателят твърди, че в него изрично било посочено, че мантинелите имат „Гарантиран експлоатационен срок“ по БДС **************. И двете вещи лица обаче посочили, че нямало нормативна уредба относно експлоатационния срок на мантинелите и че те могат да не се подменят, ако не са увредени. Въз основа на това твърдение жалбоподателят прави извод, че вещите лица нямат необходимите знания по материята и техните заключения не следва да се кредитират в тази им част и че АПИ подменя мантинелите не само когато са увредени, а и когато е изтекъл техният експлоатационен срок.

Не случайно в договора имало и годишни задания /раздел I, т. 6/ и извънредни задания /раздел I, т. 13/ и пак не случайно ответникът бил поискал ищецът да бъда задължен да представи документите във връзка с ремонта на мантинелата - за да се види дали е подменена по годишен /планов/ ремонт или по извънредно задание. Горното напълно съответствало с посоченото от вещото лице, че при добро поддържане съоръжението можело да е годно от порядъка на 50 години. Това поддържане, обаче, представлявало някакъв вид ремонтна дейност и то планова такава т.е. мантинелите подлежат на планов ремонт. Съдът отменил определението си, с което ищецът бил задължен да представи доказателства относно възлагането и извършването на ремонта на увредената от процесното ПТП мантинела, което било процесуално нарушение, довело до несъбиране на необходимите доказателства за наведените от ответника оспорвания и твърдения, което от своя страна е довело до неправилни изводи на съда.