Решение № 3357 от 01.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3357 гр. София, 01.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.

ДОНЧЕВА при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА Административно наказателно дело № 20251110217910 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН .

Образувано е по жалба на Н. И. И. , ЕГН:**********, с адрес:

***************, чрез пълномощника адв. А. Д., срещу ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) Серия К № 10786195, издаден от СДВР, с който на жалбоподателя, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложена административна санкция „Глоба“ в размер на сумата от 100,00 /сто/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП .

Според жалбоподателя обжалваният електронен фиш (ЕФ) е незаконосъобразен и е издаден в нарушение на процесуалните правила и следва да бъде отменен. Твърди се, че описаната фактическа обстановка не отговаря на действителната такава, като жалбоподателят не е извършил вмененото нарушение. Сочи се, че ЕФ има характер на Наказателно постановление (НП) и съответно следва да се спазват всички относими срокове – за издаване и връчване. Твърди се, че в случая е отнето правото на възражение срещу ЕФ, което ограничава правото на защита. Поддържа се, че издаването на ЕФ не освобождава административнонаказващия орган от задължението да състави Акт за установяване на административно нарушение (АУАН), с който да постави началото на производството. Изразява се становище, че в случая следвало да бъде издаден АУАН от длъжностното лице, което е извършило контрола на движението по пътищата. Заявява се, че обжалваният ЕФ не съдържа ясно описание на твърдяното нарушение, а единствено се посочва правна квалификация. Твърди се, че при издаване на ЕФ не е взето предвид, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и липсват мотиви относно наложената санкция и нейният размер.

1

Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. С писмена молба изразява становище, че поддържа жалбата и направените искания и съгласие за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Въззиваемата страна СДВР, редовно призована, не изпраща представител. С писмени бележки изразява становище по съществото на спора, като счита жалбата за неоснователна и моли атакуваното НП да се потвърди, а в полза на въззиваемата страна да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

На 09.04.2024 г. в 11:44 ч. жалбоподателят Н. И. И., ЕГН:********** е управлявал товарен автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № **********, собственост на „*****“ ООД, ЕИК: ***********, в гр. София, по бул.

„Брюксел“, при връзката към бул. „Цариградско шосе“, с посока на движение от ул. „Мими Балканска“ към бул. „Александър Малинов“. В посочения участък е било въведено ограничение на максимално допустимата скорост на движение от 50 км/ч, което следва по силата на поставен пътен знак В26. При ограничение на скоростта до 50 км/ч, на горепосоченото място автомобилът , управляван от жалбоподателя е засечен да се движи със скорост от 72 км/ч., т. е. превишаването на скоростта е с 22 км/ч. Нарушението е установено с техническо средство CORDON с № MD1 1 9 6 – мобилна система за видеоконтрол, като при определяне на скоростта на движение на автомобила е приспаднат толеранс от 3 %. Към датата на извършване, респ. на заснемане на нарушението, автоматизираното техническо средство за видеоконтрол е било технически изправно и преминало съответната метрологична проверка. За така установеното превишаване на скоростта е издаден електронен фиш Серия К № 10786195 на жалбоподателя, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл.

182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДВП, му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на сумата от 100.00 /сто/ лева. Основание за това е подадена декларация от Д. К. М. – законен представител на „*****“ ООД, ЕИК: ***********, съгласно която собственият на дружеството товарен автомобил с рег. № *********** на 09.04.2024 г. в 11:44 часа е управляван от Н. И. И., ЕГН: **********.

Описаната фактическа обстановка е изводима при анализа и съпоставката на следните събрани по делото писмени доказателства:

ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ Серия К № 10786195 /л. 9/; снимков материал /л.

10/; справка относно собственост на автомобил с рег. № *********** /л. 11/; заповед № 8121з-931 от 30.08.2016 г. /л. 12/; протокол от проверка № 145-СГИСИС от 06.12.2023 г. /л. 13/; справка за вписан тип средство за измерване /л.

14/; решение за одобрен тип средство за измерване /л. 15-16/; протокол от 09.04.2024 г. за използване на автоматизирано техническо средство вид CORDON № MD1196 и 3 бр. снимки АТСС /л. 18-21/; ежедневна форма на отчет на автопатрул от 09.04.2024 г. /л. 21/; справка за водач /л. 22-25/;

2 сертификат за извършено обучение за работа с АТСС /л. 26/; декларация от Д.

К. М. /л. 27/; разписка за връчване на ЕФ /л. 28/; копие от проект на организация на движението в гр. софия, бул. „Брюксе;“, в района на пътния възел към бул. „Цариградско шосе“ /л. 40-41/.

Приобщените по реда на чл. 283 от НПК и приложени по делото доказателствени източници съдържат еднопосочна и непротиворечива информация, въз основа на която се формира н е с ъ м н е н извод за гореописаните факти. Събраните доказателства по делото са достатъчни по обем за изясняване на обективната истина по случая, като липсва основание за съмнение в тяхната достоверност. От приложения снимков материал се установява извършеното нарушение, както и автомобилът, при управление на който то е било допуснато. Видно от приложения снимков материал е, че географските координати на мястото на извършване на нарушението напълно кореспондират с тези, които са описани със съответните административни адреси в атакувания понастоящем ЕФ. Установява се без съмнение и мястото, на което АТСС е било поставено, а именно в гр. София, на бул. „Брюксел“ при връзката с бул. „Цариградско шосе‘, където техническото средство е било активирано в стационарен режим на заснемане и е осъществявало заснемане и контрол на автомобилите, движещи се с посока на движение от ул. „Мими Балканска“ към бул. „Александър Малинов“. Следва да се отбележи, че АТСС разполага с GPS приемник,като при поставяне началото на работния процес на АТСС, с него се установяват с точност георграфските координати на мястото и посоката на заснемане, респ. мястото на извършване на нарушението и тези данни се отразяват автоматично в снимковия материал, изводим от техническото устройство. В тази връзка е приобщен протокол за използване на АТСС, приложение към който е и наличната по делото снимка на АТСС и 2 бр. снимки на пътен знак В26. С оглед на това по делото са събрани достатъчно доказателства относно мястото на извършване на нарушението, за което е установено без съмнение, че съвпада с описаното в ЕФ и за което към датата на процесното нарушение е установено, че е действало по силата на пътен знак В26 ограничение на разрешената скорост за движение на автомобилите от 50 км/ч. Въз основа на писмените доказателства се събраха достатъчно сведения относно автопатрула, който е монтирал и настроил АТСС, както и органите, които са извършили последващ контрол относно съхранението на данните от АТСС. От приложените писмени доказателства се установява, че АТСС, с което е установено нарушението представлява мобилно техническо средство CORDON M2 № MD1196, което към датата на процесното нарушение е било технически изправно и преминало съответната метрологична проверка. Видът на АТСС е ясно посочен в протокола за използване на АТСС и същият напълно кореспондира с останалите доказателства по делото, вкл. с тези, въз основа на които се установява техническата изправност на заснемащото устройство.

От доказателствата по делото става ясно, че жалбоподателят е управлявал процесното МПС, като в случая е подадена декларация от Д. К. М. - законният представител на дружеството-собственик „*****“ ООД, ЕИК: ***********, която декларация не е оспорена и от която се установява, че в конкретния 3 случай автомобилът е управляван от жалбоподателя. В тази връзка съдът извърши служебна справка, при която се потвърди, че именно деклараторът Д.

К. М. е законен представител на „*****“ ООД, ЕИК: ***********.

При установената въз основа на доказателствата фактическа обстановка, съдът приема, че от правна страна се установява следното:

Жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, подадена е от легитимирано лице и в законоустановения за това срок.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради което атакуваният с нея електронен фиш следва да бъде потвърден.

Съдът, след като извърши проверка, както относно изтъкнатите в жалбата доводи за отмяна на ЕФ, както и след извършена служебна проверка относно законосъобразността на ЕФ, приема, че не се установява да са налице основания за отмяна на обжалвания ЕФ.

При издаването на ЕФ не са допуснати твърдените съществени процесуални нарушения, които да ограничават правото на защита на жалбоподателя. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведен и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. По силата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронният фиш следва да съдържа данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното заплащане, като образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Конкретният електронен фиш съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити: посочени са териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, а именно СДВР, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът и сметката на доброволното заплащане. В случая, разпоредбата на чл. 54

ЗАНН, уреждаща реквизитите на наказателното постановление, не е приложима, тъй като чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е специална норма за ангажиране на административнонаказателната отговорност на водачите на МПС при нарушения, установени и заснети с техническо средство. Въпреки, че нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП предвижда, че електронният фиш е своеобразен аналог на наказателно постановление, това важи единствено по отношение на правните последици от влизане в сила на двата акта. Законодателят не е предвидил пълно приравняване между електронния фиш и наказателното постановление нито по отношение на съдържанието им, нито във връзка с 4 процедурата по съставянето им. Макар и нормата на чл. 189, ал. 11 ЗДвП да предвижда, че електронният фиш е своеобразен аналог на наказателно постановление, това важи единствено по отношение на правните последици от влизане в сила на двата акта. Законодателят не е предвидил пълно приравняване между електронния фиш и наказателното постановление нито по отношение на съдържанието им /предвид реквизитите, установени в чл.

189, ал. 4 ЗДвП/, нито във връзка с процедурата по съставянето им.

Ето защо сроковете по чл. 34 ЗАНН в конкретната хипотеза са неприложими, а те регламентират сроковете за съставяне на АУАН и за издаване на наказателно постановление, а електронният фиш не е нито едното, нито другото. Законовата препратка на чл. 189, ал. 14 ЗДвП към разпоредбите на ЗАНН е приложима единствено за неуредените в ЗДвП случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления и по изпълнението на наложените наказания.